https://doi.org/10.53656/bel2022-5-10GP

Резюме. Статията представя накратко пет нови книги, които бяха промотирани на специално организирано събитие в Университетската библиотека на ЮЗУ „Неофит Рилски“ през юни 2022 г. Книгите са както научни, така и художествени и показват жанровото разнообразие и специфичните научни интереси на членовете на Филологическия факултет. И петте книги са издадени през 2021 година, а техни автори са видни български литературоведи, езиковеди и антрополози, членове на Факултета.

Ключови думи: представяне на книги; ЮЗУ „Неофит Рилски“; литература; микролингвистика; антропология

На 14 юни 2022 г. в Университетската библиотека на ЮЗУ „Неофит Рилски“ бяха представени пет нови книги, чиито автори са членове на Филологическия факултет. През 2021 година в литературоведското, лингвистичното и антропологичното научно пространство у нас се появиха „Вазов. Разделението на езиците“ на проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски, „По шевовете на литературата: между Изтока и Запада – граници и идентичности“ на проф. д.ф.н. Магдалена Костова-Панайотова, „Културата на (не)доверието в България. Антропологични перспективи“ на проф. д-р Анна Лулева, „Банатският български книжовен език в контекста на славянската микролингвистика: история, динамика на нормата и езикови политики“ на доц. д-р Маринела Младенова и „Дневникът на Дебелянов. Синият бележник“ на доц. д-р Роман Хаджикосев. За първи път Филологическият факултет организира подобно колективно представяне на книги от различни области и за значимото събитие беше нужен интересен и вещ модератор – намерихме го в лицето на многоуважаемия професор Стилиян Стоянов. Разнородната тематика и – не се съмняваме – личностите на авторите привлякоха вниманието на колеги както от Филологическия, така и от други факултети в Университета, студенти, докторанти и граждани.

Първо проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски представи накратко своята най-нова книга – „Вазов. Разделението на езиците“. Поредната монография на професора излиза след, както той самият отбеляза, почти четвърт век работа. Издателство „Фабер“ публикува този том, в който са събрани осем интерпретации на различни Вазови текстове, сред които са „Чичовци“, „Хаджи Ахил“, „Неотдавна“ и др., а последният текст в книгата е прелюбопитен и е със заглавие „Как се става класик?“. „Тази книга е моят уважителен жест към фигурата на Твореца Вазов и неговата съграждаща роля в българската култура“, пише в предговора Цв. Ракьовски (Rakyovski 2021, 7). И допълва: „Вазов не е само автор на величави образи от историята … Вазов разбива и разроява езика на възрожденската литература…“ (Rakyovski 2021, 8).

Отвъд класиката, по „шевовете на литературата“, проф. д.ф.н. Магдалена Костова-Панайотова представи своя отговор на въпроса какво се случва с европейската литература днес, когато се намесват автори от Изтока, от Балканите, и „….има ли някаква алтернатива Изтокът и Западът да се срещнат някъде“. А в книгата си отбелязва, че „Динамичните промени засилват нуждата от оразличаване в глобалния свят, нуждата от идентичност, която да не затваря, а да отваря възможности …“ (Kostova-Panayotova 2021, 8). Монографията „По шевовете на литературата: между Изтока и Запада – граници и идентичности“, която малко по-рано бе промотирана стилно и в СУ „Св. Климент Охридски“, е издадена от Университетско издателство „Неофит Рилски“.

И тъй като петте книги са от различни области, решихме някъде тук да прескочим към антропологията, за да представим монографията на гост-лектора във Филологическия факултет проф. д-р Анна Лулева – „Културата на (не)доверието в България. Антропологични перспективи“, издателство „Гутенберг“. С тази задача се зае доц. д-р Илия Недин. Той акцентира на характера на научния труд и оцени високо теренното изследване. Самата Лулева споделя: „… моят път към централната тема на тази книга беше … от етнографските проучвания, …, към идеята да осмисля обединяващата ги нишка – културата на доверие и недоверие“ (Luleva 2021, 8) на българското общество в контекста на различни политически режими и социално-исторически условия.

С плавен преход след антроположкото изследване преминахме към микролингвистично с автор доц. д-р Маринела Младенова. Нейната монография „Банатският български книжовен език в контекста на славянската микролингвистика: история, динамика на нормата и езикови политики“, публикувана от Университетско издателство „Неофит Рилски“, бе представена от единия от рецензентите ѝ доц. д-р Петър Воденичаров. Авторката пише за историята на езика на българите католици от румънската част на Банат, като разглежда промените в него през годините – от кодифицирането му през 1866 г. до наши дни. Но както тя самата посочва: „Макар че акцентът е поставен върху езиковите политики и динамиката на банатската книжовна норма…, една от целите на изследването е заедно с това да даде повече информация за излезлите след деветдесетте години на двадесети век … издания на банатски български език, до които достъпът е сравнително затруднен“ (Mladenova 2021,11).

И от лингвистиката с един особено интересен скок се оказахме отново в литературата, за да завършим представянето с най-новото от доц. д-р Роман Хаджикосев – „Дневникът на Дебелянов. Синият бележник“. Доц. Хаджикосев разказа, че е започнал книгата преди 6 години и с прекъсвания през 2021 г. издателство „Книги за всички“ пуска на пазара този първи художествен експеримент на автора. Както модераторът проф. Стоянов отбеляза, книгата е пример за това как „един литературен историк може да твори във фикционалния жанр“, а авторът пише: „За мнозина кратката история ще изглежда измислица, измама, мистификация и какво ли още не. Важното е, че за себе си знам, че тя е самата истина. Истината такава, каквато се случи в тази действителност, която крие всички варианти на възможното“ (Hadzhikosev 2021, 5).

И така, с една увлекателна и оригинална разходка сред наука и фикция с чувство за хумор, сериозно, задълбочено и стегнато, с умелото модераторство на проф. Стоянов в късния юнски следобед бяха представени петте нови книги, които показват жанровото многообразие и многостранните научни търсения на колегите от Филологическия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“. И „Може би защото технологиите твърде много раздалечиха телата от образите и гласовете ни“ (Stoyanov 2012, 117) по време на ковид изолацията, тази среща беше едно непринудено, непосредствено и изключително приятно общуване с авторите и книгите, което никакви технологии не могат да заменят и каквото очевидно ни липсва. От друга страна обаче, както проф. Лулева отбеляза, физическата изолация по време на COVID-19 провокира довършването на отдавна мислени трудове, каквито са и примерите, представени тук. И добре че пандемията има и такъв ефект за изследователите, за да може времето наистина да се остойности и да му оставим от най-смисленото – книгите.

ЛИТЕРАТУРА

КОСТОВА-ПАНАЙОТОВА, М. 2021. По шевовете на литературата: между Изтока и Запада – граници и идентичности. Благоевград: Неофит Рилски.

ЛУЛЕВА, А. 2021. Културата на (не)доверието в България. Антропологични перспективи. София: Гутенберг.

МЛАДЕНОВА, М. 2021. Банатският български книжовен език в контекста на славянската микролингвистика: история, динамика на нормата и езикови политики. Благоевград: Неофит Рилски.

РАКЬОВСКИ, ЦВ. 2021.Вазов. Разделението на езиците. Велико Търново: Фабер.

СТОЯНОВ, СТ. 2012. Да погледнеш назад – технологии и социални утопии. Езиков свят. 10(1), 113 – 117.

Р. 2021. Дневникът на Дебелянов. Синият бележник. София: Книги за всички.

REFERENCES

KOSTOVA-PANAYOTOVA, M., 2021. Po shevovete na literaturata: mezhdu Iztoka i Zapada – granitsi i identichnosti. Blagoevgrad: Neofit Rilski. [In Bulgarian]

LULEVA, A., 2021. Kulturata na (ne)doverieto v Balgariya. Antropologichni perspektivi. Sofiya: Gutenberg. [In Bulgarian]

MLADENOVA, M., 2021. Banatskiyat balgarski knizhoven ezik v konteksta na slavyanskata mikrolingvistika: istoriya, dinamika na normata i ezikovi politiki. Blagoevgrad: Neofit Rilski. [In Bulgarian]

RAKYOVSKI, TSV., 2021. Vazov. Razdelenieto na ezitsite. Veliko Tarnovo: Faber. [In Bulgarian]

STOYANOV, ST., 2012. Da poglednesh nazad – tehnologii i sotsialni utopii. Ezikov svyat. 10(1), 113 – 117. [In Bulgarian]

HADZHIKOSEV, R., 2021. Dnevnikat na Debelyanov. Siniyat belezhnik. Sofiya: Knigi za vsichki. [In Bulgarian]