Резюме. Отзивът представя съдържанието и основните идеи в посочената по-горе книга. Тя е дело на шестима автори от различни висши училища у нас. Тематиката е свързана с различни аспекти на биографията на личността и нейното повлияване от отношенията с другите.

Ключови думи: biography of the individual

Другите в биографията на личността (2015), под общата редакция на проф. Дончо Градев. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN: 9789540740324

Излезе от печат колективната монография „Другите в биографията на личността“, под общата редакция на проф. Дончо Градев – автор на предговора и главите „Личностната биография – индивидуалният досег до „голямото общество“; „Местата на всекидневието – разказът за себе си“. С това си авторство проф. Градев е вдъхновител, двигател и концептуален „майстор“ на монографията. Други автори освен него са доц. Александър Маринов с темата „Политическата биография в митовете на елитите“; доц. Соня Карабельова с текста „Значимите други при избора на кариера“; проф. Клавдия Сапунджиева с откъса „Фрагменти от биографията на постмодерния човек“; проф. Красимира Йонкова с дискурс върху „Живеенето в епизоди на критични събития“; проф. Людмил Георгиев с разсъждения върху „Жизненият път и биографията на личността пред срещата със смъртта (интрепретацията на критическата психология)“. Съсем явно е, че това са хора с биография, които пишат за биографията като форма на самоопределяща се надличностна субектност.

Впечатляващият състав на екипа, написал книгата, както и нейната проблематика, на пръв поглед отправят предимно към исторически, психологически и социални аспекти. Този пръв поглед обаче не може да прикрие вплетените имлицитно и съвсем неочаквано в текстурата на изложението педагогически, андрагогически и герагогически страни. Изпитах истинска игрова и научна наслада от това мое херменевтично занимание с наратива на разглежданата книга. Какво имам предвид? Съвсем накратко, ако възпитанието и образованието на човека са елемент на културата, то неговият успех, просперитет, безличност, неопределеност или фиаско в нейната средина се виждат именно в биографията му, която не е продукт само на собствените му усилия, но и от неговото социокултурно съществуване.

Биографията на човека не е като верига от хотели „четири сезона“ – детство, младост, зрялост и старост. Тя не е просто описание на живота, негово класифицирано подреждане или снимка на авторегулативна конструкция, поддържана или спирана от други. Биографията не е само показ на ограничен времеви процес, тя не е просто жанр, разположен между хрониката и романа. Биографията е персонификация, създадена и написана от заедността на субекта с другия/другите, тя е земното странстване сред другите, графичната памет за човека, самосъздал се и създаван от нееднаквите и различните, които в никой случай невинаги са по-умни, по-красиви или по-добри.

Как да не се вписват отново и отново в душата ми на страстен четец изрази като: „Идеята за следване на собствена житейска програма може да бъде повлияна от различни социализиращи ситуации и от интернализирането на привлекателни поведенчески образци от други хора“1) ; „Преди всичко трябва да се припомни, че биографията е една от най-старите форми на писане за политиката2) ; „...значимите промени в организациите и по-несигурната среда правят прехода към многообразна кариера почти неизбежен“3) ; „Разбирането за човека и неговата биография, като процес на ставане, случване на личната история/драма, насочва погледа към спасителните пътеки на безбройните възможности и избори, които постмодерността предлага“4) ; „В познанието на самия себе си човек се приобщава към тайните, които остават скрити при по-знаването на другите“5) ; „Заниманията на ума, като смислообразуващи фактори, изхождат от представата, че след като животът не е нищо друго освен раждане, смърт и преход, то ние непрекъснато попадаме в различни състояния и тъкмо тези преживявания са основната част на нашето психично съдържание не като тяло, а като душа“6) .

Монофигурността на отделната биография е една илюзия. Другите могат да присъстват само номинативно, както е в някои литературни биографии, но този, който ги пише, също оставя своя отпечатък. Неслучайно Вилхелм Дилтай (1833 – 1911) е философът, психологът и педагогът, който изведе биографията от нейното сенчесто присъствие и направи биографичния метод като най-висшата и даже инструктивна форма на науките за духа. В първия закон на географа Уолдо Тоблер в географията се заявява, че във всичко, което е свързано по някакъв начин с всичко друго, то нещата в по-голяма близост са повече свързани от други неща, които са по-далеч едно от друго. Това означава, че когато две неща са далеч едно от друго, те споделят по-малко асоциации (връзки) от нещата, които са по-близо. Този закон може да се прилага при обсъждането на процеса на писане на биграфии и същността на биографиите по различни начини. Той обаче не важи само за пишещите биграфии. Има и други варианти. Един от тях се случи и с мен при четенето на коментираната тук книга: от далечна тема, важните въпроси на личностната биография бяха споделени и асоциирани като нещо близо. Предполагам, че това ще се случи или се е случило с всички, които ще прочетат колективната монография или вече са я прочели.

БЕЛЕЖКИ

1. Дончо Градев.

2. Александър Маринов.

3. Соня Карабельова.

4. Клавдия Сапунджиева.

5. Красимира Йонкова.

6. Людмил Георгиев.