Резюме. Настоящата публикация коментира и търси отговор на въпроси, поставени от практици - предучилищни педагози, при поредица от дискусионни срещи, национални и регионални квалификации относно проблемите за възпитание и обучение в условията на смесена възрастова група. Учителите срещат методически трудности при организацията и учебно-техническото осигуряване. Учебните ресурси за „чистите“ възрастови групи (І, ІІ, ІІІ и Подготвителна) не са подходящи при работа в дадена педагогическа ситуация в нехомогенна група, с различни учебни помагала. Също така физически и психически е трудно само един учител да работи с четири подгрупи деца в континуума от 3 – 6-годишна възраст.

Ключови думи: statistic, mixed age groups, kindergarten, challenges, problems

Статистика

Ще започна с т. нар. суха статистика, събрана от две области – Силистра и Разград, и от една община – Русе, за да се онагледи количествено състоянието на проблема относно смесените групи, а именно:

На територията на Силистренска област 85 групи работят със смесени по възраст деца.

В доклад на студентска научна сесия на Русенския университет, 2015 г., Ф. Ямакова изнесе следните данни за разновъзрастовите групи в Разградска област.

В Разградска област със смесени по възрастов признак групи работят общо 66, а с групи по възрастов признак – 24 детски градини.

Община Завет има 6 детски заведения. От тях 5 са целодневни детски градини, едно е обединено детско заведение. Със смесени по възрастов признак групи работят 4 детски заведения.

Община Исперих – 24 детски заведения. От тях със смесени по възрастов признак групи работят 20 детски градини.

Община Кубрат – 17 детски градини (включително и филиалите) със смесени по възрастов признак групи работят 14 детски заведения.

Община Лозница – 9 детски градини. 8 са със смесени възрастови групи, само една целодневна детска градина е с група, в която децата са разпределена по възрастов признак.

Община Самуил е с 8 детски заведения. От тези осем целодневни детски градини (включително и филиалите) със смесени по възрастов признак групи работят общо 7, а с групи по възрастов признак – само едно детско заведение.

Община Разград – 14 на брой детски заведения. От тях със смесени по възрастов признак групи са 13, а с групи, разделени по възраст – само 1 детско заведение (Ямакова, 2014).

По данни от отдел „Образование“ към община Русе само на територията на общината 10 детски градини с общо 24 групи работят със смесени по възраст деца. Седем от тях се намират в град Русе, а другите 3 са в близките села, филиали на основната. Броят на децата е 607 в диапазон 3 – 6-годишни.

Обобщено може да се каже, че много над 50% от детските заведения работят с разновъзрастов състав на децата в диапазон от 3 – 6-годишна възраст. 24 групи от 10 детски заведения (от общо 15) са само в община Русе, 66 (от общо 90) групи – от Разградска област и 85 групи – в област Силистра.

Предизвикателства или проблеми?! Идеите за институализиране на предучилищното образование в национален и международен план водят началото си още от периода, в който педагогиката се отделя като самостоятелна наука. В исторически план килийните училища у нас и развилата се след това „взаимна метода“ са пример за вековно прилагане на подобен подход. Хронологически погледнато, в историята на педагогиката образованието и възпитанието на децата първоначално се е осъществявало в рамките на семейството. У нас през 1890 – 1892 г., като учителка в Търново, където преподава и педагогика, Вела Живкова-Благоева пропагандира Фрьобеловия метод за работа в детските училища. По това време пише ръководство за работа в детските градини. Последовател на Фрьобел, тя защитава и прокарва неговите идеи и „дарове“ в България. В статията си „За Фребеловите детски градини (Бавачници)“, публикувана през 1894 г. във вестник „Учител“ I, № 9 – 10, тя акцентира на следните Фрьобелови идеи: за семейството, за възпитателките, за обучението на преподавателските кадри, за обучението и грамотността на родителите и т. н., и т. н. За семейството и възпитателките тя пише следното: „... .Фребел не иска да изтръгне детето от благотворното влияние на семейството, както го обвиняват, а иска такива възпитателки за децата, които притежават високо умствено и нравствено развитие... Съвременното направление на тия заведения носи съвсем семеен характер“ (Благоева, 1894: 452) . В детската градина (оттогава досега) се прави всичко възможно за последователното и постепенно хармонично развитие на детето. Развитие, при което детето е в центъра на вниманието. Личи си дълбочината, компетентността и всеобхватността на знанията, вижданията и убежденията на Вела Благоева относно развитието на малчуганите от предучилищна възраст. За техните нужди и потребности, за родителите (най-вече майките) и институциите. За кадрите – техния качествен подбор, с набор от знания. За Фрьобеловата система и аргументираната ѝ защита в полза на детето и майка му. За физическото възпитание и най-вече за ползата от детските градини, огромната полза за всички. Смело може да се каже, че като последователка на Фрьобел, като педагожка, „надникнала“ в бъдещето, Вела Благоева е Мария Монтесори за България. Подобно на нея тя разработва, бори се и внедрява неговите и своите идеи в предучилищното образование на отминалия XIX век. Идеи, актуални и свежи, идеи, прилагащи се в по-голяма степен и в нашия XXI век. Идеи, близки до съвремието ни и незагубили от блясъка си толкова много години. Внедрявани впоследствие в традиционната ни образователна система, също така чрез Монтесори педагогиката, ТРИЗ педагогиката, Валдорфската детска градина и т.н. „В много западноевропейски страни, САЩ и Австралия голям процент от предучилищните заведения организират смесени възрастови групи, вярвайки в повечето ѝ предимства спрямо хомогенната. Пример за това са и многобройните „Монтесори“ и „Валдорфски“ училища, които са предпочитан избор от много родители“ (Георгиева, 2013) . Това са методи, системи, модели, подходи, в чиито идеи са залегнали принципите за индивидуалност, системност, последователност, достъпност, нагледност, спираловидност, житейска актуалност, осмисленост, комуникативност, проблемност, личностноориентиран, интегрален и т.н., необходими за развитието и възпитанието на детето от предучилищна възраст, като цяло и в частност – в смесената група.

По отношение на теоретичните разработки в тази област – разновъзрастовата група в детската градина в България, може да се говори за оскъдни и недостатъчни. Като че ли университетските преподаватели и учени са в дълг към детския учител по тази тема. Според непълно мое проучване състоянието до този момент е следното – през 1984 г. излиза книгата „Насоки за работа в смесена група в детската градина“ към Програмата на проф. Елка Петрова. След това дълги години почти няма публикации по проблема, изключвайки епизодични статии в списанията „Предучилищно възпитание“ и „Дом, дете, детска градина“. През 2001 г. от П. Буюклиев и колектив е издадена „Смесената група в детската градина – проблеми, предизвикателства, перспективи“. През 2005 г. излезе книгата на доц. д-р Е. Събева „Социалновъзпитателни приоритети на смесена възрастова група“. Проф. Д. Гълъбова, в Научни трудове на Русенски университет, том 48, 2009 г. , ни запознава с разработения от нея концептуален модел „Приказна математика от 3 до 7 г. “ за педагогическо взаимодействие в смесена разновъзрастова група.

Моделът на Д. Гълъбова е по образователно направление „Математика“, който би могъл да бъде фундамент, базисна основа за разработването, създаването и апробирането на други концептуални образователно-възпитателни модели на педагогическо взаимодействие по останалите образователни направления. „Концептуалният модел отговаря на необходимостта от нов подход към познавателния процес и възпитанието на децата от смесените групи, различен от този в групите с хомогенен състав“ (Гълъбова, 2009). Така например по образователни направления „Социален свят“ и „Природен свят“ може да се консолидират темите на база ядрата и стандартите, залегнали като изискуем минимум от Държавните образователни изисквания за предучилищно възпитание и подготовка.

Важно е да се отбележи и още един факт, а именно, че в почти всички университети в учебните планове за обучение на студентите (бъдещи педагози) от специалността „Предучилищна и начална училищна педагогика“, редовна, задочна и дистанционна форма на обучение, бакалаври и магистри, няма обособена отделна учебна дисциплина (задължителна или избираема), която да дава знания, подготовка (има в отделни дисциплини, но само теоретично, като модели за възпитание) на студентите за работа, за педагогическо взаимодействие във възрастово хетерогенни групи. Дават се основно социални аспекти на взаимодействие, но не и образователни модели. Но тук трябва да се каже, че вероятно липсата им идва и от факта, че Министерството на образованието и науката не регламентира нормативно съществуването на смесения тип възрастова група.

Няма да е коректно, ако не се посочат и част от предимствата и недостатъците при работата в тези групи.

Предимства при работа със смесена група. Някои от вече споменатите образователни концепции са изградени на принципа на съвместно възпитание на деца във възрастов диапазон 0 – 3 и 3 – 6 години. Преимуществото е, че този подход е полезен както за по-малките, които по метода на подражанието се учат от по-големите, така и за големите, у които се възпитава отношение на грижа, помощ, емпатийност. Друго предимство е възможността по-малките деца да не бъдат отделени от братчетата и сестричетата си.

П. Буюклиев и колектив са описали тези плюсове по следния начин: „В процеса на ориентиране на децата в природната и обществената среда смесените групи не затрудняват, а напротив – благоприятстват и гарантират ефективността на процеса. Различният възрастов състав позволява в голяма степен да се повишават постиженията в групата чрез възможно компенсиране на грешките на по-малките от по-големите деца. Чрез подражанието, като водещ мотив, малките деца проявяват повече усилия за преодоляване на интелектуални трудности. Чрез действието на фактора съревнование се повишава индивидуалната работоспособност и готовността за постижение. Малките желаят да бъдат като големите, а големите – да се изявят и да получат признание и уважение като по-знаещи и можещи. Стремежът към самоизява и уважение ги мотивира да се стараят, да бъдат по-отговорни и по-активни (инициативни) в познавателната дейност. Процесът на ориентиране в природата и обществото включва възприемане, разбиране и осмисляне на причините и закономерностите, действащи в околната среда. Този процес, изискващ надграждане, допълване и усъвършенстване, може да се развие особено успешно в смесените групи по вече споменатите причини, но и чрез координиране и съгласуване на съвместните и индивидуалните сили и възможности за получаване и обогатяване на информация от различните по възраст деца“ (Буюклиев, 2001: 43).

Участието на дете в хетерогенна група има полифункционално въздействие върху самото него – то усвоява по-бързо и неусетно знания, умения и навици от по-големите деца, изгражда социалните си умения за общуване както с по-големите, така и с по-малките. Утвърждава свое място и социалната си идентификация в групата. Активно си изработва език за общуване с различни по възраст деца. Усвоява различни ролеви позиции – тази на момчето или на момичето, на по-малък за големите и на-голям за по-малките от него. Това са изключително важни социални умения, необходими за адаптирането на детето в училище, а и в живота по-нататък, които трудно биха били усвоени в хомогенните групи. Всъщност точно това са уменията, т. нар. емоционална интелигентност, които са необходими за правилната подготовка за училище, а не толкова да се научи да чете и пише. Тоест не трупане на информация (да ги учим), а начин за боравене с нея, компетенции, да ги възпитаваме чрез ученето.

Развиващ ефект върху възпитанието и обучението в такава среда има и за следните групи деца – със специални образователни потребности, деца от различни етнически групи, билингви (неговорещи български език до приемането си в детското заведение), защото хетерогенната образователна среда действа развиващо. Подобен контакт е силно позитивен при изграждане на говорните и комуникативните умения, за адаптацията и социализацията им. Социализацията е друг клас психологически, социално-психологически и възпитателно-образователен аспект. Приспособяването към социалната среда изисква постоянен контакт с конкретната действителност и активно участие в житейските ситуации. Социалните взаимоотношения са тясно свързани с когнитивните процеси, с познавателната култура на децата. Познавателните интереси са всъщност компонент и на познавателната, и на социалната култура. Те имат пряко отношение към социализацията на детето, формирането и развитието на познавателните интереси води до социализиране. Развитието на детската индивидуалност се реализира чрез средата, в която живее детето. Тя (средата) е фактор за личностното развитие и формиране на човека, неговото естествено условие за съществуване. Социализацията на личността (на детето) се осъществява чрез фазите на адаптиране – приспособяване към околния свят, индивидуализиране – всеки сам, по своему приема света около себе си и фазата на интегриране (която е най-важна), а именно човек (детето) да намери своето комфортно място „тук и сега“.

Позитивите за налице, но за жалост предучилищните заведения, които организират педагогическия процес във възрастово хетерогенни групи по свой избор в България, са главно частни детски градини.

Недостатъци при работа със смесени по възрастов признак групи. Много трудно е да се организира работа в група с над двадесет деца на различна възраст, с един учител, която (дейност) задължително, по регламент, трябва и да отговаря на изискванията на ДОИ (Наредба № 4 от 18. 09. 2000 г. изм. и доп., бр. 70 от 26. 08. 2005 г.). За три- и четиригодишните деца няма осигурени безплатни учебни помагала. Липсва програма за работа в смесена по възраст група. Налице е недостиг на дидактични материали, които да осигурят индивидуална работа на децата от всички възрасти според техните предпочитания и интереси. Вниманието на малките деца се изчерпва бързо и започват да скучаят, докато по-големите изпълняват поставените им задачи.

Децата притежават определен познавателен и социален опит. При различните деца той има субективно измерение, зависещо от условията на социалния живот на детето и от активността на житейското му общуване със социални и природни обекти. С този свой индивидуално формиран опит всяко дете „влиза“ в разработването на дадената тема. Учителят трябва да е ориентиран в характеристиката на наличния познавателен и социален опит на своите деца, за да формулира правилно обхвата на знания и компетентности и да определи правилното съдържателно структуриране на темата. Познавателните интереси оказват изключително влияние върху формирането на цялостното психично развитие на децата от предучилищна възраст. В тази възраст се създават предпоставките за формиране на устойчиви познавателни интереси. Те са толкова по-устойчиви, колкото е по-разнообразно познавателното съдържание в съответната ситуация. При 5 – 7-годишните говорим не за качества на ума, като локализация (от английски locale – място, на което нещо се случва или намира), диференциа̀ция (от лат. diferentia – разлика, различие), което означава разделяне, разграничаване, различаване, нееднаквост, разновидност и нейното продуциране, разфункциониране, движение от еднородност към нееднородност, и устойчивост (или стабилност) – свойството на дадена система да запазва основните си характеристики при относително малка промяна на даден параметър, на интересите, а по-скоро за възпитаване на наблюдателност и любознателност като качества на ума. При активизиране и поддържане на подходяща ситуация интересът се проявява. Такава атрактивна всекидневна работа не е по силите само на един учител без необходимите ресурси.

Още нещо, за смесените групи в литературното и най-вече виртуално пространство (Internet) се среща терминът „Алтернативни модели на грижа за децата“, където се прави уговорката, че в моменти, когато заниманията изискват разделение по възрасти, способности и интереси, децата се разделят на групи или в отделни помещения, за да се концентрират върху конкретната задача, подходяща за тяхната възрастова група. В масовите детски градини това е напълно невъзможно, имайки предвид, че детският учител работи сам с над двадесет деца.

Макар да е по-добрият модел за социално общуване и възпитание, близък до семейната среда, трудно се осъществява на практика образователното взаимодействие в алтернативната педагогика и свободно възпитание на детето. Няма методически разработки, няма дидактичен модел, улесняващ учителя да работи едновременно с всичките деца по едни и същи игрови, но с различни (съобразени с възрастта, а защо не и с индивидуалния темп на развитие) познавателни задачи. В тази връзка Д. Гълъбова казва следното: „Една от големите трудности е свързана с различното образователно съдържание за всяка възрастова подгрупа в задължителните педагогически ситуации. Ако в смесената група има четири (или три до две) подгрупи деца, то учителят трябва за изгради дидактична система за едновременно овладяване на знания и развиване на умения за опознаване на обекти и отношения от деца, които са на различна възраст и с различни възприемателни възможности“ (Гълъбова, 2009).

Заключение

„Доброто ръководене на взаимодействията на децата от различни възрасти съдейства за формирането на активна стратегия на поведение в природата и обществото. Осигуряването на повече свобода, инициатива в този процес се благоприятства от участието на по-големи деца, имащи повече умения и знания. Затова съществуването на смесените групи не трябва да се разглежда като неизбежен и принудителен начин да се подсигури капацитетът на групата, а като важен принцип на ефективно развиващ се педагогически процес“ (Буюклиев, 2001: 55). Целта на предучилищната педагогика, на детските учители е да подготвят детето в социален и емоционален план, за да се развива безпроблемно в сложната социална система на училището, а от там – и в реалния живот. Имайки изградени социални и емоционални знания, умения, компетенции, поведение/действие, интелигентност, то (детето, а след това и като възрастен) ще има силите, мотива, убедеността, че ще се справи с всички видове активности и сфери в живота си – учебна, спортна, емоционална и т.н. На практиката са необходими работещи възпитателни и образователни модели, основани на научна теория и съвременни идеи.

Необходимо е да има диференциране на знанията, преодоляване на дискомфорта при организацията на работата. Тези проблеми са ясни и за теоретиците – различното образователно съдържание се размесва, образователните теми са разнородни, възрастовите и психологическите особености на децата са специфични и уникални и т.н. От тук следва, че е необходимо да бъде разработена и апробирана програма, цялостен концептуален методичен, дидактичен и практически (Книга за учителя с оперативни материали и дидактични материали за децата), Модел за всички образователни направления за работа с деца от четири възрастови подгрупи на смесената по възраст група. Защото е факт, абсолютна реалност, че смесените групи в България се увеличават, като досега, ако са били само в рамките на малките населени места, сега те са в градовете не само във филиалите на детските градини и обединени детски заведения. В България много колеги работят с такъв тип групи по принуда (социални, демографски и финансови проблеми). Този проблем почти не се дискутира в теорията у нас, а практиката се справя благодарение на ерудираните учители. Европейските образователни модели доказват, че работата в смесена група е по-добрият възпитателен модел, но да кажем още веднъж, че това се случва чрез подкрепата на по-мощник-учител и с богат материал – както за децата (оперативен) , така и за учителя (дидактичен). Необходимо е да има образователно-възпитателни модели, съобразени с различните условия, с различните възрастови структури и с различните педагогически подходи и методи – разбира се, на базата на националните програми на МОН, определящи образователните стандарти (знания, умения, отношения) за всяко българско дете, независимо в каква организационна форма е обхванато (хомогенна „едновъзрастова“ или нехомогенна „разновъзрастова“).

ЛИТЕРАТУРА

Благоева, В. (1894). За Фребеловите детски градини (Бавачници). Учител, 9 – 10.

Буюклиев, П. и колектив. (2001). Смесената група в детската градина – проблеми, предизвикателства, перспективи. Бургас.

Георгиева, Г. (2013). Организация на работата по  математика в смесена възрастова група. Примерно разпределение на целите пo ядро „Равнинни фигури и форми“. В: Научни трудове на Русенски университет, том 52, серия 6.

Гълъбова, Д. (2009). Концептуален модел „Приказна математика от 3 до 7 г.“ за педагогическо взаимодействие в смесена разновъзрастова група. В: Научни трудове на Русенски университет, том 48.

Ямакова, Ф. (2014). Смесените възрастови групи в детските заведения от Разградска област – проекции, проблеми и предимства. В: Сборник с доклади от студентска научна сесия СНС’14, Русенски университет „Ангел Кънчев“.

REFERENCES

Blagoeva, V. (1894). Za Frebelovite detski gradini (Bavachnitsi). Uchitel, 9 – 10.

Buyukliev, P. i kolektiv. (2001). Smesenata grupa v detskata gradina – problemi, predizvikatelstva, perspektivi. Burgas.

Georgieva, G. (2013). Organizatsiya na rabotata po matematika v smesena vazrastova grupa. Primerno razpredelenie na tselite po yadro „Ravninni figuri i formi“. V: Nauchni trudove na Rusenski universitet, tom 52, seriya 6.

Galabova, D. (2009). Kontseptualen model “Prikazna matematika ot 3 do 7 g.” za pedagogichesko vzaimodeystvie v smesena raznovazrastova grupa. V: Nauchni trudove na Rusenski universitet, tom 48.

Yamakova, F. (2014). Smesenite vazrastovi grupi v detskite zavedeniya ot Razgradska oblast – proektsii, problemi i predimstva. V: Sbornik s dokladi ot studentska nauchna sesiya SNS’14, Rusenski universitet „Angel Kanchev“.