https://doi.org/10.53656/ped2021-9.06

Резюме. В статията се прави теоретичен анализ на нормативната уредба в страната по отношение на възможностите, регулациите и условията за осъществяване на интегрирани (извънкласни или извънучилищни) дейности, съчетаващиформалнои неформалнообразование.Водещметод заизвършеното качествено изследване е анализът на документи, който в случая обхваща сферите на образователното и социалното законодателство. На тази основа различните форми и дейности за по-индивидуализирани и диференцирани занимания се анализират паралелно като педагогическа, но и като специфичен вид социална работа в подкрепа на техните интереси и заложби, както и за тяхното личностно и професионално развитие. Посредством тези функции се очертават възможностите на неформалното образование и социалната работа да подкрепят в единство образователната система и нейните институции. Специално внимание е отделено и на приноса на неформалното образование към целите на социалната работа.

Ключови думи: извънкласни дейности; неформално образование; социална работа; нормативна уредба

Обосновка на изследването

Преплитането на формалното, неформалното образование и социалната работа на терена на извънкласните дейности в българското училище през по-следните години е вече неоспорим факт. Това преплитане е подкрепено от актуалните европейски политики в образованието и социалната работа, които нашата страна прилага. Настоящата статия разглежда този актуален проблем през призмата на съществуващите национални, законодателни, организационни и управленски основи за провеждането на извънкласните дейности сред деца и ученици в образователните институции. Значимостта на това теоретично проучване е в разкриването на двояката връзка между релациите формално – неформално образование и образование – социална работа, които показват средата на извънкласните дейности, от една страна, а от друга – нормативно-организационното им обезпечаване и управление.

За целите на изследването е осъществен документален анализ на широк набор от нормативни документи в полето както на образованието, така и на социалната работа, които директно или индиректно адресират необходимостта и възможността за сближаване между формалното и неформалното образование.

Специализираната литература, посветена на анализа на документи като изследователски подход, го представлява като една систематична процедура за преглед и оценка на документи от всякакъв тип. Именно разглеждането на различни документи е посочвано като основен елемент и съставна част от качественото изследване в продължение на много години. Според Bowen (Bowen 2009) пред последните години се наблюдава увеличаване броя на докладите, научните изследвания и статии, в които анализът на документи е съществен елемент на методологиите, базирани на качествени или смесени изследвания. Подобно на други аналитични методи в качественото изследване, анализът на документи изисква данните да бъдат изследвани и интерпретирани, за да се извлече и синтезира определен смисъл и да се опише търсено разбиране. За да се достигне до съществен анализ, О'Леари посочва, че изследователят трябва да премине през определен набор от стъпки не само преди, но и по време на анализирането (O’Leary 2014). Изборът именно на този научен метод позволи ясно да се очертаят различните връзки и пресечни точки между формалното и неформалното образование и между образоването и социалната работа.

Представянето на документния анализ е структурирано в две части. Първата е насочена предимно към нормативното третиране на свързаността между формално и неформално образование в актуалните водещи политически документи за българското училищно и предучилищно образование. Фокусът на втората част е свързан с измеренията на образованието като социално-педагогически феномен и практика, реализираща се в полето на социалната работа. Този интердисциплинарен подход ще позволи да се направят изводи, които паралелно обясняват и прогнозират споделеното развитие на две от най-значимите обществени сфери на духовност и единение.

Връзка между формалното и неформалното образование на ниво училище

Как е регламентирано навлизането на неформалното образование в сферата на училищното и в частност как се регламентира организацията за провеждането на извънкласни дейности с деца и ученици в училище?

Множество са политиките за насърчаване развитието на най-разнообразни дейности в училище, осъществявани извън учебния процес, които стимулират училищата, учениците, родителите и представителите на външни лица да вземат участие в тези активности. Поради ред специфични особености в новия Закон за предучилищното и училищното образование извънкласните дейности са с различно очертани граници, за разлика от заложените основи и параметри, които формалното образование трябва да спазва на ниво училище (средно образование). Това обуславя ред изисквания към компетентните управленски органи в образованието и към образователните институции да регламентират по по-ясен начин параметрите относно организирането и осъществяването на извънкласните дейности в училище.

При анализа на настоящата нормативна уредба се забелязва ясна разлика с предходната такава – в отменения Закон за народната просвета терминът „извънкласна дейност“ бе ясно регламентиран и рамкиран с държавните образователни изисквания1). Разглеждайки обаче Закона за предучилищното и училищното образование, този термин вече не се среща. Въпреки това една от основните цели на образованието в България, описана в този закон, е да подпомогне именно валидиране на компетентностите, които децата и учениците постигат чрез неформалното учене и занимания. В закона много ясно е дефиниран терминът „неформално обучение“ – „Неформално обучение е обучение, което се извършва като организирана дейност извън системата на предучилищното и училищното образование, но не води до завършване на клас, етап и степен на образование и/или до придобиване на професионална квалификация“2) . Организираната учебна дейност в сградата на училището или чрез сътрудничеството между училището и външни за него лица, нерегламентирана и невлизаща в състава и параметрите на държавните учебни планове за децата и учениците, може да се нарече извънкласна. Всяка една учебна дейност от такъв тип трябва и се развива само по желание и с разрешението на учениците и родителите с цел удовлетворяване на техните индивидуални потребности, нужди и допълнителни интереси.

В новия Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) тези дейности са разглеждани и като „занимания по интереси“, които са част от допълнителната подкрепа, която може и трябва да бъде оказвана на учениците. В чл. 181 в Наредбата, регламентираща всички граници на общата и допълнителна подкрепа в училище – Наредба за приобщаващото образование, тези дейности са определени с ясна насоченост: „за развитие на способностите и на компетентностите на децата и учениците, за изява на дарбите им в областта на науките, технологиите, изкуствата, спорта, глобалното, гражданското и здравното образование, както и за придобиване на умения за лидерств В тази Наредба може да се открият почти всички очертания за организирането и провеждането на заниманията по интереси. Дефинирани са изискванията за времето на провеждане – задължително извън часовете по учебен план, по време на целодневния престой и подготовка на децата в училището (най-вече за учениците от начален етап с цел разнообразие на учебния ден) или дори през почивните и ваканционни дни. Посочва се точният процент (40%) от всички организирани неформални дейности, които трябва да бъдат разпределени в специфични тематични направления – „Дигитална креативност“, „Природни науки“, „Математика“ и „Технологии“3). Това всъщност далеч не покрива всички интереси и необходимости на учениците. Ясно са дефинирани изискванията и за това кой може да ръководи тези дейности. Това може да бъдат „педагогически и други специалисти от училището или външни за него физически лица и представители на юридически лица, включително от други образователни институции“3). С цел лесно управление и централизация на процесите в системата на средното образование, от Министерството на образованието е създадена специална информационна система за заниманията по интереси, която училищата и всички формални институции, неформалните организации физическите и юридическите лица да използват4). В нея ежегодно се регистрират всички дейности, които се провеждат в училище.

След като ЗПУО дава ясни насоки за организацията и осъществяването на извънкласните дейности, то от първостепенния разпоредител с бюджет, според вида на училището, трябва да бъдат определени условията, по които ще се кандидатства за изпълнението на всяка от дейностите.

За общинските училища това е общината, а за частните – собственикът. Всяка община изработва и гласува на Общински съвет конкретни правила за осъществяване на извънкласни дейности в училищата, намиращи се на територията на съответната община. Училището, от своя страна, в лицето на педагогическия съвет, който се явява орган за управление в институцията, трябва да гласува собствен ред и да утвърди своя програма за занимания по интереси, както и правила, разработени по държавните и общинските или частни такива. В тези правила се посочват сроковете, по които ще се движи организацията на заниманията, както и образците на заявления и скалата за оценяване, по която се подбират кандидатите. В Правилата за осъществяване на извънкласни дейности в общинските училища на територията на Столична община5) е направено описание на скалата за оценяване, като са посочени различни параметри с определени минимуми и максимуми на точките, които могат да достигнат:

– образователна степен на обучителя;

– наличие на допълнителна професионална квалификация;

– професионален опит на преподавателите;

– изготвена специална програма за обучение по дейността;

– целеполагане и информация за очакваните резултати;

– предложение за цена на обучение за 1 астрономически час.

– социална отговорност.

Съгласно програмата за провеждане на занимания един кандидат може да събере максимален брой точки (100 т.). В постановлението се описва подробно и начинът на провеждане на конкурса. В условията е посочено, че кандидатите се оценяват само по документи. В тази връзка и при така поставените условия, за Столична община липсват някои параметри на субективност и предпочитания при подбор на специалист, които в условията на качественото образование са наложителни, особено когато учениците и родителите вече са работили, познават и обичат своя учител.

В заключение трябва да се отбележи, че в анализирания официален документ организацията на заниманията по интереси, предоставяни като услуга в училището, са ясно регламентирани. Всичко това дава свобода на общините, частни лица и други институции да организират най-различни проекти и да предлагат разнообразни дейности по интереси в планове за развитие, които да насърчават участието на всички заинтересовани страни във все по-разнообразни извънкласни дейности:

– Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030;

– Национална програма за финансиране на занимания по интереси;

– Национална програма „Училището – територия на учениците“ и др.

Анализът на действащата нормативна уредба показва, че условията за осъществяване на извънкласни дейности за децата и учениците в страната са достатъчно ясни, добре регламентирани и нормативно определени. На организационно равнище остава интересен въпросът има ли достатъчно добре развити норми и обхват на дейностите, а в управленски аспект – има ли ясно регламентиран контрол.

Връзка образование – социална работа

Каква е ролята на актуалните европейски политики в образованието и социалната работа за напредъка в сферата на сближаването между формално и неформално образование?

Освен обвързаността между формалното и неформалното образование на ниво училище за целите на настоящото изследване е необходимо да се разгледа и тази между образованието и социалната работа. Всъщност актуалните европейски политики по отношение на социалната сфера и развитието на човешките ресурси могат да се проследят чрез политиките, свързани с развиването на социалната работа и отдаване на все по-голямо значение на образованието във всичките му форми. Връзката на социалната работа и образованието е най-пряко видима по отношение на сферата на трудовата заетост и личностното развитие.

Вече са разработени или все още се доразработват и актуализират редица нормативни документи на общоевропейско ниво, като „Нова стратегия за растеж през следващото десетилетие“, „Визия за приноса на Европейския стълб за социални права (ЕССП) към социален и справедлив преход за постигане на климатично-неутрална, дигитализирана и съобразена с демографските промени Европа“, „План за действие за прилагане на ЕССП“ или новата визия на Европейската комисия е „Силна социална Европа чрез справедливи преходи“ (сом(2020)14 от 14.01.2020)6)). По-конкретно в Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 се обръща специално внимание на следните направления, които имат пряко отношение към връзката между социалната работа и различните форми на образование:

1. Равни възможности и работни места за всички, където са включени дейности като:

А. Овластяване на хората чрез качествено образование, обучение и умения:

– ключова роля на уменията;

– ключова роля на образованието и обучението за изграждане на умения (вкл. валидирането на неформално придобити умения);

– съвместна работа на национални и регионални правителства с работодатели, работници, учители и обучители.

Б. Подкрепа за професионалната мобилност и икономическото възстановяване:

– достъп до навременна и специфична за всеки подкрепа за повече шансове за качествена работа или започване на бизнес.

В. Подкрепа за създаването на повече работни места в социалната икономика.

2. Справедливи условия на труд

– Подобряване на работните условия на работещите на дигитални платформи.

– Дигитализация и преодоляване на дискриминацията и излагането на рискове за физическото и умственото здраве.

– Социален диалог за справедливи условия на труд.

– Трудовата мобилност и условия на работа.

3. Социална защита и включване

А. Осигуряване на висока социална защита:

– социална солидарност; стандарти на социалната защита;

– достъпно здравеопазване и здравословен начин на живот.

Б. Борба с бедността и изключването:

– бедността в семействата и детската бедност;

– преодоляване на ромското изключване6).

Развитието на социалната работа в горепосочените направления и дейности разчита изключително на образованието – както формалното през разширяване и подобряване на качеството на професионалното образование и обучение, така и през неформалното през валидирането на придобитите неформални умения. Може да се каже, че темата „табу“ допреди няколко десетилетия по отношение на признаването на неформалното образование вече окончателно е преодоляна. Валидирането на придобити по неформален образователен път умения и по този начин изравняването им с придобитите от формалното образование показва еднаквата им значимост по постигане на една и съща в крайна сметка цел и за двете постигане на високи нива на социална адаптивност на пазара на труда и в социалното развитие на личността. Тази цел може да се каже, че е крайна и по отношение на социалната работа.

Образованието също е свързано със социалната работа, особено що се касае до осигуряването на условия и ресурс за обучение за категориите лица в обществото, за които то е трудно достъпно поради социално-икономическото си или психофизическото си състояние. Ресурсът може да се изразява както в личностно развитие и социална подкрепа, така и в материално осигуряване на средства и условия, учебна среда и пособия. Осигуряването на този ресурс в рамките на социалната работа се осъществява през програми и мерки за включване на младежи и лица в неравностойно положение в субсидирано обучение и заетост, в мотивация, професионално, кариерно и личностно консултиране и подкрепа, в директно материално и финансово подпомагане.

Горепосочената релация на социална работата с образованието се подкрепя и при представянето на текущите промени в дейностите на ОПРЧР 2021 – 2027. В новия програмен период се открояват следните примерни дейности по приоритет 1 и 2, имащи отношение на връзката между социалната работа и образованието:

– „11. Подкрепа за развитие на социалните предприятия и на цифрови умения на работещите в тях“6);

– „13. Подкрепа за провеждане на обучения на служителите и работниците в социалните предприятия; валидиране на придобитите умения на работното място в социалното предприятие (особено за лица с увреждания) с цел интегриране на пазара на труда.“6) (приоритет 1, специфична цел – СЦ 1);

– „1. Създаване на учебен център за „ограмотяване“ и обучение;

– 2. Създаване на център за валидиране – неформално и формално придобити умения и компетентности;“6) (приоритет 1, СЦ 2);

– „6. Практики, насърчаващи професионалната и географската мобилност на заетите лица“6) (приоритет 1, СЦ 3.2);

– „1. Целева подкрепа за повишаване на квалификацията и преквалификация на заети лица, вкл. на заети лица в риск от загуба на работа вследствие на преструктуриране на икономиката“6) (приоритет 1, СЦ 4) ;

– „1. Разработване на мерки за активно приобщаване с цел подобряване на пригодността за заетост на уязвимите групи чрез интегрирана подкрепа и индивидуализиран подход – рехабилитация, обучение, др.“6) (приоритет 2, СЦ 1 );

– „5. Специализирани подкрепящи мерки на работните места за хората с увреждания, вкл. менторство, наставничество; предоставяне на средства за адаптивност (например технически помощни средства) и други с оглед постигане на устойчивост на заетостта“6) (приоритет 2, СЦ 1)..

В социалната сфера като пример за организация, реализираща на практика посочените дейности на национално ниво, може да се посочи Центърът за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи (ЦРЧРРИ)7) . В него „обученията се финансират със средства от Националния план за действие по заетостта (НПДЗ) за 2020 г. и са предназначени за безработни лица, регистрирани в бюрата по труда по местоживеене“8). На регионално и местно ниво реализиращи дейностите, от своя страна, са дирекции „Служби по заетостта“, дирекции „Бюра по труда“, както и някои социални услуги, предоставяни в общността, като:

– Социален учебно-професионален център;

– Център за социална рехабилитация и интеграция;

– Център за обществена подкрепа;

– Център за работа с деца на улицата;

– центрове за бежанци;

– център за настаняване от семеен тип;

– преходно жилище;

– защитено жилище;

– наблюдавано жилище .

Също и в някои специализирани институции за предоставяне на социални услуги за деца, като социално-поправителен интернат, възпитателно-учебен интернат и др. Преплитането на социалната работа и образованието в националното законодателство се вижда в следните нормативни и поднормативни актове, като Закона за насърчаване на заетостта9), Правилника на Закона за насърчаване на заетостта10), Националния план за действие по заетостта, Закона за професионалното образование и обучение11) , що се касае до организирането, управлението и ресурсното осигуряване на програмите и мерките за обучение и заетост. В Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца пък се гарантират правата на децата във връзка с участието им в образователния процес и подготовка според чл. 38 по отношение на формалното и чл. 39 по отношение най-вече на неформалното образование – „доставчикът подкрепя и насърчава децата да участват в подходящи за тях дейности през свободното си време и да развиват своите умения и таланти“12).

В заключение, може да се каже, че релацията социална работа – образование е ясно нормативно изразена както на европейско, така и на национално равнище. Също така перспективите и приоритетите на общоевропейско ниво са по посока задълбочаване на тази взаимосвързаност и разширяване на формалното образование с неформалното за постигане на една устойчива и справедлива социална Европа.

БЛАГОДАРНОСТИ

Авторите изказват благодарност на Фонд „Научни изследвания“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за финансовата подкрепа на проект 80-10-29/2021 г. на тема „Концептуални и приложни измерения на свързаността между формалното и неформалното образование“, част от който е и представеното в статията изследване.

БЕЛЕЖКИ

1. Закон за народната просвета, отменен със Закона за предучилищното и училищното образование – Обн. ДВ. бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.

2. Закон за училищното и предучилищно образование, в сила от 01.08.2016 г. [Online] [Viewed 15.09.2021]. Available from: https://www.lex.bg/bg/laws/ ldoc/2136641509

3. Наредба за приобщаващото образование, 2017, Обн. ДВ. бр.86 от 27.10.2017г. [online], [Viewed 15.09.2021] Available from: https://bit.ly/3BUes2Y

4. Официален сайт на Електронната платформа за търсене и предлагане на занимания по интереси [online], [Viewed 15.09.2021] Available from: https://class.mon.bg/

5. Правила за осъществяване на извънкласни дейности в общинските училища на територията на Столична община [online], [Viewed 15.09.2021], Available from: https://sofia.obshtini.bg/doc/3073241

6. Презентация подготовка за програмен период 2021 – 2027. Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 на второ заседание на ТРГ от 28.01.2020. МТСП [online], [Viewed 10.09.2021], Available from: https://esf.bg/vtoro-zasedanie-na-trg-2021 – 2027/#

7. Официален сайт на Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи – https://chrdri.net/

8. Каталог за 2020 на курсове за професионална квалификация и обучения по ключови компетентности. Център за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи [online], [Viewed 10.09.2021], Available from: https:// chrdri.net/sites/default/files/katalognpdzfin.pdf

9. Закон за насърчаване на заетостта – Обн. ДВ. бр.112 от 29.12.2001 г. с посл. изм. ДВ. Бр.21 от 13.03.2020 г. [online], [Viewed 10.09.2021], Available from: https://lex.bg/laws/ldoc/-12262909

10. Правилник за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта – Обн. ДВ. бр.58 от 27.06.2003 г. [online], [Viewed 10.09.2021], Available from: https:// www.lex.bg/laws/ldoc/2135468610

11. Закон за професионалното образование и обучение – Обн. ДВ. бр.68 от 30.07.1999 г. с посл. изм. ДВ. бр.21 от 13.03.2020 г. [online], [Viewed 10.09.2021], Available from: https://www.navet.government.bg/bg/media/ ZPOO-2018.pdf

12. Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца – Обн. ДВ. бр.26 от 28.03.2007 г. с посл. и доп. ДВ. бр.37 от 07.05.2019 г.

13. Bowen, G., 2009, Document Analysis as a Qualitative Research Method.

REFERENCES

Kothari, C.R., Garg G., 2008. Research Methodology. Methods and Techniques. New Delhi: New age international publishers.

O’Leary, Z., 2014. The essential guide to doing your research project [online], [Viewed 9.09.2021].