Резюме. В статията се представят възможностите на директора на училището като мениджър при осигуряване на равновесие в системата на управление в съвременното българско училище. Проследени са основни подходи и нива на взаимодействие в йерархията. Мениджърска консултация (управленска консултация) е вид интелектуална професионална дейност, в процеса на която квалифицираният консултант предоставя обективни и независими съвети, които способстват успешното управление на организацията. Проследен е успешният път на консултантската дейност, т.к. тя се явява като самостоятелен и основен елемент в инфраструктурата на пазарната икономика. Управленецът трябва да проектира и провежда своята консултантска дейност съобразно набор от принципи, представляващи съвкупност от характеристики, основни правила и методи на консултантската дейност, които трябва да се имат предвид при хода на консултацията съобразно училищната среда.

Ключови думи: management counseling; modern school

Емблематични са посланията за управлението на училището във времето. Те следват системата на образованието в своята същност и предопределят знаците и корективите като белег за успешна управленска практика. Зад нея стоят поведенческа функция, управленска култура и позиция за непрекъснатост и продължителност.

Управленското консултиране е акт, към който се отнасят директорите на училища в зависимост от своята готовност и нагласа да управляват ефективно процесите в системата. В активна позиция тук остават нагласите и подходите на обекта и субекта в рамките на избрания модел по прилагане на управленското консултиране в съвременното българско училище.

Научните постижения във времето регистрират множество определения за управленско консултиране. В част от тях доминира каламбурна детерминация на семантиката, а в друга – опити за систематизиране на основни подходи и средства при постигане на обем от дефиниции.

При разкриване на понятието в по-голямата си част изследователите на проблема използват два подхода, опиращи се на субстанциите за дефинираност, а именно:

Първи подход. Постигане на обем от широко функционални възгледи при консултирането.

Фриц Стеле определя тази стъпка така: „Управленското консултиране разбирам като професионална форма на изява по отношение на процеси, форми за оказана помощ по отношение на съдържание, структурни задачи или серия от такива, при които консултираният няма отговор и нагласи за постигането им, а консултиращият предлага модел от решения, съответстващи на проблематиката.

Втори подход. Разглежда консултирането като особено професионално задължение, като отделя характеристиките, които провокират крайния резултат и трябва да бъдат овладени.

Лери Грейнер и Роберт Метзгер приемат, че „…управленското консултиране е консултативен акт, който трябва да бъде овладян в условията на контакт, с цел постигане на отговор по специализирана информация за ползващия услугата, извършван от квалифицирано лице или лица (екип), които спомагат разрешаването на управленски проблеми, както и тяхното персонализиране. Консултиращият осигурява в достатъчност варианти за решения по проблемите и съдейства при необходимост за постигане на краен резултат“.

Отговорността на обекта и субекта тук е от значение за постигане на ефективно управленско решение.

Проекциите на всяко управленско решение невинаги се нуждаят от задълбочена консултативна операция, която основно можем да приемем в позиция на:

Можем да приемем избраните формулировки на двата подхода и в позиция на взаимно допълване и поява на трети – хибриден.

В частност Европейската федерация на консултантите по икономика и управление постига следното дефиниране по проблема: „Мениджърът консултант е източник на независими съвети и е в помощ по въпросите на управление, включително и постигането на определение за оценка по проблемите, както и възможности за решения чрез подходи за тяхната реализация“.

С подобна позиция застават и Американската асоциация на консултантите по икономика, и Институтът по мениджмънт на консултантите.

Осмисляйки цитираните формулировки, можем да диференцираме по-нятието „управленско консултиране“ като акт с продължителност, защото всяка следваща проблемна ситуация поражда нов такъв. А управлението на училищната среда е низ от управленски решения, от парадигми на ситуации, в които решението на мениджъра е от значение за равновесието в системата.

Училището, като организация, поддържа равновесието в системата независимо от своята мисия, цели, задачи, очаквани резултати. На всеки етап от ежедневието си то следва парадигмата на своето развитие, в която нуждите от подобно управленско консултиране са налице.

И ако през 80-те години на ХХ век водещите принципи, касаещи професионалните характеристики на консултанта, бяха рамкирани, то сега многообразието от ситуации от различно естество често изправя училищните ръководства пред дилемата за правилен избор на управленско решение, с което училищният ръководител и училищното ръководство се чувстват съдържателни в управленския цикъл.

Ретроспекция по същността на управленското консултиране можем да обобщим в следната таблица:

В по-голяма част от формулировките, посочени в таблицата (таблица 1), се набляга на професионализма на консултантите, което можем да смятаме за една от най-важните характеристики на консултантската дейност. Ред 5 и 10 посочват независимостта на консултантите (групи или групи консултанти) – това е свидетелство за техния професионализъм.

Авторът не е съгласен, че управленското консултиране е разновидност на експертната помощ. По-скоро експертната помощ се основава на съждения от специалистите и се явява като част от консултационния процес, т.е. управленското консултиране по своя обем в голяма степен е по-широко и дълбоко понятие. Освен това експертната помощ се предоставя на клиента, а консултантският процес се осъществява с клиент. В същността на тази формулировка на Рапопорт В.Ш. много вярно са отбелязани променящите се външни и вътрешни условия, в които се налага да работи консултантът.

Анализът на предоставените формулировки ни дава основание да се вземе някоя за образец, т.к. всяка фиксира определена страна на консултантската дейност. Ето защо симбиозата на формулировките на консултантската дейност, като специфична форма, може да има по-пълно и по-системно определение.

Авторът на даденото изследване, след проведения анализ на съществуващите формулировки на управленското консултиране и анализа на съвременното състояние на пазара на консултантските услуги, предлага следното определение на консултантската дейност.

Мениджърската консултация (управленска консултация) е вид на интелектуална професионална дейност, в процеса на която квалифицираният консултант/и предоставя обективни и независими съвети, които способстват успешното управление на организацията (клиента).

Следва да се отбележи професионализмът на консултантската дейност, т.к. тя се явява като самостоятелен и основен елемент в инфраструктурата на пазарната икономика.

Квалифицираният консултант гради своята дейност на принципи, представляващи съвкупност от характеристики, основни правила и методи на консултантската дейност, които трябва да се имат предвид при консултация на организации.

На практика ставаме свидетели на принципите, посочени във фиг 2:

Да проследим развитието на принципите на консултантската дейност, наблюдавани в рамките на управленската дейност на директора на училището в стъпка.

От внимателният преглед на по-горе посочената таблица можем да направим извод, че консултантската дейност има същите принципи и характеристики както и чуждестранните аналози.

Западните теоретици на управленското консултиране определят следните характерни черти на управленското консултиране.

Първо. Консултантите оказват първа помощ на ръководителите. Опитните консултанти преминават през много организации и се учат да прилагат опита си, помагайки на новите и старите клиенти в различни ситуации, следователно могат да разпознават общите тенденции и причините по проблема. Освен това професионалните консултанти постоянно следят литература по проблема на управлението и развитието на теорията на методите и системите на управление, а също тъка и за ситуацията на пазара. Следователно те действат като свързващо звено между теорията и практиката на управлението.

Второ. Консултантите дават съвети, а това означава, че те са само съветници и нямат непосредствена власт да приемат решения за промени в тези съвети и за използването им в живота. Консултантите отговарят за качеството и завършеността на съвета. Клиентите носят цялата отговорност, която произтича от приетия съвет.

Трето. Консултирането означава независимост. Консултантът дава оценка на всяка ситуация, предлага обективни рекомендации относно това какво трябва да прави клиентът, и не се замисля за това как ще повлияе това на собствените му интереси. Консултантът трябва да има следните видове на независимост: финансова, административна, политическа, емоционална.

Всичко това предявява високи изисквания към качеството и ефективността на консултантските услуги, отговарящи на интересите на клиента.

Съществуват още много проблеми в консултантската дейност: недостиг на квалифицирани специалисти, нерегулирана нормативна уредба, качество на консултантски услуги, методиката на консултантската дейност не е адаптирана. Това налага провеждането на научни изследвания в името на практиката.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. FEACO Information Document. Bruxelles, 1994. P.2.

2. Управленческоеконсультирование. Подред. М.Кубра. В2т. М.:Интерэксперт, 1992. Т.1. 319 с.

3. Ефремов, В.С. Управленческий консалтинг как бизнес. //Менеджмент в России и за рубежом, июль – август, 1997. С. 70 – 79.

4. Соболев В.М. Формирование рыночной инфраструктуры в переходной экономике индустриального типа: Дис...док. Экон. наук: — Харьков, 1999.

5. Beckhard R., Harris, R.T. Organisational transitions: Managing complex change. MA: Addison-Wesley.

6. Ресурс Internet: уеб-страница корпорации Карана www.carana.ru.

7. Консалтинг в Украине. — Киев: Ассоциация „Укрконсалтинг“, 1996.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Aleshnikova, V. (1993). Stanovlenie raynka upravlencheskogo konsulytirovaniya. Rossiyskiy ekonomicheskiy zhurnal, 3, 44 – 53 [Алешникова, В. (1993). Становление рынка управленческого консультирования. Российский экономический журнал, 3, 44 – 53].

Colb, D.A. & Frohman A.L. (1970). An organisation development approach to consulting. Sloan Management Review, 1.

Greiner, L.E. & Metzger R.O. (1983). Consulting to management. Englewood Cliffs, NJ: Prentice Hall.

Goncharuk, V.A. (1998). Marketingovoe konsulytirovanie. Moskva: Delo [Гончарук, В.А. (1998). Маркетинговое консультирование. Москва: Дело].

Makhem, K. (1999). Upravlencheskiy konsalting. Moskva: Delo i servis [Макхэм, К. (1999). Управленческий консалтинг. Москва: Дело и сервис] .

Posadskiy, A.P. (1999). Osnovay konsaltinga. Moskva: GU VSHE [Посадский, А.П. (1999). Основы консалтинга. Москва: ГУ ВШЭ].

Posadskiy, A.P. & Haynish, S.V. (1995). Konsulytatsionnaye uslugi v Rossii. Moskva: Finstatinform [Посадский, А.П. & Хайниш, С.В. (1995). Консультационные услуги в России. Москва: Финстатинформ].

Rumyantseva Z. & Aleshnikova, V. (1993). Stanovlenie raynka upravlencheskogo konsulytirovaniya. Rossiyskiy ekonomicheskiy zhurnal, 3, 44 – 53.

Steele, F. (1975). Consulting for organisational change. Amherst, Massachusetts: University of Massachusetts Press.