Отношението между математическите понятия цифра и число е аналогично на отношението между буква и дума в естествения език. Буквите съставляват азбуката на даден език и с тяхна помощ се записва звуковият състав на думите, които пък са най-малките самостойни смислови единици на езика. Цифрите съставляват азбуката, с чиито символи представяме математическите думи – числата. Така, както съществуват неголям брой думи, които се записват с една буква от азбуката (такива са съюзите а и и, предлозите в и с и т.н.), има и числа, които се записват с една цифра и затова ги наричаме едноцифрени. От терминологична гледна точка между цифра и число има строго разграничение и двата термина не могат да се заменят взаимно, така както не можем да заместим буква с дума.

В общоупотребимия език обаче цифра широко се използва вместо число за назоваване на брой, количество или друга стойност, изразена в числен вид, срв. примерите: Когато прехвърлих безсмислената за мен цифра по скалата на Фаренхайт в близката ми стоградусна, се оказа, че има четирийсет и две десети. (число)

– Смешна цифра – отвърна Остап, – сто рубли. (парична сума, цена)

Властите възнамеряват да намалят тази цифра [числеността на сръбската армия] до 40 000 – 45 000 … (брой, количество)

– Осемнайсет [години] не е чак такава голяма цифра. (възраст) Увеличи скоростта на 65 мили в час, като постави ограничението на форда на тази цифра. (скорост).

В множествено число цифра може да означава и данни, представени в числен вид: Това, както сочат цифрите и фактите, бе най-успешният период от развитието на тези отношения. (данни)

Макар това значение да е отразено в речниците и да има широка употреба в разнообразни контексти, смятаме, че проявяващата се тенденция цифра да измества число, не е добра практика. Задължително е да се прави разлика при употребата на двете думи в математически контекст. В останалите случаи би било добре поне да се замислим, преди да направим избор. Още повече че, както се вижда от примерите, нерядко има много по-подходящи кандидати.