Факултетът по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проведе юбилейна научна конференция, посветена на 50-годишнината от преименуването на Факултета. Целта на научната конференция е да се продължи традицията за отбелязване на важните дати от историята му.

Стремежът на юбилейното събитие е да се отдаде почит на делото на преподавателите, създали и допринесли за издигането на най-голямото филологическо звено в български университет, като това се обвърже с представяне на съвременните тенденции в областта на филологията. Научният форум предлага възможност за представяне на изследвания в следните тематични направления: лингвистика; литературознание; език, история, култура; лингводидактика.

Тържественото откриване на събитието бе в Аулата на Ректората. Присъстваха чл.-кор. проф. д. б. н. Румен Панков – зам.-ректор на Софийския университет, проф. д-р Димитър Веселинов – зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии, представители на деканските ръководства на Историческия факултет, на Факултета по славянски филологии, на Факултета по педагогика, на Факултета по журналистика и масова комуникация, на Богословския факултет и на различните департаменти на Софийския университет, Латифа Ахарбаш – посланик на Кралство Мароко в България, Антон Пъкурецу – посланик на Румъния в България, много студенти и преподаватели, свързали живота си с историята на Факултета по класически и нови филологии.

Празникът откри зам.-деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. д-р Димитър Веселинов, който направи ретроспективен анализ на историята на филологическото образование в Софийския университет.

На 1 септември 1888 г. Министерството на Просвещението публикува обявление № 5627 за откриване на Историко-филологическото отделение на Висшия педагогически курс. Откриването на Висшия педагогически курс става на 1 октомври 1888 г. Началото на курса по езикознание се поставя от проф. Александър Теодоров-Балан, по всеобща литературна и културна история – от проф. Иван Шишманов, по френски език – от франкофона Иван Данев, по старогръцки език и латински език – от извънредния преподавател Никола Михайловски, и по немски език – от Иван Георгов. Пpeз 1950 г. от Историко-филологическия факултет се отделя самостоятелен нов факултет под името Филологически факултет. Идеята за създаване на самостоятелен Факултет по класически и нови филологии се ражда в началото на 1965 година. Обособяването на Факултета като самостоятелна университетска структура става с разпореждане на Министерския съвет и заповед на Министерството на народната просвета. Определя се номенклатурата на специалностите, които обхващат следните шест филологии: „Френска филология“, „Испанска филология“, „Немска филология“, „Английска филология“, „Класическа филология“ и „Ориенталистика“. Името си Факултетът по западни филологии запазва до 1978 г., когато с решение на Академическия съвет от 31 май 1978 г. е преименуван във Факултет по класически и нови филологии.

„Днес Факултетът по класически и нови филологии при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със своите дванадесет катедри, двадесет специалности в образователно-квалификационната степен „бакалавър“, над тридесет програми в образователно-квалификационната степен „магистър“, както и с почти четиридесет изучавани чужди езика заедно с Факултета по славянски филологии са едни от най-бързо развиващите се научноизследователски филологически центрове в България“, подчерта проф. Веселинов и добави, че това е един силен факултет с много перспективни учени, доказали и доказващи постоянно своя потенциал на национално и международно равнище.

Проф. Веселинов подчерта, че стимулирането на изследователската и публикационната дейност на студентите, докторантите, нехабилитираните и хабилитираните преподаватели е част от стратегията за поддържане на водещата роля на Факултета в областта на филологическото познание. Настоящата юбилейна конференция е поредното доказателство за творческия дух във Факултета. Тематиката на докладите е представителна за изследователските търсения в отделните национални филологически центрове и показва стремеж къмсистемност, задълбоченоститърсененатеоретико-практическаприложимост в разработването на конкретни въпроси, каза в заключение проф. Веселинов.

Заместник-ректорът на Софийския университет чл.-кор. проф. д. б. н. Румен Панков прочете поздравителен адрес от името на ректора проф. д. и. н. Иван Илчев, в който се изтъква, че за пет десетилетия един от най-големите факултети в Софийския университет се е доказал като интеркултурен център, в който се строят здрави мостове и приятелски отношения с държави, достатъчно отдалечени от нас в географско отношение.

„Половин век не е голям период от време. Но това е период на неуморен труд на преподавателите и студентите на Факултета. Труд, допринасящ не само за науката, но и за обществото, труд, който е над времевите и пространствените измерения. Изследванията в областта на епиграфиката и тракологията разкриват миналото на българските земи. Проучванията, посветени на съпоставянето на българския език и българската литература с езиците и литературите на други страни, помагат да разберем къде се намираме в настоящето. Създаването на двуезични речници и изследванията върху чужди езици и литератури ни помагат да премахнем географските граници. Това са години, в които любопитството ви не е спирало никога, защото, откривайки една истина, вие веднага се втурвате да търсите следващата“, се казва още в поздравителния адрес.

Доц. д-р Донка Мангачева прочете приветствие от проф. д. ф. н. Цветан Теофанов – декан на Факултета по класически и нови филологии. В поздравителния адрес се отбелязва, че обособяването на Факултета по класически и нови филологии в самостоятелен факултет е по-скоро символичен защото продължава да се развива под крилото на Алма матер в рамките на направление филология заедно с Факултета по славянски филологии. Отделянето през 1965 г. предоставя широко поле за разгръщане и задълбочаване на научноизследователските и преподавателските компетентности на колегията на Факултета.

„Факултетът, драги колеги, не е някаква неодушевена роботизирана машинария. Той – това сме всички ние, всеки от нас, със своята висока квалификация, култура, ерудиция, амбиция, всичко онова, което ни обединява и превръща в интелектуален елит“, се казва в поздравителния адрес на проф. Теофанов.

Доц. д-р Борис Вунчев прочете приветствие от г-жа Катя Тодорова – заместник-министър на външните работи на Република България. В приветствието се казва, че дипломата от Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет е критерий за образование по най-високи стандарти. Езиците, които студентите научават и усъвършенстват, им откриват привлекателни перспективи за професионално израстване. „Чрез обучение във Вашия факултет тези млади хора се докосват до цивилизации, ценности и култури, които отварят за тях нови хоризонти, които улесняват приобщаването им към днешния глобален свят, дават им свобода на комуникация и възможност да са пълноценни участници в световните политически и културни процеси“, подчертава г-жа Тодорова.

В писмото си тя благодари за отличната подготовка на младежите, които завършват Факултета по класически и нови филологии, за широката обща култура, която получават, и за високия професионализъм на преподавателския състав. Зам.-министър Тодорова изтъква възможностите за професионална реализация, които стоят пред абсолвентите на Факултета – в областта на многостранната дипломация, двустранните отношения, културната дипломация, в консулските отношения. В края на приветствието си тя пожелава на всички преподаватели във Факултета по класически и нови филологии здраве, вдъхновение и удовлетворение от благородния труд.

По повод празника на Факултета по класически и нови филологии бяха поднесени поздрави от Латифа Ахарбаш – посланик на Кралство Мароко в България, и Антон Пъкурецу – посланик на Румъния у нас.

Специално приветствие към колегите си поднесе и проф. Александър Шурбанов. Преподавателите и студентите от Факултета по класически и нови филологии бяха поздравени от колегите си от Историческия факултет, Факултета по славянски филологии, Факултета по педагогика, Богословския факултет, Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Приветствия бяха поднесени и от Филологическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“, от Съюза на българските преводачи, от Студентския съвет на Факултета по класически и нови филологии. Ръководството на Факултета по класически и нови филологии получи поздравителни адреси от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, от Шуменския университет, от Филологическия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, от Департамента по хуманитарни науки към Химикотехнологическия и металургичен университет, от ректора на Лесотехническия университет, от водещи езикови гимназии и от други български университети и институции.

Научният форум продължи работа в следните тематични направления: „Езикознание“, „Литературознание“, „Език, история и култура“ и „Лингводидактика“, където бяха изнесени 81 доклада и научни съобщения от български и чуждестранни учени.