Резюме. Информационните и комуникационните технологии бързо навлизат в чуждоезиковото обучение в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тази статия е посветена на справянето с терминологичните проблеми и ефективното внедряване на съвременни технологии в разработването на езикови курсове за системата на българското висше образование, основано на теоретични и емпирични изследвания в тази област. Фокусът е върху потенциала на този вид образование за засилен достъп до качествено образование чрез уеббазирани курсове, поддържани във виртуална учебна среда.

Ключови думи: e-learning, distance learning, foreign language teaching, lifelong learning

Изучаването на нов език, различен от майчиния, днес е необходимост както за професионалната, така и за академичната и личната реализация на всеки от нас. С помощта на съвременните информационни и комуникационни технологии (ИКТ) като интернет традиционните бариери, като място и време, придобиха нови измерения: вече не е проблем да се свържем с отдалечени места в реално време, да ползваме информация, предоставена по друго време, да се консултираме с експерти в друга държава или даже на друг континент. Глобализиращото се общество постави и нови изисквания към умението да се общува на друг език, като постави акцента на адекватността и ефективността на това общуване. Това доведе и до осмисляне на повишената роля на технологиите като съществен фактор за оптимизирането на обучението по чужд език с възможностите, които те предлагат за достъп до качествено обучение, до автентични материали на езика, до общуване с носители на езика и др.

С интегрирането на ИКТ в обучението по принцип и на чуждоезиковото в частност се създаде терминология, която да опише новите реалности и форми на обучение: уеббазирано, електронно, смесено обучение. В „Стратегията за развитието на електронното и дистанционното обучение в Софийския университет“1) , където се цитира докладът на Европейската комисия, се прави опит да се дефинират тези понятия, като се отчита спецификата на образованието у нас. Така например понятието електронно обучение/учене е „ориентиран към учещия подход на използване на нови мултимедийни технологии и на интернет за подобряване на качеството на учене чрез улесняване на достъпа до ресурси и услуги, както и до отдалечен обмен и колаборация“ („Стратегията за развитието на електронното и дистанционното обучение в Софийския университет“: 5). Терминът уеббазирано (онлайн) обучение се разглежда като „тип електронно обучение, при което преносната среда на учебното съдържание е Мрежата“ и тук ще се разбира като комбинацията от присъствени занятия с учебно съдържание, което е „конструирано, представено и достъпно чрез интернет“ (пак там). „Смесено обучение“ (blended learning) има смисъла на различна степен на интегриране на информационни и комуникационни технологии в традиционен образователен контекст (пак там). В англоезичната литература терминът blended learning означава „добре обмислено съчетаване на присъствен и онлайн обучителен опит“ (Garrison & Voghan, 2008: 5). Както се вижда, дефинициите на термините онлайн, уеббазирано, електронно и смесено обучение се припокриват по съдържание, като основните разлики идват от поставянето на акцент върху различни характеристики на интегрирането на ИКТ в обучението.

Уеббазираното обучение, или онлайн обучение (on-line learning), отразява използването на интернет и други компютърни средства за преподаване и научаване с цел да:

– направи достъпни учебни материали и други ресурсни източници;

– използва комуникационните възможности на компютрите: средства за общуване с помощта на компютри (СОК);

– използва компютъризирани средства за оценяване (КСО);

– използва средства за организиране и провеждане на курс;

– използва виртуални класни стаи (Virtual Learning Environments: VLEs)

– използва контролирани учебни среди (КУС) (managed learning environments: MLEs)

Друго едно понятие – дистанционно обучение – доби нов смисъл в контекста на електронното обучение. Традиционното определение за дистанционно обучение, възникнало в началото на 18 в., включва обучаемият и обучаващият да са на разстояние във времето и/или пространството един от друг. Днес възможностите на такова обучение са изключително улеснени от наличните технологии и електронното дистанционно обучение се превръща все повече в достъпна алтернатива на присъственото обучение. Така дефинирането му често се свежда до: „обучение, което се реализира с помощта на електронни медии, свързващи обучаващия и обучавания, които не са заедно в класна стая“2) . С това и традиционно маргинализирани групи като активно работещи, майки с малки деца, хора с увреждания и хора, живеещи в отдалечени географски местности или малки селища, получават възможност за достъп до качествено образование. В този смисъл то се разглежда като средство за реализиране на заложените приоритети в национални3) и Европейски стратегии4) за учене през целия живот, самоусъвършенстване и повишаване на квалификацията. Като се има предвид и все по-достъпната техника и локален и мобилен достъп до интернет в България, потенциалът на този вид обучение и по чужд език става очевиден.

Един от начините да се реализира тази възможност е използването на виртуални учебни среди. Те представляват софтуер, който предлага пакет услуги и типично съдържа: средства за създаване на авторски материали (authoring tools); среди за ползване – могат да се ползват учебните материали и други източници; мултимедия (графики, видео, аудио), с помощта на които да се представят учебните материали; общуване – имейл, дъски за съобщения, календари и дискусионни форуми; оценяване – компютъризирани средства за оценяване, за създаване и използване на различни видове въпроси, тестове, упражнения; организация на курса. Пример за начините за използване на виртуалните учебни среди е даден в табл. 1 (по Кук, в O’Leary, 2004), където те са степенувани според това, доколко комплексно и сложно се използват средите. Преподавателят може да вземе решение за това, на какво ниво да интегрира Виртуалните учебни среди в собствената си практика, като се съобрази с конкретния контекст, налични технологии, време, с което разполага за дизайна на курса и т. н. Вижда се, че възможностите варират широко: от най-простото разпространение на материали до най-сложното – пълно интегриране на дейностите за общуване и обратна връзка с доставянето на учебно съдържание. Очевидно е, че виртуалните учебни среди имат много и различни нива на приложение, които могат да се комбинират по различен начин, така че да отговарят на нуждите и възможностите на конкретни студенти и цели на обучение.

В контекста на чуждоезиковото обучение, информационните и комуникационните технологии могат да се използват в следните основни направления (Chapelle, 2001):

– Като източник на информация (resource), електронните ресурси са на практика неизчерпаеми: библиотеки (напр. библиотеката на Софийския университет) с електронно достъпно съдържание и бази от данни (ERIC, JSTOR, ELSEVIER и др.), CD-та към учебни програми и към речници (на Оксфорд и Лонгман например), изобилие от автентични текстове, аудио- и видеоматериали на чуждия език, достъпни чрез интернет или телевизия (официалните сайтове на BBC, на вестници; телевизионни програми през сателит или кабелна телевизия и т. н.). Използването на онлайн справочници (речници, терминологични речници/глосари, програми за превод, енциклопедии) е на практика безплатно и е достъпно по всяко време; институции от цял свят (университети, проекти, европейски структури) предлагат огромен обем материали и ресурси с подбрано съдържание.

– Втората област на приложение на информационните и комуникационните технологии е за среда на обучение, като създават условия за достъп до учебни материали и други ресурси, средства за организиране и провеждане на курс, за общуване, въвеждат компютъризирани канали за оценяване и обратна връзка. Такива комплексни решения са например споменатите по-горе виртуални учебни среди (ВУС, VLE) и контролирани учебни среди (MLE). Те използват уеббазирани приложения, за да направят достъпни учебни материали и други ресурсни източници (напр. лекции и учебни материали онлайн); предлагат средства за организиране и провеждане на курс, както и за прилагане на комуникационните възможности на компютрите за общуване; въвеждат компютъризирани средства за оценяване и мениджмънт на виртуалната среда (напр. календар на занятията, проследяване на активността на обучаемите, интерактивно тестване.

– Среда на общуване, осигурена с помощта на компютрите, може да бъде локална (за конкретнотозанятие, курсили учебнаинституция) или глобална (с използване на виртуални класни стаи от повече от една институция, напр. международни проекти за обучение по чужд език). Самото общуване или обмен на информация може да става по два начина: синхронно – чат, видео- и аудиоконференция и асинхронно (един-към-един, един-към-много; студент-обучител-експерт) – форум, дъски за информация, имейли, кореспондентски списъци (mailing lists), нюзгрупи.

– Оценяване с помощта на компютри (Computer Aided Assessment – CAA) се счита за най-ефективния вид преценка на реалните знания с помощта на въпроси с избор (multiple choice) и е особено полезно за самооценка на студентите. Използването на програми за компютъризирано оценяване и обратна връзка има много очевидни преимущества: намалява значително времето за проверка, предлага възможност за комбиниране на разнообразие от варианти на тестването, генериране на варианти в рамките на едно упражнение и т. н. Има обаче и отрицателни страни, които не бива да се подценяват, като може би най-съществената е осигуряване достоверността на резултатите. За момента няма достатъчно сигурен метод за защита от плагиатство или подмяна на изпитвания, особено при дистанционно осъществяване на изпитването. Допълнително негативно влияещо обстоятелство е, че дори обучаеми с опит с компютри могат да се стресират от такъв вид проверка на знанията и да не покажат реалните си възможности. Ето защо компютъризираното оценяване трябва да се прилага с особено внимание, като се отчита техническата наличност, софтуерното осигуряване на автентичност на резултатите и, не на последно място, психологическите нагласи на изпитваните. Този аспект на електронното обучение не е предмет на този труд. Повече информация по въпросите на компютъризираното оценяване дават Сийл (Seal, 2004) и Чапъл (Chapelle, 2001).

Тези приложения на технологиите за обучение по Чапъл (Chapelle, 2001) се обединяват във въвеждането на виртуални учебни среди – среда за инструкции, общуване и оценяване – мултимодална мултимедийна електронна среда, която позволява създаване, многократно използване и споделяне на курсове от всякакъв тип. При съпоставка на теоретичния модел за приложение на технологиите в чуждоезиковото обучение на Чапъл с технологичния модел на Мудъл (Chapelle, 2001, Lasic, 2008) се извежда и съотношението на елементите на обучение спрямо техническите средства на средата. Конкретната описана следа в табл. 2 е една от най-разпространените системи с отворен код, която е предложена за ползване и в Софийския университет. Предимствата на Moodle са, че е институционално утвърдена в Софийски университет, безплатна е и има експерти в обучението за работа с нея в рамките на Университета. Мудъл е акроним на Модулна обектноориентиранадинамична обучителна среда (Modular Object-Oriented Dynamic Learning Environment) и е софтуерен пакет за създаване на интернетбазирани курсове и сайтове. Работи на модулен принцип, като изпълнява всички от посочените функции на средата, осъществявани от различни модули в самия Мудъл. Съществен елемент на дизайна в Мудъл е, че той позволява комбинирането на всевъзможни медии и курсът може да бъде запазен, променян и допълван така, че динамично да се адаптира и да съответства на поставените учебни цели за конкретен контекст. Явно е, че конкретната виртуална учебна среда предлага голямо разнообразие от технически средства за всяка от функциите, необходими за реализирането на електронно чуждоезиково обучение. Така например, за целите на организацията на обучението, средата представя възможности за дизайн на дейности за групова (съвместна работа) с помощта на уики, форум, бази от данни (с учебни материали), урок и др.

На основата на тази съпоставка може да се направи информиран избор за най-подходящата технология при всеки етап на дизайна на уеббазиран курс/модул по Академично писане на английски език на базата на критериите за адекватност, сложност, достъпност и др. и в съответствие с критериите за качество (Jara, 2008). Тези примерни средства могат да се комбинират по всевъзможен начин така, че да отговарят на конкретния педагогически контекст. Също както при конструкторите „Лего“ (Lasic, 2008) можем да конструираме курса като комбинация от модули, използващи различни медии, достъпен отвсякъде и по всяко време и с възможност лесно да бъде запазван, променян или адаптиран.

Ще разгледаме конкретни приложения на средата, разработени за смесена форма на обучение по Академично писане за целите на ФКНФ на нивото на представяне на занятие. На етапа на дизайн на занятие се осъществява дефиниране каква част от курикулума може да бъде изнесена онлайн, разработване на матрица на дейностите на базата на съпоставянето на технологиите с дейностите при чуждоезиково обучение, на добри практики и личен опит; трансформиране на традиционните дейности в дейности онлайн за целите на смесеното обучение. Основните въпроси, на които трябва да се отговори, са: какви източници ще бъдат използвани, как ще бъде организирано и координирано разработването, конкретният план (дизайн на курс) създава ли възможност за пълноценно посрещане на нуждите на различни стилове на учене.

Описанието на занятията включва тема, цели (очаквани резултати), дейности, продукт от дейност (ако е приложимо), материали и ресурси (обучителни обекти). Определя се съотношението присъствени/извънаудиторни задачи, какви дейности и съответстващите им обучителни обекти са предвидени, очакваните продукти от всяко занятие, както и кои от тези продукти ще бъдат оценявани, по какви критерии и по какъв начин. Така се описват всички необходими за дизайна на занятието параметри, в съответствие с изискванията за качество и ефективност на електронно обучение (по Jara, 2008). Представянето на занятието в уеббазираната среда за обучение е направено в съответствие с мултимедийните и мултимодалните възможности, които тя предлага (Янева и кол., 2011). На фигура 1 е дадено примерно такова представяне на занятие.

На етапа на дизайн на дейност трябва да се реализира предлагането на материала в разнообразие от формати, така че студентите да могат да изберат предпочитания от всеки от тях, да се предвиди взаимодействие и креативност, така че да се предизвика интерес и сътрудничество между студентите. Вариантите на представяне на дейности, избрани за конкретното обучение по Академично писане, са обобщени в таблица 3 и са избрани на базата на съпоставката, направена в таблица 2.

За онагледяване на вариантите, предложени за конкретна дейност, представянето в средата е дадено в три варианта, удобни за ползване самостоятелно: работен лист, уебстраница и описание към съответния форум. Работният лист представлява .pdf документ, който е достъпен в Мудъл и съдържа хипертекст с връзка към форума (за първата част на задачата) и въпросите (за втората част на задачата). Подходящ е за сваляне на собствения компютър и ползване офлайн. На фигура 2–4 е показано как изглеждат различните представяния в уеббазираната среда.

Предложените варианти за използване на Moodle за целите на чуждоезиковото обучение, разбира се, са само част от възможните решения. Те по-скоро илюстрират потенциала на средата и нямат претенциите да изчерпват всичките є възможности. Посочените решения са апробирани в реален курс и показаха много добри резултати (Кременска, 2011) със студенти от магистърска степен на обучение, които не бяха участвали в никаква форма на електронно обучение до този момент. Началната компютърна грамотност варира в изключително високи граници. В този контекст, изключително високата оценка, дадена от студентите за различните елементи на курса, както и фактът, че те категорично предпочитат обучението с помощта на компютрипред възможността да не се използват такива дават основание да се твърди, че има готовност и много позитивна нагласа към съвременни методи на обучение, подпомагано от технологии.

Възможностите, които уеббазираното чуждоезиково обучение предлага на обучавания могат да се обобщят в следните групи:

1. постоянна връзка с преподавател, външен експерт и колеги, което му осигурява помощ и възможност за взаимопомощ както в рамките на учебната програма, така и след приключването є;

2. възможност за общуване в реално време с родноговорящи или други обучаеми, с което се придобиват знания за междукултурно общуване и се усвояват практически умения за професионална реализация в многоезична среда;

3. определя сам индивидуално темпо и има възможност да избира стратегии на учене и материали, с което развива способности за самообучение (академична самостоятелност) и учене през целия живот. Така уеббазираното чуждоезиково обучение осъществява висока степен на ефективност;

4. независимост от географско положение и конкретен момент – достъпност „по всяко време, на всяко място, отвсякъде“, което осигурява ниска цена на качествено обучение – ефикасност на уеббазираното чуждоезиково обучение;

5. преподавателят, създаващ учебно съдържание в контекста на уеббазираното чуждоезиково обучение разполага с:

6. изобилие на автентични ресурси, които съществуват в разнообразие на формати и съдържания;

7. многократна използваемост на материалите, без да се налага размножаването им, с което се пестят време и средства. Възможно е използването на даден набор от материали за нуждите на близки по цели и съдържание курсове – модулност;

8. ефективната размяна на документи и информация също спестява средства и време както на обучаемия, така и на преподавателя и обучаващата институция;

9. възможност за индивидуализиране на обучението с оглед на предварителните знания и нуждите на обучаемия, като се генерират самостоятелни задачи и се проследява напредъкът му;

10. автоматизирано оценяване – спестява време и средства на преподавателя и институцията.

Предимствата на използването на виртуални учебни среди за целите на чуждоезиковото обучение могат да се обобщят, както е предложено в табл. 2 (по Chapelle, 2001; Николова, 2000, O’Leary, 2004 и Scot, 2003).

Бъдещето на промените в образованието е основано на създаването на съвременни, висококачествени и ефективни програми, отговарящи на изискванията на динамично развиващото се общество. Електронното обучение предлага модулност, с което спестява време и средства на обучаеми, обучители и институции; позволява споделяне на най-добри практики не само в рамките на една институция, но и в рамките на страната, а и извън нея. Освен чисто икономическа изгода, такъв обмен на вече създадени курсове ще доведе до увеличаване на броя обучавани – чрез дистанционни, мобилни, уеббазирани програми, като им осигури качествено образование на достъпна цена. В резултат на всичко изброено има условия за стандартизиране на обучението и изравняване на възможностите на обучаемите независимо от географските ограничения; ще им се предложи възможност за професионална и академична реализация; ще им създаде умения за междукултурно общуване, самообучение и обучение през целия живот. На базата на направените изводи може да се твърди, че съвременен курс по чужд език в условията на университетско образование не само може, но и трябва да интегрира наличните технологии за постигането на по-голяма достъпност и за гарантиране на равнопоставеност на студентите. Предложените в настоящия труд решения показват добри обективни резултати при постигане на целите на обучението и изключително високо одобрение от страна на студентите по отношение на формата и качеството на курса. Това дава основание да се твърди, че направените теоретични и практически решения са приложими при обучение по чужд език в университетски контекст. Модулният характер на описанието на етапите на дизайна с интегриране на технологии води до потенциална възможност тези решения да бъдат приложени и за осъвременяване на други курсове по чужд език, като се дава възможност да се отчетат характеристиките на различен контекст и потребностите на конкретни студенти. Ефектът от приложените мултимедийни технологии доказва осъзнатата готовност и нужда на студентите от такова осъвременяване.

БЕЛЕЖКИ

1. Достъпнана: < http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/obrazovanie/distancionno_ obuchenie > – 4.04.2011

2. Достъпна на: http://www.merriam-webster.com/dictionary/distance%20learning – 14.01.2012.

3. Достъпна на: http://mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/strategies/LLL_strategy_01-10-2008.pdf – 14.01.2012

4. Достъпни на: http://ec.europa.eu/education/lifelong-learning-policy/doc28_en.htm – 14.01.2012

ЛИТЕРАТУРА

Кременска, А. (2011). Изследване на влиянието на инвариантни уеббазирани дейности за целите на обучение по чужд език в Софийския университет. Международна конференция „Електронно, дистанционно... или обучението на XXI век“, 6–8.04.2011, София. Сборник научни доклади, стр. 260–268. Достъпно на http://journal.e-center.uni-sofia.bg/page.php?23

Николова, И. (2000). Проектиране и реализация на WWW-базирано обучение: методология и средства. Разработка за присъждане на научната и образователна степен „доктор“, Софийски университет, ФМИ.

Янева, П., Кременска, А., Хинковски, С. (2011). Интегриране на съвременни мултимедийни технологии в чуждоезиковото обучение във Факултета по класически и нови филологии. София: Сигилла.

Chapelle, C. (2001). Computer applications in second language acquisition: Foundations for teaching, testing and research. Cambridge: Cambridge University Press.

Garrison, R., Vaughan, N. (2008). Blended Learning in Higher Education. Framework, Principles, and Guidelines. Jossey-Bass.

Jara, M., Mohamad, F., Cranmer, S. (2008). Evaluation of E-Learning Courses. Occasional Papers in Work-Based Learning (4) . London: WLE Centre, Institute of Education, University of London.

Lasic, T. (2008). Moodle explained with Lego. <http://human.edublogs. org/2008/09/30/ moodle-explained-with-lego/> – 17.04.2011

O’Leary, R. (2004). Virtual Learning Environments. Leaflet 2 of a series of the LTSN Generic Centre and ALT to inform colleagues on current technology topics. Retrieved 23rd March, 2006, from http://ollkg.rmcs. cranfield.ac.uk/

Seal, J. (2004). Using CAA to support student learning. Learning and Teaching Support Network, Generic Centre & Association of Learning Technology. <http://www.alt.ac.uk/sites/default/files/assets_editor_uploads/documents/ eln004.pdf> – 10.04.2011

Scot, B. (2003).What is Resource Based Learning (http://olkg.cranfield.ac.uk).