Професор д-р Елена Хаджиева (1957 – 2020) бе дългогодишен преподавател във Факултета по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски“, ръководител на катедра „Български език като чужд“ два мандата (2005 – 2013) и трети – от 2017 г.

Завършила е специалността „Българска филология“ във Факултета по славянски филологии през 1979 г. с втора специалност „Педагогика“. Започва работа към Катедрата по български език (ФСлФ) като хоноруван асистент за периода 1981 – 1986 г., когато печели конкурс за редовен асистент към Катедрата. През 1987 г. е изпратена като лектор по български език в Московския университет „М. В. Ломоносов“. След завръщането си от лектората през 1991 г. става член на Катедра по български език като чужд. От 1991 г. е старши асистент, а от 1993 г. – главен асистент. През 1995 г. защитава дисертация на тема „Интерференцията между сродни езици в психолингвистичен аспект“, от 2005 г. е доцент по сравнителен синтаксис и ръководител на катедра „Български език като чужд“, а от 2015 г. е професор по приложна лингвистика.

Професор Хаджиева работеше с любословски плам, за да направи пълноценна срещата на чуждестранните студенти с българския език и с българската култура.

Трудовете на професор Хаджиева в полето на приложната лингвистика са свидетелство за неуморен труд, усърдие и всеотдайност. Елена Хаджиева е автор на 6 монографии, 5 студии, над 40 статии, 30 учебници и учебни книги.

Научните интереси на авторката бяха разнообразни: в областта на езиковата интерференция, на добрите практики в чуждоезиковото обучение, на успешния междукултурен диалог.

Акцент в изследванията си професор Хаджиева положи върху конституирането и развоя на приложната лингвистика като интердисциплинарно поле, чиято основа е усвояването на езика.

От изключителна полза за чужденците, изучаващи български език, са учебниците и учебните книги, създадени под нейно ръководство. Трябва да се изтъкне, че професор Хаджиева умееше да изработва иновативна концепция при съставянето на помагалата, както и да привлича изтъкнати наши и чуждестранни учени, като ги кани в авторските колективи.

Професор Хаджиева подпомагаше със съвети и наставления целия колектив на катедра „Български език като чужд“– главни асистенти и докторанти. Грижеше се за кариерното развитие на младите учени, както и за качествената подготовка на магистрантите от МП „Език и културно пространство (приложна лингвистика – български език като чужд)“.

Катедрата по български език като чужд, в лицето на проф. Хаджиева, разполагаше с подготвен експерт по чуждоезиково обучение и всеотдаен учен с иновативни методически идеи и техники на преподаване.

Изследванията по приложна лингвистика, които професор Хаджиева завеща на своите следовници, могат да бъдат групирани в следните тематични ядра: етикетните единици в обучението по български език като чужд; фразеологизмите в обучението по български език като чужд; анализ на грешките в обучителния процес; иновативни практики при преподаването на българския език като чужд; ролята на превода в обучението по български език като чужд; междукултурното общуване и лингвокултурнитe различия.

Професор Хаджиева беше изключителен професионалист, прецизен ръководител, обичан преподавател.

Някой беше казал, че животът има смисъл само тогава, когато пишем и когато творим слово. Всъщност целият ни живот придобива смисъл единствено и само когато пишем, четем и същевременно се докосваме до новите светове. Защото прогледналите очи са знаещите очи на духовно извисените!

Професор Хаджиева носеше озаряващата искрица на Словото у себе си и даряваше щедро на всички нас обич, подкрепа и вяра в светлината на науката!