https://doi.org/10.53656/str2024-4s-9-ind

Резюме. Целта на статията е да представи проблемите, пред които е изправена българската юридическа наука в контекста на глобалното ориентиране към публикации в списания, индексирани в световните бази данни Scopus и Web of Science. Направен е критичен анализ на международния характер на водещи научни списания в сферата на правото. В изследването е приложен методът на сравнителния анализ, при което е направена съпоставка с нивото на публикуване в областта на юридическата наука в сравнение с природните и инженерни науки. Формулирани са заключения и препоръки, които следва да бъдат взети предвид при изготвяне на политиките на МОН.

Ключови думи: право; бази данни; индексиране

1. Въведение

Научните списания са основно средство за комуникация между учените, а библиометричните показатели безспорно са широко използвани за оценка на списанията и тяхното въздействие както в местен, така и в глобален мащаб. През последните десетилетия България, за съжаление, губи позиции по отношение на броя на международно видимите научни публикации. Анализът на публикационната активност на българските учени показва, че през по-следните години тя остава практически на едно и също равнище, което е все още по-ниско в сравнение със световните тенденции за ускорено повишаване на научната продукция.

Ето защо една от целите на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 20301 е устойчивото възстановяване на международните позиции на страната ни по количество и качество на международно видимата научна продукция и насърчаването на публикуването в авторитетни международни списания с импакт-фактор. Към насърчаване на публикуването в списания, индексирани в тези бази данни, са ориентирани и политиките на българското Министерство на образованието и науката за финансовото стимулиране, атестирането и академичното израстване на учените, както и Националната програма „Стимулиране на публикационната активност на научноизследователския състав на държавните висши училища в България в световните бази данни Scopus и Web of Science“. По Програмата се осигурява целево съфинансиране на акредитираните висши училища, насърчаващи публикуването на научни статии, индексирани в световните бази данни, чрез предоставяне на допълнително възнаграждение на изследователите. Очакваните резултати са увеличаване броя на научните публикации с български автори, индексирани в световните бази данни WoS и Scopus, което ще повиши видимостта на българските изследователи, и нарастване на броя международни проекти, в които те участват.

2. Проблеми при публикуването в списания, индексирани в международни бази данни в ПН 3.6 Право

Справка в Националния център за информация и документация показва, че от 4540 издания, включени в Националния референтен списък на съвременните български научни издания с научно рецензиране, само 175 са изданията, реферирани и индексирани в световноизвестните бази данни с научна информация Web of Science и Scopus. Изданията са предимно в областта на точните науки, медицината, фармацията и аграрните науки. В професионално направление 3.6. Право изцяло липсват списания, индексирани в Scopus или Web of Science в България. Подобно отсъствие от базата снижава възможностите за публикуване на учените в България в това професионално направление. Това води до извода, че за международно видими публикации преподавателите от ПН 3.6. Право ще трябва да се насочат към публикации на английски език в научни издания, индексирани в световните бази данни. Но колко голям би могъл да бъде интересът на международните научни списания по въпроси от значение предимно за националното законодателство? Ето защо малкото на брой публикации в индексирани издания, особено от първите квартили, са ориентирани към сравнителноправни анализи (Gröning, Dimitrova 2023; Butenko, Dimitrova, Gröning 2023).

Докато български учени са все още сред водещите в редица области, като химия, приложна физика, приложна математика, физикохимия, астрономия и астрофизика, биотехнологии, науки за околната среда и др., и публикуват предимно на английски език, то в хуманитарните и социалните науки, а в частност в професионално направление „Право“, публикациите на английски език са ограничен брой, а доколкото изобщо ги има, те са в областта на сравнителното и международното право. Публикуването в международни издания може да е постижимо за точните науки, но за хуманитарните и социалните науки, и най-вече за правото, което е тясно ориентирано към българското национално законодателство, това все още е предизвикателство. Това, на практика, означава, че традиционно публикациите в ПН 3.6. Право са ориентирани предимно към утвърдени български юридически списания, които не са индексирани в световните бази данни.

3. За международния характер на международните научни списания Неоспорим е фактът, че за всяка научна дисциплина, включително и правото, малък брой списания публикуват резултати с голямо влияние върху нейното развитие. Списанията, индексирани в международните бази данни WoS и Scopus, не правят изключение в тази посока – т.нар. top international journals. Но дори по отношение на тяхната значимост отдавна се наблюдава отчетлива тенденция към критичност и подлагане на съмнение натиска за публикации в подобни издания в областта на социалните и правните науки. Съществуват множество сериозни критични проучвания върху налагането на тенденции за публикуване в индексираните от Scopus списания за правни изследвания в последните две десетилетия (Christi†n, H†l–, Demeter 2022). Резултатите от тези проучвания показват, че повечето списания в областта на правото са концентрирани в ръцете на няколко глобални издатели и университетски издания. Изследванията показват, че докато броят на индексираните в Scopus юридически списанията е висок, нивото на интернационализация е сравнително ниско. Предвид англо-американското господство в социалните науки, съществуват твърдения, че по-голямата част от водещите академични списания в сферата на криминологията и наказателното право, които се самоопределят като „международни“, са с много по-малко международен характер, отколкото предполагат техните заглавия или цели (Dyachenko 2014).

В статията „How International Are the Top International Journals of Criminology and Criminal Justice?“ (Faraldo-Cabana & Lamela 2019) проучването се основава на селекция от списания по криминология и наказателно право, които са международни и с висок импакт-фактор според класацията на SCImago Journal (SJR), по който класира всяко списание въз основа на броя цитирания на статиите. Авторите на изследването показват, че списанията с висок импакт-фактор в областта на криминологията или наказателното право съвсем неоснователно се наричат международни (Faraldo-Cabana & Lamela 2019). Според авторите, за да бъде международно едно списание, трябва да отговаря на поне три основни характеристики: 1) редакционен екип, съставен от високо уважавани учени от различни страни и езикови общности; 2) международно реферирани научни статии, написани от значителен процент автори от различни страни и езикови общности; 3) силна способност за привличане на международен принос, по-специално чрез съавторство с участието на автори от различни страни. Следвайки тези критерии, авторите правят оценка на нивото на международното, неангло-американско участие в редакционните колегии и съдържанието на 10 от водещите международни списания в криминологията и наказателното право. Резултатите показват, че повечето от десетте списания имат ниски нива на международно участие, с големи дялове както на англо-американски автори, така и на англо-американско членство в редакционни колегии. Това предполага съществуването на мрежи от англоамерикански учени, които са естествено склонни да предпочитат изследвания, които отговарят на техния мироглед.

Тези твърдения срещат подкрепа и в други научни изследвания, според които обикновено интернационалността на списанията се определя от степента, до която техните редактори, сътрудници и читатели са международно разнообразни (Ravenides 2008; Kim et al. 2018; Uzun 2004). Други изследвания показват, че учените в редакционните колегии, авторите на статии и произходът на данните, които се обсъждат в международните списания, идват предимно от САЩ и Обединеното кралство (Rosenstreich & Wooliscroft 2006). Например редакционната колегия на научното списание International Journal of Law and Psychiatry включва 41%, базирани в САЩ. Останалите са базирани в Обединеното кралство и Австралия (13,6% всяка), Ирландия (9%) и Китай, Германия, Индия, Русия и Южна Африка (по 4,5%). Обобщеното изследване показва, че 35,7% от 465-те членове на редакционния съвет на изследваните международни списания са базирани в САЩ и 33,5% – в Обединеното кралство. Това влияние е още по-голямо, ако вземем предвид не само САЩ и Обединеното кралство, но и страните от англосферата, или т.нар. вътрешен кръг – сравнително добре представените Австралия (6,0%), така и Канада (5,2%) до минималното представителство на Нова Зеландия (1,5%) и Ирландия (0,4%). По този начин процентът на членовете на борда, свързани с институции, базирани в страни от англосферата, в тези списания достига средно до 82,2% (Kachru 1986).

Сходни са данните и за научната продукция на Scimago Journal Rank за 2022 г., които показват, че САЩ оглавяват класацията с 6710 публикации, следвани от Обединеното кралство с 6454 публикации. Доста по-назад са Германия – 1549 публикации, Нидерландия с 1972 и дори Китай с 763 публикации (фиг.1).2

Най-голямата част от статиите в съавторство отново включват само учени от т. нар. англосфера, които принадлежат към относително ограничен брой университети. Нещо повече, те рядко проявяват интерес към сътрудничество с учени от други региони на света. Наложените англо-американски научни издания, естествено, са склонни да предпочитат изследвания, които отговарят на тяхната правна система, като по този начин създават йерархия от знания, която насърчава научния успех на англо-американските учени и научно съдържание. В резултат на хегемонията на английския език в академичното писане и обмен повечето най-цитирани статии отново са написани на английски език и са публикувани в англоезични списания. На практика, класацията на SCImago абсолютно маргинализира юридическите списания от Германия, Франция, Италия и Испания въпреки влиятелните наказателноправни традиции и безспорния интелектуален потенциал на научните общности в областта на правото в тези страни. От друга страна, поради културния характер и значението на юридическата наука за съдебната практика във всяка страна правото е с подчертано национален характер, което е и една от основните спънки пред хармонизирането на наказателното право на държавите членки та Европейския съюз.

Това налага извода, че в юридическата наука нивото на интернационализация е сравнително ниско, с рядко международно сътрудничество и силна хегемония на англоговорящи страни (Christi†n, H†l– & Demeter 2022).

4. Регионални и национални бази данни

Очевидната доминация на английския език в международните бази данни очевидно затруднява изследователите, публикуващи на техния роден език. Това важи с още по-голяма сила за публикациите на кирилица. Проучвания показват, че чуждестранните издания не обслужват пълноценно българската културна нагласа и изисквания на съдебната практика (Tanev 2008). Според някои автори в Web of Science текстовете на кирилица се обработват непълноценно, тъй като се пропускат цитирания в научния апарат, които са на кирилица (Kozhukharov, Glukhov 2018). Това дава основание на тези автори да твърдят, че отказът от националния език при публикуването на научни произведения, и кирилицата в частност, се определя като крайност, радикален акт на унификация, а всяка страна, в която се използва тази азбука, търси свой път в решаването на възникналия проблем (Kozhukharov, Glukhov 2018). В Русия например от 2005 г. се използва Руски индекс за научно цитиране (Российский индекс научного цитирования) – РИНЦ. Създаването на тази платформа има за задача да реабилитира кирилицата и руския език, без да се противопоставя на широко използвания в научния свят английски език. Подобна платформа има и Сърбия (SCIndex – Srpski citatni indeks)3. Списанията се подлагат на постоянна оценка по отношение на тяхното въздействие както в самата база данни, така и допълнително в WoS. В резултат на това според сръбски изследователи видимостта на сръбските научни списания в научната база данни Web of Science е нараснала значително през последните две десетилетия (Popovic, Antonic, Matutinovic 2012).

Китайската база данни China Online Journals – COJ (wafangdata), предоставя достъп до 8183 списания, публикувани в Китай, и над 43,17 милиона статии, включително 42,89 милиона пълнотекстови записа (към май 2019 г.).4 Hispanic American Periodicals Index (HAPI) е библиографска база данни, предоставяща цитати на съдържанието на научни списания, публикувани по целия свят за Латинска Америка и Карибите от края на 60-те години на миналия век (Do Canto, Pinto, Gavron et al. 2022; Collazo 2014).5 Ислямският световен научен център за цитиране (ISC) е основна система, която предоставя анализ на цитирането, базиран на наукометрични теории. Създаден е през 2000 г. въз основа на изследователски проект, наречен „Persian Journal Citation Reports“ Islamic World Science Citation Center – ISC Journal Master List (Mehrad J, Arastoopoor S. 2012).6 Централно- и Източноевропейската онлайн библиотека (Central and Eastern European Online Library – CEEOL)7 е основна база данни, която предоставя пълнотекстов достъп до академични списания и книги в електронен формат в областта на хуманитарните и социалните науки за Централна и Източна Европа. За разлика от натиска върху научната общност за публикуване на научните изследвания на английски език, от самото си начало CEEOL се застъпва за запазване и насърчаване публикуването на родните езици на авторите и прави публикуваното на повече от 50 езика съдържание достъпно за заинтересованите читатели по целия свят (Luchev 2020).

Този международен опит показва, че значението на регионалните бази данни в никакъв случай не следва да бъде подценявано. Както е видно от представените примери, има редица сполучливи добри практики за насърчаване на публикациите на езици, различни от английския, и в областта на хуманитарните и социалните науки, които са далеч по-подходящи за юридическата наука. Публикуването в тези бази данни обаче не се насърчава от МОН и тези публикации са извън методологията за подкрепа на специализирани публикации в реферирани издания.

Заключение

В заключение следва да обобщим че безспорно броят на публикациите в международни списания, индексирани в световните бази данни, е обективен показател, който дава възможност да оценим видимостта на изследванията пред глобалната научна общност и без да подценяваме необходимостта от интегриране на българските учени в европейското и световно научноизследователско пространство, трябва да отчитаме спецификите на всяко професионално направление. Политиката за насърчаване на публикуване в издания, индексирани само в световните бази данни Scopus или Web of Science, не е относима към всички професионални направления, особено в професионално направление 3.6. Право, поради посочените по-напред специфики на правната наука и най-вече липсата на българска юридическа периодика, индексирана в тези бази данни. Такова императивно изискване поставя ограничения пред академичното израстване и атестирането на академичния състав от юридическите факултети и поставя пречки пред развитието на юридическата наука.

БЕЛЕЖКИ

1. Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г., ДВ, бр. 47 от 13.06.2017 г.

2. SJR Country Graphs (scimagojr.com)

3. SCIndeks – Home page (ceon.rs).

4. China Online Journals – Introduction (wanfangdata.com).

5. Hispanic American Periodicals Index / EBSCO.

6. Islamic World Science Citation center (isc.ac).

7. http://www. ceeol.com.

ЛИTEPATУРА

БОНЕВА, С., 2020. Анализ на участието на България в програма „Хоризонт 2020“ в периода 2014 – 2018 г. Стратегии на образователната и научната политика, T. 28, № 1, с. 9 – 21. https://azbuki. bg/wp-content/uploads/2020/02/Strategies_1_20-3_Stela_Boneva.pdf.

КОЖУХАРОВ, А.; ГЛУХОВ, В., 2018. Проектът „Руски индекс за научно цитиране“ и българските изследователи. Стратегии на образователната и научната политика, Т. 26, № 5, с. 514 – 527.

ЛУЧЕВ, Д., 2020. Централно- и източноевропейската онлайн библиотека (CEEOL) като възможност за разпространение и за достъп до научни знания в областта на социалните и хуманитарните науки от и за Централна и Източна Европа. Стратегии на образователната и научната политика, T.28, № 1, с. 47 – 68. Достъпна на: https://azbuki. bg/wp-content/uploads/2020/02/Strategies_1_20_Detelin_Lucheve-1. pdf.

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В РЕПУБ ЛИКА БЪЛГАРИЯ 2017 – 2030 г., ДВ, бр. 47 от 13.06.2017 г.

ТАНЕВ, Т., 2008. Стратегическо управление на публичната сфера. София: Военно издателство. ISBN 9789545093982.

AKSNES, D. W.; LANGFELDT, L. & WOUTERS, P., 2019. Citations, Citation Indicators, and Research Quality: An Overview of Basic Concepts and Theories. SAGE Open, vol. 9, no. 1. DOI:10.1177/215824401 9829575.

ANCAIANI, A.; ANFOSSI, A. F.; BARBARA, A.; BENEDETTO, S.; BLASI, B.; CARLETTI, V.; SILEONI, S., 2015. Evaluating scientific research in Italy: The 2004-10 research evaluation exercise. Research Evaluation, vol. 24, no. 3, pp. 242 – 255. http://dx.doi.org/10.1093/reseval/rvv008.

BHARATHI, N.S. Y.; GAJALAKSHMI, N.S. Y., 2020. Review On Indexing, History, Types and Indexing Agencies. IJCRT, vol. 8, no. 7, ISSN: 2320-2882. https://ijcrt.org/papers/IJCRT2007205.pdf.

BORNMANN L.; DANIEL H. D., 2007. What do we know about the h index? Journal of the American Society for Information Science and Technology, vol. 58, no. 9, pp.1381 – 1385. DOI: 10.1002/asi.20609.

BORNMANN, L.; MARX, W.; GASPARYAN, A. Y. & KITAS G., 2012. Diversity, value and limitations of the journal impact factor and alternative metrics. Rheumatology International, no32, pp. 1861 – 1867. DOI:10.1007/s00296-011-2276-1.

BUTENKO, D.; DIMITROVA, S.; GR„NING L., 2023. Identifying deficits in Ukrainian law: Forensic psychiatry misuse in proceedings of administrative offenses. International Journal of Law and Psychiatry, no 90:101920. DOI:10.1016/j.ijlp.2023.101920.

CHRISTIÁN, L., HÁLÓ, G. & DEMETER, M., 2022. Twenty Years of Law Journal Publishing: A Comparative Analysis of International Publication Trends. Pub Res Q, vol. 38, pp. 1 – 17. DOI:10.1007/s12109-021-098541.

COLLAZO, F., 2014. Growth of the number of indexed journals of Latin America and the Caribbean: The effect on the impact of each country. Scientometrics, vol. 98, no. 1, pp.197 – 204. http://dx.doi.org/10.1007/ s11192-013-1036-2.

DEEPTHI JOSE MALIAKKAL, 2019. Indexing: History, Concept and Practice. International Journal of Social Sciences Citation: IJSS, vol. 8, no. 4, pp.123 – 128. DOI: 10.30954/2249-6637.04.2020.7.

DO CANTO, F.L., PINTO, A.L., GAVRON, E.M. et al., 2022. Latin American and Caribbean journals indexed in Google Scholar Metrics. Scientometrics, vol. 127, pp. 763 – 783. DOI:10.1007/s11192-021-04237-x.

DYACHENKO, E. L., 2014. Internationalization of academic journals: is there still a gap between social and natural sciences? Scientometrics, vol. 101, pp. 241 – 255. DOI:10.1007/s11192-014-1357-9.

FARALDO-CABANA, P. & LAMELA, C., 2019. How International Are the Top International Journals of Criminology and Criminal Justice? European Journal on Criminal Policy and Research, vol. 27, pp. 151 – 174. https://link.springer.com/article/10.1007/s10610-019-09426-2

FR…HLING, H., 2021. Commentary to “How international are the top ten international journals of criminology and criminal justice?” by Hary Hugo Fruhling. Eur J Crim Policy Res., vol. 27, pp. 175 – 177. DOI:10.1007/s10610-019-09431-5.

GARFIELD, E., 1979. Citation indexing—Its theory and application in science, technology and humanities. New York, DOI:10.2307/3104125.

GR„NING, L.; DIMITROVA S. 2023. Criminal insanity in Bulgaria and Norway: Analysing the prospect of a common approach. International Journal of Law and Psychiatry, vol. 87. DOI:10.1016/j.ijlp.2023.101866.

HENNEMANN, S., WANG, T. & LIEFNER, I., 2011. Measuring regional science networks in China: a comparison of international and domestic bibliographic data sources. Scientometrics, vol. 88, no. 2, pp. 535 – 554. http:// dx.doi.org/10.1007/s11192-011-0410-1.

KACHRU, B., 1986. The alchemy of English: the spread, functions and models of non-native Englishes. Oxford University Press.

MEHRAD, J.; ARASTOOPOOR, S., 2012. Islamic World Science Citation Center (ISC): Evaluating Scholary Journals Based on Citation Analysis. Acta Informatica Medica, vol. 20, no. 1, pp. 40 – 43. DOI: 10.5455/aim.2012.20.4043.

POPOVIC, A.; ANTONIC, S.; FILIPI MATUTINOVIC, S., 2012. Rapid Changes of Serbian Scientific Journals: Their Quality, Visibility and Role in Science Locally and Globally. In: KURBANOĞLU, S. et al. (Eds). E-Science and Information Management. IMCW 2012. Communications in Computer and Information Science, vol. 317. Springer, Berlin, Heidelberg. DOI: 10.1007/978-3-642-33299-9_9.

RAVENIDES, C. A., 2008. The internationalization of the American journal of international law: reality or chimera? – A survey. Hastings International & Comparative Law Review, vol. 31, no. 1, pp. 101 – 155. https://typeset.io/pdf/the-internationalization-of-the-american-journal-of-5f3hl91ihi.pdf.

ROSENSTREICH, D. & WOOLISCROFT, B., 2006. How international are the top academic journals? The case of marketing. European Business Review, vol. 18, no. 6, pp. 422 – 436.

ŠIPKA, P. & KOSANOVIĆ, B., 2008. The national citation index as a platform to achieve interoperability of a national journals repository. In: Third International Conference on Open Repositories, 1 – 4 April 2008, Southampton, United Kingdom. https://www.researchgate. net/publication/216730029_The_national_citation_index_as_a_platform_to_achieve_interoperability_of_a_national_journals_repository.

UZUN, A., 2004. Assessing internationality of scholarly journals through foreign authorship patterns: the case of major journals in information science, and scientometrics. Scientometrics, vol.61, pp. 457 – 465. DOI: 10.1023/B:SCIE.0000045121.26810.35.

REFERENCES

AKSNES, D. W.; LANGFELDT, L. & WOUTERS, P., 2019. Citations, Citation Indicators, and Research Quality: An Overview of Basic Concepts and Theories. SAGE Open, vol. 9, no. 1. DOI:10.1177/2158244019829575.

ANCAIANI, A.; ANFOSSI, A. F.; BARBARA, A.; BENEDETTO, S.; BLASI, B.; CARLETTI, V.; SILEONI, S., 2015. Evaluating scientific research in Italy: The 2004-10 research evaluation exercise. Research Evaluation, vol. 24, no. 3, pp. 242 – 255. http://dx.doi.org/10.1093/reseval/rvv008.

BHARATHI, N.S. Y.; GAJALAKSHMI, N.S. Y., 2020. Review On Indexing, History, Types and Indexing Agencies. IJCRT, vol. 8, no. 7, ISSN: 2320-2882. https://ijcrt.org/papers/IJCRT2007205.pdf.

BONEVA, S. 2020. Analysis of The Participation of Bulgaria in “Horizon 2020” Program for The Period 2014 – 2018. Strategies for Policy in Science and Education-Strategii na Obrazovatelnata i Nauchnata Politika, vol. 28. no. 1, pp. 9 – 21.

BORNMANN L.; DANIEL H. D., 2007. What do we know about the h index? Journal of the American Society for Information Science and Technology, vol. 58, no. 9, pp.1381 – 1385. DOI: 10.1002/asi.20609.

BORNMANN, L.; MARX, W.; GASPARYAN, A. Y. & KITAS G., 2012. Diversity, value and limitations of the journal impact factor and alternative metrics. Rheumatology International, no. 32, pp. 1861 – 1867. DOI:10.1007/s00296-011-2276-1.

BUTENKO, D.; DIMITROVA, S.; GR„NING L., 2023. Identifying deficits in Ukrainian law: Forensic psychiatry misuse in proceedings of administrative offenses. International Journal of Law and Psychiatry, no 90:101920. DOI:10.1016/j. ijlp.2023.101920.

CHRISTIÁN, L.; HÁLÓ, G. & DEMETER, M., 2022. Twenty Years of Law Journal Publishing: A Comparative Analysis of International Publication Trends. Pub Res Q, vol. 38, pp. 1 – 17. DOI:10.1007/s12109-021-09854-1.

COLLAZO, F., 2014. Growth of the number of indexed journals of Latin America and the Caribbean: The effect on the impact of each country. Scientometrics, vol. 98, no. 1., pp.197 – 204. http://dx.doi.org/10.1007/s11192-013-1036-2.

DEEPTHI, J. M., 2019. Indexing: History, Concept and Practice. International Journal of Social Sciences Citation: IJSS, vol. 8, no. 4, pp.123 – 128. DOI: 10.30954/2249-6637.04.2020.7.

DO CANTO, F.L.; PINTO, A.L.; GAVRON, E.M. et al., 2022. Latin American and Caribbean journals indexed in Google Scholar Metrics. Scientometrics, vol. 127, pp. 763 – 783. DOI:10.1007/s11192-021-04237-x.

DYACHENKO, E. L., 2014. Internationalization of academic journals: is there still a gap between social and natural sciences? Scientometrics, vol. 101, pp. 241 – 255. DOI:10.1007/s11192-014-1357-9.

FARALDO-CABANA, P. & LAMELA, C., 2019. How International Are the Top International Journals of Criminology and Criminal Justice? European Journal on Criminal Policy and Research, vol. 27, pp. 151 – 174. https://link.springer.com/ article/10.1007/s10610-019-09426-2.

FR…HLING, H., 2021. Commentary to “How international are the top ten international journals of criminology and criminal justice?” by Hary Hugo Fruhling. Eur J Crim Policy Res., vol. 27, pp. 175 – 177. DOI:10.1007/s10610-019-09431-5.

GARFIELD, E., 1979. Citation indexing – Its theory and application in science, technology and humanities. New York, DOI:10.2307/3104125.

GR„NING, L.; DIMITROVA S. 2023. Criminal insanity in Bulgaria and Norway: Analysing the prospect of a common approach. International Journal of Law and Psychiatry, vol. 87. DOI:10.1016/j.ijlp.2023.101866.

HENNEMANN, S.; WANG, T. & LIEFNER, I., 2011. Measuring regional science networks in China: a comparison of international and domestic bibliographic data sources. Scientometrics, vol. 88, no. 2, pp. 535 – 554. http://dx.doi.org/10.1007/ s11192-011-0410-1.

KACHRU, B., 1986. The alchemy of English: the spread, functions and models of non-native Englishes. Oxford University Press.

KOZHUKHAROV, A.; GLUKHOV, V., 2018. Russian Science Citation Index and the Bulgarian Researchers. Strategies for Policy in Science and EducationStrategii na Obrazovatelnata i Nauchnata Politika, vol. 26, no. 5, pp. 514 – 527.

LUCHEV, D., 2020. Central and Eastern European Online Library (CEEOL) as Possibility of Dissemination and Access to Scientific Knowledge in the Field of Social and Humanitarian Sciences from and for Central and Eastern Europe. Strategies for Policy in Science and Education-Strategii na Obrazovatelnata i Nauchnata Politika, vol. 28, no. 1, pp. 47 – 68.

MEHRAD, J.; ARASTOOPOOR, S., 2012. Islamic World Science Citation Center (ISC): Evaluating Scholary Journals Based on Citation Analysis. Acta Informatica Medica, vol. 20, no. 1, pp. 40 – 43. DOI: 10.5455/aim.2012.20.40-43.

POPOVIC, A.; ANTONIC, S.; FILIPI MATUTINOVIC, S., 2012. Rapid Changes of Serbian Scientific Journals: Their Quality, Visibility and Role in Science Locally and Globally. In: KURBANOĞLU, S. et al.(Eds). E-Science and Information Management. IMCW 2012. Communications in Computer and Information Science, vol. 317. Springer, Berlin, Heidelberg. DOI: 10.1007/9783-642-33299-9_9.

RAVENIDES, C. A., 2008. The internationalization of the American journal of international law: reality or chimera? – A survey. Hastings International & Comparative Law Review, vol. 31, no. 1, pp. 101–155. https://typeset.io/pdf/ the-internationalization-of-the-american-journal-of-5f3hl91ihi.pdf.

ROSENSTREICH, D. & WOOLISCROFT, B., 2006. How international are the top academic journals? The case of marketing. European Business Review, vol. 18, no. 6, pp. 422 – 436.

ŠIPKA, P. & KOSANOVIĆ, B., 2008. The national citation index as a platform to achieve interoperability of a national journals repository. In: Third International Conference on Open Repositories,1 – 4 April 2008, Southampton, United Kingdom. https://www.researchgate.net/publication/216730029_The_national_citation_index_as_a_platform_to_achieve_interoperability_of_a_national_journals_repository.

TANEV, T., 2008. Strategichesko upravlenie na publichnata sfera. Sofia: Voenno izdatelstvo. ISBN 9789545093982.

UZUN, A., 2004. Assessing internationality of scholarly journals through foreign authorship patterns: the case of major journals in information science, and scientometrics. Scientometrics, vol.61, pp. 457 – 465. DOI: 10.1023/B:SC IE.0000045121.26810.35.