Резюме. Представени са животът и делото на самобитния творец и педагог Борис Десев. Ярко са очертани израстването и утвърждаването му като културен, просветен и библиотечен деец. За признанието на педагогическия талант и високия социален престиж на този ерудиран специалист по библиотекознание са приведени свидетелства, съдържащи се в отзиви и публични оценки за него от колеги, студенти, последователи.

Ключови думи: талант на възпитател; библиография; творческа личност

По-възрастните библиотекари, читалищни и библиотечни дейци в България, които са били студенти на Борис Десев, са съхранили в паметта си най-светли и мили спомени за него. Като високо ерудиран и чаровен преподавател е останал завинаги в сърцата им. Гордеят се, че са негови ученици.

Специфично за Борис Десев е, че бащински обича своите студенти, проявява дружелюбно отношение към тях. Не е просто един от преподавалите им. А рус кият писател и философ Александър Херцен определя таланта на възпитателя като талант на обичта и предаността. Гениалният писател и педагог Лев Николаевич Толстой пък издига обичта към подрастващи и млади хора до равнището на основен педагогически принцип и изтъква, че само чрез такава обич учителят става „могъща притегателна сила“.

Борис Иванов Десев е роден в София на 2 май 1910 г. Единствен син и наследник е на опълченеца Иван Десев, изявил се след Освобождението от турско иго като талантлив учител и училищен инспектор, активен културен и обществено-политически деец. Борис, който достойно продължава бащиното дело на културния фронт, наследява от баща си голямата любов към книгите и педагогическото дело. През 1929 г. завършва І софийска мъжка гимназия, след което е студент в специалността „Славянска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В Университета слуша лекции и по библиотекознание при проф. Стоян Аргиров, духовната връзка с когото е фактор за професионалното формиране личността на младия Десев и кариерното му развитие.

По време на следването си студентът се подготвя за педагогическа и научноизследователска дейност. Същевременно се изявява като творческа натура с художествени дарби в областта на музиката и изобразителното изкуство. Непрекъснато работи за развитие и усъвършенстване на уменията и способностите си не само като изследовател, но и като певец и художник. Последните изпълняват важна функция на спомагателни свойства в структурата на педагогическите му способности и на педагогическата дейност впоследствие.

След завършване на висшето образование (1936) идва време за военна служба и обучение в Школата за запасни офицери. Но кроткият и миролюбив по характер млад човек повече е привличан от заниманията в духовната сфера.

Преобладаващата част от живота си посвещава на книгите. Влечението към тях е от ранно детство и не угасва до сетния му ден. То е душевен център, от който идват импулсите за цялото му житие и битие. Идеал за младия специалист са книжовници, просветители, творци в сферата на литературата, хора на изкуството.

В началото на кариерата си работи като библиотекар в Софийската общинска библиотека (1939 – 1941). През 1941 г. започва работа като надничар в Столичната библиотека. Не минава много време и е назначен за ръководител на училищните библиотеки в София – т.нар. „детски библиотеки“, чието формиране започва през 1942 – 1943 г. Подобни библиотеки в десетки столични училища под шефството на училищните настоятелства, със специфични функции и самостоятелна организация, се създават и започват да действат у нас за първи път по онова време. В тях се назначават на работа щатни библиотекари и се осигурява свободен достъп до книгите. Б. Десев полага големи усилия за основаването и функционирането на тези библиотеки. Като всяко начало – нелека задача. С право се счита за основател на детските библиотеки у нас.

В процеса на трудовата си дейност израства и се утвърждава като виден читалищен и библиотечен деец. Става популярен като един от най-видните специалисти по библиография в България и същевременно е авторитетен и любим преподавател на студентите в Държавния библиотекарски институт с приемник днес столичния УниБИТ.

Въпреки че в сферата на изкуството проявява многостранни интереси, най-силно и в продължение на много години се увлича от пеенето и рисуването – пее в хоровете „Родина“ и „Родна песен“, с които обикаля цяла Европа. Рисува илюстрации за корици на книги и към текстове на литературно-художествени произведения, изработва плакати, оформя периодични издания. Негово дело са и автопортретни скици, когато е бил 25-годишен.

С каквато и дейност да е ангажиран, работното му бюро е все отрупано с книги. Така е и на млади, и на стари години.

По време на Втората световна война е мобилизиран в армията. Участва и в Отечествената война (1944 – 1945). Носител е на медал за участието във войната. След нейното завършване, през май 1945, и уволнението от Българската армия о. з. капитан Б. Десев е отново на трудовия фронт.

По-нататък се занимава със съвсем миролюбиви дела. Продължава работата си с детските библиотеки (до 1949 г.). След това е на служба във Военнопредставителния ансамбъл като секретар на Художествения съвет и хорист. Продължава и творческата дейност – подготвяне на плакати, илюстрации и корици за книги, оформяне на периодични издания. Певецът в хора и секретар на Художествения съвет е натоварен с изпълнението и на библиотекарска функция – „завеждащ нотната библиотека на ансамбъла“. Работейки като библиотекар на нотната библиотека и завеждащ библиотеката, у него възниква интерес към нотографията. Плод на този му интерес е сътворената уникална нотография на произведения на Иван Вазов, която не е публикувана, но е запазена в архива на автора – сега записки и самата картотека се съхраняват от дъщеря му Десислава Десева. Никой у нас преди него, а и до ден-днешен, не е правил подобно нещо. Безспорна е заслугата на Б. Десев за организирането и развитието на библиотеката към Военния ансамбъл – той съставя систематичен каталог и аналитична картотека на всички песни от сборници. Години наред пее и в църковния хор на храм-паметника „Св. Александър Невски“. Активността на Б. Десев в сферата на музиката и изобразителното изкуство се отразява положително върху основната му дейност – работа с книгите и с хората, включително педагогическа дейност.

Когато в края на 1950 г. се създава Държавният библиотекарски институт (ДБИ), Б. Десев е привлечен в Института и е един от първите преподаватели. Назначен е от началото на 1951 г. и преподава там близо три десетилетия. Напълно заслужено му е присъдена степен „старши преподавател в ДБИ“. Води курсове по дисциплините „Обща библиография (теория, история, организация, методика, практика)“, „Специална библиография (по обществени и хуманитарни науки)“, „Справочно-библиографска и информационна работа (методика на библиографията)“, „Фондове и каталози (класификационни схеми, рубрикатори на предмети и пр.)“. Споменатите учебни дисциплини са нови за българската образователна система и за тях са необходими учебни програми и учебници, учебни пособия и помагала – нова сериозна задача, изпълнявана от новоназначения преподавател. Води обучението и по предмета „Работа с читателя“, като лекциите по тази съвсем нова учебна дисциплина съставя в движение, въз основа на личен опит и множество източници.

Още приживе Б. Десев се утвърждава у нас като най-добър специалист по „Общо библиографознание“ – учебна дисциплина, която преподава най-продължително време. Научните му интереси са главно към библиографията, и особено към историята на българската библиография, третирана като част от цялостната книжовна дейност – основа на новата българска просвета и култура. Съчетава педагогическа и творческа дейност. Неговото име носят четири самостоятелни ценни публикации, издадени всички от престижното държавно издателство „Наука и изкуство“, София: Практическо ръководство по нагледна агитация в библиотеката (1955, 124 стр.); второ поправено и допълнено издание – 1965 г., 148 стр., със заглавие Нагледна агитация в библиотеката. Практическо ръководство, предназначено за Държавния библиотекарски институт и послужило за основа на аналогично пособие в Съветския съюз; Форми и методи на работа с читателя в библиотеката – 1956 г, 160 стр.; Справочно-библиографски издания – 1960 г., 183 стр., учебник за Държавния библиотекарски институт; Христоматия по българска обща библиография. Част първа. До Освобождението – 1976 г., 308 стр. Последната книга е посветена от автора на преподавателите и студентите от Държавния библиотекарски институт по случай четвъртвековната дейност на Института и е ценен източник при проучване историята на българската култура. Издадените от Б. Десев учебници и учебни помагала с основание се квалифицират като първи по рода си у нас. Към означените по-горе четири самостоятелни книги на Б. Десев следва да добавим и една по-скромна негова публикация – брошурата му „Библиотечният плакат. По представителни материали на прегледа през 1957 г.“ – 1957 г., 32 стр., издание на Държавната библиотека „Васил Коларов“ като безплатно приложение към сп. „Библиотекар“.

Въпреки че е от най-видните учени в областта на българската библиография, Б. Десев не е тесен специалист. Той е с висока филологическа култура и същевременно широко скроена личност. Изявява се като филолог, библиограф, историк, критик в областта на библиографията, теоретик на библиофилството в библиографското знание, рядък познавач на феноменологията на книгата. Убеден е, че библиотекарската, вкл. библиографска работа, е призвание, талант, една от най-благородните професии, защото от това да умееш да раздаваш духовна храна на хората, зависи какви граждани ще станат тези хора, как и с какво ще обогатят съкровищницата на изкуството, науката, творчеството. И най-важното е от малкото дете, което за първи път прекрачва прага на библиотеката, да направиш Човек. „Към това – споделя Б. Десев – съм се стремял през целия си живот.“

Като дългогодишен завеждащ катедрата „Библиография“, помага за израстването на нови и по-млади преподаватели. Споделя с тях богатия си опит.

Б. Десев е не само теоретик, но и публицист. Пише за общественици, писатели, библиографи, библиотекари, издатели, книжари – личности, трайно обвързани с книгата. Лично се познава и общува с широк кръг хора на изкуството, учени, обществени дейци, журналисти и публицисти. Приятел е с бележити представители на творческата интелигенция по онова време – Емилиян Станев, Асен Разцветников, Владимир Свинтила, Илия Петров, Руслан Райчев, Димитър Чорбаджийски (Чудомир) и др.

По примера на баща си Ив. Десев – съратник на Стефан Стамболов (1854 – 1895), и Димитър Петков (1858 – 1907) и той се изявява на широк фронт в обществените дела. Б. Десев е член на Съюза на научните работници в България – сега СУБ, на научния съвет на Народната библиотека „Кирил и Методий“, на Комисията по библиография и издателска дейност на библиотеките в страната при Комитета за изкуство и култура, на Междуведомствената комисия по библиография и справочно-информационна дейност към Библиотечния съвет при Комитета за изкуство и култура (Комисия по библиографска и издателска работа при същия комитет), сътрудник е на издателство „Наука и изкуство“, на Издателството на Отечествения фронт (ОФ), на Националния съвет на ОФ, член е на комисията „Приятели на книгата“ към Върховния читалищен съвет и на Профсъюза на работниците по печата.

Присъщото на Б. Десев чувство за хумор му помага да общува увлекателно и с възрастни, и с деца. Веднъж на племенниците си – 12-годишната Росица и 10-годишния Никола, забавният и усмихнат чичо Борис задава следния въпрос: „Колко е 5 по 5?“ и в същото време бързо, ясно и високо показва добре изпънати 10-те пръста на двете си ръце. Явно смутени и сугестирани, децата отговарят прибързано: „Десет“. А после, разбрали грешката и уловката, избухват в смях.

Непосредствено общувалите с Борис Десев са го запомнили завинаги с културата му на поведение, на обноски, с високия му интелект и блага, доброжелателна усмивка. Така го помнят множество негови колежки и колеги, с които е работил заедно, студентите, на които е преподавал.

Завършва земния си път внезапно на 69 години – на 20 май 1979.

Над 2000 библиотекари, около 200 информатори и много книжари са усвоили от него знания и умения за работа. „На всеки от тях е дал – отбелязва Стефан Кралев по повод кончината на Б. Десев – частица от своята любов към професията. Вдъхнал им е увереност в нейната обществена значимост. Стимулирал е усилията им да се развиват като специалисти с добра професионална подготовка и широка обща култура.“

За да довършим психологическия портрет на Борис Десев, привеждаме по-долу мисли и оценки на другите за него. И приключваме с оригинална самооценка. Всички те свидетелстват недвусмислено какво е социалното възприятие за един самобитен творец и уникален културен деец с ярко изявен педагогически талант.

„Със своето всестранно дело Борис Десев спечели любовта и признателността на хиляди свои възпитаници. Утвърди се като изтъкнат и уважаван специалист в областта на библиотечното дело и библиографията“ – Стефан Кралев, „Живот, отдаден на библиографията, в. „АБВ“, бр. 22 от 29 май 1979, с. 6.

Б. Десев е „с енциклопедична култура и възрожденска сърцатост“. Той е „един-единствен изключителен педагог – историк и критик на библиографията“ – проф. Александра Кузманова, „Апостоли на иносферата: Наблюдение на ценностите. Увод в онтологията на триединството: информация – наука – школа“, изд. „За буквите – О писменехь“, 2010, 316 с., с. 35, 53.

„Всеобщ студентски любимец беше преподавателят ни по справочнобиблиографска работа и по работа с читателите Борис Десев. Той също беше изключителен ерудит и имаше ораторска дарба. Словото му беше завладяващо, оригинално. Беше ни интересно да слушаме лекциите му, но още по-интересно протичаха упражненията при Десев. На тях най-често изпълнявахме практически задачи и особено приятни бяха часовете, в които изготвяхме библиотечни плакати, защото тогава, рисувайки плакатите или пишейки букви, разговаряхме с преподавателя си по най-различни теми. Той ни помагаше активно, спираше при всеки студент, същевременно разказвайки ни нещо или остроумно шегувайки се, но държеше идейният проект и темата на плаката да са наши. Помагаше ни само при изработването и тук проличаваше талантът на Борис Десев да рисува. Колеги казваха, че той освен това пеел много хубаво“ – Виолета Божилова. „Похвално слово за плеядата преподаватели в ДБИ в края на 50-те и началото на 60-те години“.

„Борис Десев – един от най-ерудираните и обаятелните преподаватели от първото поколение строители на ДБИ – …беше християнин, спазваше строго християнските закони и проявяваше нравствен перфекционизъм. … Имаше не само висока музикална култура, но и пееше хубаво. …Бе изключително мил и благ човек“ – Мария Младенова. „С носталгия за Борис Десев и неговите шаржове“.

„Любимите преподаватели, за които и до днес си спомням с преклонение и обич, …са на първо място Борис Десев – преподавател по обща библиография, и Дора Кършовска – по фондове и каталози. И двамата ни очароваха от първите часове с професионализма, достолепието и топлото си отношение към нас. И двамата бяха дребни на ръст (Б. Десев беше по-скоро среден на ръст, тънък и строен – б. н., С. Ч. и Л. Д.), но големи личности“ – Йовка Ръцева. „Студентските ми години“.

31 дружески шаржа за настоящи и бивши щатни директори и преподаватели в ДБИ са написани от Борис Десев две години преди смъртта му. След 33 години отлежаване в архива на ДБИ, съхраняван в библиотеката на СВУБИТ (сега УниБИТ), шаржовете се появяват на бял свят посмъртно с голямо закъснение. Последния, тридесет и първия, шарж авторът е написал за самия себе си. Именно този автошарж, от който лъха лека самоирония, съдържа самооценка и самопредставяне, а именно:

„С очила (5 диоптри минус), с побеляла коса и вече на години, които като че ли още не са му натежали или се прави, че не му тежат. Автор доскоро на периодични трудове, издавани само в по няколко ксерокс-копия, които ежесеместриално го поставяха в конфликт с част от колегите. Дългогодишен самодеен безплатен художник на ДБИ за всякакви лозунги, табла, юбилейни адреси, надписи и др. Сам се смята за библиограф, макар и да не е правил библиографии, освен само една, когато още не е бил библиограф. Запитан защо е така – отговаря категорично: „Защото има много други не библиографи, които правят библиографии“, което обаче макар да е отчасти вярно, не е сериозен отговор. Ходи и зимно време с шлифер, не защото няма балтон, а да се покаже може би, че още е млад, което както се каза по-горе също не е вярно. Пуши цигари само „Арда“ – второ и пие кафе с много захар, така нареченото „просташко“, без сам той да се подозира за такъв“ – Б. Десев. „Дружески шаржове за настоящи и бивши щатни директори и преподаватели на ДБИ“.

Вече повече от четири десетилетия Борис Десев не е между нас, живите. Но той остава вечно жив със своите светли и творчески дела. С християнските си добродетели и енциклопедична култура, с отговорността и сърцатостта си в работата, в отношенията с хората Б. Десев е завинаги в сърцата на тези, които пряко или косвено са общували с него. Той е жив с добрите спомени, които е оставил в паметта на многобройните си ученици, студенти и последователи, колежки и колеги, приятели, близки и потомци.

В културната ни съкровищница остава завинаги с оригиналните си научни трудове и учебници, с множеството си ценни статии, студии, рецензии и художествени творби, за което и получава заслужено признание. Носител е на орден „Кирил и Методий“, III степен.

Делото на Борис Десев ще пребъде в днешния Университет по библиотекознание и информационни технологии, гдето една от учебните аудитории (№ 211) носи неговото име. Учредената от ректора на СВУБИТ Стоян Денчев през 2006 г. специална стипендия на катедрата в споменатото висше училище „Библиотекознание и библиография“ (сега „Библиотечно-информационни науки“) за студент отличник от специалността е назована на името на първия неин ръководител – Борис Десев.

В заключение, въз основа на целия представен дотук материал могат да се формулират следните изводи.

Първо. В креативния психологически портрет на Борис Десев се съдържат и са ярко представени всичките основни компоненти на творчеството – творческа личност или „творческа натура“, творческа среда, творческа дейност и творчески продукт.

Второ. За безспорния педагогически талант на видния специалист по библиография и културен деец с висок социален престиж свидетелстват множество отзиви и публични оценки за него, дадени му от колеги, студенти, последователи.

Трето. Б. Десев е име, добре познато на библиотекари и читалищни дейци, но като изявен педагогически талант и субект на многостранна креативна и обществено значима дейност той заслужава подобаващо признание на широкия културен фронт, включително в сферата на педагогиката и историята на българското образование.