Eзиковата грамотност – състояние и перспективи
УЧИТЕЛИТЕ И РОДИТЕЛИТЕ – ПАРТНЬОРИ В НАСЪРЧАВАНЕТО НА ДЕТСКОТО ЧЕТЕНЕ
Резюме. Родителите са най-важните партньори на децата в областта на образованието. Такива взаимоотношения изискват упорита работа от учителите и от родителите, но ползите за учениците са значими.
Ключови думи: education, parent, teacher, partners, cooperation
1. Защо училищата и семействата са партньори в областта на образованието?
Децата, които, изпълнени с въодушевление, от ранна възраст четат книга след книга, разказват с оживление прочетените истории, доизмислят ги, пишат продължения и създават собствени творби, непрекъснато доразвиват своите езикови умения. „Четящите деца“ откриват „себе си“ и се учат да взаимодействат с Другия.
Но интересът към четенето и способностите за него не са заложени по рождение – те трябва да се създават и постоянно да се развиват. Важна роля в този процес имат както учителите, така и семействата. Актуалността на проблема за партнирането между учителите и родителите се обуславя от изискването, което се поставя пред съвременното училище – да подготви личности с формирани способности за самостоятелно решение на сложните проблеми в съвременното „общество на знанието“.
Работата с родителите е „…една от най-съществените и значими съставки в професионалния труд на учителя. Необходимо е обмислено, принципно единство на двете страни – семейство и училище, единство, което произтича от правилното разбиране на целите и задачите на обучението и възпитанието, на потребностите, интересите и очакванията на всяка от участващите страни“ (Бонева, 2004: 183). Смисълът на сътрудничеството семейство – училище е да се създаде такава среда, която е най-благоприятна за стимулиране и насочване на индивидуалното и социалното развитие; среда, която подпомага обогатяващ детето, родителите и учителите живот. Това сътрудничество по своята същност не е външно поставена цел за институцията, а е следствие от дейности, цели и принципи на педагогическия процес. Ето защо неговото развитие и обогатяване е равнопоставена грижа и отговорност на двете страни. 1)
2. Как децата да четат много и с удоволствие?
Четенето започва вкъщи, дълго преди децата да тръгнат на училище. Малките читатели усещат как възрастните се отнасят към четенето. Ако им покажем, че го възприемаме като приятно изживяване, житейски приоритет и т.н., тогава те също ще погледнат на четенето по този начин. Родителите играят ключова роля за това децата им да заобичат книгите. В периода на началната училищна възраст учениците проявяват интерес към книгите и обичат да четат. Дали този интерес ще остане траен, или постепенно ще угасне, зависи както от училището, така и от семейната среда. Домашната библиотека е определяща за пробуждане на желание за четене у ученика. Семействата, които по различни причини нямат домашна библиотека, може успешно да стимулират у своите деца интерес към четенето чрез ползване на книги от обществените библиотеки. Училището има методическия потенциал да подкрепи родителите при реализиране на тези дейности и да осъществи посредническа роля между тях и културните институции, предлагащи възможности за насърчаване на четенето. 2 ) Без да отрича необходимостта от родителска подкрепа на детето в процеса на ограмотяването, училището трябва да приобщава семейството към задачите на училищното обучение и да отвори вратите на класната стая за общи дейности и съвместно търсене на пътища за преодоляване на трудностите при четене. 3) Изводът е: за да се преодолее функционалната неграмотност, трябва се обърне внимание на развиването на инициативи, посветени на насърчаването на четенето от най-ранна възраст.
3. Защо създадохме читателски клуб „Да четем заедно“?
Читателският клуб „Да четем заедно“ е съвместна инициатива на учителя – автор на този текст, и на родителите на второкласници – ОУ „П. Р. Славейков“, В. Търново. Дейностите се провеждат един път седмично в класната стая – извънурочни форми на обучение. Родителите четат и споделят оценки за прочетеното с малките читатели.
Водеща е идеята на преден план да се изведе мотивацията. „Една от основните задачи на съвременното училище е създаване на благоприятна образователна среда, която да мотивира поведението на учениците. Ако мотивацията характеризира процеса, при който ученикът избира посоката на своето поведение и дейност, то мотивирането характеризира действията на учителя, които са насочени към подрастващия (детето – б.а.), за да може той сам да предпочете онова поведение, което отговаря на целите на образованието“ (Попова, 2012: 130). „Традиционната дидактическа формула – аз (обучаващият) знам какво и колко ти (обучаваният) трябва да знаеш, не удовлетворява. Необходима е нова перспектива, в която количествените измерения на знанието ще направят място на качественото и личностно значимо знание“ (Михова, 2003: 241). В този смисъл съвременният образователен процес е свързан както с ново информационно и съдържателно позициониране, така и с ценностна ориентация, която подхранва сетивността на ученика и провокира формирането на духовни ценности (Василева, 2004: 129) .
Цели на читателския клуб
1. Привличане на родителите като партньори и участници в училищните инициативи.
2. Преодоляване на напрежението във взаимоотношенията ученик – родител – учител.
3. Изграждане на умения за работа в екип.
4. Стимулиране на детското творчество чрез осмисляне на свободното време.
5. Подобряване на микроклимата в класа.
Дейности
1. Четене вкъщи. Децата споделят впечатления от прочетеното в училище и четат вкъщи заедно с родителите.
2. Буккросинг зона в касната стая. Практиката да оставяш книга на публично място влезе и в нашата класна стая. Второкласниците донесоха книги от вкъщи, които поставихме в шкаф, от който всяко дете можеше да си вземе желаната книга и да почете от нея или да я разгледа.
3. Споделяне в интернет. Често срещана практика е създаването на фейсбук групи, каквато си направихме и ние на класа. В нея обменяме информация за интересни книги и техните автори, за значими дати, литературни празници, интересни сайтове и др.
4. Четене и рисуване. Децата много обичат да рисуват, но и да четат. Така съчетавахме двете любими занимания. Участвахме в конкурси, свързани с книги.
– Национален конкурс „Карта на скрито пиратско съкровище“.
– Конкурс за детска рисунка „Книги-пътешественици“.
5. Четене за награди (грамоти, книги и др). Децата обичат да бъдат награждавани и приемат това като оценка за положения от тях труд. През учебната година взехме участие в инициативите:
– национална кампания „Да бъдеш баща“;
– кампанията за насърчаване на четенето „Читателска щафета 4: Ловци на приключения“;
– награда „Бисерче вълшебно“, 2015;
– „Забавното лятно четене“.
6. Отбелязване празниците на литературата и четенето. През учебната година отбелязахме празниците:
– 2 април – Международен ден на детската книга (посещение в книжарница „Хеликон“ – Велико Търново;
– 21 април – Международен ден на буккросинг (запознаване със световното литературно движение „Буккросинг“ и изпращане на рисунки за конкурс, посветен на него);
– 23 април – Световен ден на книгата (литературно четене в училищния двор, в зелената паркова част);
– 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост (виртуална изложба на детски рисунки).
7. Споделяне на добри практики. Споделяхме наши добри практики в сайтовете:
– сайт „Детски книги“, рубрика „Как чете... “ – прекрасна рубрика, която дава възможност на децата да покажат, че не само четат, но имат и свое собствено мнение за детската литературата;
– сайт „Детски книги“, рубрика „Добри практики от училищата“ – интересна и полезна рубрика, която ни запознава с успешните и вдъхновяващи инициативи за насърчаване на четенето сред децата, инициирани от учители.
Успяхме да реализираме всички тези дейности заедно: ученици – учители – родители. Учихме и се забавлявахме, печелихме награди, радвахме се на постиженията, създадохме много нови приятелства с учители и ученици от училища в България и извън нея. Неусетно любовта към книгите завладя бързо всички, събуди детската любознателност и ни сближи. С всеки изминал ден четенето се превръщаше в любимо занимание. И най-хубавото е, че децата четяха по собствено желание и с огромно удоволствие, при всяка възможност! И още – работихме в екип! Различията и недоволството неусетно бяха загърбени и остана общата ни цел – добруването на децата.
4. Какви са изводите?
Усъвършенстването на начините на сътрудничество между учителите и родителите трябва да се прилага системно в педагогическата практика. Всички възможности за включване на семействата в образованието на децата създават изцяло нова учебна среда. Необходима е промяна в нагласите и осъзнаване важността на активното родителско участие.
За мен е огромно удоволствие и удовлетворение да виждам все повече четящи деца. Надявам се някой ден тези деца да се превърнат в големи писатели, които да запленяват сърцата на читателите със своите произведения. Но дотогава ще продължаваме да четем. Заедно!
Приложение
ЧИТАТЕЛСКИ КЛУБ „ДА ЧЕТЕМ ЗАЕДНО“
БЕЛЕЖКИ
1. Сътрудничество семейство – училище – <http://pedagogy.swu.bg/wp-content/ uploads/2012/03/Popkochev_T_Colaboration.pdf> (19. 04. 2015).
2. Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността – <https://www.mon.bg/?go=page&pageId=74&subpageId=143> (19. 04. 2015).
3. Развитие на ранното детско четене: фактор за изграждане на стабилно гражданско общество – <http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q= &esrc=s&source=web &cd=1&ved=0CCYQFjAA&url=http%3A%2F%2Fbiserche.com%2Fwp-content% 2Fuploads%2F2013%2F12%2FIzsledvane-na-rannite-chitatelski-umeniq-i-rolyatana-Biserche-valshebno.pdf&ei=IhQqVfr3Mc3ePa6kg LgL&usg=AFQj CNEiXy5vfI EJy5bGfcG4iqG4mhlFtQ&sig2=YA2WGQk-CT6bWTvwaIuWVg> (19. 04. 2015).
ЛИТЕРАТУРА
Бонева, Г. (2004). Образователният процес в началното училище (организационно дейностни аспекти). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“.
Василева, Е. (2004). Съвременното начално училище. София, УИ „Св. Кл. Охридски“.
Михова, М. (2003). Дизайн на обучението. Велико Търново: Изд. „АСТАРТА“.
Попова, Л. (2012). Роля на мотивацията в учебната дейност. Велико Търново: Изд. „Абагар“.
REFERENCES
Boneva, G. (2004). Obrazovatelniyat protses v nachalnoto uchilishche (organizatsionno deynostni aspekti). Veliko Tarnovo, UI “Sv. sv. Kiril i Metodiy”.
Vasileva, YE. (2004). Savremennoto nachalno uchilishche. Sofiya: UI “Sv. Kl. Okhridski”.
Mikhova, M. (2003). Dizayn na obucheniyeto. Veliko Tarnovo: Izd. “ASTARTA”.
Popova, L. (2012). Rolya na motivatsiyata v uchebnata deynost. Veliko Tarnovo, Izd. “Abagar”.