Монографията, публикувана през настоящата година от издателство „Авангард принт“ (Аnguelova 2025)1, е второ преработено издание на утвърден автор в академичните и изследователски среди в педагогическата ни общност. Това е доц. д-р Светлана Ангелова, добре по-зната и приета в професионален план от своите колеги в НБУ, СУ, ВТУ, където тя израства като авторитетен преподавател, когото познавам от годините на натрупване на нейните първи постижения като асистент в обща за нас изследователска област.

Книгата е в обем от 273 страници, структурирани в предговор, три глави и литература. Обхванати са 254 източника, от които 122 са на кирилица и 132 – на латиница. Това сериозно и задълбочено систематизиране на информация в теоретичното проучване е благоприятна основа за сложно постижима и комплексно формулирана насоченост в монографията – да се обединят пресечните полета на природонаучното познание в университетски курсове и в природонаучното начално образование.

Още от първа глава това се доказва чрез ракурси на:

– „знанието за природата в прехода „научно знание – учебно знание“;

– „фундаментални идеи в знанието за природата и предизвикателства на природонаучното образование“;

– „природа и материя като философски импликации между „природонаучно знание – природонаучно образование“ в началния етап;

– „съдържанието на природонаучното образование в началното училище – планетата Земя като част от Слънчевата система“.

Авторката е актуална в представянето на водещите съдържателни линии, които е необходимо да бъдат следвани, за да се диференцират конкретните измерения на природонаучната образованост на детето чрез взаимоотношенията „знание – познание“ (с. 13). Така се извежда устойчивостта в различните нива – индивид, общност, общество, защото тя „движи“ и опосредствано влияе върху развитието на икономиката и на околната среда.

Освен че задава проекции наевропейските приоритети и нормативните документи в страната ни, които се отразяват в знанието и тълкуването му в институциите, авторката навлиза в:

– психолого-педагогическата същност на опознаването на обективния свят;

– осъзнаването на предизвикателства и придвижването на субектите към избор;

– допринасянето към каузата на равновесните процеси в природата.

Така се стига до характеризиране на природонаучното знание в началното училище – „преобразувано, синхронизирано и адаптирано“. В това тълкуване природонаучното образование в началното училище се представя с неговите специфики. Резултат от извеждането им е връзката им с желанията, с последователната настойчивост и с постиженията на учениците. Триадата „идея – еволюция – ценности“ (с. 28) във философската интерпретация на монографичното изследване очертава взаимна свързаност, която С. Ангелова последователно проследява.

Съобразно взаимоотношенията „научно знание – учебно знание“ се търси значимостта на изграждането на връзката „дете – общество – природа“, като в трети параграф се защитава тезата, че актуалната природонаучна подготовка на учителя в началното училище предпоставя частно дидактическото преобразуване на знанието в посока на формиране на отношения за изграждането на връзката „дете – общество – природа“.

Тук бих подчертала допълнителната и интригуваща информация, поднесена коректно и разширяваща научния кръгозор на учителя за взаимоотношенията между планетата Земя и Слънчевата система, за параметрите на литосферата, атмосферата, хидросферата, биосферата. Защото обединява научната и практическата подготовка на студентите чрез своя професионален опит, авторката убедително защитава пред читателите трансформираната самоценност на природата у детето във взаимодействието му с нея (с. 99).

Именно връзката „дете – общество – природа“ е център на втора глава, в ракурсите:

– „природата във вариациите на потребителската култура и алтернативата природонаучно образование“;

– „връзката „дете – общество – природа“ – зависимости и проявления в устойчивото развитие“;

– „теоретични основи на изграждането на връзката „дете – общество – природа“ в контекста на устойчивото развитие“.

Като остава вярна на своя аналитичен сравнителен подход към представянето на автори и техните новаторски в общодидактичен и частно специален план, С. Ангелова доказва тенденции, свързани с отчуждението на детето от естествения природен свят – „загубата на връзката с откритите пространства и все по-заседналия начин на живот на детето днес, което води до множество нарушения в развитието му с крайно неблагоприятни последици за него“ (с. 129). Това всъщност е потвърждаването на тезата, че изграждането на връзката „дете – общество – природа“ е в ракурсите на качественото образование, реализирано като устойчиво развитие.

Подходът на активното учене, поставен от авторката на монографията, е продължение и актуализация на нейните приноси в теоретичните обосновки на „целенасочената активност на ученика в ученето“ (с. 133). Тя алармира за необходимостта от „нов прочит“ и „разширяване на границите на формалното природонаучно образование чрез интегриране, взаимопроникване на неформалните аспекти в ученето“ (с. 144). Базираният на природата социално-емоционален подход напълно логически и целенасочено в контекста на втора глава се определя като социално и емоционално начало на ученето в единство с когнитивните му характеристики.

С. Ангелова достига до важни за реализирането на природонаучното познание в началния етап нововъведения в институционален план:

– „гарантиране на проява на отвореност и обръщане към природата“ (c. 153);

– „култивиране на чувствителност у детето;

– „изграждане на самокритичност“;

– „осъзнаване на самоценността на природата“;

– „чувство на смиреност и поклонение пред Природата“ (с. 154).

В третата глава на монографията С. Ангелова закономерно стига до интерпретиране на модел за учене чрез проучване и изграждане на връзката „дете – общество – природа“ в контекста на природонаучното образование в началното училище. Тук, вярна на преподавателската си мисия да характеризира обективно образователните перспективи, тя отново интегрира:

– „нормативна регулация“;

– „моделът учене чрез проучване“;

– „етапи на проучването“.

В монографията се извежда виждането, че „изграждането на връзката „дете – общество – природа“ чрез природонаучно образование „е важно да следва логиката чрез проучване“, което е „срещата“ на света с тях, „предизвикателство на тяхното единство“ (с. 214). В процеса на проучване децата „надграждат идеите си“, „оспорват“, проявяват „любознателност“, „критичност“ ( с. 218).

Изведени са етапи на проучването (с. 222) в изграждането на модела, който е предложен за трансформиране и реализиране от учителите:

– ориентация – начало/иницииране на проучването;

– избор на тема – задаване на въпроси и формулиране на хипотеза;

– проучване – събиране и анализ на данни (фокусираща перспектива);

– обсъждане – резултати от проучването; формулиране на изводи и заключение;

– презентация – оценка, рефлексия/създаване на продукт; преход към ново знание и последващо проучване.

Авторката споделя в тези процеси виждания на наши и чужди автори, които имат сходни изследователски проекции при реализирането им, но подчертава характерната за всички етапи автономност на всяко дете да идентифицира своето отношение към природата. Мога да приветствам направените препоръки от авторката за прилагането на тези моделни етапи, които обединяват методи и техники за тяхното примерно постигане от учителя (с. 127 – 129).

Несъмнено С. Ангелова се представя по безспорен начин като добър психолог-педагог в контекста на обогатяване на дидактичните ракурси. В това читателят се убеждава заради позицията ѝ на съмишленик на подрастващите при поднасянето на информация, при нейното синтезно ориентиране в дейностните, в комуникативните и в неформалните преживявания на учениците в началния етап на средното образование. Но не на последно място, заради фокуса, който поставя в главите на труда си – „не върху резултата“, а „върху значимостта на процеса“, „при отчитане на индивидуалния напредък на детето“, на неговата самооценка (с. 243 – 244).

Вижда се убедително, че авторката ни предлага специфика на взаимовръзки и отправни точки за детайлното им проектиране, ценни както за студенти, така и за учители в процеса на специализация и учене през целия живот.

В какво се състоят тук приносите на С. Ангелова, която съчетава идеи, основополагащи за природонаучно и за социално ориентираното образование на подрастващите в културно-образователния контекст на „детето – обществото – природата“.

Авторката дава подкрепа за преодоляването на неглижирането на образователни цели и съдържание, свързани с аргументи за сложността и трудността на това познание до 12 -годишна възраст и отнасянето му предимно до учебните предмети в средния етап в частно методическите аспекти на биологията, химията, физиката, географията и техните конкретизации в дидактични полета за учениците по учебните теми. Категоричното заявяване на взаимовръзката между научното познание и учебните постижения на учениците в началния курс, разглеждането на допълнителна информация в подготовката на педагога създават увереност в институционален план при увличането на децата в природонаучните им нагласи за откривателство

В монографията се обвързват важни характеристики на методическата ориентация „дете – общество – природа“ чрез позоваването върху европейски и български опит на автори. С. Ангелова убеждава в предимствата на взаимодействието с „отворената“ за възприятията и гарантирана от съпреживяване естествена природна среда, която създава не безразлични към живота, а отстояващи го бъдещи поколения чрез устойчиво присъствие в него.

Авторката излага съдържание в структура на научен труд, но същевременно завладява със силата на своя стил, страстно съвместен с есеистични на места комуникативни техники, които пораждат емоции и мисъл за нагласите към тези постановки в учебното съдържание. Така текстът не е формализиран, а обратно – въпреки научността и споделената подкрепяща информация той се възприема според реакциите твърде лично и провокира избор за нови идеи в практиката.

Не е пренебрегнато центрирането върху ученика въпреки методическия доминиращ характер на монографичния труд. Акцентирано е върху психологопедагогическата същност на познанието в началната училищна възраст, на неговите особености, на емоционално-социалния контекст на научаването, споделено с възрастни и съученици като съмишленици в откривателството.

Представеният теоретико-интегриран и етапен модел на проучване с неговите етапи не е рамка в дейностите, а мотивира, вдъхновява и увлича. Със сигурност е положителна основа за преформулиране и експериментално проверяване от истински съпреживяващите познавателните ориентации на учениците.

Не на последно място, конкретните наблюдения след придобиване на знания са позиционирани в монографията с истинските естетически чувства. Радостта от красивото се свързва с желание за грижи към него, да се закриля то и да се направи още по-въздействащо в света и в живота на подрастващите.

И накрая – струва ми се, че трудът би бил просто поредната публикация, ако зад него не стои личността на С. Ангелова – експерт, обучител, преподавател, ръководител на проекти, милеещ за учениците и учителите именно и чрез връзката „дете – общество – природа“. В този смисъл не само „поглед“ към една пресечна сфера на реализация на педагога, а негово верую в професията.

БЕЛЕЖКИ

1. АНГЕЛОВА, С. (2025). Съвременни ракурси в природонаучното образование в началното училище: поглед към връзката „дете – общество – природа“, Русе: Авангард-принт. ISBN 978-954-337-502-8.