Резюме. В разработката се споделя опитът в търсене и прилагане на различна организация на учебната дейност, която има за цел стимулиране на познавателната активност на учениците, учене чрез съпреживяване на базата на проектната организация на учебния процес. Идеята е ученето да стане забавно и интересно чрез включване на различни участници в уроците – ученици от други класове, родители и консултанти.

Ключови думи: teamwork, learning together, interdisciplinary projects, research, dialogue form, a variety of activities, positive attitude

В училището си дават среща миналото, настоящето и бъдещето. Поставят се изисквания към учениците да бъдат активни, мобилни и толерантни; да умеят да работят съвместно, да действат адекватно, да са личности, които умеят да общуват, да търсят и да откриват сами нужните знания. Учителите трябва да променят класическата система, да познават методите и техниките на интерактивното обучение и имат умения за гъвкавото им прилагане съобразно с конкретната обстановка. За да се достигне до качество на обучението, необходимо е модернизиране и усъвършенстване на образователния процес, обогатяване на традиционните методи на преподаване в училище с ново съдържание, отказ от остарелите форми и дейности и замяната им с актуални. Децата обичат новите предизвикателства, което налага образованието да подеме същия ритъм на промени. За целта е подходящо прилагането на технологии с интерактивни методи, някои от които реализирани чрез екипна дейност.

В образователния процес отдавна е намерило място груповото обучение като ефективна форма за съвместна дейност. „В последно време в дидактиката намира място екипното обучение, което е нова, по-съвършена форма на груповата работа. То поставя взаимоотношенията между субектите на процеса на обучение на нова, субект-субектна основа.“ (Милков, 2005).

Екипната работа е един от начините да се разчупи стереотипът в урочната дейност и да се направи по-ефективен възпитателно-образователният процес. Създават се условия за ангажираност, сътрудничество, взаимно подпомагане, стимулиране и споделяне на отговорности. Дава се възможност за изразяване на собствено мнение. Екипната работа предполага наличието и използването на постоянна обратна връзка. Променят се и отношенията между обучаващ и обучаван, както и между самите обучавани.

Проект „Ученето заедно - забавно, интересно и полезно“

Цел

Основна цел при осъществяването на този проект е реализирането на екипна дейност в училище, съобразена с възрастовите особености на децата за ефективна учебна работа и подобряване на междуличностните взаимоотношения в условията на педагогическото общуване.

Очаквани резултати:

– повишаване на интереса и желанието за учебна работа;

– обмяна на знанияи изграждане на навици в процеса на общуване;

– повдигане на културното равнище както на колектива, така и на отделния индивид;

– максимално резултатно използване на потенциала на всички участници в екипа.

Проектът „Ученето заедно – забавно, интересно и полезно“ се реализира в няколко направления:

– заедно – ученици от един клас;

– заедно – ученици и родители;

– заедно – ученици от различни класове.

През учебната година се разработват няколко занятия, за които се изисква голяма предварителна подготовка. Учениците стават „съавтори“, дават предложения за провеждането им, работят заедно с учителя при реализирането.

Интердисциплинарният проект е реализиран по повод 135-годишнината от Освобождението на България под формата на открит урок по човек и общество пред родители и гости. Основната цел е да се демонстрират изградените „систематични знания за културното и националното наследство на нашия народ и на тази основа да се развива патриотично чувство“. Формира се „чувство за национална принадлежност в социалния контекст на всички българскиграждани“. Откритият урок е заключителен етап от редица проекти за часовете по човек и общество, които включват намиране на исторически източници, от които научаваме за живота по нашите земи в стари времена.

Основата на проекта е учениците да представят своите проучвания по предварително зададени теми, за да си припомнят датии събития от нашето минало. Този урок с мотото „Защо се гордея, че съм българин“ е и повод да се припомнят на родители и гости някои събития от нашата история, защото, както казва Паисий Хилендарски: „О, неразумний юроде! Поради що се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе“. Учениците четат още два откъса от „История славянобългарска“ (част 3, П. Хилендарски).

Урокът се ограничава в тази част от историята, логически свързанас Освобождението. Екипите трябва да направят своите проучвания по темите:

– народни будители;

– борци за свобода;

– Априлско въстание и Освободителната война;

– исторически забележителности;

– природни забележителности.

Важно условие е да се използват различни източници и да се презентира по оригинален начин. Децата подготвят табла, книжки, мултимедийни презентации. Връзката между отделните изложения на екипите се осъществява чрез решаването на математически и буквени ребуси, кръстословици и други занимателни въпроси. Неусетно се преплитат знания по математика, литература, музика, изобразително изкуство и така занятието се превръща в един интердисциплинарен урок.

Участието на родителите също е важно. За тях има предварително подготвени изненади от отделните екипи – викторина и кръстословица.

В заключение се провежда състезание между отборите – „Минута е много“. Въпросите са свързани със знанията от историческата част на учебния материал.

В края на часа учениците показват на родителите си своята увереност, че обичат своята родина и се гордеят, че са българи, защото:

1. Българите са носители на цивилизацията на Балканите.

2. Българин е изобретил компютъра.

3. Държавата ни отстоява своята 13-вековна история.

4. Нито едно българско бойно знаме никога не е попадало в плен и т. н.

Всяко дете чете по едно изречение и всички пеят с гордост „Де е България“.

Вторият етап на проекта включва урок по литература, който се осъществява с ученици от трети и седми клас. Участват и учителите по български език и литература на седмокласниците, които разширяват знанията за автора. Урокът има основна цел запознаване на третокласниците с творчеството на Елин Пелин. Чрез него се усъвършенстват уменията на учениците:

– да четат правилно, съзнателно и изразително;

– да възприемат и осмислят художествен текст, да интерпретират върху изучени литературни произведения;

– да четат самостоятелно художествени текстове, отговарят на въпроси и да споделят впечатления от прочетеното.

Предварителна подготовка:

– всеки ученик трябва да прочете и запише в читателския дневник три приказки от Елин Пелин;

– да се направят илюстрации на една от приказките;

– да се подготвят драматизации на приказки на Елин Пелин.

Ход на урока:

І. Драматизация на приказката „Големи лъжи“, представена от третокласниците.

Кой е авторът на тази приказка?

Думи за Елин Пелин от учителя. Ученици играят ролята на Елин Пелин и журналист.

ІІ. Интервю с Елин Пелин – гост на урока.

Журналист: Не бих искала да ни кажете биографията си, защото знаем, че сте роден на 18 юли 1878 г. в с. Байлово.

Е. Пелин: По-хубаво е без биография, защото ние, писателите, не си знаем биографията.

Журналист: Каква е историята на Вашия псевдоним?

Е. Пелин: Когато започнах да пиша, на мода бяха псевдонимите. Аз търсех такъв, който да окончава на -ин. И после се натъкнах на Елин Пелин от народната песен:

„Елин пелин, зелен пелин.

Що се, пелин, олюляваш?“

Журналист: Кога и кое ви е дало повод да пишете?

Ел. Пелин: Още като дете в село аз се увлякох в четене. В нашата къща, благодарение на това, че тримата ми по-големи братя бяха учители, имаше доста книги. Опитвах се и аз да пиша нещо. Но моето още по-голямо увлечение беше рисуването. Мъчех се да прерисувам всички картини от книгите и списанията. Когато по-после се откри рисувателно училище, държах изпит да постъпя там, но не ме приеха. И така вместо да стана известен художник, почнах да се проявявам като неизвестенписател.

Журналист: Кое считате за най-хубаво от съчиненията си?

Ел. Пелин: Не мога да кажа нищо. Всеки читател ще намери нещо, което най-много му допада и му харесва.

Журналист: Какъв трябва да бъде истинският писател?

Ел. Пелин: Талантлив човек, свободен ум, горд дух.

ІІІ. Игра „Малкият учител“ – „Какво крие вълшебната кутийка?“ – седмокласници задават въпроси на третокласниците.

Викторина с въпроси, свързани със знанията по литература:

– За литературните жанрови особености на приказка, разказ и т. н.

– Да се посочат познати литературни средства и похвати.

– Да се открият от кои произведения са героите и др.

ІV. Групова работа „Като големите писатели“ – творческо писане:

– създаване на текст по предложена илюстрация и герои от непозната приказка на Елин Пелин;

– четене на написаното от екипите;

– седмокласник чете оригиналната приказка и се сравнява.

Докато тече екипната работа, останалите участници гледат филм за живота и творчеството на Елин Пелин, направен от седмокласник.

V. Драматизация на приказката „И хитрецът се излъгва“, представена от третокласници.

Въпроси върху текста: Кои са героите? Какво направила Кума Лиса? Каква е поуката?

VІ. Групова работа – разбъркани части на приказки, които учениците подреждат и залепват на картон. След приключването се чете текстът и се определя коя група е работила бързо и вярно.

На останалите ученици се показва откъс от филма „Ян Бибиян“.

VІІ. Гатанки от Елин Пелин, издирени и зададени от седмокласниците.

VІІІ. Състезание „Най-сладкодумен разказвач“ за ученици от трети клас.

„Гузен негонен бяга“; „Чичо Пейо“; „Мързелив, но досетлив“ (Елин Пелин,1993)

Освен задачите, които изискват предварителна подготовка, другите дейности са изненада за всички ученици. Диалоговата форма, редуването на разнообразни дейности създават позитивна нагласа и истинско удовлетворение от този тип учене. Групите, сформирани в момента от учениците на двата класа, доказват на практика мотото „Ученето заедно е забавно, интересно и полезно“.

Заключение

Процесът на учене често се свързва със сериозност, голяма отговорност, но и... досада. Естествената любознателност, която има детето, желанието да знае и да научава повече остават на заден план. За да се промени това, безспорно най-важният фактор е учителят. Не е достатъчно знанието просто да се „изсипе“, трудното е да се обясни колкото може по-достъпно, а още по-трудно – това да стане по интересен и забавен начин. Истински успех има тогава, когато децата си мислят, че само са играли, без да осъзнават колко много са научили. Тогава се случва и „магията“ – ученето да е приятно и да става с лекота.

Приложения

1. Горният слой на земната повърхност, който притежава свойството плодородие.

2. Плодородна низина в България.

3. Най-красивата планина в България.

4. Най-дългата българска планина.

5. Част от годината с характерно за нея време.

6. Най-обширната планина в България.

7. Най-големият воден басейн у нас.

8. Най-високата планина на Балканския полуостров.

9. Най-едрата нощна граблива птица, която се среща в България.

10. Реката, която преминава през Троян.

11. Защитена птица, която се храни с мърша.

12. Мястото, където различни видове от флората и фауната могат да бъдат защитени и предпазени от изчезване.

13. Името на най-красивото рилско езеро.

14. Горско животно, символ на хитрост и лукавост.

15. Един от резерватите в Национален парк „Централен Балкан“.

16. Името на пещера в Родопите.

17. Книга, в която са записани всички застрашени от изчезване растения и животни.

Свържи думите с тяхното значение:

ЛИТЕРАТУРА

Василева, Е. (2007). Детето в началното училище. София: Фараго.

Десев, Л. (2003). Педагогическа психология.

Милков Л. (2005). Информатизацията на образованието като иновационен процес. София.

Пелин Е. (1993). Приказки. София: Ведрина.