Резюме. Валидирането на знания, умения и компетенции, придобити чрез неформалното и самостоятелно обучение, се превръща в основа на стратегията за учене през целия живот. Това предоставя възможности на възрастни хора, овладели голям брой компетенции чрез неформално обучение на работното си място, в ежедневния си живот и/или чрез хобита, но нямат необходимата квалификация, за да ги удостоверят. Валидирането подобрява мотивацията и нагласата на индивида за продължаващо професионално обучение и същевременно предоставя сертификати за придобити компетенции.
Системите за валидиране насърчават равенството между различни групи хора, включително специфични групи, като имигранти, заети лица в зряла възраст и безработни лица, като им предоставят възможност да придобият нови умения и компетенции и да бъдат конкурентоспособни на пазара на труда.

Ключови думи: education, informal education, validation

Терминът „валидиране на резултатите от обучение“ означава: потвърждаване от компетентен орган, че резултатите от обучението (знания, умения и/или компетенции) , придобити от съответното лице чрез формално, неформално или самостоятелно учене, са оценени по предварително определени критерии и съответстват на стандартите за валидиране. Процесът на валидиране най-често води до сертифициране.

Овладените знания, умения и компетенции е необходимо да съответстват на Държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация и професии.

Валидирането се извършва от доставчиците на професионално образование и обучение и позволява признаване на образованието, получено извън училищата.

Право на валидиране на професионални знания, умения и компетентности имат лица, които притежават съответното образователно равнище за съответната професия или част от професия.

Преди да разгледаме същността на валидирането, ще уточним термини като неформално и самостоятелно учене.

„Неформално обучение“ е обучение, което е организирано от институции извън системата на професионалното образование и обучение.

„Самостоятелно учене“ е неинституционализирано и несистематизирано натрупване на знания, умения и компетентности.

Осигуряването на достъпен, надежден и прозрачен процес на валидиране увеличава стойността на човешкия капитал и на възможностите за постигане на съответствие на качеството му с новите изисквания. Поради това посоченото в основните направления на ученето през целия живот валидиране на знанията и уменията, придобити чрез неформално и самостоятелно учене, е един от приоритетите в действията за постигане на целите на Европейския съюз, посочени в Интегрираните насоки за развитие и заетост. Тези разбирания са заложени и в последните концепции и стратегически виждания за развитието на Европейския съюз до 2020 г. Указанията на CEDEFOP от 2005, 2007, 2009 г. извеждат на преден план валидирането на знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално и информално обучение, и посочват, че са от нарастващо значение в цяла Европа. Повечето членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (Organization for Economic Cooperation and Development (OECD) ) считат, че валидирането е важен елемент на националната политика на всяка държава в областта на образованието, обучението и заетостта. CEDEFOP обръща сериозно внимание на развитието и диверсификацията на образователната политика, насочена към по-големи перспективи за учене през целия живот, и се фокусира не само върху признаването на квалификациите, придобити във формалните образователни институции, но също така и за използването на други, „по-гъвкави“ начини за придобиването на квалификации.

Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации препоръчва създаването на обща референтна рамка, която да служи като преобразуващ механизъм между различните квалификационни системи и техните нива както за общото и висшето образование, така и за професионално образование и обучение. Това ще позволи квалификациите на гражданите да са съпоставими в различните държави членки на ЕС.

Съветът на Европейския съюз през 2012 г. поставя конкретен срок относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене – всички страни членки на ЕС да въведат не по-късно от 2018 г., в съответствие с националните условия и особености и по подходящ според тях начин, разпоредби за валидирането на неформалното и самостоятелното учене, които да дават на всяко лице възможността да:

– валидира знанията, уменията и компетентностите, които е придобило чрез неформално и самостоятелно учене, включително когато е приложимо, чрез образователни ресурси със свободен достъп;

– да получи пълна или където е приложимо, частична квалификация въз основа на валидиран опит, придобит чрез неформално и самостоятелно учене, без да се засягат разпоредбите на друго приложимо законодателство на Съюза.

В България с Наредба № 2 от 13 ноември 2014 г. за условията и реда за валидиране на професионални знания, умения и компетентности се определят условията и редът за валидиране на професионални знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално обучение или самостоятелно учене, наричано в наредбата „валидиране“.

Определението в цитираната наредба за „валидиране“ е установяване съответствието на професионални знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално обучение или самостоятелно учене, с Държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии и признаване на степен на професионална квалификация по професия или на квалификация по част от професия. По този начин се улесняват достъпът до обучение за придобиване на квалификация по професия и достъпът до пазара на труда.

Валидирането се осъществява по професии и специалности, включени в Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). Институциите, които са провеждали и провеждат обучението, имат право да извършват валидиране. Такива са: професионални училища; професионални гимназии; училища по изкуствата; спортни училища; професионални колежи; центрове за професионално обучение.

Същността на валидирането включва процедури по:

– определяне на професионалното направление и професията от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6 ЗПОО, по които лицето желае да валидира своите професионални знания, умения и компетентности;

– проверка на заявени от лицето професионални знания, умения и компетентности, за които то не представя доказателства или представените доказателства не съответстват на резултатите от ученето в държавното образователно изискване за придобиване на квалификация по професията;

– насочване към допълнително обучение, когато след съпоставяне на заявените от лицето професионални знания, умения и компетентности се установи несъответствие с резултатите от ученето в държавното образователно изискване за придобиване на квалификация по професията;

– проверка на придобитите професионални знания, умения и компетентности след проведено допълнително обучение чрез полагане на изпити съгласно чл. 36 и 37 ЗПОО; държавните изпити могат да бъдат в две направления: по практика на професията за признаване на степен на професионална квалификация; по теория и по практика на професията за признаване на професионална квалификация по част от професията, организирани в съответствие с чл. 37, ал. 2 ЗПОО (изпитите се провеждат по задания, определени от обучаващата институция след съгласуване с представителите на работодателите и на работниците);

– признаване на степен на професионална квалификация или на квалификация по част от професия.

След успешно приключване на държавните изпити валидирането на овладените знания, умения и компетенции се извършва чрез издаване на свидетелство за валидиране на степен на професионална квалификация – в случаи, когато са установени всички резултати от ученето, включени в държавното образователно изискване за придобиване на квалификация по професия, или удостоверение за валидиране на професионална квалификация по част от професия – когато са установени частични резултати от ученето. Издадените документи се регистрират в съответната регистрационна книга съгласно държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета;

В процедурите по признаване на квалификации участват учители или преподаватели от обучаващата институция, отговарящи на изискванията към обучаващите, посочени в държавното образователно изискване за придобиване на квалификация по професията, по която се извършва валидирането. Налице е възможността да се включват и външни за институцията специалисти. За всяко лице, заявило желание за валидиране, се определя консултант, който подпомага лицето по време на целия процес на валидиране; отговаря за изготвянето, попълването и предаването в архива на институцията на портфолиото и личния картон на лицето. За доказване на придобитите професионални знания, умения и компетентности, заявени за валидиране, лицето представя копия на притежавани от него документи заедно с оригиналите за сверяване – трудова книжка или препис-извлечение от трудовата книжка, служебна книжка, осигурителна книжка, документ за образователно равнище, атестации, референции, свидетелства и удостоверения от предишни професионални обучения и др. задания, определени от обучаващата институция след съгласуване с представителите на работодателите и на работниците.

Измененията в Закона за професионално образование и обучение от 25.07.2014 г. регламентират създаване и прилагане на вътрешна система за осигуряване на качеството в обучаващите институции; въвеждане и натрупване на трансфер на кредити в професионалното образование и в професионалното обучение. Създава се списък със защитени от държавата професии на областно ниво и се регламентира издаването на Европейско приложение към документите.

Методите за валидиране на резултатите от неформално и самостоятелно учене по същество са идентични с методите за оценка на знания, умения и компетенции, прилагани във формалната система за образование и обучение. Съществуват два подхода към оценяването по отношение процеса на валидиране:

– валидирането на резултатите от неформално и самостоятелно учене може да бъде извършено с цел проучване без конкретни предложения, т.е. насочено към това да се установят какви са възможностите на кандидата. В този случай се говори за дивергентно валидиране;

– при оценяването на компетенции може да се търси съответствие с определени стандарти, т.е. дали лицето притежава компетенции по отношение на установени стандарти. Това валидиране е известно като конвергентно валидиране (CEDEFOP, 2008).

Наличието на стандарти за придобиване на професионална квалификация е съществена характеристика на успешните системи за валидиране. Прилагането на единни стандарти за оценка и сертифициране на знания, умения и компетенции осигурява равнопоставеност на издаваните документи в резултат на валидиране и във формалната система за образование и обучение, което е предпоставка за доверие в процедурата за валидиране.

Широко дискутирано от специалисти, работещи в областта на формалното и неформалното обучение, е въвеждането на нова специфична форма на професионално обучение – обучение чрез работа (дуално обучение).

То се основава на партньорство между доставчика на професионално образование или обучение и един или няколко работодатели.

Същността на дуалното обучение се състои в това, че освен обучение в професионално училище, професионална гимназия, професионален колеж или център за професионално обучение то ще включва и практическо обучение в реална работна среда, финансирано от работодателя. Партньорството между света на бизнеса и различните степени и сектори на образованието, обучението и научните изследвания ще спомогне за по-точно насочване на усилията към формиране на подходящи знания, умения и компетентности, които изисква пазарът на труда, и за стимулиране на иновациите и предприемчивостта във всички форми на учене. Това може да бъде постигнато чрез съвместни усилия за развитието на адаптивно към потребностите на пазара на труда образование и обучение и обща отговорност за подготовката и реализирането на учебните програми, за подобряване на политиката и практиките за кариерното ориентиране на всички равнища на образование, обучение и заетост, както и за осигуряване на равнопоставеност на формалното образование и обучение, неформалното обучение и самостоятелното учене чрез въвеждане на система за валидиране на резултатите от ученето.

В България през 2008 г. е приета Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2008 – 2013 г., в която е заложено да се изгради система за валидиране. Изграждането на такава система е продиктувано от потребностите на пазара на труда и от факта, че повечето страни членки на Европейския съюз притежават такива системи. Валидирането подпомага процеса на предлагане на квалифицирана работна сила, привличане на неактивните на пазара на труда, предполага по-големи шансове да получат квалифицирана работа, насърчава безработните за активно търсене на работа. Допълнително системата има ефект върху повишаване производителността на труда и насърчаване на трудовата мобилност.

Във връзка с този проблем в Националната стратегия за учене през целия живот 2014 – 2020 г. се акцентира върху:

– развитие и разширяване на системата за кариерно ориентиране и осигуряване на условия за формиране и развитие на умения за планиране на кариерата както при учениците и студентите, така и при възрастните;

– разширяване използването на Европейската система за идентифициране, оценяване и сертифициране на знания, умения и компетентности – документите „Европас“ и „Европейски паспорт на уменията“.

Съществува голямо разнообразие на подходи и методологии за валидиране, което се дължи на националните специфики на системите за образование и обучение в различните държави и на различните потребности на целевите групи. Най-често прилаганият метод за предоставяне на доказателства за целите на валидирането е индивидуалното портфолио. Други обичайни методи са наблюдението, тестовете, интервюто и декларативните методи, базирани на личната самооценка (CEDEFOP, 2009).

Като съществени препятствия за постигането на напредък в областта на валидирането могат да се изведат на преден план:

– недостатъчна информираност на потребителите и съответните образователни институции;

– съпротива на институциите срещу евентуални промени на утвърдени процедури и правила;

– недостатъчна ефективност на прилаганите методи и инструменти и ограничените финансови ресурси;

– твърде широк обхват от методики за валидиране, което затруднява надеждността на оценяването и доверието на хората;

– недостатъчно обучен персонал, отговорен за валидирането;

– ниски очаквания от страна на потенциалните кандидати за валидиране, по-специално на нискоквалифицираните.

Валидирането на знанията, уменията и компетенциите, придобити чрез неформалното и информалното учене, трябва да има за цел, на първо място, разбирането на индивида за натрупаните квалификации и как да ги превърне в трамплин за своето развитие. Основна същина на процеса е доброволното участие на индивида в процеса на обучение, като той решава през какви етапи ще премине и дали ще получи крайното институционално сертифициране. В тази връзка, българските институции, както и заинтересованите страни, на базата на европейския опит и възможностите за синхронизиране на процеса на европейско ниво, трябва да инициират диалог между всички заинтересовани страни по въпросите за изработването на политика за валидиране на квалификациите на възрастните; да проучат мнението и капацитета на средата, която пряко ще използва този нов подход за личностно развитие.

БЕЛЕЖКИ

1. Закон за професионално образование и обучение от 25.07.2014 г. Изм. ЗПОО от 25.07.2014.; ДВ, бр. 61 от 2014 г.

2. Закон за професионалното образование и обучение. Обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.в сила от 1.01.2015 г.,

3. Министерство на образованието и науката; Наредба № 2 от 13 ноември 2014 г. за условията и реда за валидиране на професионални знания, умения и компетентности Държавен вестник брой: 96, от дата 21.11.2014 г. Официален раздел „Министерства и други ведомства“.

4. European Inventory on Validation of non-formal and informal learning. A final Report to DG Education & Culture of the European Com-mission / Manuel Souto Otero [eds.]. ECOTEC Research and Consulting Limited, 2005. 2.

5. European Inventory on Validation of informal and non-formal learning. A final Report to DG Education & Culture of the European Com-mission / Manuel Souto Otero [eds.]. ECOTEC, 2007.

6. European guidelines for validating non-formal and informal learn-ing / Cedefop, EU. Luxembourg: Office for Official Publications of the Eu-ropean Communities, 2009.

7. Валидиране на умения и знания за подобряване на позициите на нискоквалифицираните служители на пазара на труда – ValidAid; проект: „Валидиране на умения и знания за подобряване на позициите на нискоквалифицирани служители на пазара на труда – ValidAid“ (2010); програма: „Учене през целия живот“.

8. Национална стратегия за учене през целия живот 2008 – 2013 (2008).

http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=476 / 15.03.2009/

9. Национална стратегия за учене през целия живот 2014 – 2020 (2014).

http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=880 /02.07.2015/

10. Препоръка на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене; Официален вестник на Европейския съюз; бр. (2012/C 398/01).

http://www.navet.government.bg/bg/media/preporyka_Validirane.pdf (27.06.2014).