На 12.05.2021 г. във 2. АЕГ – София, се проведе национална научно-практическа конференция „Хибридното училище на бъдещето“. Конференцията бе посветена на 30-годишнината на иновативната столична езикова гимназия.

Самата конференция протече в хибридна форма – част от участниците дискутираха в залата на Втора АЕГ „Томас Джеферсън“, а останалите се включиха онлайн чрез „Гугъл мит“. В работата на отделните дискусионни панели участваха преподаватели от седем университета (един от които американски), директори на иновативни училища, психолози, учители, кметът на София Йорданка Фандъкова, заместник-кметът на Пловдив Стефан Стоянов, председателят на ДАЗД д-р Елеонора Лилова, председателят на Общото събрание на Университета по библиотекознание и информационни технологии в София проф. д. ик. н. Стоян Денчев, председателят на СБУ д.ик.н. Янка Такева, началникът на РУО – София, д-р Ваня Кастрева, директорът на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН Наталия Михалевска. Избраната хибридна форма на участие се оказа особено сполучлива и даде възможност да се разгърне ефективна комуникация между отделните участници независимо от начина на тяхното включване. Така Конференцията успешно апробира хибридизираната научна дискусия, която може да се превърна в сполучлив модел за бъдещи научно-практически събития.

В началото на Конференцията д-р Емилия Лазарова – директор на 2. АЕГ, изнесе планарен доклад на тема Училищни политики за бъдещето. В него тя представи анализ на основните микрополитики, разработени и реализирани в ръководената от нея организация. Посочено бе, че в резултат на успешните политики постиженията на 2. АЕГ през годините на развитие не са малко. Особено през последните пет години гимназията се утвърждава като иновационен лидер и „училище модел“, в което се разработват и реализират училищни политики в различни области. По-важните са следните.

– Иновации в областта на гражданското образование и устойчивото развитие, свързани с изработване и изпълнение на училищни проекти с обществено значими каузи, като: проучване на глобалните проблеми и участието на отделната личност в решаването им; работата с местната общност за подобряване на средата в междублоковите пространства; глобалното гражданство. През 2018 год. 2. АЕГ получава наградата „Глобално училище“ от общо 55 кандидата сред училищата от България.

– Участие на учениците в процеса на вземане на конструктивни решения и развитието на екипност, отговорност, креативност в техните образователни дейности. Престижно е представянето на ученици на 11-ото международно издание на „Ученически проект за симулация на съдебно дело“‚ Шотландия, 2020 г.

– Акцент върху възпитанието и личностното развитие на учениците. 2. АЕГ е институция, възпитаваща в ценности и добродетели: благотворителни инициативи (ежегоден „Панаир на добрината“, Коледен концерт, доброволчески дейности, свързани със занимания на деца с аутизъм, подобряване на училищната среда и др.).

– Развитие на социалното предприемачество за формиране умения и нагласи за баланс на икономически и социални цели и създаване на социални иновации. Учениците от 2. АЕГ ежегодно се представят успешно в ключови дейности по социално предприемачество на „Джуниър Ачийвмънт България“: иновационен лагер, сертифицирано участие в проект „Кръгова икономика, суровини и природни ресурси“ и др.

– Акцент в процеса на обучението на STEM направлението. Този тип обучение се реализира в нов модерен STEM център с виртуални лаборатории и зала за дигитална креативност. Центърът, изграден във 2. АЕГ, дава възможност да се реализират интегралност, дигиталност и съвместно преподаване. Обучението в залата за виртуална реалност, оборудвана със Z Space станции, визуализира процеси и явления в 3D формат. През 2021 г. иновативните педагогически идеи в STEM обучението са публикувани в сборника на 2. АЕГ „Хибридното училище на бъдещето“, посветен на 30-годишнината от създаването на гимназията.

– Технологична трансформация на управлението и обучението във 2. АЕГ чрез внедряване на облачната платформа G Suite за образованието и въвеждане на Модела 1:1 (всеки ученик с е-устройство в класната стая). Технологизирана е цялата училищна среда чрез смислено внедряване на технологии при високо ниво на използване на електронни устройства и интернет инструменти в класната стая и извън нея. През учебната 2019/2020 год. гимназията става едно от двете в България ACER иновативни училища. През октомври 2020 г. училището e обявено за Google референтно училище – първото в София и второто в Централна и Източна Европа.

Конференцията продължи с панелни дискусии, в рамките на които се представиха и обсъдиха актуални теми, свързани с трансформацията на училищната организация и нейното „революционно“ хибридизиране в условията на COVID-19 образование. Така в панел едно се дискутираха проблеми, свързани със Смислено внедряване на информационните технологии за училищна промяна. Основен доклад на тема „Кризисно“ образование, хибридно обучение и Училище 4.0“ изнесе проф. д-р Галин Цоков от ПУ „Паисий Хилендарски“. В него той очерта основните характеристики на „кризисното“ обучение, започнало след март 2020 г. с разрастването на пандемията. Последователно бяха посочени предизвикателствата, слабите и силните страни на „кризисното“ образование. На основата на анализа на формите на хибридно обучение проф. Цоков представи модела на „хибридното училище на бъдещето“ и неговите специфики, съответстващи на „Технологичната революция 4.0“. В рамките на последвалата панелна дискусия заместник-кметът на Пловдив Стефан Стоянов представи мащабния проект за внедряване на облачни технологии в над 50 от пловдивските училища „Училище в облака“. В продължение на темата Александър Ангелов – докторант в ПУ „Паисий Хилендарски“, очерта възможностите за дигитален скок в българското образование на основата на успешното въвеждане на Модела 1:1 (всеки ученик с е-устройство в класната стая). Заместник-директорът на 2. АЕГ Веселина Иванова представи анализ на опита на училището в създаването на специфичен дизайн на обучението при използването на Модела 1:1. В работата на панела онлайн участва проф. Пламен Милтенов от Университета Сейнт Клауд, Минесота, САЩ. Той представи пред участниците интересен опит, свързан с използването на виртуалната реалност в съвременното образование. Модераторът на панела – психологът Младен Владимиров, също се включи в дискусията с представяне на основните характеристики на Поколението Z и неговите взаимодействия с технологиите.

В рамките на панел две се дискутираха основни проблеми, свързани с изграждането на „Позитивна образователна среда и личностното развитие на учениците“, включително в условията на „кризисното“ образование. Основен доклад на тема Индивидуално профилиране и персонализирано обучение в приобщаващата класна стая изнесе проф. д.п.н. Дора Левтерова от ПУ „Паисий Хилендарски“. В него тя очерта основните характеристики на персонализираното обучение, като едно от основните иновативни направления в съвременното образование. Специално място в доклада бе отделено на ролята на индивидуалното профилиране и връзката му със съвременните теории за „невроразнообразието“. При последвалата дискусия проф. д.п.н. Румен Стаматов от Варненския свободен университет представи концепцията за „силите на характера“ и възможностите за развитие на силните страни на учениците в „щастливото“ училище на бъдещето. В подкрепа на представените от проф. Стаматов идеи за позитивно образование и личностно развитие директорът на ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“ – Бургас, Михаил Ненов запозна участниците в Конференцията с процеса на изграждане на образователен PERMA модел в контекста на дигиталната трансформация на училището. Интересна гледна точка в панелната дискусия добави доц. Снежина Петрова от Нов български университет. Тя очерта възможностите на театъра като специфично сценично изкуство да подпомогне позитивното личностно развитие на учениците.

Панел три от Конференцията бе посветен на „Иновативни образователни подходи за развитие на „Уменията на XXI век“. В началото на панелната дискусия основен доклад на тема „Компетентностният подход в съвременното образование“ изнесе проф. д.п.н. Вася Делибалтова от СУ „Св. Климент Охридски“. В него тя разгледа същността, основните характеристики и предизвикателства на компетентностния подход в съвременното образование. В продължение на представената тема проф. д.н. Наталия Витанова от Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“ очерта възможните образователни подходи в училището на бъдещето. Според нея интердисциплинарността, интерактивността, активното практическо насочено обучение ще са в основата на успешното училищно образование. В края на панела учителите от 2. АЕГ Зорница Танчева, Ивана Семерджиева и Магдалена Дамянова представиха опита на училището в прилагане на изследователския подход и стимулиране креативността на учениците чрез „пътуващото училище“.

Панел четири бе посветен на „Лидерството и професионалното учене в училището на бъдещето“. Началото на панела постави доклад на тема „Онлайн лидерството“, изнесен от Ирена Соколова. В него тя разгледа същността и основните характеристики на „новото“ лидерство в онлайн среда. Очерта се и разликата между онлайн и технологичното лидерство, включително в рамките на образователните организации. Вторият доклад в панела на тема „Директорът като лидер в автономното училище на бъдещето“ бе изнесен от д-р Ваня Кастрева. В него тя представи съвременни концепции за лидерството и спецификите на образователното лидерство. Д-р Кастрева подробно разгледа и основните видове лидерско поведение в образователната организация и нужните качества на лидера на автономното училище. В хода на панелната дискусия директорът на ОУ „Яне Сандански“ – Пловдив, д-р Маргарита Бозова запозна участниците с опита на училището в реализиране на „Съвместно преподаване в онлайн среда“. В края на панела д-р Нели Колева от фондация „Заедно в час“ разгледа спецификите в работата на учителите лидери в класната стая и в обучението от разстояние в електронна среда.

Националната научно-практическа конференция, посветена на 30-годишнината на Втора АЕГ „Томас Джеферсън“, постигна заложените цели да се очертаят основните тенденции в трансформацията на съвременното училище, функциониращо в „кризисните“ условия на световна пандемия. „Революционната“ промяна в световното и в българското образование заради разпространението на COVID-19 и безпрецедентното физическо затваряне на училищните сгради в над 190 образователни системи „ускориха“ използването на информационни технологии в обучението и „хибридизиране“ на училищната организация. В този смисъл, научно-практическата конференция „Хибридното училище на бъдещето“ бе особено актуална като проблематика и значима за педагогическата наука и образователна практика като направени анализи и предвиждания.