Резюме. Представената в настоящата статия педагогическа ситуация е провокирана от актуалния проблем за агресията в предучилищна възраст. Предлага се педагогически опит във връзка с нейната превенция. Целта е утвърждаване на детската индивидуалност чрез различни конструктивни способи за управление поведението на децата. Основен акцент е присъствието на доброто в различни негови аспекти.

Ключови думи: kindness, behavior relax temper empathetic team – work.

Проблемът за агресията е много актуален в съвременната педагогическа теория и практика. Агресивно поведение се наблюдава все по-често в нашето ежедневие сред младите хора, затова значимостта на този проблем трябва да се разглежда в по-широк аспект. За решаването му се включват всички образователни институции, семейството, цялотообщество. Особено тревожна е тенденцията за снижаване на възрастовата граница на подрастващите, които стават податливи на агресивно поведение. Агресивни състояния се наблюдават и в предучилищна възраст. Необходима е своевременна, адекватна и отговорна намеса на педагозите за снижаване и преодоляване на агресивните детски прояви. Детската градина е институция, която е особено важна и отговорна за развитието и възпитанието на децата до постъпването им в училище. Затова основна цел в тази насока е да научим децата да могат да бъдат добри, мислещи, можещи, справящи се във всяка житейска конфликтна ситуация и да насочим детската жизненост и енергия в творене на добри дела, защото заедно ще бъдем по-добри! Предложената педагогическа ситуация представя по непринуден начин, с много игрови похвати, как да се въздейства върху емоционалната страна на децата и да се насочва тяхното внимание върху формиране на добро поведение, отзивчивост, толерантност и емпатия към околните.

Образователно направление: Социален свят

Ядро: Общуване с околните и самоутвърждаване

Цел: Утвърждаване на детската индивидуалност и развиване на емпатия и сътрудничество при реализиране на взаимодействието дете–дете и дете–възрастен.

Задачи:

1. Децата да се учат да определят различни емоционални състояния и да ги съотнасят в реална ситуация.

2. Да се развива детската емпатия, съпреживяване на чувства, емоции и мисли.

3. Децата да се учат на конструктивни способи за управление на собственото си поведение (снемане на напрежението и негативните емоции).

4. Децата да затвърдяват и упражняват своите представи, умения и отношения за доброто.

Ход на ситуацията:

Учител: Деца, как се чувствате днес? Добре? Хванете ръката на свой другар и му предайте доброто си настроение. Но знаете ли какво се случи рано тази сутрин?

Когато наближих детската ни градина, видях да лежи на земята това тъжно цвете с надеждата да го намерят добри хора и да му помогнат. Може би силният ураганен вятър, който бушува по света, го е отвял от родното му място?...

Деца, какво да направим? Ние сме добри и искаме да помогнем. Ние не се страхуваме от нищо, защото сме заедно и заедно можем всичко!

Цветето ще ни поведе към родината му. Да се огледаме, за да видим с какво може да се придвижим. Тук наблизо е спрял чуден влак. Нека го напълним с добри деца. Вземете кръговете и ги превърнете в личице. То да носи настроение, каквото на вас ви се иска, после го поставете в празните вагони.

(Децата избират определен цвят и рисуват лице. Питат се защо са избрали този цвят, кои са обратните думи на думите: усмихнат, добър, весел.)

Учител: Ето че помогнахме и влакът може да потегли, пълен с весели, усмихнати и добри деца!

Хайде да продължим пътя си. Ето я морската гара. Тук ни очаква и кораб.

Той неслучайно носи името,, Добрина“, тук ни чакат загадки, които ни е оставил капитанът му. На него могат да пътуват деца, които казват добри думи и могат да правят добри дела.

(Децата сядат на столчетата, където има два цвята листове – бял и черен. Играе се играта „Определи поведението“.)

Учител: Деца, знаем, че сте умни и добри, но има деца, които понякога грешат в своите постъпки. Чуйте какво се случило веднъж в една детска градина.

„Иван и Вальо играели в групата и се сблъскали. Вальо паднал на земята. Иван веднага казал на Вальо, че много съжалява и му помогнал да се изправи. Вальо отговорил, че няма проблем – и той също не е внимавал.“

Ако одобрявате това поведение – вдигнете белия картон, ако не – черния. (Децата разискват поведението.)

„Децата играят на площадката. Изведнъж Петър извикал силно:

– Госпожо, пчела, пчела! Иска да се пързаля заедно с нас!

В този момент Вяра му отговори рязко и категорично: „Какво чакаш, смачкай я веднага или тя ще те ужили!“.

Въпроси: Одобрявате ли съвета на Вяра? По какъв начин трябва да постъпи Петър? Трябва ли да се страхуваме от насекоми? Какво предполагате, че се е случило след това?

„Нина си била вкъщи, когато чула силни викове и жално мяукане. Погледнала през прозореца и видяла момчета да дърпат малко коте.”

Въпрос: Как бихте постъпили?

„Милен пътува седнал в автобуса. Качва се възрастна жена с багаж. Той веднага скочил и казал на жената: „Моля, заповядайте, седнете!“.

(Обсъждане на поведението на детето.)

– Чудесно се справихте. Когато се правят добрини, ни става леко на сърцето, това ни изпълва с щастие и радост. Дори ни се пее!

Песен: ,, Ако си щастлив“

Учителят разгръща голям облак от плат зад тях.

Учител: Ето че стигнахме до сушата. Какво ли ни очаква тук? (Отдръпва паравана. Има поляна с дърво, а около нея – отпадъци. ) О, погледнете тази поляна. Какво да направим, за да бъде чиста? (Децата събират и поставят разделно отпадъците в кошчетата. ) Ето че направихме заедно още една добрина. Заедно се борим за по-чиста природа и по-добро място за живеене на нашата планета Земя.

Нека се хванем за ръце – ние сме заедно и сме силни, можем да устоим на всички изпитания, можем да правим заедно добрини. (Децата правят кръг.)

И природата ви приветства, слънцето ви се усмихва, а къде ли са облачетата, обърнете се, нарисувайте ги с пръстче, те могат да придобият различна форма. (Децата рисуват във въздуха облачета. )

Учителят разгръща голям облак от плат зад тях.

Учител: Хайде да продължим своя път, като полетим и ние.

Звучи релаксираща музика. Приканват се децата да седнат удобно на бялото пухкаво облаче, което прилича на голяма мека възглавница и да затворят очи.

Учител: Нека заедно да полетим.

Вдишайте и издишайте бавно няколко пъти. Ето, нашето пътуване започна. Облачето бавно се вдига в небето, а сега почувствайте как вятърът подухва в лицето ви, някъде там, далече е родното място на нашето цвете.

А тук, високо в небето, е тихо и спокойно. Минаваме край усмихнатото слънчице, което ни докосва със своите лъчи. Слънчо иска да си поиграе с нас. То гъделичка нослетата ни, очите, устните, ушите. Потоплете се под лъчите му. Почуствайте как то гали косите ви. Ние летим, летим над реки и планини, морета и океани, над континенти и държави, там, където живеят добри деца като вас. Облачето намалява своя ход, бавно се спуска на земята. Отворете очи и му помахайте с ръка за довиждане. И с молба да изпрати нашия сърдечен поздрав на далечните и добри деца, живеещи в Англия – да кажем на английски език здравейте – hello; прелетяхме и над Франция – bonjour; над Русия – здравствуйте; над Турция – merhaba.

Ето че наближава родното място на нашето малко цвете. Нека го поставим там, където е отраснало, в неговата градинка. Няма нищо по-хубаво от това, да се върнеш у дома. Благодаря ви, че извършихте голяма добрина на това толкова малко цвете.

Да си добър, е сила, но да останеш добър, еоще по-голяма сила. Поливайте семената на доброто у себе си. Мислете добри неща, говорете добри думи, правете добрини! Само така нашият свят ще бъде добър!

Децата докосват цветето, сбогуват се с него.

Учителят подава изрязани сърчица с надпис „Заедно да сме добри!“.

Учител: Носете вашите добри сърца, раздавайте ги на всички около вас. Запомнете – заедно ще бъдем добри!

Звучи песента ,, Дано“.