Резюме. В статията се представя модел за пълноценното сътрудничество между детската градина и семейството, засягащ темата: „Толерантни ли сме един към друг?“. Дава се отговор на въпроса за толерантността между деца, родители и общество.

Ключови думи: tolerance, care, trust, loyalty, compassion, sincerity

Детството е времето, когато при децата се формират модели на поведение и общуване. В детската градина те за първи път имат възможност за общуване извън семейната среда, налага им се да се впишат в заобикалящата ги действителност. Тук е мястото, където децата прекарват повече от времето си, мястото, където с поведението показват своите различия. Приемайки и зачитайки ги, детският учител трябва да ги научи да изграждат доверие, приятелство, да бъдат дружелюбни един към друг, търпеливи и лоялни спрямо другите. Трябва да знаят, че всеки има право на собствено мнение и да го уважават. Без помощта на родителите и съвместна работа не могат да бъдат постигнати положителни резултати.

Изграждането на детето е един триъгълник, на който основата му е семейството, а страните са детската градина (училището) и обществото. Когато една от страните на триъгълника липсва, изграждането на личността на детето е трудна задача. Затова родители, учители и обществотрябва да възпитават децата в дух на толерантност между всички хора.

За насочване на родителите как да възпитат своите деца като толерантни и дружелюбни личности, уважаващи хората от различни етноси, озаглавихме проведения тренинг „Толерантни ли сме един към друг?“.

Цел: родителите да се сдобият с увереност при реализиране на идеята за възпитаване на толерантно поведение у своите деца.

Тренинг с родители на тема „Толерантни ли сме един към друг?“ I. Предварителна организация:

1. Определяне на броя на участниците.

2. Определяне на мястото на провеждане.

3. Уведомяване и потвърждаване на участниците.

4. Анкетни карти, попълнени от родителите, във връзка с темата.

II. Организация на средата:

1. Покана.

2. Консумативи – стикери, флумастери, листове, цветни моливи и маркери.

3. Подходяща информация, свързана с темата.

4. Времетраене – 1 час.

III. Цел на тренинга: обмяна на опит и виждания относно уменията на децата; добиване на опит при реализиране на идеите за възпитание, обучение и социализация на децата; съдействане за формиране на потребност от взаимодействие между учител – дете – родител.

Задачи:

1. Да сме милосърдни, да сме търпеливи, да не сме капризни, да не сме самоизискващи, обвиняващи и самоуверени.

2. Да се отнасяме дружелюбно един към друг, с уважение и разбиране, да бъдем добронамерени, за да живеем в разбирателство заедно.

Това е формулата за подобряване на общуването между деца, родители и учители.

IV. Ход на тренинга:

Учител треньор: Драги родители, темата, която ще обсъждаме, е актуална. Трябва да обединим усилията си, за да израснат децата ни толерантни, добронамерени и търпеливи. Вярвам, че ще намерим вярното решение за постигане на тази цел.

Презентация на участниците – поставяне на стикери.

1. Първо равнище, отговарящо на комуникативната страна на рефлексията

Цел: провокиране асоциативната нагласа у родителите.

Методи: разговор.

Похват: провокиращи въпроси.

ПРЕДВАРИТЕЛНА АНКЕТА

1. Какво според вас е толерантността?

2. Как разпознавате проявата на толерантност?

3. Толерантно ли е вашето дете към хората около него?

4. Знаете ли как реагира детето ви в спокойно състояние и как реагира в стресова ситуация?

5. Какви са възпитателните възможности на родителите и как влияят върху начина на живот? Поведението, емоциите, отношението между роднините, възрастните хора, другите деца и тях самите.

6. Какво отражение дава прилагането на различни правила и изисквания върху възпитанието на децата?

7. Умеете ли да общувате с детето си и как го възприемате – като равностоен или непълноценен събеседник?

Очакван резултат: отражение от прилагане на правила в детството върху принципите на поведение днес.

2. Второ равнище, отговарящо на кооперативния аспект на рефлексията Цел: осъзнаване на информацията по темата, разгледана по време на дискусията. Подпомагане на участниците да я осмислят и да направят съответните изводи:

1. Постъпвай така, както искаш да постъпват с теб.

2. За да възпитаваш добре, трябва да показваш добро възпитание пред тези, които възпитаваш.

Метод: интерактивен метод.

Похвати: активен обмен на информация. Отговарят писмено. Разделят се на два отбора, избират си говорители, които обявяват взетите решения по зададената задача. Записват ги на таблото. Вашите отговори запишете на листчета. Говорителите ще ги съберат и обработят.

Нови идеи:

1. Каква е характеристиката на толерантността – внимание, доверие, лоялност, милосърдие, откровеност, приятелство, равенство, разбиране, състрадание, търпение, уважение, хармония и т. н.?

2. Как се възпитава толерантност у подрастващите?

3. Как трябва да се държим с нетолерантните деца?

4. Как не трябва да се държим с нетолерантните деца?

5. Какво искате да бъде вашето дете?

Очакван резултат: уточняване и допълване на нова информация на участниците.

3. Трето равнище, отговарящо на интелектуалната страна на рефлексията

Цел: Обмяна на опит и виждания относно умения и техники чрез средствата на модерацията; идентифициране на положителното и негативното.

Метод:

– графично моделиране (асоциативен облак);

– решаване на казус.

Похвати: указания, обяснения.

На картон в средата е изписана думата „Толерантност“. Около нея се изписват асоциираните думи от участниците (всеки да нарисува с цвят, с който асоциира и определя думата толерантност).

Децата са в ситуация – изработване на поздравителна картичка за рождения ден на Кирчо. Всички се стараят много, но Митко се затруднява и започва да плаче. Иван, който седи до него, започва да му се подиграва. Митко се разстройва и скъсва своята картичка.

Как да постъпим с двете деца?

Първа група родители – решава казуса от позицията на родител.

Втора група родители – решава казуса от позицията на учител.

4. Четвърто равнище, отговарящо на личностната страна на рефлексията

Цел: защитаване на знанията във вербален и невербален план.

Методи: работа по групи; обсъждане на анкетата; формулиране на общи изводи по темата.

АНКЕТА

1. Познавате ли своето дете?

а) да; б) не

2. Толерантно ли е то?

а) да; б) не

3. Стимулирате ли проявата му на търпимост, правото му на мнение, разбирането и уважението му към другите и различните от него?

а) да; б) не

4. Приемате ли добронамерено различните от вас?

а) да; б) не

5. Поставяте ли на място детето си, когато проявява нетолерантност към вас и другите? – агресивен, враждебен, капризен, обвиняващ.

а) да; б) не

6. Съобразявате ли се с особеностите на вашето дете при решаването на казуси, несъвместими с толерантността? Защо?

Похвати: указания, самооценка.

Разглеждане и коментиране на анкетата – дискусия, изказване на мнения. Говорителите обобщават резултатите.

Обобщение

Въпросът за толерантността касае всички нас – деца, родители и общество. Нека децата ни растат умни, внимателни, състрадателни, търпеливи и лоялни. Нека изразяват свободно мнението си в рамките на добрия тон.

Изводи

1. Социално-педагогическият тренинг е начин на взаимодействие и въздействие между родители и учители в името на това, да възпитаваме добродетели у децата.

2. Родителите трябва да са плътно до децата си, да им показват любовта си. Децата трябва да бъдат обичани, с постъпките си да им показваме правилата на поведение.

Заключение

И ако изхождаме от думите на Волтер –

„Аз не приемам това, което каза, но ще защитавам правото ти да го изразяваш“

Именно в тази мисъл се крие същността на толерантността. Толерантността – една топла усмивка, една подадена ръка за един по-добър живот.

Да бъдем толерантни и заедно да сътворим един по-хубав свят!

ЛИТЕРАТУРА

Гюров, Д., Гюрова, В, Колева, И, Пенев, Р. (2008). Модели на педагогическо взаимодействие семейство – детска градина. София: Просвета.

Гюлен, М. Ф. (2008). Любов и толерантност.

Иванов, И. (2004). Образование и толерантност. Шумен.