Резюме. Законът за развитието на академичния състав в Република България влиза в сила на 11.01.2011 г. Настоящата статия представя данните по изборните процедури през последните четири години, сравнени с данните от периода 2007 – 2010 г., т. е. последните четири години от действието на Висшата атестационна комисия и специализираните научни съвети.

Ключови думи: Law for development of the academic staff in Republic of Bulgaria, academic positions procedures

* Обществена дискусия „Законът за академичния състав – крайно време за промяна!“,10.02.2015 г., Аулата на СУ „Св. Кл. Охридски“

ЗРАСРБ влезе в сила на 11.01.2011 г. Днес отчитаме четиригодишен период на действие. За да може да се получи адекватно сравнение, в следващата таблица представяме данните по изборните процедури през 2007 – 2010 г., т. е. последните четири години от действието на ВАК и СНС. Данните след 2011 г. досега са предоставени от НАОА според информацията, с която разполага регистърът в МОН.

Ако сравним сумите за двете научни степени (доктор и доктор на науките), респективно на научните звания, сега академични длъжности (доцент, професор), за двата периода се получава информацията, представена в таблица 2:

На таблица 3 има данни, даващи представа за ускоряващото се темпо на академичен растеж през периода 2011 – 2014 г.

Забележка. Данните в скоби представят само новоизбраните за съответната година

Разпределението на придобитите научни степени и академични длъжности за периода 2011 – 2014 г. между основните групи и структури (университети и научни организации) еизложено в таблица 4.

Темпото на растеж на цифрите за присъдените научни степени и академичните длъжности в различните структури през трите периода също представлява интерес.

За сравнение представяме сродните данни за БАН и ССА.

В следващата таблица 8 са отразени според честотата на всички процедури първите 13 университета и висши училища, наред с данните за БАН и ССА за сравнение. Катодопълнителна информация са вписани процедурите за академичните длъжности „доцент“ и „професор“.

Ако обаче изчислим процента на новоизбраните доценти и професори като част от общия научно-преподавателски състав (по данни, получени от синдикатите), университетите и висшите училища се пренареждат в друг формат, представен на таблица 9.

Като допълнителна информация предлагам данните за процедурите в колежите и близките до тях висши училища.

Някои изводи от представената статистика:

1. Процедурите за образователната и научна степен „доктор“ нарастват по честота при добро темпо. Остава отворен въпросът дали качеството на дисертациите пада. Подобни изказвания свързват проблема с по-ниската критичност на научното жури. Ако такава тенденция е налице, това е тъжен и сериозен извод за академичната общност. Защото критичността и обективността са основно наш проблем.

2. Отбелязва се сериозен спад в честотата на научната степен „доктор на науките“. Тя бе обезценена, но остава престижна. Дали ще носи и други дивиденти, е проблем на академичната общност. Например БАН я съхранява като изискване за придобиване на почетните научни звания „член-кореспондент“ и „академик“. Към тази научна степен се загуби международният интерес. При по-нататъшна дискусия по отношение на „големия“ доктор трябва да се отбележи, че в много страни на Европа образователната и научна степен „доктор“ е изходна за академично развитие, а при следващите етапи на растеж се поставят сериозни допълнителни изисквания.

3. За академичната длъжност „главен асистент“, чиято честота нараства прогресивно, няма база за статистическо сравнение.

4. Сборът на академичните длъжности „доцент“ и „професор“ за 2011 – 2014 г. е по-нисък, отколкото за 2007 – 2010 г. Следователно хиперболите в пресата, че новият закон е отворил пътя за лавина от избиране на подобни академични длъжности, са пресилени, а се развива нормалният необходим процес за създаване на нови хабилитирани кадри. Няма гаранция обаче, че свръхпроизводство не може да се случи в следващите години, защото темпото на увеличаване броя на хабилитираните кадри бързо прогресира, а липсват възпиращи механизми на национално ниво. Освен това броят на новоизбраните професори е двойно по-голям, а процедурите от този тип определено нарастват бързо. Отново в самокритичен дух трябва да се отбележат изказванията на колеги, че изискванията при хабилитация са спаднали или не се спазват цифрите за минимални наукометрични показатели към кандидатите, които самите университети са установили. Впрочем такива показатели сега са въведени в природо-математическите, техническите, медицинските и биологическите науки, но не са ми известни за хуманитарните и обществените науки.

5. Силно е променено съотношението между доценти и професори. Преди закона се приемаше като нормативно съотношението между доценти и професори 4 : 1, което осигуряваше нормално попълване и заместване на хабилитирания състав за всеки университет. Сега това съотношение е почти изравнено – 1,23 : 1.

6. Нарастването на хабилитирания състав в университетите и висшите училища става по-бързо от това в научните организации. Автономията им затваря вратите за външна намеса. Липсват регулаторни норми, както и задоволителни контролни механизми на държавните управленски органи. И досега не е изпълнен чл. 7а от Закона за насърчаване на научните изследвания, приет през октомври 2010 г., който задължава министъра на науката и образованието да издаде Правилник за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност и за дейността на Фонд „Научни изследвания“. Оценката и кариерното развитие на учените трябва да съответстват на този документ.

Проблеми, които законът не реши:

1. Към юни 2013 г. на основен трудов договор към държавните висши училища са 13 051 учени – университетски преподаватели. На втори трудов договор са 977 учени, т. е. общо 14 048 души. Нямам данни за лицата, работещи на граждански договор, които не са на щат. ЗРАСРБ не носи отговорност за т. нар. „пътуващи преподаватели“. Този въпрос е решен от чл. 111 от Кодекса на труда и отговорност носят ръководствата на висшите училища. Чл. 113 от КТ определя допустимата часова ангажираност. Във всеки случай е очевидно несъответствието на намаляващия общ брой преподаватели при големия брой на висшите училища в страната. Щатът на някои висши учебни заведения се напасва изкуствено.

2. Действието на ЗРАСРБ не доведе до нови условия при акредитация на ВУ; не се отрази върху качеството на учебния процес; не доведе до промени в социалния статус на университетските преподаватели и учени.

3. Процедурата по избор при научни степени и за академични длъжности се утежни за кандидатите. Сега те подготвят 5 до 7 комплекта документи, вместо предишните 2 или 3. При това не се допуска представянето на научната продукция само в електронен вариант.

4. Процедурите по избор на кандидатите за академични длъжности по правило са кратки и формални. Липсва контакт между журито и избирания за доцент или професор. Представянето на лекция от кандидата е възприето само в отделни университети. Процедурите за присъждане на научните степени „доктор“ и „доктор на науките“ също са формални, само че се четат повече рецензии и становища. Реално липсва задължението за въпроси и дискусия с кандидатите за научни степени.

5. Законът не създаде и не подобри условията за мобилност. От една страна, мобилност е необходима вътре в системата. Висшето училище в повечето случаи остава затворено за външни кандидати: а) чрез подбиране на научно жури, благосклонно към „вътрешния“, собствения кандидат; б) чрез задължението външният кандидат да участва отново в нов конкурс при опита му за преход в друг университет (освен ако Факултетният съвет не реши друго). От друга страна, нищо не е направено за стимулиране на временната работа на учен във фирма – тогава ще му липсва учебна натовареност, което ще спъва по-късното му участие в конкурс за академична длъжност.

6. Нищо не разреши участието на добри практици в учебната дейност на университетите. Това засили стремежа на специалисти – практици, инженери, бизнесмени, а и на доста политици, да се стремят към научни степени, както и практиката за писане на платени поръчкови дисертации. Изходът може да се види в провеждането на магистърски и докторски програми по административни и бизнес науки, а не и тези лица да се стремят към образователната и научна степен „доктор“.

7. Законът изисква всяко хабилитирано лице да пише учебник. Това не е нормално за много популярни или за много ограничени по обхват области в науката. Проблеми, които законът създаде: 1. Законът разпореди лицата, заемащи длъжността „главен асистент“, да я запазят, ако в срок от 4 години придобият образователната и научна степен „доктор“. Този срок изчете на 11.01.2015 г. Лицата, които не изпълниха това условие, трябва да преминат на срочен договор на длъжност „асистент“. Чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ определя тригодишен период на този трудов договор. Такива случаи има стотици, а ситуацията създава напрежение за университетите. Причините за възникването є са различни: а) възрастни главни асистенти, които нямат желание да си създават напрежение в края на кариерата си; б) наличие на кадри, неподлежащи на развитие поради липса на личностен капацитет в очакване, че законодателят отново ще бъде принуден да направи компромис. Ако обаче наистина се направи такъв компромис, тази клауза от закона ще бъде обезсмислена и в бъдеще!

2. Съгласно чл. 15 ал. 2 от закона „академична длъжност се заема по трудово правоотношение“. Следователно доцентите и професорите по този закон губят званията си след пенсиониране за разлика от т. нар. „ваковски“ кадри. Но по доста специалности започва да се чувства липса на хабилитирани лица за научни журита – и поради пенсионирането, и поради биологични причини. Проблемът ще се задълбочава с времето. Възможни изходи:

а) ако хабилитираното лице е включено в Национална листа, да има право да участва в научни журита и след пенсиониране, така както предвижда законопроектът на МОН;

б) ако се възстанови пожизненото признаване на званията „доцент“ и „професор“;

в) научната степен „доктор на науките“ е пожизнена, а носителите є трябва да могат да бъдат членове на научни журита и без хабилитация. Недостатъци на закона, които изискват законова и нормативна корекция:

1. Научни журита. Според информация от МОН 90% от жалбите и възраженията са свързани със състава на научните журита, техния подбор и компетентността на някои членове. Във връзка с регламентиране на правото хабилитирани лица да бъдат включвани в журита се предвижда създаването на Национална листа или Регистър. Остават неизяснени две позиции:

а) какви ще бъдат изискванията към хабилитираните лица по отношение на наукометрични и други данни; ще се изискват ли предложители (гаранти), или всяко хабилитирано лице ще се самопредлага; ще има ли контролно звено или механизъм за изпълнение на тези изисквания (например НАОА);

б) хабилитираните лица, включени в Националната листа (Регистър) ще имат право да бъдат включвани в научните журита, но по неизяснен механизъм – жребий; избор от специална комисия, назначена от МОН, или по досегашния начин – определяне от научен съвет и потвърждение от ректора.

2. Минимални (единни) наукометрични изисквания. Тяхната липса в закона бе дискутирана, необходимостта им бе приета от Съвета на ректорите и от НО. Такива са залегнали в законопроекта на МОН. Предвижда се да има специфика при различните научни направления, но цифрите не трябва да се разминават фрапантно. Важно е да не се допускат критично ниски показатели от някои висши училища, както и да се гарантира спазването на минималните критерии за всички кандидати.

3. Контрол, контролен механизъм, контролен орган. Законът не предвижда почти никаква сериозна система за контрол. Дискутира се само възможността за подаване на жалба (апелация) и създаване на Национална комисия по апелациите. На практика национален контрол е необходим по отношение на: а) качеството в правилниците на висшите училища и научните организации за приложение на закона; б) състава и подбора на научните журита; в) качествена и адекватна ли е преценката на кандидатите за академични длъжности и изпълнението на критериите за заемането на тази длъжност; г) върху спазването на процедурите по закона и правилника. Академичната общност е чувствителна към създаването на нова контролна комисия или съвет поради сходството с ВАК. Целесъобразно е тази дейност да се поеме от отдел на МОН като административен контрол върху правилното изпълнение на закона и като отговорност на министъра.

4. Нарушенията на етиката и морала са многопосочни: манипулиране на данни, фалшифициране на резултати от изследвания, неправилно или невярно интерпретиране на данни, натрапено съавторство, присвоени непубликувани изследвания, плагиатство под формата на дословно преписване, използване на данни без упоменаване на източника, перифразиране и пр. Тези нарушения са оставени на съвестта на учените, като се разчита на академична почтеност. Особено тежък е проблемът с плагиатството – от ученическата и студентската скамейка до университетски преподаватели и учени от всички възрасти. Само засегнатите лица могат да повдигнат въпроса пред съдебна инстанция, проблемът има тригодишна давност, съдът е некомпетентен по много въпроси. Предлагаме този проблем да се решава дефинитивно в рамките на университета, съгласно нови задължителни клаузи в Правилника за приложение на ЗРАСРБ.

Следователно в промените на ЗРАСРБ трябва да залегнат следните проблеми:

1. Въвеждане на наукометрични показатели за оценка на научните по-стижения на кандидатите за научни степени и академични длъжности. Определяне на минимални изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да се допусне кандидатът до процедурата. При това изпълнението на минималните изисквания не означава, че кандидатът автоматично получава научната степен или академичната длъжност, а процедурата се базира на комплексна оценка.

2. Ускорено разработване на Правилник за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност на висшите училища и научните организации, на минимални наукометрични изисквания. Тяхното приемане да стане след широко обществено обсъждане в рамките на определен срок.

3. Създаване на национален регистър на хабилитираните лица и доктори на науките, които отговарят на определени изисквания. Възприемане на жребий или друг механизъм за определяне членовете на научните журита. Уместно е външните членове на журито да бъдат повече от 50% от състава му. Подлежи на допълнително обмисляне дали научните ръководители/консултанти да бъдат членове на научното жури.

4. ВУ и НО, като автономни организации, да предвидят в своите правилници ред за решаване на всички нарушения, свързани с процедурите, включително на научната етика и морал, както и санкции към тези, които са ги допуснали.

5. Ясно и точно да се разпише кои въпроси, свързани с присъждането на научните степени и академичните длъжности, ще бъдат обект на разглеждане от МОН като втора инстанция и кои ще бъдат препращани в съда или ще се търси друга, неадминистративна форма за разглеждане и излизане с препоръка за преоценка на взети решения. Характерът на науката не търпи прояви на плагиатство, лобизъм при определяне на научни журита и други вредни проявления, нарушаващи закона и етиката в научноизследователската и преподавателската работа. В заключение трябва да се има предвид, че приложението на закона за развитие на академичния състав в Република България става в специфични за страната условия:

а) намаляващ брой студенти, който може да повлияе върху необходимостта от академични длъжности. Броят на академичните длъжности намалява, а броят на студентите на един преподавател в България е много по-голям от този в другите страни на Европа. За да се запази числото на академичния състав, трябва да има реформа във висшето образование и в заплащането на преподавателите;

б) спадащи изисквания при прием на студенти, което е свързано и с по-слаби лични качества и възможности, а това е бъдещият резерв от кадри, кандидатстващи за научни степени и за хабилитация;

в) кадровият проблем се развива в условията на демографска криза и вълна на емиграция, без за момента да е намерена ефективна форма за задържане или за завръщане на българските учени от чужбина;

г) бюджетът за наука и висше образование остава минимален. Социалният статус на учените и възнаграждението за техния труд остават непрестижни. Всичко това очертава нерадостна ситуация.