Резюме. Настоящата разработка проучва връзката на музиката и пеенето с речевия слух, чрез чието успоредно развиване се постига правилна артикулация на звуковете в българския език. Говоренето и пеенето налагат използването на сложни условни рефлекси на втората сигнална система, известни под наименованието фонеми. Работата по правилното им произнасяне и отдиференциране на базата на създадената система в това диагностично изследване е гаранция за културен изказ и грамотност в училищна възраст.

Ключови думи: formation of the sounds, articulation, ear for music, verbal communication, socialization

Основна функция на словото е комуникацията между хората, която не се появява само в обикновеното разговорно общуване, а и във всички комуникативни форми, съдържащи в структурата си като съставен елемент говора, включително и в певческото изкуство.

В пеенето се осъществява сложен синтез между слово и музика. Още в своя произходи най-ранни форми на музикално мислене, каквито срещаме запазени във фолклорната практика, музиката е съществувала в неразривно единство с танца и словото. Пеенето е средство за общуване каквито са живописта, жестовете и други. Вън от общуването е невъзможно научаването на говора и усвояването на езика.

Българският език, като всеки друг, има независими звукови норми и свои фонетични закони, които се обуславят от сложната двупластова структура на езика, като единство от смислова и звукова страна. Така всеки национален език изработва съответен фонетичен вид, който се вмества в наложените принципи на звучност и гласообразуване.

В българската музикална практика се отдава значение на изучаването на особеностите на нашия език, на правилния изказ при спазване на фонетичните норми.

В предучилищна възраст нервната система се характеризира с изключителна пластичност, а всички процеси имат по-добри характеристики, когато са придружени от емоционални преживявания. Изграждат се първите представи за себе си и едновременно с това се формира самооценката, усвояват се морални и социални норми, нараства самостоятелността на детето и регулиращата роля на речта, което е благодатна почва за реализиране на пълноценни социални контакти.

Каква е връзката между глас и слух? Преди всичко добрата координация между глас и слух е основа за правилно и точно интониране. В пеенето за доминиращ компонент се приема музикалният слух, от което следва, че се развива и фонематичният слух. Българският музикален педагог Ц. Колев изтъква биологични и физиологични предпоставки за появяването, взаимната връзка и развитието на гласа и слуха. На Втората научна конференция по въпроситеза развитие на музикалния слух и певчески глас на децата е представен български опит за същността и значението на координацията между гласа и музикалния слух и за формите и методите на работа за постигането на такава координация. Интересен е разделът за причините, поради които не се постига координация между гласи слух:

1. Отсъствие на слухов контрол на гласа като естествена причина за лоша интонация.

2. Липса на взаимодействие между музикалния слух и вокалната моторика у децата.

3. Недоразвита словесна реч и пеене в ранна възраст.

4. Ролята на музикалните възприятия и представи като главен фактор за ускорена координация между гласа и слуха (Сталева, 1965).

Основно качество на пеенето е непрекъснатият поток на звука – така наречената кантиленност. В стремежа да се постигне съвършенство на кантилената често остава в сянка, а понякога напълно се пренебрегва не по-малко важният компонент на вокалния процес – ясното и отчетливо произнасяне на словесния текст.

При говора също имаме непрекъснатост, която тук е наречена линейна неразчленимост (линейни отрязъци, съответни на класическото понятие за говорен звук или възприетото понятие фонема). Противоречивото положение, произтичащо от необходимата членоразделност на говора, и линейната му неразчленимост е разрешено с българско участие. Мирослав Янакиев подчертава, че говорният поток не се поддавана линейно разчленение по оста на времето, но говорът не е неразчленим изобщо. Той прилича на „многогласно пеене със самостоятелно водене на гласовете“, т. е. може да се моделира като партитура за оркестър: в даден момент се включва някой инструмент, в друг момент се изключва някой, понякога два или повече севключват или изключват едновременно и т. н., така че се получава цялостната полифонична мелодия на говора, която именно се свързва и със смисъла (Младенов et al., 1990).

Фонемната теория на Янакиев нанесох върху системата на вокалите и някои сонанти, а след това и върху останалата част от говора. Подобно вграждане може да обясни как днешните деца навлизат в ограмотяването (Младенов et al., 1990).

Музикално-художественото цяло, към което принадлежи и мелодията, се разделя на три равнища:

1. Фонематичното равнище на езика съответства на сензорното, т. е. тоново-различителното в музиката.

2. Синтактичното равнище в езика съответства на мотиви, фрази, изречения в музиката.

3. Логико-композиционното равнище в езика съответства също на логикокомпозиционното цяло, където първите две равнища са строителен материал. В психология на възприятието тук механизмът е представата, а в първите две – усещането и пресните следи в паметта (постановка на Назайкински) (Стоянова, 1991).

И в единия, и в другия случай заедно с физиологическия протича и сложният процес на художественото отражение и осмисляне на действителността.

Наред с моделиране на диагностичната зависимост и статистическите процедури като основни, включих интервю, наблюдение и анкета като допълнителни методи за изследване.

С проведеното интервю установих нивото на детските представи за правилен говор, за връзка между слух и говор и за информираността на децата по отношение на музикалната и звуковата култура на речта.

Педагогическото ми наблюдение проследи възможностите на децата за различаване на звук (тоноворазличителна усетливост), които конкретизирах в музикално-сензорни еталони за височина, сила, трайност, тембър и които са основни свойства на музикалния слух. Наблюдението ми даде представа за детските възможности за възприемане и възпроизвеждане на различни звукове.

Анкетата ми даде представа за позицията на родителите относно културата на речта и вниманието, което обръщат на правилния изговор на думите от децата им и примерите, които им дават.

В процеса на работа направих специфично изследване на всяко дете за способностите му за звукообразуване и артикулиране на проблемните звукове от българския книжовен език. Повторих изследването след около половин година. Резултатите от него ми разкриха интересна перспектива за педагогическата работа. Те могат да възбудят интерес и у специалист логопед.

Целенасочено и умишлено използвах народния фолклор, като естествено условие за овладяване на българския език и за осъзнаване на националната и културната принадлежност от децата.

Различните характеристики на двете области, между които установих диагностична зависимост, ме стимулираха в процеса на търсене и откриване на съответстващите понятия за всяка от тях да установя взаимнозаместващи се степени при паралелното им развиване и да създам съответен измерим продукт. Визуално поетапната работа с децата представих със схема.

Неоспорим е фактът, че пеенето и говорът са слети в единен синтезиран процес на обучение. Необходимо е да се отделят елементите гласна–съгласна, оттам да се премине към сричка, слово, фраза и т. н. Певческата дейност се осъществява върху гласните звукове. От направените наблюдения върху пеенето и говора в технитетри измерения – височина, времетраене и сила, се доказа, че говорът и пеенето, взети като цялостен процес както в своя артикулационен, така и в своя акустичен аспект, са динамичен и последователен процес, изразяващ се в прехода от един звук към друг в цялостното и непрекъснато протичане на звуковата „верига“.

В разпяването, което е обективно за всеки певчески акт, включих гласните с неточна артикулация чрез певчески упражнения в посока от широки към тесни гласни; следват упражнения по двойки широка–тясна с контрол върху редукция, йотация или лабиализация; приключва с упражнение с подреждане на широки гласни в средата на веригата, започваща и завършваща с тесни гласни

Така подредих първото ниво от първия етап.

На второ равнище включих постепенно всички проблемни съгласни:

1. Упражнения за анализ на издишваната въздушна струя при артикулация на сонорната носова съгласна М. Започва се с добавка на гласна, комбинации с тях, думи и изречения.

2. Упражнения за анализ на движението на издишваната въздушна струя при работа със съгласната Н.

3. Упражнения за анализ на издишвания въздух – обхващат звучните шумови съгласни Ж, З, В.

4. В разпяване бяха включени всички проблемни съгласни Р, Л.

5. Анализ и работа върху беззвучните проблемни съгласни С, Ш, Ц и Ч – с всички гласни по определена последователност.

Вторият етап включва песенен репертоар, който се овладява паралелно с решаването на специфични говорни задачи. Това е третото равнище, в което децата със завиден интерес усвояваха популярни песни и народно творчество.

В планирани музикални ситуации бе работено целенасочено с децата от музикалния педагог Нина Александрова за тяхното музикално развитие, а също и с идеята да бъде разбрано от децата значението на самоконтрола и самооценката и тяхната необходимост при формиране на правиленговор. При такива ситуации аз бях в помощ на музикалния педагог.

В другите режимни моменти (в планирани и непланирани ситуации) аз се ангажирах да стимулирам децата:

– чрез създадено в занималнята музикално ателие, снабдено с книжки с интересни илюстрации и придружени с нотен запис; с касети с песнички, изпълнявани от деца в непланирани ситуации;

– чрез всекидневно утринно раздвижване в планирана музикално-двигателна дейност;

– чрез присъствието на музиката при подготовката за сън;

– чрез познавателната стойност на игрите за устройството на говорния апарат; на пътя на звука; за уточняване на представите за гласовите резонатори.

При такова разположение на работата във времето се получава както обемност на музикалната дейност чрез включването є в други дейности, така и дълбочина на заниманията чрез натрупването на знания.

Интересът към всички упражнения, видове песни и музикални игри, които са съдържанието на диагностичното ми изследване и пълнежът на равнищата в схемата, ще бъде в помощ на работата за всеки музикален педагог.

Ценността на тази разработка е наборът от упражнения, създадената система, развиваща фонематичния слух и говор у подрастващите и стимулираща детската самоизява, самооценка и самоконтрол. В този си вид има стойност на методика за работа при изграждане на звуковата култура при децата от предучилищна възраст.

ЛИТЕРАТУРА

Ангелов, Б. (1996). Приключенията на Палечко в омагьосаната книга. София.

Бижков, Г. (1997). Дипломната работа – не е лесна работа. София: УИ „Св. Кл. Охридски“.

Бояджиев, Т., Тилков, Д. (1990). Българска фонетика. София.

Витанова-Сталева, Л. (1968). Музика, ноти, ученици. София.

Георгиева, М. et al. (1980). Изразително четене и театрално изкуство. София.

Даскалова, Ф. (1994). Методика на обучението по роден език в детската градина. Пловдив.

Периклиева, М(1962). Ритмични игри за деца. София.

Катеринова, Е. et al. (1981). Поточето пее. София.

Колев, Й. (1995). Творческо музикално развитие на децата от предучилищна и начална училищна възраст. София.

Минчева, П. (1994). Музиката и интелектът в светлината на теорията на Ж. Пиаже за интелектуалното развитие. София.

Младенов, Ц. et al. (1990). Съвременен български език с увод в езикознанието. Благоевград.

Николова, Е. (1995). Музикални картини. София.

Николова, Е. et al. (1989). Книга за музикалния ръководител в детската градина. Ч. 2, София.

Сеченов, (1962). Пение и речь в свете учения И. Павлова. Москва.

Сталева, Л. (1965). Развитие и опазване на детския глас. София.

Стоянов, Ст. (1993). Граматика на българския книжовен език. София.

Стоянова, Г. (1991). Музикалност. София.

Стоянова, Г. (1985). Певческата култура на учениците. София.