Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946).

Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

В началото на 2021 г. историята на българското образование е обогатена от публикуването на книга, която хвърля светлина върху въпроса за българското професионално образование – такова, каквото е военноморското образование. Авторът – капитан първи ранг Асен Кожухаров, доктор на науките по военна история, доцент във Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ във Варна, изследва и систематизира документите за завършено образование на морските специалисти, които формират един различен поглед към военноморското образование – поглед не към началото, представено в укази, заповеди, и учебни планове, а към края – завършването, дипломирането и окончателния вид на общата и специализирана подготовка. Затова и настоящата монография, отразяваща дългогодишна работа върху личните документи на завършилите различни школи, курсове, училища по морско и военноморско дело, е явление. Авторът анализира документите (164 на брой) на успешно завършилите възпитаници на различните по вид и степен учебни заведения, които са част от морската образователна система в страната ни в периода от 1892 до 1946 г. – период, в който България изгражда свой флот и развива система за подготовка на морски (военни и граждански) специалисти, които да обслужват този флот. Времевият период е подбран прецизно – от началото на издаването на лични академични документи от Морското училище до преобразуването на Царство България в Народна република България.

Монографията е разработена в три глави, които отразяват основните степени в морското образование, което получават българските младежи – средно, висше и практическо, и съответно различните видове лични академични документи, които са им издавани.

Първата глава разглежда атестатите и зрелостните свидетелства на Морското училище (1892 – 1946 г.), които отразяват завършването на учебно заведение от равнището на средното образование. Липсата на архивни документи от първите десетилетия след Освобождението е проблем, с който изследователите на периода се сблъскват често. Затова не е изненада, че и в областта на морското образование най-бедна е наличната документация за последните десетилетия на ХІХ в. Това повишава стойността на оцелелите документи и възможността след съответната обработка да бъдат обективни свидетелства за етапа на полагане на основите на Морското училище. Изследваното първо свидетелство от 1892 година дава надеждни сведения за може би най-ранния учебен план на Морското училище, познат досега само по спомени на първите ученици. Изследваните лични академични документи (ЛАД) са разделени според особеностите си и времето на издаване на 15 емисии, които са съпоставени по обхват на изучаваните учебни дисциплини, по външен вид, информативност и др. Анализът закономерно води до заключението за връзката на военноморската с цялостната българска военна образователна система, както и за влиянието на военнообразователни системи с вековни традиции като руската и австроунгарската. Промените в учебните планове са проследени детайлно чрез специалните и общообразователните предмети в ЛАД, а случаите на дописване на учебни дисциплини с мастило или зачертаването им в документите са обект на внимателен анализ.

В историята на българското образование най-често фокусът е върху общообразователните училища, а професионалното образование е разглеждано по-скоро епизодично. Подчертаването на Машинното училище при Флота като първо средно техническо училище в България (1904 г.), подготвящо техници както за военноморска, така и за гражданска служба, ще допринесе за популяризирането му сред по-широк кръг от читатели.

Втората глава е посветена на свидетелствата, атестатите и дипломите на завършилите висше военноморско образование в България. А. Кожухаров обогатява дебата за началото на висшето военноморско образование в България, като аргументира позицията си за изтегляне на това начало към 1893 г., когато във „Временен курс по военно-морски науки“ започват временните офицерски курсове за преквалификация на възпитаниците на Военното училище – София, в строеви морски офицери. Първите ЛАД на равнището на висшето военноморско образование са от 1920 г., но се отнасят за завършилите обучението си в 1906 – 1917 г. и 1914 – 1915 г. Те са част от общо 6 емисии на свидетелства, атестати и дипломи за висше образование. Както при ЛАД от Морското училище, така и тук научната стойност на документите е най-висока за най-ранните документи. Авторът подчертава, че обучението на запасните офицери е само една от целите на обучението, а втората, не по-малко важна цел, е подготовката на командни кадри за Българското търговско параходно дружество и пристанищните управления на страната. Той доказва и връзката и приемствеността на Морското машинно училище със съвременния факултет „Навигационен“ на ВВМУ.

Висшите военни учебни заведения не намират място в публикациите на изследователите на висшето образование в България (Marinova-Hristidi 2013; Sgurev, Guergov, Ivanov 2019), така че ЛАД допринасят за изясняването на хронологията и етапите в развитието на висшето морско и военноморско образование. Изобщо в българската историография се наблюдават редица разминавания по отношение на изследванията на висшето образование в България и настоящата монография поставя въпроса за преоценката му.

Третата глава изследва ЛАД на различните видове квалификационни курсове и учебни заведения, които дават професия, а не образователна степен, и които са най-слабо изследвани. Възникнали като част от военноморската образователна система, те осъществяват подготовка на специалисти за индустрията на българската държава. Емисиите на свидетелствата и майсторските свидетелства отразяват промените в обучението на т.нар. унтерофицери – в общообразователната, специалната и практическата подготовка. Въпреки че част от тези училища са професионални (отнася се до специалните школи – Кърмчийска, Огнярна, Електротехническа и Водолазна, в които обучението е с 4-годишен срок) и не са средни като образователно равнище, възпитаниците им придобиват със закон от 1940 г. нов статут – на завършили средно техническо образование (с. 132 – 133), и някои от тях следват във висши учебни заведения.

Монографията несъмнено е принос към историята на военноморската образователна система, нейната структура, връзките на отделните звена и равнища, ролята им не само във военната, но и в гражданската сфера. В нея се поставят и някои по-широки научни въпроси: за значимостта на личните академични документи като исторически изворов материал, за ролята на помощните исторически науки за решаване на спорни исторически въпроси. А. Кожухаров обръща внимание на факта, че дипломите, свидетелствата и атестатите не са ставали обект на самостоятелно изследване в български публикации, сходно е положението и в други страни, напр. в Русия. Това може да се обясни с трудностите по издирването на тези документи, които са съхранени най-вече като част от семейната история, а в архивите се пазят единици като част от различни фондове. Съхранението на ЛАД, проучени и документирани в монографията, се поделя между петнадесет архива, три музея и частни сбирки. Издирването и изследването на 164 документа е постижение, което се основава на дългогодишния систематичен труд на автора в архивите в процеса на проучване на военноморското образование.

В анализа си авторът поставя въпроса за значимостта на личните академични документи като исторически източници. С най-голяма стойност са оригиналите, следвани от фотокопие от оригинал, административно копие и с най-малка са заверените преписи. Съпоставката им с други източници, като служебни списъци, алфавитни книги, заповеди и др., дава приоритет на служебните документи, но за последните десетилетия на ХІХ и първите години на ХХ в. ЛАД са от ключово значение за историческото познание.

А. Кожухаров проявява последователна научна коректност, като ясно разграничава фактите и безспорното от авторските търсения и хипотези. Не се колебае да оспори остарели тези и поставя редица въпроси, които смятам, че ще стимулират нови изследвания. Текстът е онагледен с 36 таблици и 6 фигури. Достойнство на монографията е доброто библиографско оформление, допълнено с цветен каталог на 38 лични академични документа от изследвания период.

Доколко монографията може да постави основите на обособяването на помощна историческа дисциплина – атестатика или атестатология, е въпрос, отговорът на който ще стане ясен пред следващите години. При всяко положение този труд дава заявка, която ще бъде предизвикателство пред историческата колегия.

ЛИТЕРАТУРА

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската морска образователна система (1892 – 1946) . Варна: ВВМУ.

Маринова-Христиди, Р., 2013. Висшето образование в България от съветските до Болонските реформи. София: Св. Климент Охридски.

Сгурев, В., Гергов, С. & Иванов, Г., 2019. Положителните науки с приложение към индустрията: Историята на висшето техническо образование в България. София: Захарий Стоянов .

REFERENCES

Kozhuharov, A., 2021. Lichnite akademichni dokumenti na balgarskata morska obrazovatelna sistema (1892 – 1946). Varna: VVMU.

Marinova-Hristidi, R., 2013. Vissheto obrazovanie v Bulgaria ot savetskite do Bolonskite reformi. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

Sgurev, V., Guergov, S. & Ivanov, G. 2019. Positive sciences with application to industry. Sofia: Akademichno izdatelstvo Zahariy Stoyanov.

Kozhuharov, A. (2021). The Personal Academic Documents of the Bulgarian Military Educational System (1892 – 1946). Varna: VVMU, ISBN 978-619-7428-55-1