В рамките на традиционните Паисиеви четения на Филологическия факултет при Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ се проведе поредната кръгла маса под наслов „Теоретични и методологични проблеми на българската историческа лингвистика (Предвъзраждане и Възраждане“). Тя събра изявени учени и млади специалисти от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Познанския университет „А. Мицкевич“, Университета в Лодз. Задочно участваха и преподаватели от Югозападния университет „Неофит Рилски“ и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

В приветственото слово към участниците се направи ретроспекция към проведената през 2015 г. кръгла маса на тема „Българският език в балкански и славянски контекст (Предвъзраждане и Възраждане)“, чиято цел беше да се активизират научните търсения в по-широк темпорален отрязък. Подчерта се значението на кръглата маса, по време на която се изнесоха редица непознати и по-малко познати източници и факти в областта на историческата лингвистика, направи се нов прочит на някои недостатъчно изяснени проблеми и битуващи остарели тези, предложи се осъвременяване на определени термини с оглед на актуалната езикова реалност и постиженията на съвременната наука.

Запазвайки същата темпорална рамка – Предвъзраждане и Възраждане, в концептуалната рамка на кръглата маса – 2016, се включиха нови тематични области, като се постави акцент върху актуални теоретични проблеми, съотнесени към прагматиката на научното изследване и на преподаването в областта на българската историческа лингвистика,

На тази проблематика беше посветен встъпителният доклад на Диана Иванова Актуални проблеми на българската историческа лингвистика (Предвъзраждане и Възраждане) – теоретични и прагматични аспекти, в който се очертаха най-важните задачи и предизвикателства пред българската историческа лингвистика в настоящия етап от нейното развитие. Като се посочи направеното през последните 2 – 3 десетилетия в тази област, засвидетелствано в множеството отпечатани книги, защитени дисертации и научни статии, се изтъкна необходимостта да се продължи насоката на търсене и откривателство на непроучени тематични области, на нови извори на изследване.

Като предстоящи за историческата лингвистика се посочиха следните задачи: разширяване обхвата на изворовия материал чрез проучване на сбирки на значими (пред)възрожденски деятели и институции: обществени, училищни и частни библиотеки, читалища, просветни и културни организации, дружества, манастири, църкви и др.; изследване на ръкописни и старопечатни книги, архивни материали и документи: устави, мемоари, дневници, епистоларно наследство. Отчетени бяха мястото и ролята на дигитализацията на писмените паметници, което улеснява изследователската работа и преподаването.

В доклада се очертаха основните дискусионни полета според предварително заявените теми на кръглата маса, а именно:

– Преводната рецепция (върху материали от близкородствени езици);

– Проблеми на съпоставителното изследване на славянските книжовни езици в диахрония;

– Проблеми на лингвистичните изследвания на славянските палеотипи;

– Въпроси на книжовноезиковото строителство през Българското възраждане;

– За пътищата и начините на създаване на националната ни следосвобожденска митология.

Съпоставителните изследвания на южнославянските езици и този път намериха трайно място в дискусиите. Найда Иванова изнесе нови факти, свързани със южнославянските книжовноезикови и културни контакти в исторически план, които много добре се вписаха в съдържанието и целите на нашата научна среща. В своето изложение (Подходи при транслатоложката интерпретация на възрожденски текстове в сферата на сръбско-българските книжовноезикови и културни контакти) авторката разгледа спецификите на превеждане на стари текстове от черковнославянски и славяносръбски на съвременен български език. Конкретният анализ беше направен на основата на българската рецепция на раздела, посветен на историята на България, от познатото и високо оценено през Възраждането съчинение на Йован Раич История разных славенских народов, наипаче болгар, хорватов и сербов (1794 – 1795).

В експозето на Иван Петров (Старопечатни кирилски южнославянски извори и тяхното значение в палеославистични и диахронни лингвистични изследвания) бяха представени важни въпроси, свързани със старопечатните кирилски южнославянски издания, по които е необходимо да се работи в бъдеще, а именно: тяхното пълно каталогизиране, периодизация, систематизация, класификация, да се внедрява адекватна терминологизация в тази насока и да се разширяват лингвистичните анализи в контекста на историята на езика. Авторът посочи и други методологически проблеми и задачи в областта на историческата лингвистика по отношение на проучването на палеотипите като изворов материал.

Интересни виждания с оглед на възможностите, които ни предоставят метатекстовете към ръкописните паметници (глоси, приписки и др.) за установяване на реалното звучене на речта през минали епохи, както и тяхното групиране по определени критерии, представи Мариола Миколайчак (O możliwościach badania glos i marginaliów z perspektywy oralności).

Изследване, отнасящо до по-ранния период от развитието на българския книжовен език, представи Петя Карамфилова, която се спря на някои езикови черти на Дионисиевия превод на антиюдейските слова на Йоан Златоуст (Съществителни имена за лица от глаголна основа (nomina agentis) в Дионисиевия превод на антиюдейските слова на Йоан Златоуст) , и по-конкретно върху словообразуването и семантиката на съществителните имена за лица от глаголна основа (nomina agentis). Лексемите бяха разгледани в съпоставка с класическите старобългарски паметници, произведения от старобългарската епоха, достигнали до нас с по-късни преписи, съвременни на Дионисиевия превод преводни и оригинални творби. Анализът на Ц. Иванова в исторически план засяга функционирането на определени словообразувателни типове при съществителните имена в българския език в съпоставка с църковнославянски, руски и сръбско-хърватски (Динамика в статуса на суфиксите -тел и -ар в книжовноезиковата норма: български vs църковнославянски/ руски и сръбско-хърватски).

Проблемите на езиковото строителство през ХІХ век също бяха предмет на дискусия, в която се засегнаха въпроси, свързани с развитието и усъвършенстването на книжовния език благодарение на усилията на възрожденските просветители – учители, учебникари, граматици, преводачи. Очерта се пътят на постепенното изграждане на граматичното познание през Възраждането, за отношението книжовен език – диалекти през XIX в. и се посочиха онези значими фактори, способствали за формирането на книжовния ни език. Именно върху типологичните черти на формирането на новобългарския книжовен език се спира в доклада си Надка Николова (Характерни черти на формирането на новобългарския книжовен език).

Конкретни примери за състоянието на устната българска реч през XIX в. (върху материали от разговорник от 1850 г.) съдържа докладът на Лилия Илиева, от който придобиваме представа какъв е бил езикът на възрожденския ни елит (Езиковият чар на висшето общество – по материали от 1850 година).

Към групата доклади, представящи втората половина на XIX в., е и докладът на Мария Мицкова, която разгледа интереса на възрожденските ни книжовници – в лицето на известния фолклорист и етнограф Васил Д. Чолаков, към диалектната реч. Тя сподели наблюденията си върху събирателската му дейност и опита му за записване и описание на диалектната реч – една важна крачка по пътя на полагане основите на българската диалектология (Книжовната дейност на Васил Д. Чолаков в контекста на диалектоложките проучвания през Възраждането).

Особен интерес предизвика и изложението на Елена Гетова (Драмата „Хаджи Димитър Ясенов“ от Любен Каравелов и нейната сценична история), която с много примери и факти отхвърли описани в литературата, но исторически несъстояли се събития, като очерта пътя и начините, по които се създават националните ни митове в следосвобожденския период.

Въпреки че теоретичният акцент в изследванията беше преобладаващ, съгласно заявената тематика имаше и доклади, които едновременно с теоретичните постановки включваха и прагматичен аспект. И това беше един от акцентите в работата на кръглата маса – да се подчертае, че еднакво важно е не само какво се преподава, но и как се преподава. Сподели се фактът, че фокусирайки се предимно върху научното съдържание, често се загърбва въпросът за най-уместното му практическо приложение. Опита си в това отношение сподели в доклада си М. Куршумова, въпрос, по който също се дискутира (Периодизацията на българския книжовен език и нейната прагматика като елемент в обучението по история на новобългарския книжовен език).

Като обобщение можем да отбележим, че и на кръглата маса – 2016 г., се изнесоха непознати интересни факти, свързани с историята на българския книжовен език; изтъкна се значението на преводната рецепция за откриване и осъзнаване на националната специфика на родния език, както общото и различното с близкородствените езици; предложиха се надеждни критерии при проучването на славянските палеотипи; изтъкна се необходимостта от прецизиране и доуточняване на значението на някои термини, дадоха се прагматични насоки за преподаване на определени теми в историческата лингвистика; коригираха се някои неуточнени исторически данни – повод за създаване на следосвобожденски национални митове; представиха се диалектоложките търсения и филологическите представи на възрожденските ни книжовници, търсещи пътя към единен и общ книжовен език за всички българи.

Най-ценното при провеждането на кръглата маса бяха обмяната на опит и дискусиите, в които се представиха различни гледни точки, обективни тези и надеждни аргументи за доказване на научната истина.