Резюме. В доклада са анализирани игровите технологии и техните характерни особености при използването им в образователния процес. Понятието „игрова технология“ е с полисемантично значение и са анализирани различни смислови контексти на неговото приложение в детската градина и училището. Посочени са източниците на игровите технологии и техните разновидности в отделните възрастови периоди.

Ключови думи: play, play technologies, types and variety of play technologies

Игровите технологии са разновидност на педагогическите технологии и се използват при организацията и реализацията на педагогическия процес във всички степени на образованието. Понятието „технология“ се свързва с думата „techne“, която е със старогръцки произход и означава майсторство на дърводелеца или строителя. Както се вижда, дефиницията на това понятие първоначално се отнася към сферата на материалното производство, но след това разширява своето значение – с това понятие започват да означават всяко майсторство, а също така способността за изграждане на стратегеми и очертаване на планове.

Педагогическите технологии стават много популярни след статията на Б. Скинър „Науката за ученето и изкуството на преподаването“ през 1954 г. и разпространението на безмашинното и машинното програмиране. През 1982 г. сп. „Перспективи“ публикува серия от статии на водещи американски и японски психолози и педагози, посветени на педагогическите технологии, които се свързват с включването на технически средства в образователния процес (радио, телевизия, кино, компютри, компютърни игри) 1) .

Това понятие през последните десетилетия претърпява еволюция: от елемент за техническо приспособяване в работата на педагога до ново разбиране за същността на педагогическата дейност – системно организирана, реализация на ефективни начини за постигане на педагогическите цели, намаляване на непредсказуемостта в педагогическия процес чрез алгоритмизация на дейността постигане на конкретен резултат.

Независимо от устойчивото внимание към технологизацията на образователния процес в научно-педагогическите среди няма единно мнение в оценките на това понятие и неговото значение за съвременното образование.

Подобно е положението и при използването на игровите технологии в образователния процес. Сред дискусионните въпроси, свързани с игровите технологии, ще отделим следните:

– липса на единни подходи към определяне на понятието „игрова технология“ и точна класификация на съществуващите технологии;

– граници на технологизация на играта и критичен праг на нейното използване в контекста на обучението, възпитанието и развитието на детето;

– баланс между алгоритмичността и схематичността на игровата технология и субективната творческа същност на играта и нейното използване в педагогическия процес;

– взаимни връзки и разлики между понятията „игрова технология“, „игрова методика“, „игрова форма на обучение“, „игрова форма на организация на дейността“.

В съвременните изследвания понятието „игрова технология“ се употребява в пет смислови значения:

– като взаимосвързани процедури за целенасочено развитие на дейностните и педагогическите разновидности на играта;

– като съвкупност от методи, средства и форми за формиране на играта от нейното възникване в ранна възраст до развитието є в живота на възрастните;

– като самостоятелна учебна дисциплина, чиято цел е формирането и развитието на играта във вид на технологии и процедури, свързани с организацията, ръководството и управлението на детската игра;

– като включване на новите информационни технологии за обучение, възпитание, развитие и развлечение на децата в играта (компютърни и видеоигри, вграждане на електронни игри в смартфони, лаптопи, плейстейшъни и др.; интерактивна дъска „SmartBoard“);

– като съвкупност и последователност на психологическите и организационните компоненти на развитие на играта, които се обединяват в общ алгоритъм за описание и конструиране на различни видове игри (технологии за описание и конструиране на дидактични игри, технологии за описание и конструиране на подвижни игри, технологии за описание и конструиране на театрализирани игри и др.).

За реализация на образователните цели при проектиране на игровите технологии е необходимо да се отчитат следните психолого-педагогически принципи:

1. Принцип на имитационното моделиране, който се прилага чрез конструиране на два модела: имитационен модел и игров модел на професионалната дейност.

2. Принцип на проблемност на съдържанието на играта и на нейното развитие – играта съдържа проблеми, които са включени в игрови задачи, чрез които се разкриват противоречия, разрешавани от студентите в процеса на играене (разрешаване на проблемната ситуация).

3. Принцип на съвместност на дейността чрез имитиране на професионалните функции на специалностите (юристи, мениджъри, технолози, келнери и др.) чрез тяхното ролево взаимодействие.

4. Принцип на диалогичност на общуване и взаимодействие между играчите, насочено към преживяване и разрешаване на проблемната ситуация.

5. Принцип на двуплановост на играта – участникът в игровата технология реализира „сериозна“ дейност, насочена към обучение и развитие на специалист. Това обаче става посредством „несериозна“ дейност (Эргонова, 2014).

Д. Димитров разграничава два плана в играта: дейностен и педагогически (Димитров, 1989). Дейностният план е свързан с появата и развитието на играта като собствена, самостоятелна дейност на децата. Педагогическият план включва използването на съчетания от елементи, от структурата на играта (роли, сюжети, въвеждане на знаещи или незнаещи персонажи, играчки и игрови материали и др.) или неигрови дейности (игрово упражнение, игрова форма), които Д. Димитров нарича „игроподобни“ форми. Те са два вида: педагогическа форма с игров компонент и игрова педагогическа форма. Първият се реализира, когато при открита, неигрова задача в структурата на дейността се включват игрови компоненти за мотивиране на целта и процеса. Вторият вид игроподобна дейност се създава с помощта на игрова цел, която се съобщава на децата и чрез нея се осъществява дидактичната задача, която педагогът иска да реализира чрез игровата задача в педагогическия процес.

Игровите технологии се диференцират в две групи. Първата група са технологиите за реализиране на задачите на собствената игрова дейност на децата. Втората група са технологиите за разработване на игроподобните педагогически форми, които включват и педагогическата намеса за обучение, възпитание и развитие на децата. Основен критерий за класификация на игроподобните педагогически форми е съотношението игра – неигра: технология за разработване на педагогически форми с игров компонент и технология за разработване на игрови педагогически форми.

Педагогическата позиция на учителя в игровите технологии е важно условие за тяхната организация и ефективност. Според Г. Коджаспирова в педагогическите технологии се открояват следните педагогически позиции:

– открита или скрита педагогическа позиция в зависимост от степента на прякото/непрякото ръководство на дейността на децата в педагогическото взаимодействие;

– дистанционна позиция – определя се от преживяваното разстояние между участниците във взаимодействието: далечно, близко, съвместно;

– йерархична позиция – разположеност на субектите един спрямо другия „по вертикала“: под-, над- и равноправно;

– кинестетична позиция – телесно разположение на играча спрямо другите: отпред, отзад, редом;

– физическа позиция – тя се проявява като психологическа „видимост“ („невидимост“) на педагога като събеседник (разположение на ръцете, главата, тялото) (Коджаспирова, 2010: 625) .

В. Гюрова определя следните педагогически позиции на учителя в играта:

– позиция на аниматор – в подготвителната фаза на играта означава параметрите на взаимодействието на игровия сюжет – местности, обекти, същества, социални отношения;

– позиция на съчинител – да генерира нови идеи, структури на диалози, на варианти на описание на словесни игри;

– позиция на модератор – гарантира участието на всички деца в играта и създава игрово настроение у тях;

– позиция на съдник (арбитър) – осигурява равноправие между играещите и контролира продължителността на играта;

– позиция на режисьор – обогатява развитието на играта;

– позиция на наблюдател – обединява основанията за осъществяване на всички предходни позиции. Проявява се в одобряващ свидетел в играта, който се съгласява с решенията на децата в игровия процес (Гюрова, 2009: 283 – 284) .

Съвременни технологии за формиране и развитие на сюжетно-ролевите игри предлага Н. Михайленко (Михайленко,1987). Основно педагогическо средство е сюжетът, който съдържа всички компоненти на играта – действия, роли, събития. Играта се развива като зона на постоянен пренос у детето от условни действия към тяхното вербално означаване и обратно. Развитието на сюжета в единството на тези два плана се нарича „начин за построяване на играта“.

Конкретизацията на отделните начини за изграждане на играта зависи от избора на определени елементи от структурата на сюжета и от формата на игровото действие, в която се реализира.

Определят се три етапа на формиране на играта:

– усвояване на условни игрови действия с играчки с предмети-заместители (1 – 2,5 г.);

– ролево поведение (ролеви отношения и взаимодействия) (2,5 – 4,5 г.);

– начини за построяване на сюжет (сюжетоизграждане) (4,5 – 7 г.).

Изведени са три равнища на взаимодействие на децата в съвместната игра с педагога. На първото ниво приоритет получават сюжетно-ролевите играчки, играчки-копия, които определят темата на игра и формата на взаимодействие: подражателно, поредно, функционалноразпределително. На второто ниво централен момент са правилата за ролево поведение, които регулират взаимодействието. На третото ниво основно се работи за съгласуваното построяване на сюжета: избор на тема, последователно развитие на събитията, ситуации на ролево взаимодействие.

Игровата технология включва две понятия: управление на играта и ръководство на играта. И двата типа педагогическо влияние са насочени към формиране на играта. Ръководството предполага участие на възрастния като непосредствен играч. Управлението се свързва с използването на косвени методи на влияние и запазване на самостоятелността на децата в играта.

Н. Михайленко и Н. Короткова определят основните принципи за организация на играта в педагогическия процес на детската градина: учителят трябва да играе заедно с децата; трябва да играе през цялото предучилищно детство, но така да развива играта, че децата да откриват нов, по-сложен начин на нейния строеж; при формиране на игровите умения едновременно да ориентира детето както към осъществяване на игровото действие, така и към поясняване на неговия смисъл за партньора – възрастен или връстник; игровото взаимодействие на учителя с децата е основано на свободна импровизация, в която педагогът гъвкаво и спонтанно реагира на предложенията на децата; съвместната игра на учителя с децата предполага свободно влизане и излизане на участниците (Михайленко & Короткова, 2000) .

Комплексна технология за ръководство и развитие на играта предлага Е. Зворигина (Зворыгина, 1988). В изследването са обхванати основните фактори от околната среда:

1. Запознаване с околната среда посредством активна дейност на децата.

2. Обучаващи игри.

3. Своевременна подготовка на предметно-игровата среда.

4. Проблемно общуване на педагог с деца в игровия процес.

Г. Селевко извършва едно от най-мащабните изследвания на съвременните образователни технологии, в което отделя обстойно внимание на игровите технологии (Селевко,1998). Според него играта, като метод на обучение и възпитание, се използва още от древността. Чрез нея се предава опитът от по-възрастните поколения към по-младите. Източник на игрови технологии е народната педагогика. В съвременното училище играта е технология за активизация и интензификация на учебния процес и се използва по следните начини:

– в качеството на самостоятелна технология за усвояване на понятия, теми и раздели от учебните предмети;

– като компонент на по-широка технология;

– в качеството на технология на урока (занятието) или негов фрагмент (увод, обяснение, затвърждаване, упражнение, контрол);

– като технология за извънкласна работа (игри „Зарница“, „Орленок“, КТД и др.).

Според Г. Селевко „понятието игрови педагогически технологии включва достатъчно широка група от методи и похвати за организация на педагогическия процес във формата на различни педагогически игри“ (Селевко,1998).

Педагогическата игра се различава от свободната игра по следните параметри:

– има точно поставена цел на обучението;

– целта е свързана с постигане на съответен педагогически резултат;

– резултатът е обоснован и може да се види практически;

– резултатът е с учебно-познавателна насоченост.

Особеностите на игровите технологии са със следните характеристики:

– играта, като технология, има своето място и значение за развитието на детето не само в предучилищна възраст, но също така в начална, средна и горна училищна възраст;

– играта се съчетава с другите форми на учебно-възпитателен процес и изисква високо педагогическо майсторство;

– развиващият потенциал на игровата технология се дължи на двойствените характеристики на играта: доброволност и задължителност, развлечение и напрежение, мистика и реалност, обособеност от всекидневието и постоянна връзка с него;

– играта е силен мотивационен фактор, детето в процеса на играта се ръководи от личностни нагласи и мотиви;

– играта се характеризира с двуплановост в поведението, с възможност за влизане в роли, които са недостъпни за човека във всекидневния живот. Изпълнението на такива роли му позволява да израсне „с една глава по-високо“ в психическото и личностното развитие, да интерпретира по различен начин своя „Аз“.

Източници на игровите технологии са:

– детската игра и реалното и игрово поведение на детето в игровия процес;

– народната педагогика (етноигрите);

– нашият и чуждестранен педагогически опит в миналото и съвременността;

– обществените науки, психология, педагогика и други науки.

Игровите технологии включват: технологията на развиващите игри на Б. Никитин; игрова методика за обучението на децата по теория на музиката; деловите игри, имитационните игри; операционните игри; изпълнението на роли; делови театър; психодрама и социодрама.

Г. Селевко посочва и предвестниците на съвременните образователни технологии: организационно-дейностните игри с участието на игротехници и асистенти на игротехниците; училище-театър (театрализация на околния свят); извънкласни ролеви игри; финансово-икономически делови игри; игрови автомати.

В заключение, игровите технологии влизат все повече в различни сфери на образованието, а целта е да активизират децата и учениците в педагогическия процес и да стимулират тяхното интелектуално и личностно развитие.

БЕЛЕЖКИ

1. Перспективы, (2), 1983.

2. Проблемы дошкольной игры: психолого-педагогический аспект. Под ред. Н. Поддьякова и Н. Михайленко (1987) М., Педагогика.

ЛИТЕРАТУРА

Гюрова, В. (2009). Педагогически технологии на игрово взаимодействие. София: „Веда Словена – Ж. Г“.

Димитров, Д. (1989). Типови игрови технологии за детската градина и началното училище. Благоевград.

Зворыгина, Е. (1988). Первые сюжетные игры малышей. Москва: „Просвещение“.

Иванова, Г. (2000). Педагогически игрови технологии. Пловдив.

Коджаспирова, Г. (2010). Педагогика. М., „Кнорус“.

Михайленко, Н. Я., Короткова, Н. (2000). Организация сюжетной игры в детском саду. Москва.

Селевко, Г.(1998) Современные образовательные технологии. М., „Народное образование“.

Эргонова, Н. (2014). Педагогические технологии в профессиональном обучении. Москва: „Академия“.

REFERENCES

Gyurova, V. (2009). Pedagogicheski tehnologii na igrovo vzaimodeystvie. Sofiya: “Veda Slovena – Zh. G”.

Dimitrov, D. (1989). Tipovi igrovi tehnologii za detskata gradina i nachalnoto uchilishte. Blagoevgrad.

Zvoraygina, E. (1988). Pervaye syuzhetnaye igray malayshey. Moskva: “Prosveshtenie”.

Ivanova, G. (2000). Pedagogicheski igrovi tehnologii. Plovdiv.

Kodzhaspirova, G. (2010). Pedagogika. M., “Knorus”.

Mihaylenko, N. Ya., Korotkova, N. (2000). Organizatsiya syuzhetnoy igray v detskom sadu. Moskva.

Selevko, G. (1998) Sovremennaye obrazovatelynaye tehnologii. M., “Narodnoe obrazovanie”.

Ergonova, N. (2014). Pedagogicheskie tehnologii v professionalynom obuchenii. Moskva: “Akademiya”.