Резюме. Осъществяването на положителни реформи в общообразователното училище се нуждае от съвместните усилия на учителите, спортните специалисти и самите ученици. Сред голямото разнообразие от средства за решаване на тези задачи на училищно ниво значително място заемат заниманията по миниволейбол и бадминтон.

Ключови думи: minivoleybol, badminton, methodology, model, motor skills

Осъществяването на положителни реформи в общообразователното училище се нуждае от съвместните усилия на учителите, спортните специалисти и самите ученици. Сред голямото разнообразие от средства за решаване на тези задачи на училищно ниво значително място заемат заниманията по миниволейбол и бадминтон.

Целта на настоящото изследване е да се установят промените в показателите, информиращи за физическото развитие и нивото на двигателните качества при 9–10- годишни ученици след обучение по миниволейбол и бадминтон.

Задачите на настоящото изследване са:

1. Да се установи нивото на изследваните показатели по отношение на физическото развитие и някои двигателни качества при 9–10-годишни ученици преди експерименталното въздействие.

2. Да се проследят промените, настъпили в изследваните групи след прилагане на обучение по миниволейбол и бадминтон.

3. Да се установи прирастът в средните нива на изследваните показатели при двете експериментални групи.

Методика

Изследването е проведено в рамките на една календарна година 2010–2011 г.

Контингент на изследването са 9–10-годишни ученици, занимаващи се с миниволейбол и бадминтон, разпределени по равен брой – 30 във всяка група.

Заниманията по миниволейбол се провеждат по проект „УСПЕХ“ на МОН с ученици от училище СОУ „Емилиян Станев“, Велико Търново, по експериментална методика, а занятията по бадминтон се провеждат като модул два пъти седмично с ученици от училище СОУ „Емилиян Станев“, Велико Търново, по разработен и апробиран модел на обучение.

За проследяване на физическото развитие и двигателните качества са използвани следните тестове:

Анализ на резултатите

След приключване на спортно-педагогическия експеримент и в двете групи се наблюдава положителна промяна в средните нива на изследваните антропометрични показатели Таблица 2 и Таблица 3. Анализът показва, че в края на периода средните стойности на ръста при момчетата, занимаващи се с миниволейбол, е 147,16 сm, а при тези, занимаващи се с бадминтон е 138,83 сm. Сравнителният анализ на прираста в средните стойности на изследваните антропометрични признаци показва, че спортуващите миниволейбол са увеличили ръста си средно със 7,07 cm, а занимаващите се с бадминтон ученици са увеличили ръста си с 2,85 cm (Фиг. 1) . Според значимостта на прираста между средните стойности, при показателя „ръст“ и при двете изследвани групи са изчислени сравнителните t-критерии на Стюдент за зависими извадки, откъдето се вижда, че те са подкрепени с висока гаранционна вероятност Pt > 99%.

За периода, в който се провежда експериментът средният ръст на изследваните и в двете групи се повишава, което се дължи на характерния за този период (начален етап на основна образователна степен) интензивен процес на растеж и развитие.

Успоредно с увеличаване дължината на тялото е нараснало и теглото, което естествено се е отразило съществено на резултатите по показател телесна маса и при двете изследвани групи. От Таблици 2 и 3 се вижда, че с висока гаранционна вероятност (Pt>99%) по отношение на телесната маса за времето на експеримента под влияние на нормалното биологично развитие на децата, както и под въздействието на приложените от нас методики и модели по миниволейбол и бадминтон, са настъпили значими положителни промени при този показател.

Взривната сила на долните крайници установяваме с теста „скок на дължина от място с два крака“. Получените резултати могат да се проследят в Таблици 2 и 3.

Експерименталните групи са подобрили значително взривната си сила, за което съдим по средните стойности на показателя след прекратяване на експеримента. Прирастът (d) на средните стойности при занимаващите се с миниволейбол е d=9,56 cm, а при тези обучавани по бадминтон е d=13,61 cm и са подкрепени с необходимата висока достоверност Pt>99% (Таблици 2 и 3, Фиг. 1).

Тези резултати потвърждават твърдението, че когато се работи за взривна сила на долни крайници силно се развиват и скоростно-силовите възможности. Взривната сила на долни крайници е необходимо качество за ефективното усвояване на техниката при миниволейбола и бадминтона.

Тестът „дълбочина на наклона“ е информативен за състоянието на качеството гъвкавост. Всеизвестно е, че гъвкавостта е генетически обусловена и индивидуална за всеки, относително лесно се възпитава, но и много бързо се губи. Гъвкавостта има голямо значение за икономичното и достатъчно ефективно изпълнение на движенията.

От Таблици 2 и 3 се вижда, че групата по миниволейбол е увеличила средната си стойност за показателя „дълбочина на наклона“ от 99,53 cm на 101,9 cm, а групата по бадминтон – от 100,79 cm на 102,13 cm. Прирастът при миниволейболистите е от 2,4 cm, а при бадминтонистите е от 1,34 cm, но не се потвърждава със статистическа достоверност Pt<95% (Таблици 2 и 3) . Повишените средни стойности на показателя говорят за сполучлив подбор на средства и методи за въздействие в експерименталните групи по отношение на развитието на дълбочината на наклона.

Взривната сила на горни крайници се изследва посредством теста „хвърляне на плътна топка 1 kg“. След приключване на експеримента средната стойност на този показател при обучаваните по миниволейбол нараства с 1,24 cm, а при тези, занимаващи се с бадминтон – с 1,13 cm (Таблици 2 и 3, Фиг. 1). Прирастът и при двете изследвани групи е подкрепен с висока статистическа достоверност – Pt>99%.

От направения подробен анализ на показателите, информиращи ни за ефективността от обучението по миниволейбол и бадминтон на учениците от изследваните групи, можем да направим следните обобщения:

1. Под влияние на нормалното биологично развитие на учениците, както и под въздействието на миниволейбола и бадминтона, за времето на експеримента са настъпили значими положителни промени в дължината на тялото и телесната маса при учениците от експерименталните групи.

2. След приключване на спортно-педагогическия експеримент и при двете експериментални групи се наблюдава съществен прираст по отношение на изследваните показатели за физическо развитие и някои двигателни качества. Това се дължи на факта, че и в двете групи се води планиран, целенасочен процес на обучение по миниволейбол и бадминтон и елогично в края на разглеждания период да се очакват по-добри резултати.

3. С висока гаранционна вероятност (Pt>99 %) може да се твърди, че за времето на експеримента при изследваните ученици от двете групи е настъпило значимо повишаване в стойностите при четири от показателите, информиращи за нивото на физическото развитие и някои двигателни качества.

ЛИТЕРАТУРА

Маргаритова, В. (2002). Спортна статистика. Пловдив.

Петкова, Л., Квартирникова, М. (1985). Тестове за оценяване на физическата дееспособност. В: М и Ф, София.

Петкова, М. (2013). Оптимизиране на физическото развитие, физическата дееспособност и психическите качества при ученици от начален етап на основна образователна степен. Дисертационен труд. Велико Търново.

Стефанов, С. (2013). Методика на обучението по миниволейбол. Дисертационен труд. Велико Търново.