Резюме. Споделя се опит от „Училище за четене“ – неформално образование в първи клас. Амбицията е да се насърчи детското четене, включително в свободното време и за удоволствие. Ефектите се доказват чрез анализ на анкетно проучване с ученици.

Ключови думи: reading, informal education, first grade, a wide range of reader’s communities

1. Увод в изследването

Обект на изследване е четенето, като базисно културно умение в начална училищна възраст. Предмет на изследване са възможностите на неформалното образование1) за целенасочено насърчаване на четенето от първата година в училище и хармонично, многостранно изграждане на детската личност. Целта е: на основата на анкета с първокласници, участващи в „Училище за четене“ (ПИГ, дейност по интереси), да се докажат възможностите на неформалното образование за целенасочено насърчаване на четенето от първата година в училище и хармонично, многостранно изграждане на детската личност. Хипотезата е: ако се направи анализ на данни от анкета с първокласници, участвали в „Училище за четене“ (ПИГ, дейност по интереси), ще се аргументират възможностите на неформалното образование за целенасочено насърчаване на четенето от първата година в училище и хармонично, многостранно изграждане на детската личност. Основен изследователски метод е анкета.

2. Теоретични основи

2. 1. Феноменът „четенe“ – нещо повече от владеене на писмен код

Четенето е базисно умение, необходимо за успешен живот в съвременния свят. То е нещо повече от владеене на писмен код. Четенето е в основата на всеки образователен процес. То е „ключ“ за придобиване на знания, опит и култура, за духовно развитие и усъвършенстване на човека.

2. 2. Формиране на умения за четене – начална училищна възраст

Овладяването на четенето в начална училищна възраст се обвързва с формирането на две основни групи умения: а) умения за декодиране (техника на четене) ; б) умения за разбиране на прочетеното (съзнателност при четене). Тези групи умения са в пряка връзка и взаимодействие. Съзнателността се определя като основна цел на четенето, а техниката на четене – като средство за постигане на целта (Mandeva, 2015). Съвременна образователна тенденция е ползване на четенето за социални цели от ранните етапи на овладяване на писмеността (Zdravkova, 2009).

2. 3. Мотивацията – водещ фактор за формиране на умения за четене в начална училищна възраст

Откъде започва формирането на четивни умения в начална училищна възраст – от изграждане на умения за декодиране (техника на четене), от изграждане на умения за разбиране на прочетеното (съзнателност при четене), от синхронното изграждане на двете групи умения? Всъщност с предимство е формирането на мотивация за учене (четене) (Маndeva, 2016).

Мотивацията за учене (четене) е система от мотиви или вътрешни подбуди, главно осъзнати, по силата на които учещият усвоява знания и умения, формира навици и привички, изпълнява учебните си задължения и учебни дейности, насочени към развитие, усъвършенстване и самоусъвършенстване на способностите и личността му (Деsev, 1999) .

Важно е да се подчертае, че мотивацията на ученика за учене (четене) може умело да бъде направлявана от учителя фасилитатор (Gurova, 2014).

2. 4. Насърчаване на детското четене – неформално образование

Изследвания доказват, че мотивацията за четене е силно зависима от средата и културата на четене в социума, заобикалящ малкия читател. „Децата…, които се занимават с четенето като дейност през свободното време, виждат себе си като членове на общност от читатели, които си взаимодействат… и споделят любовта си към четенето… Родителите, приятелите… могат… да предадат навици за четене, като бъдат пример и демонстрират удоволствието, което може да донесе четенето“2) . От казаното следва, че отговорност на образователната институция при насърчаване на детското четене е да „търси корени в човешката общност“ – да осигури „взаимодействие между всички възрастови групи – от баби и дядовци до връстници“ (Плакроуз, 1992: 102). Богат потенциал за постигане на това има неформалното образование (в частност дейността по интереси, ПИГ).

3. „Училище за четене“

Инициативата „Училище за четене“ стартира през учебната 2015/16 г. в първи клас, ПИГ – ОУ „П.Р. Славейков“, В. Търново. Участници са:

– първокласници;

– техните родители и близки;

– учители и възпитатели от училището;

– студенти педагози от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ – кръжок „Четящият студент, четящото дете“ с ръководител проф. д.п.н. М. Мандева.

Два пъти месечно в контекста на провеждащите се дейности по интереси участниците в инициативата четат заедно свои любими четива и споделят впечатленията си от прочетеното, „играят“ с текстове и ги „дописват“ с четка и бои, с песен, стих или народна мъдрост. Стремежът е целенасоченото насърчаване на четенето по неформален път, чрез единодействие на различни социални и възрастови групи, да доведе до превръщането му в базисно културно умение на детето за цял живот.

4. Ефекти от „Училище за четене“

За да се докажат ефектите от „Училище за четене“, ще се представят и анализират данни от анкета, проведена на входа и на изхода на инициативата. Изследвани са двадесет деца от първи клас – ОУ „П. Р. Славейков“, В. Търново, ПИГ. Не е правен специален подбор на анкетираните – включени са всички деца, участващи в „Училище за четене“. Първокласниците са с нормално психофизическо развитие, на възраст 7 – 8 години. За всички тях официалният български език е първи език3) .

Анкетата е изградена от пет въпроса, които са закрити по форма, а според съдържанието са за мнение, отношение, оценка във връзка с поставени проблеми. Провежда се в устна форма. Работи се индивидуално с всеки ученик. Анкетьор е г-жа А. Николова – възпитател в ПИГ, първи клас (ОУ „П. Р. Славейков“, В. Търново) и докторант към катедра „Начална училищна педагогика“, Педагогически факултет, Великотърновски университет.

На изхода на инициативата значително нараства процентът на децата, определящи четенето като свое любимо занимание в училище.

На изхода на инициативата значително нараства процентът на децата, определящи четенето като предпочитано занимание в извънучилищни условия.

На изхода на инициативата се забелязва увеличен брой на домашните библиотеки на първокласниците.

На изхода на инициативата се забелязва повишен интерес сред първокласниците към обществената библиотека.

На изхода на инициативата се забелязва нарастващо взаимодействие между семейството и учителя в усилията за насърчаване на детското четене.

Наблюденията показват, че първокласниците се включват с ентусиазъм в интерактивното четене. Оживено обсъждат кое е добро и зло, красиво и грозно. Четат и творят. Насърчават се „движещи сили“ в живота на детето –„страстта към развитие“, „страстта към израстване“, „страстта към свобода“ (Ш. Амонашвили) 4) . Чрез езика и културата първокласникът „прави“ един по-справедлив и хуманен свят.

Всичко това рефлектира върху постиженията на учениците в края на учебната година – високо равнище на формираност на четивни умения според изискванията, разписани в Учебната програма по БЕЛ за първи клас5) .

5. Изводи

1. Мотивацията е водещ фактор за „влизане“ в четенето и за превръщането му в базисно културно умение за цял живот.

2. Детската мотивация е силно зависима от средата и културата на четене – както във формални, така и в неформални условия.

3. Приобщаването на хора от различни възрастови и социални групи към каузата за подкрепа на детското четене в контекста на неформалното образование е с определящо значение за постигане на удовлетворителни и устойчиви резултати.

4. Подобряват се четивните умения на първокласника, придобити в условията на формалното образование, и се гради „мост“ към самостоятелното учене (четене), включително в свободното време на малкия ученик и за удоволствие.

5. Четенето се превръща в нещо повече от владеене на езиков код. Става инструмент за хармонично, многостранно изграждане на детската личност.

Приложение

БЕЛЕЖКИ

1. Формално образование (formal education) е йерархически структурирано и хронологически градуирано в образователните системи. Неформално образование (non-formal education) е всяко организирано и устойчиво образование извън структурираното формално образование. Информалното образование (informal education) обхваща самостоятелното учене – познавателна и практическа дейност, реализирана чрез индивидуална активност в наситена културно-образователна среда (Радев, 2013: 149).

2. Преподаване на четене в Европа. Контекст, политики и практики, 2011. –<http://eacea.ec.europa.eu/Education/eurydice/documents/thematic_ reports/130BG.pdf> (26. 04. 2016).

3. Първият език е езикът на първичната група, в която се социализира детето – семейството.

4. Амонашвили, 2000: 22.

5. Положителна промяна в нагласите за окуражаване на детското четене се забелязва и сред родителите и студентите педагози – участници в „Училище за четене“. Поради изисквания към обема на текста този въпрос само се отбелязва.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Amonashvili, Sh. (2000). Shkola zjizni. Moskva: Dom Sh. Amonashvili [Амонашвили, Ш. (2000). Школа жизни. Москва: Дом Ш. Амонашвили].

Desev, L. (1999). Rechnik na psihologiqta. Sofia: Bulgarika[Десев, Л. (1999). Речник по психология. София: Булгарика].

Giurova, V. (2014). Upravlenie na naglasite I motivaciqta na uchenicite za uchene. Pedagogika, 3 [Гюрова, В. (2014). Управление на нагласите и мотивацията на учениците за учене. Педагогика, 3].

Mandeva, M. (2015). Za cheteneto, pisaneto I ezikovoto obrazovanie na nastoqshteto I bydeshteto (I – IV klas). Pedagogika, 4 [Мандева, М. (2015). За четенето, писането и езиковото образование на настоящето и бъдещето (І – ІV клас). Педагогика, 4].

Mandeva, M. (2016). Dneshnite ni resheniq za nasyrchavane na detskoto chetene. Obrazovanie, 1 [Мандева, М. (2016). Днешните ни решения за насърчаване на детското четене. Образование, 1].

Radev, Pl. (2013). Enciklopediq na naukite za obrazovanieto. Plovdiv: UI “Paisii Hilendarski” [Радев, Пл. (2013). Енциклопедия на науките за образованието. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“] .

Plakrouz, H. (1992). Uchilishteto – mqsto za deca. Sofia: Mejvdunaroden centyr za obucheniq I izsledvania [Плакроуз, Х. (1992). Училището – място за деца. София: Международен център за обучения и изследвания].