„Я учитель, но мои ученические годы не закончились, они и не закончатся, а просто прервутся. Моими учителями являются дети, коллеги, люди, с которыми встречаюсь, небеса. Уметь быть пожизненным учеником есть общечеловеческая культура, которая ведет человека к вершинам своей человечности.

Я последователь восточной мудрости, которая гласит: „Никто тебе не друг, никто тебе не враг, каждый для тебя учитель”.

Шалва Амонашвили

В периода 21–23 март в гр. Тбилиси, Грузия, се проведоха Тринадесетите международни педагогически четения, организирани от Международния център „Хуманна педагогика“. Темата на форума „Учителят” събра специалисти – учители, експерти, университетски преподаватели, представители на педагогическата общност, от 18 страни – Русия, Грузия, Латвия, Литва, Естония, България, Украйна, Азербайджан, Казахстан, Финландия и др.

Творческата енергия на участниците бе обединена около няколко основни идеи:

„Призванието на учителя е да бъде носител на истината и творец на познанието.“

„Учителят осъзнава изключителната значимост на своята субективна воля в създаването на образователния процес. Ето защо той е зает постоянно с усъвършенстването на своя характер, възгледи, педагогическо изкуство, духовно-нравствен мир. Търси и твори в себе си педагога от светлината, с която е проникнат и която раздава щедро на децата.“

„Професията на учителя е най-сложната, свързана с душата на детето. Тя е и най-отговорната, насочена към възпитанието на духовни граждани на света. Професията на учителя е най-благородната по своята същност, защото истинският учител през целия си живот търси и усъвършенства в себе си онези най-добри човешки качества, които се стреми да развие у всеки свой ученик.“

„Сред своите ученици учителят подпомага спора, но не го удължава, съжалява, но не оплаква. Учителят защитава, но не маха с ръце, утвърждава, но не смущава. Когато е нужно - упреква, но не наранява.“

„Никой от нас – учители, възпитатели, родители, не е малък човек, от когото малко зависи. Не бива да омаловажаваме нашия труд, защото от нас зависи много: ние сме основна сила в света на образованието и затова съдбата на нашите деца е в нашите ръце. Нужно ни е да осъзнаваме, че скромното дело, по своята същност, е една от най-великите дейности в историята. На тази дейност се дължи изграждането на общества и в тях израстват цели поколения.“

С много творчески ентусиазъм и професионална проникновеност участниците във форума приеха КОДЕКС НА ЧЕСТТА И МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ. Кодексът е създаден на основата на съществуващия „Манифест на хуманната педагогика“ и е ориентиран към международното педагогическо съобщество. В еволюционното развитие на човечеството, учителят носи, съхранява и развива завоеванията на духа и разума, вижда в себе си и в децата нови, необичайни възможности и способности, разкрива в тях и в себе си образа на Твореца, още повече – променя пространството и света. Кодексът е призван да вдъхновява и помага на Учителя в творческото му усъвършенстване, а не нормира и не ограничава неговия труд. Той утвърждава отношенията на хората един към друг съобразно разбирането, че всеки притежава безгранични възможности. Учителят открито и мъжествено отговаря на потребностите на времето, основна от които е да бъде Духовно нравствен Човек и да възпитава Духовно нравствени Личности.

КОДЕКС НА ЧЕСТТА И МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

Учителят:

1. Разбира, че е носител на светлината, че е творяща сила на новото съзнание и новия живот на обществото; приема своята професионална дейност като висш идеал на човечеството; изпълнен е с отговорност пред Твореца, пред бъдещето, пред съдбата на всеки свой ученик.

2. Следва класическия завет „Всяко училище трябва преди всичко да по-казва на човека най-ценното у самия него, заставяйки го да признае своята частица безсмъртност и да се осъзнае като важен и жив орган, подпомагащ световното духовно развитие на човечеството.“ (К. Д. Ушински).

3. Признава, че духовният хуманизъм, синтезиращ в себе си духовното и материалното, е основата на обновлението на образователното пространство и в съответствие с него оформя своето педагогическо мислене и творческа образователна практика.

4. Вярва в безграничните възможности на всеки ученик; вярва, че всеки ученик носи у себе си свой път, своя мисия; тази вяра е източник за неговата оптимистична и творческа професионална дейност.

5. Обича децата искрено, предано, без условности; мъдрата любов към всеки ученик съпровожда всяка негово педагогическо действие.

6. Стреми се всеки ученик да израсне като благородна, великодушна личност, човек на културата, герой на Духа, гражданин на Земята, патриот на своята Родина.

7. Помага на учениците да открият у себе си смисъла на живота; да овладеят само познанието и устрема към самоусъвършенстването.

8. Проявява особена загриженост за развитието и обогатяването на духовно-нравствения свят на своите ученици, учи ги да живеят, да израстват и да се развиват в своя духовен свят, да мечтаят, да създават красота, да извършват добри дела; помага за утвърждаване на мечтаното в заобикалящия ни свят.

9. Организира своята дейност и отношенията си с учениците и всеки отделен възпитаник у синхрон с техните естествени стремежи към развитие, израстване, познание и свобода; помага на всеки да постигне търсеното и да разкрие у себе си способностите и талантите.

10. Осъзнава изключителната значимост на своята субективна воля в създаването на образователния процес. Ето защо той е зает постоянно с усъвършенстването на своя характер, възгледи, педагогическо изкуство, духовнонравствен мир. Той търси и твори у себе си педагога от светлината, с която е проникнат и която раздава щедро на децата.

11. В реализирането на хуманния подход към учениците се ръководи от следните принципи: изграждане на представите за живота с помощта на самия живот; облагородяване на средата около всеки ученик; познание за сътрудничеството и сътворчеството; търпение.

12. Усърдно следва задължението да твори, да задълбочава и укрепва духовното общуване, сближаването и взаимното разбиране със своите ученици и с всеки един от тях поотделно.

13. Помага на учениците да разберат, че мисълта е изначална енергия; изгражда у тях чувство за отговорност за техните мисли; създава условия, при които те да ценят своето мислене; възпитава ги в добромислие и ясномислие, доброречие и ясноречие.

14. Води своите ученици и всеки едни от тях поотделно от успех към успех, от трудност към трудности; развива у тях вяра в собствените им способности; насочва ги към преживяване от познанието; превръща ги в изследователи и откриватели на знания.

15. Стреми се към успешно усвояване от учениците на държавните образователни стандарти и търси възможности за разширяване на тяхното съдържание, проблеми, хипотези, търсения и открития, възникващи на хоризонта на науките.

16. Приобщава родителите към участие в организирането на училищния живот на техните деца; прави своята педагогическа дейност открита за тях; общува с тях добронамерено, с разбиране, помага им да проникнат всложните въпроси на семейното възпитание.

17. Черпи вдъхновение за творчество и възвишен професионален живот от класическите трудове на световната педагогика, проникнати от любов към учениците и постоянна загриженост за тях. В разгадаването на сложните възпитателни и образователни задачи формира убедеността, че той е по своему сътворец със Създателя.

18. Твори и усъвършенства в себе си образа на духовно нравствената личност: явява се като пример за култура и нравственост, вежливост, съчувствие и справедливост; осъзнава и оценява своите действия; усмихва се, има чувство за хумор; непосредствен е в общуването; добронамерен; устремен към доброто.

19. Превръща уроците си в дар на своя дух, винаги е готов да помогне при затрудненията на учениците, радва се на техните успехи, защитава ги и ги предпазва от всичко лошо, предан им е. От тях се учи какъв учител им е нужен.

20. Отхвърля авторитаризма, силовите подходи към учениците. Не се сърди, не губи самообладание, не повишава глас, не се оплаква на родителите от постъпките на техните деца, не ги настройва срещу тях, не нагрубява и не унижава учениците, не прибягва към наказания.