Резюме. Статията има за цел да хвърли светлина върху един от ефективните методи, доказал своето място в ранното чуждоезиково обучение – драматизацията. Тя въплъщава ученето, играта, театралното изкуство и изявата в единство. Разглеждано като алтернатива, обучението чрез драматизация има стратегическа роля в езиковото обучение на малките ученици. То дава възможност на децата в начална училищна възраст да изразят себе си, да участват активно и емоционално в учебния процес, да развият своята креативност, комуникативни умения и духовен потенциал.

Ключови думи: dramatization, education, foreign language, primary school

Днес все по-голямо внимание се отделя на промяната и осъвременяването на образователната система. Разглежда се необходимостта от обогатяване на традиционните методи на обучение с по-ефективни, алтернативни технологии. Обучението по чужди езици у нас, както и в много европейски страни, започва задължително в началното училище. В изследванията на наши педагози и лингвометодици се подчертава водещата роля на интерактивния подход и игровите технологии в езиковото обучение на деца (Ангелов, 2008; Гюрова, 2009; Здравкова, 1991; Русинова, 2008; Стефанова, 2007; Бирова, 2013). Установихме, че в нашата лингвометодика драматизацията, като обучаваща технология в чуждоезиковото обучение на деца, остава малко изследвана област. На нея е посветена настоящата статия, в която споделяме наблюдения и изводи на базата на личен опит. Обект на анализ е обучението по английски език във II и III клас, както и в обучението на деца бежанци по български език като чужд. Разработката е част от магистърска теза на Мария Врагова-Иванова, защитена през 2013 г. във Факултета по начална и предучилищна педагогика на СУ, с научен ръководител доц. Илка Бирова.

В началото е нужно да посочим, че драматизацията в езиковото обучение предполага специфично педагогическо общуване, основано на игровото взаимодействие. Напоследък в педагогическата теория се използва понятието „детска театрализирана игра“, или „игра-драматизация“. Този вид игра може да бъде съотнесен към групата на сюжетно-ролевите игри, но се наблюдават и някои разлики:

– ролите и ролевите отношения се определят от съдържанието на драматизираното художествено произведение;

– игровият сюжет се развива, следвайки логиката и реда на действието в литературното произведение, като са възможни и някои изменения и импровизирани реплики, провокирани от самите деца;

– детската игра се обогатява от своята театрална основа.

Може да се каже, че драматизацията като обучаваща дейност обединява някои характерни черти на сюжетно-ролевите игри и на театралното изкуство. Трябва да подчертаем, че похвати и технологии от театралното и в частност кукленото изкуство намират активно приложение в ранното чуждоезиково обучение на деца и допринасят за:

– развитието на речевите умения;

– усъвършенстването на комуникативните умения;

– бързото усвояване на новата лексика;

– постигането на конкретните педагогически цели;

– повишаването на цялостната ефективност на обучението;

– създаване на положителни емоции у учениците;

– активизиране на цялостния интерес и мотивацията на учениците в процеса на обучението;

– развитието на вниманието, паметта и въображението на учениците;

– натрупването на определен опит у децата и за постигане на увереност по отношение на чуждия език.

Образователният театър, т. е. обучението и възпитанието чрез театър, представлява добре работещ модел, който в своята същност улеснява и разнообразява учебния процес (Сапунджиева, 1991).

Образователната полза от драматизацията в обучението по чужд език се крие във възможностите, които тя дава, за усъвършенстване на речевите и комуникативните умения на учениците. В различните етапи на играта-драматизация успешно се развиват четирите речеви умения: слушане, говорене, четене и писане. Следвайки принципа на устното изпреварване в обучението по чужд език, играта-драматизация поставя слушането и говоренето на преден план. Четенето и писането се развиват в по-малка степен по време на подготвителния етап на театрализираната игра. Тя възпитава редица полезни качества и навици за общуване у децата, развива нравствени добродетели. В това се състои нейната възпитателна полза в процеса на обучението по чужд език. Драматизацията развива мисленето и въображението на учениците, спомага за цялостното разнообразяване на учебния процес и мотивира за свободно изразяване на чуждия език.

Комуникативната същност на драматизацията (тя е изградена на базата на диалога, общуването) се състои в развиване на речевите, социалните и творческите умения на учениците. Децата разчупват бариерите при общуването на чуждия език, използват наученото в емоционален и забавен контекст.

Социалната роля на играта-драматизация се изразява в нейната уникална способност да влияе позитивно върху взаимоотношенията на учениците, като ги пренася „от вътре навън“. Преживявайки и изигравайки заедно дадено художествено произведение и поставените роли в него, децата създават трайни отношения, които остават в реалното общуване. Учениците успешно се социализират и се научават да работят в екип, в същото време придобиват самостоятелност и увереност. Театрализираната игра едновременно възпитава, социализира и обучава.

Въпреки посочените достойнства на драматизацията и нейната полезност в езиковото обучение установихме, че тя се използва в недостатъчна степен в обучението по чужди езици както в началното училище, така и в частните езикови школи. Поради тази причина препоръчваме в часовете по английски език да се прилагат повече драма-техники, дори те да не прераснат в същинска инсценировка. Това дава възможност на учениците да разгърнат творческия си потенциал, да участват пряко в учебния процес и да прескочат бариерите при общуването на чуждия език. Малките ученици имат желание да учат английски език, когато могат сами да избират дейности и да изявяват творческите си пориви. Децата обичат да играят, да импровизират и по този начин с лекота усвояват трудностите в чуждия език. Така изглеждат любимите часове за децата, както и за много от учителите.

В резултат на системни наблюдения и личен опит можем да направим следните изводи.

– В частните школи се провеждат както повече на брой, така и по-често театрализирани игри, в сравнение с обучението в началните класове на държавните училища.

– Само в някои общообразователни училища се подготвят игри-драматизации с учениците по английски език във II и III клас.

– Малка част от игрите-драматизации, подготвени в часовете по английски език в училище, се представят пред публика (родители, други класове и т. н.).

– В повечето училища (с малки изключения) и езикови школи в часовете по английски език с учениците от II и III клас се играе по роли и се правят диалози по зададена тема.

– Учениците от II и III клас обичат да участват в игри-драматизации, ако им е предоставена необходимата самостоятелност и свобода при избора на роля, действия и движение.

– Учениците от II и III клас предпочитат часовете им по английски език да са по-разнообразни и игрово насочени.

Ние считаме, че драматизацията трябва да се използва редом с останалите интерактивни и игрови технологии в ранното чуждоезиково обучение, като се следват етапите в нейната подготовка и се спазват дидактическите принципи.

Драматизацията, като цялостна игрова технология в езиковото обучение, представлява сложен процес, който започва далеч преди самото представяне на играта-драматизация пред публика. Подготовката за сценичното изиграване от учениците предполага изминаването на подготвителни етапи и провеждането на много репетиции.

Най-продължителен и сложен е процесът на привличането на интереса на учениците към подобен вид обучаваща дейност. В отделните учебни комплекси са предложени различни теми, приказки и текстове, предназначени за драматизация. Многоважене подходът на учителяпри поднасянетона идеята за реализирането на драматизацията. Мотивиращ за учениците вариант е, когато те сами дават идея и подбират тема за инсценировка. Не е задължително да се спазват само зададените в учебните комплекти варианти. Учителят може да избере и да предложи подходящ за възрастта на децата адаптиран текст. След като учениците са подкрепили конкретна идея за драматизация, се преминава към разпределянето на ролите, разучаването на репликите, подготвянето на реквизита и накрая – представянето пред публика.

Изпълнението на подготвената игра-драматизация пред публика (родители, ученици от други класове) е много важен емоционален момент. Тогава учениците осмислят своя труд по време на учебните репетиции. Трябва да признаем, че реализирането на драматизацията в нейната цялост и завършеност изисква ентусиазъм и системни усилия от страна на учителя като организатор. Вероятно това е една от причините тя да се прилага по-рядко в обучението. За подготовката на такъв вид драматизации са нужни много учебни часове и извънучебно време. Но тези часове са много по-ефективни от „монотонните“ повторителни или преговорни уроци в хода на обучението, които могат частично да заместят. Представянето пред публика се превръща в незабравимо преживяване и награда за положения от децата и учителя труд.

Дори и когато драматизацията не е осъществена изцяло, използването на отделни драма-техники стимулира и обогатява обучението по чужди езици в началните класове. Посочваме някои от тях.

– Представяне, „изиграване“ на кратка драма-история (приказка, разказ и др.) с помощта на говореща кукла.

– Идентифициране на децата с герои от басни, приказки, филми и др., като имитират техните реплики със съоветната интонация.

– Изготвяне и представяне на сценографски проект към приказка и т. н. (костюми, аксесоари, декори) и др.

Посочените драма-техники сами по себе си са много полезни за развиването на различни умения в обучението по чужд език. Така например при изучаване на приказката „Трите прасенца“ в трети клас учениците артистично разказват част от историята от името на избрания от тях герой. Също така учителят разделя децата на групи и всяка от тях описва един персонаж, който другата група трябва да познае и да нарисува съответния костюм. Например: “big ears”, “fat”, “strong” – за вълка; “weak”, “thin”, “young”, “small ears” – за прасето, и т. н.

За да се поддържа мотивацията на малките ученици, препоръчваме всеки учебен час да съдържа елементи на драматизация. Например, ако темата на урока е запознаване на учениците с предлозите за място, може да използваме техники от кукленотеатралното изкуство. С помощта на кукла-петрушка „изиграваме“ различни позиции, като използваме английски изрази със съответния предлог за място „under the desk“, „behind the notebook“, „on the chair“ и др. След учителя същото може да направи и някое от децата в класа. Това е съвсем достъпна драма-техника, която, използвана в началото, кулминацията или края на часа, внася много настроение и позитивна нагласа у децата.

Игрите-драматизации спомагат за запалване и поддържане на интереса на учениците към чуждия език, като ги въвличат в един емоционален спектакъл, който едновременно удовлетворява потребностите им от игра, изява и познание. Децата са силно мотивирани да учат английски език по забавен и мотивиращ начин и виждат реалните резултати по време на представянето на театрализираната игра. Както беше посочено, чрез играта-драматизация децата развиват своите речеви, комуникативни и социални умения, мислене и въображение, възпитателни навици. Чрез модела на образователния театър се постига оптимизиране на учебния процес и развиване на стратегии за учене на чужди езици.

Театрализираната игра се използва ефективно и в обучението по български език като чужд. Това се наблюдава в обучението на деца бежанци. Основна негова цел е социализирането и адаптирането към новото за тях общество, важна част от което е усвояването на българския език като чужд. Драматизацията, като обучаваща интерактивна технология, служи на посочената цел и се стреми както към подобряване на социалните взаимоотношения посредством диалога в театралната игра, така и към усвояването на българската реч. Като имаме предвид социалните, образователните, възпитателните и психологическите проблеми на децата бежанци, на основата на личен опит сме установили, че те се нуждаят от организирани педагогически дейности, които допринасят за усвояване на българския език като чужд и за успешна социална адаптация.

Такива извънучилищни педагогически дейности бяха осъществени по време на летен лагер с деца бежанци (2006 година). Театралните постановки, подготвени с децата, се проведоха през последния ден от престоя в летния лагер. В часовете по български език втора и трета група (според нивото на владеене на езика) бяха отрепетирали драматизации, които представиха пред ръководителите на лагера и пред другите деца. Във втора група, където преобладаваха деца от II и III клас, бяха подготвени няколко постановки по измислени от децата приказки. В тях участваха герои, избрани от авторите на приказките. Трета група подготви театрална постановка, в която бяха представени митовете за Прометей и за Пандора. И в двете групи дрехите, декорът и гримът бяха дело на самите деца. Те изработиха най-различни помощни средства за представленията (жезли, корони, вълшебни пръчки, дървета, птици, старогръцки накити и украшения, кутия на Пандора и др.). Представленията се откриха тържествено и впечатлиха всички присъстващи. Участниците в постановките се справиха отлично. Драматизацията се оказва ефективна мярка за преодоляване на преживения от децата бежанци стрес.

Можем да обобщим, че независимо от своята социална и национална принадлежност, в процеса на обучение по чужди езици децата имат нужда от насочване към позитивни творчески дейности, които премахват бариерите в общуването. Драматизацията в различните си форми има стратегическа роля в езиковото обучение на деца в начална училищна възраст и е силен мотивиращ фактор за малките ученици. Поради тази причина препоръчваме да се прилага по-активно от учителите по чужди езици редом с учебната дейност. Драматизацията превръща чуждоезиковото обучение в положително емоционално преживяване, което развива детската креативност, комуникативни умения и духовния потенциал на личността.

ЛИТЕРАТУРА

Ангелов, Б. (2008). Педагогическа компетентност, езикова активност, ранно чуждоезиково обучение, Университетски курс по ранно чуждоезиково обучение, С. УИ

Василева, Р. (2005). Обучението като драма интерпретация, Велико Търново, Фабер

Гюрова, В. (2009). Педагогически технологии на игрово взаимодействие, С. Веда-Словена Ж. Г.

Здравкова, С. (1991). Методика на обучението по български език и литература в началните класове, С. УИ

Русинова, Е. (2008). Културно-образователни паралели при усвояването на чужд език в предучилищна възраст, Университетски курс по ранно чуждоезиково обучение, С. УИ

Сапунджиева, К. (1991). Основи на театралното възпитание, С. УИ

Стефанова, П. (2007). Чуждоезиковото обучение: учене, преподаване, оценяване, С. Сиела

Birova, I. (2013). Came as a Main Strategy in Language Education. American Journal of Educational Research, 2013, Volume 1, number 1.

REFERENCES

Angelov, B. (2008). Pedagogicheska kompetentnost, ezikova aktivnost, ranno chuzhdoezikovo obuchenie, Universitetski kurs po ranno chuzhdoezikovo obuchenie, S.UI

Vasileva, R. (2005). Obuchenieto kato drama interpretatsiya, Veliko Tarnovo, Faber

Gyurova, V. (2009). Pedagogicheski tehnologii na igrovo vzaimodeystvie, S. Veda-Slovena Zh.G.

Zdravkova, S. (1991). Metodika na obuchenieto po balgarski ezik i literatura v nachalnite klasove, S.UI

Rusinova, E. (2008). Kulturno-obrazovatelni paraleli pri usvoyavaneto na chuzhd ezik v preduchilishtna vazrast, Universitetski kurs po ranno chuzhdoezikovo obuchenie, S.UI

Sapundzhieva, K. (1991). Osnovi na teatralnoto vazpitanie, S. UI

Stefanova, P. (2007). Chuzhdoezikovoto obuchenie: uchene, prepodavane, otsenyavane, S. Siela

Birova, I. (2013). Came as a Main Strategy in Language Education. American Journal of Educational Research, 2013, Volume 1, number 1.