50-годишнината на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ – филиал Смолян, беше отбелязана с юбилейната научна конференция под надслов „Традиции, посоки, предизвикателства“ на 19–21.10.2012 г. в Смолян. Празненството започна с молебен в храм „Св. Висарион Смолянски“ и академично шествие на преподаватели в тоги, придружено от духова музика и гроздове от по пет бели, зелени и червени балона до Родопския драматичен театър, където директорът на филиала доц. Е. Иванова откри юбилейната конференция. След тържественото слово бяха изнесени пленарните доклади „Бит, битие и наративни стратегии в цикъла разкази „Родихме се змейове“ на Йордан Вълчев“ от ректора на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ доц. д-р З. Козлуджов и „Възстановяване на главата по черепа – методика и резултати в България“ от чл.-кор. проф. Й. Йорданов, БАН. Последва официална вечеря, на която под акомпанимента на каба гайда изумително пя родопският славей Валя Балканска.

Изключителен интерес предизвика третият пленарен доклад „Образованието по стръмнините на XXI век“, изнесен на 20.10 от проф. дфн Н. Балабанов – бивш ректор на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, който засегна изключително актуални въпроси на съвременното средно и висше образование, като акцентът беше върху връщане на авторитета на учителя и разпознаване на неговата роля като създател на творците на нацията. Конференцията беше организирана в две направления: Хуманитарни науки (със секции Езикознание и литературознание, Езиково и литературно обучение, Педагогически науки, История, архивистика и правни науки) и Природни науки, Математика и информатика (със секции Природни и аграрни науки, Медицина, Математика, Информатика).

В секцията „Езикознание и литературознание“ бяха представени научни доклади от различни ракурси и с различен акцент. Някои бяха насочени към специализирания език, като напр. „Българската медицинска терминология“ (П. Кънчева, Медицински университет, София), „За някои особености на европейските правни текстове“ (Д. Янкова, НБУ, София), „Жанрови конвенции в английските делови документи и някои особености при превода им на български“ (Г. Котева, Софийски университет „Св. Климет Охридски“). Други колеги споделиха работата си върху аспекти на превода, като А. Марева (НБУ, София) в доклада си „За лексикалната експликация и дължината на преводния текст“ и Г. Василева (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, филиал Смолян) във „Фонемният превод на английската полугласна W в българските заемки“. Х. Симеонова Пловдивски университет, филиал Смолян) говори за адаптиране на заемки във фонетичната и морфологичната система на българския език в доклада си „Английските заемки в българския език – основни тематични области, причини и начини за заемане и усвояване“, а Е. Меракова (Пловдивски университет, филиал Смолян) в изказването си „Из стилистиката на нашата журналистика“ наблегна на езиковата немара при заглавията на вестникарски статии, като даде примери с несвойствен за българския език словоред.

Метафората беше обект на изследване на два доклада: „Източници за българската метафорична разговорна лексика за отрицателна характеристика на човек “ (П. Сотиров, университет „Мария Кюри-Склодовска“ – Люблин, Полша), където авторът разгледа приликата, но също и асиметрията при създаване на антропонимични метафори в български и полски, които са обусловени от културата и изразяват определена картина на света. Вторият доклад беше изнесен от Х. Марку (Тракийски университет „Демокрит“, Гърция) – „Метафорични превъплъщения на „сладкото“ в български и гръцки език“. Презентацията на Е. Томадаки (Тракийски университет „Демокрит“, Гърция) беше на тема „Between adjectives and nouns: derivational gender marking revisited“. Ф. Чижевски (университет „Мария Кюри-Склодовска“ – Люблин, Полша) представи изпробвана методика за етнолингвистични изследвания и нейните резултати в доклада си „За методиката на етнолингвистичните изследвания на полско-източнославянското пограничие“. В. Иванова (Пловдивски университет, филиал Кърджали) акцентира върху екзонимите в „За семантичната детерминираност на лексемата „торлак“ в българското научноизследователско пространство през 80-те и 90те години на XIX век“. В доклада си „Влиянието на професионалния статус върху езиковите нагласи на съвременните българи“ К. Алексова (Софийски университет „Св. Климет Охридски“) представи резултати от изследване, които предизвикаха интерес сред аудиторията. Б. Велева (Софийски университет „Св. Климет Охридски“) очерта несъответствията в български и немски език при деминуация в доклада си „Умалителни съществителни имена в произведенията на Е. Станев при превода им на немски език“. Единственият литературен доклад на тема „Някои основни тенденции в съвременната британска криминална литература“ (А. Андреев, НБУ, София) предизвика заслужен интерес сред преобладаващите лингвисти в аудиторията.

В секцията „Езиково и литературно обучение“ бяха изнесени шест доклада с разнообразна тематика: „Изучаването в учебното съдържание на художествени творби с мотиви от Библията“ (Ц. Георгиева, Университет по библиотекознание и ИТ, София), „Урок по английски“ (А. Дамянова, Софийски университет „Св. Климет Охридски“), „Професионалната учителска реализация на студентите: традиция, актуалност, далновидност“ (С. Райчева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“), „Reading crisis and possibilities for developing reading interests of junior primary school pupils“ (Д. Пурич, Университет Крагуевац, Сърбия), „The use of child and youth detective stories in language and literature teaching“ (Х. Асутай, Тракийски университет, Одрин, Турция), „Учебно-изследователска работа по български език и литература в началното училище“ (М. Петрова, Пловдивски университет, филиал Смолян).

В заключителната фаза на работната част на конференцията на 21.10 се състоя кръгла маса на тема „Образование, наука, бизнес“, водена от доц. Н. Герджикова (Пловдивски университет филиал Смолян). Основни теми бяха как да се мотивират студентите да учат, как да се осигури връзката между средното училище, висшето училище и бизнеса, как да се издигне авторитетът на учителя, на преподавателя. В дискусията се включиха колеги от различни държавни и частни висши училища от страната и научни сътрудници от различни институти на БАН. Това даде възможност за обсъждане на проблемите и споделяне на добрите практики в различни по вид учебни и научни организации, както и от гледна точка на различни специалности.

В културната програма на конференцията беше включено посещение на Планетариума, както и на историческия музей „Стою Шишков“. Участниците имаха възможността и да се насладят на невероятната природна гледка, която предоставят Родопите през есента. Закриването на конференцията съвпадна с честването на 100-годишнината от Балканската война и от освобождаването на Средните Родопи, която беше отбелязана с тържествена заря и с концерт на ансамбъл „Българе“ в Амфитеатъра.