Дончо Градев. (2015). Властта на малкия човек. София: Издателство | „Наука и изкуство“. ISBN: 978-954-02-0332-4.

„Твоите господари са създадени
от самия теб и черпят силите си от теб.“
В. Райх

Текстът на проф. Дончо Градев идва навреме (дори със закъснение). За да напомни кое е автентичното нормално и автентичното патологично – особено нужни ориентири при днешната лавинообразна ерозия и подмяна на СМИСЪЛА (добро/лошо; полезно/вредно…).

Книгата предлага структурирано познание и обосновани интерпретации върху явлението малък човек (в смисъла на Вилхелм Райх); проблематизира общото и различното между малкия човек и обикновения човек1) ; насочва вниманието към убежищата – социалната карта на „обиталищата“ на устремения към идолите на властта малък човек. Алармира за пагубните последици от безкритичното отношение към това явление.

Кой си ти, малки човече?

(морална анатомия на „равната“ част от обществото)

Изброеното напомня ли ни нещо познато?

Представената „анатомия на „малкия човек“ обяснява ресурсите и начините, чрез които той упражнява власт2) . Предателства (лицемерие, доноси, злепоставяне, интригантство, клеветничество); насилие в сексуалните отношения; скрита радост от страданията на другите (винаги на страната на силния, бруталност, измама, насилие над слабия) и т. н. Стожер на посредствеността, той не позволява на другите да надскочат тази посредственост. Особено чувствителен към критични оценки, той използва властта си, за да не допусне каквато и да било критика спрямо себе си (с. 28 и сл.).

Самостоятелен интерес представлява сферата на „малките забрани“ (с. 81 и сл.). В контекста на разглежданото явление те са „интересни“ не само като предоставящи необятно поле за изява на малкия човек5) . По-интересно е това, че бидейки „малки“, ние не оценяваме адекватно ефекта на тези нормативни ограничения. Броят на „малките“ регулации непрекъснато нараства (прословутият случай с европейските регулации за правите и кривите краставици и съдържанието на храната на канарчетата). Добавят се както смислени, така и напълно безсмислени правила и стандарти. Нормирането се превръща в ритуал. В едни случаи, за да се „хармонизираме спрямо…“; в други случаи – за да си „вържем гащите“…; в трети – с искреното убеждение, че въвеждането на правила реално решава проблем. В тази редичка от причини/мотиви за нормиране две неща изглеждат защитими: а) въвеждането/натрупването на правила не води еднозначно до тяхното спазване; б) приучаването към спазване на „малките забрани“ е възпитание за масово подчиняване на властта. „Така на пръв поглед незначителните малки забрани, в крайна сметка, откриват пътя към улея на конформизма, т. е. налагат, и то в широки граници, стандартите за подчинение на властовите структури“ (с. 84).

Авторът е особено чувствителен към действията на малкия човек в „местата, където измамата и посредствеността не се предвиждат“ (с. 137 и сл.). Засилва се зависимостта на университети от бизнеса/печалбата (и обществото, политиката, политиците). Това все повече ги превръща в „стопанска организация с академична емблема“ (с. 140). „Отварянето към обществото и бизнеса“ изисква промяна във вътрешната структура на висшето училище и това либерализира достъпа до „светая светих“ („Добре дошъл, малък човече“…). Следва възходът – било чрез тактиката „свръхтрудолюбив сътрудник“ (с. 140 и сл.), било с помощта на „помогнете ми малко, нямам друго освен работата“ (с. 142 – 143); може чрез доносничество и интриги (с. 143 – 144), а така също чрез директна заплаха (с. 144 – 145). Ориентацията към печалба (истината е „отживелица“) е възможно най-благоприятната среда за възход на измамата и посредствеността. Авторът показва опустошителните последици на недомислия като „закона Панев“ и продължаващия да действа „Закон за развитие на академичния състав в Р България“. „Добре дошъл, малък човече!“

С това убежищата на малкия човек, уви, не свършват. Той се „вихри“ в ниските етажи на институциите6) (с. 120 и сл.); в семейството и роднинските отношения (с. 176 и сл.), приятелските общности (с. 180 и сл.), интимните отношения (с. 182 и сл.) трудовата среда (с. 184 и сл.).

Идеите и развитията във „Властта на малкия човек“ са полезна интелектуална и практическа провокация, която поражда разнопосочни критически рефлексии.

– Виновен ли малкият човек? (в общия случай той „вярва искрено, че…“, „убеден е, че…“.

– Накъде вървим? Имаме ли съпротивителни сили, за да обуздаем (или поне ограничим) разрушителните усилия на малкия човек?

– Всеки от нас прокламира добри намерения, за да мотивира своето право на позиция, цели, проекти… Как да откроим автентичното добро? А когато „доброто за един“ е „лошо за другите“?

– Как да се справим с изкушенията на по-лесното?

– Кой печели от повика за позитивна нагласа към случващото се? Позитивна нагласа към какво?!

– Малкият човек и демокрацията. Малкият човек или демокрацията. Малкият човек срещу демокрацията…

– Парадоксите на явлението малък човек.

– Малкият човек и ерозията на доверието.

– А какво да правим с малкия човек, който всеки от нас тайно отглежда?

Текстът на проф. Дончо Градев идва навреме (дори със закъснение). За да напомни кое е автентичното нормално и автентичното патологично. За да се противопоставим заедно на ерозията и подмяната на СМИСЪЛА. Препоръчвам този текст преди всичко на себе си. И на всеки от вас, който иска да остане „от тази страна на барикадата“.

БЕЛЕЖКИ

1. „Малкият човек“ и обикновеният човек са явления от различен порядък – вж. с. 40 и сл.; „малките хора“ са различими и сред елитите – най-често сред представителите на „самоназначените“ и „самопровъзгласилите“ се елити.

2. Без да се загърбва темата за „малкия човек“ като основен ресурс на тоталитарните проекти, тук вниманието е насочено предимно към механизмите на всекидневното проявление на властта на „малкия човек“.

3. „… комуникационната технология не е нито добра, нито лоша; тя приема съответния морален знак в зависимост от мотивацията на хората, които я използват.“ (с. 103)

4. В социалните мрежи хейтърът може да бъде анонимен, но така също да пише под псевдоним; може да използва и истинското си име.

5. Вж. Малкият човек като радетел на реда в жилищния блок или двора (с. 84 – 87); Малкият човек и нововъзникващите забрани в „голямото общество“ (89 и сл.).

6. Но винаги с поглед към високите етажи!

Doncho Gradev. (2015). Vlastta na malkiya chovek. Sofiya: Izdatelstvo „Nauka i izkustvo“. ISBN: 978-954-02-0332-4.