Резюме. В настоящата статия се прави сравнителен анализ на моделите за отчет на специфичната натовареност на университетските преподаватели в дистанционна форма на обучение. Целта е да се откроят добрите практики и евентуално да се направи крачка в посока предлагане на универсален модел, който да подпомогне работата на университетите относно удовлетворяване критериите на НАОА. А също и да създаде условия за повишаване мотивацията и ангажираността на преподавателите за проектиране и изграждане на все покачествени електронни курсове за дистанционно обучение.

Ключови думи: дистанционно обучение

Въведение

Трансформирането на традиционен учебен курс в електронен, който да се прилага в дистанционната форма на обучение в съвременните български университети, изисква специфична педагогическа компетентност у преподавателите. През месеците на задължително онлайн обучение в условията на извънредното положение поради пандемията COVID-19 на всички учители и преподаватели се наложи да извършват допълнителни учебни дейности, които не са присъщи за традиционното обучение. Проблемът със специфичната натовареност на преподавателите в дистанционното обучение като че ли изплува на дневен ред, макар и да не е нов. В настоящата статия се прави сравнителен анализ на моделите за отчет на специфичната натовареност на университетските преподаватели в дистанционна форма на обучение с цел да се откроят добрите практики и евентуално да се направи крачка в посока предлагане на универсален модел, който не само ще подпомогнe работата на университетите относно удовлетворяване критериите на НАОА, но и ще създаде условия за повишаване мотивацията и ангажираността на преподавателите за проектиране и изграждане на все по-качествени електронни курсове за дистанционно обучение.

Моделът за отчитане на специфичната натовареност на преподавателите се отнася най-вече за дистанционната форма на обучение и затова е базиран на двата държавни нормативни документа, на които организирането и провеждането на дистанционното обучение би следва изцяло да съответства, а именно:

– Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища (от 2004)1);

– Критериите2) за оценяване на дистанционна форма на обучение на НАОА, приети от Акредитационния съвет на НАОА на 09.03.2017 г.

Предпоставки за изграждане на модела. Подготовката на модела за отчитане специфичната натовареност на преподавателите в дистанционна форма на обучение се налага от критериите за оценяване на дистанционната форма на обучение (на НАОА), в които има изискване да бъдат разработени:

– „нормативна база и мерки за формиране на академична натовареност и за стимулиране на преподавателите за участие в дистанционна форма на обучение, за проектиране и разработване на виртуални ресурси и др.“ (критерий 4.1);

– „Нормативен документ за отчитане на специфичната натовареност на преподаватели в дистанционна форма на обучение за специалност. Мерки за стимулиране и подкрепа на преподаватели за проектиране и разработване на виртуални ресурси.“ (т. 31);

– „Отчети за специфичната натовареност на преподавателите в дистанционна форма на обучение за специалност“ (т. 25).

1. Основни понятия

За целите на настоящото изследване е важно да се разгледат някои основни понятия като електронно обучение, дистанционно обучение, специфична натовареност на преподаватели в дистанционна форма на обучение в специалност.

Електронното обучение (e-learning) е подход, ориентиран към студента, при който се прилагат съвременни мултимедийни технологии и интернет за по-добряване качеството на учене чрез улесняване на достъпа до ресурси и услуги, както и към отдалечен обмен и сътрудничество (Peycheva-Forsayt 2014, 2).

Ролята на технологиите в електронното обучение се свежда до: (PeychevaForsayt 2014)

– средство за съхранение, извличане, обработване и представяне на учебна информация;

– средство за комуникация (синхронна или асинхронна) между преподавател и студенти;

– средство за осъществяване на основни учебни дейности (присъствено или отдалечено);

– средство за организация, администриране и управление на учебната дейност.

Провеждано в дистанционна форма, електронното обучение създава предпоставки за достигане до обучаемите в избрано от тях време и място. Електронно обучение може да се прилага и като допълваща форма при редовното и задочното обучение.

Дистанционно обучение – не е ново понятие, възникнало е в края на XIX век. То характеризира „обучение, което не е задължително да включва използването на компютри и мрежи. Такъв пример е кореспондентското обучение. Дистанционното обучение предполага взаимодействие между учащите се и между тях и преподавателя от разстояние. С развитието на технологиите – аудиовизуалните, а после и електронните – дистанционното обучение все по-често се асоциира с тяхното използване“ (Peycheva-Forsayt et al. 2009, 4).

Съгласно чл. 1 (2) от Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища (от 2004) „Дистанционната форма на обучение“ е организация на учебния процес, при която студентът и преподавателят са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като създадената дистанция се компенсира с технологични средства“.

С цел определяне същността на понятието „специфична натовареност на преподавателите в дистанционна форма на обучение“ е целесъобразно да бъдат разгледани различията между дистанционната форма на обучение и редовната (и задочната) форма на обучение.

В контекста на Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища (от 2004) създадената дистанция между студента и преподавателя се компенсира с технологични средства. Един от най-съществените въпроси, свързани с качеството на дистанционното електронно обучение, е дали неговото осигуряване се отличава от това на традиционното присъствено обучение, макар и подпомогнато от технологиите. Механизмите за осигуряване на качество, приложени към тези два вида обучение, следва да се различават.

Могат да се посочат следните основни типове различия между присъственото (редовно и задочно) и дистанционното обучение по отношение на преподавателската натовареност:

– електронното учебно съдържание – за да се компенсира липсата на физическо присъствие на преподавател, е нужно учебното съдържание да има отличителните по отношение на традиционните учебни материали характеристики като мултимедийност (да съдържа освен текст и изображения, но и аудио и видео информация), нелинейност (наличие на хипервръзки) и интерактивност (взаимодействие със средата) (Peycheva-Forsayt 2012);

– отдалеченост на обучаемите, което ограничава взаимодействието с преподавателите в сравнение с присъственото обучение. Чрез съвременните комуникационни технологии може да се реализира „интерактивната връзка студент – преподавател“ (в контекста на чл. 7 на Наредбата), без да се налага те физически да са на едно място;

– дизайн на дистанционното обучение, който включва детайлно проектиране на всички учебни ресурси и задачи, онлайн учебни дейности, процедури и инструменти за оценяване, както и инструментите на електронната среда, с помощта на които всички компоненти на обучение ще бъдат реализирани (Peycheva-Forsayt 2012);

– дистанционното обучение е „видимо“, т.е. тъй като комуникацията онлайн е текст-базирана или чрез видеоконферентна връзка и в повечето случаи съхранена, тя е лесна за наблюдение и инспектиране. Същото се отнася и до учебните материали и дейности, от които се пази следа в платформата за електронно обучение (Peycheva-Forsayt 2012).

В този контекст специфичната натовареност на преподавателите в дистанционна форма на обучение включва следните учебни дейности, различни от дейностите, които преподавателят извършва в редовна и задочна форма.

Учебна дейност 1. Създаване на учебно съдържание (учебни материали и ресурси), което има специфичните (т.е. различни от редовно и задочно) за дистанционното обучение характеристики, а именно мултимедийност, нелинейност, интерактивност. Публикуваното учебно съдържание в платформата за дистанционно обучение трябва да е 75% от учебното съдържание според учебната програма.

Основания за учебна дейност 1 могат да бъдат открити в Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища (чл. 9 (1)) и критериите на НАОА (т. 3 и т. 24).

Учебна дейност 2. Планиране на учебни дейности (специфични за дистанционното обучение, т.е. различни от учебните дейности в редовна и задочна форма).

Учебните дейности в дистанционна форма реализират т.нар. „интерактивна връзка студент – преподавател или между студенти“ (в контекста на Наредбата) и осигуряват постигане на по-добро разбиране и усвояване на учебния материал.

Типове дейности:

– задания, форуми, уики (работа по групи) и др.;

– активни дейности (като уебинар, видеоконференции, виртуална класна стая, урок), които могат да компенсират липсата на присъствено взаимодействие между преподавател и студент/и по време на лекциите и семинарите от редовната и задочната форма.

Синхронната учебна среда (или онлайн обучението), като част от учебна дейност 2, включва онлайн лекции и онлайн семинарни упражнения. Организира се във виртуалната учебна зала по график (предварително обявен за преподавателя и студентите). Преподавателят би следвало много внимателно да прецени кога да приложи видео лекция (асинхронно обучение) и кога – онлайн лекция (синхронно обучение), тъй като основната разлика, от педагогическа гледна точка, е възможността за взаимодействие между участниците в учебния процес.

Основания за учебна дейност 2 могат да бъдат открити в критериите на НАОА (т. 21 и т. 24).

Учебна дейност 3. Дизайн (проектиране) на електронен курс за дистанционно обучение.

Планирането и проектирането на електронен учебен курс (учебни ресурси и дейности) за дистанционното обучение е плод на творческия труд и стила на всеки преподавател, който умело прилага специфичните за дистанционната форма на обучение педагогически подходи.

Основания за учебна дейност 3 могат да бъдат открити в критериите на НАОА (т. 5 и т. 6).

Учебна дейност 4. Организиране на онлайн консултации.

Онлайн консултацията е синхронна електронна комуникация между преподавател и студент/и, при която участниците се намират на различни географски места, но са на линия по едно и също време.

Онлайн консултациите могат да бъдат два вида:

– чат (писмена комуникация между преподавател и студент/и в реално време) – преподавателят влиза в чат-стаята за консултации в точно определен ден и час (предварително обявен на студентите). Консултацията може да бъде проведена от всяко място, като предварително бъде създадена чат-стаята на съответния преподавател; или

– видеоконферентна връзка (устна комуникация със студентите в реално време) преподавателят влиза във виртуалната учебна зала за консултации в точно определен ден и час (предварително обявен на студентите).

Основания за дейност 4 могат да бъдат открити в Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища (чл. 7) и критериите на НАОА (т. 36 и т. 11).

Тук, разбира се, възниква логичният въпрос кой и как ще реализира контрола върху изпълнението на учебните дейности, включени в специфичната натовареност на преподавателя в дистанционна форма на обучение. И докато за редовна и задочна форма има изградени през годините и общоприети начини и процедури за контрол, за дистанционна форма липсва единство и в различните университети този проблем е решен по различен начин или изобщо не е решен.

Във Великотърновския университет от края на 2019 г. е създадена Комисия за мониторинг на качеството на дистанционното обучение, която е специализиран колективен орган на Академическия съвет по въпросите на качеството на дистанционната форма на обучение в Университета. В нея се включват директорът на Центъра за дистанционно обучение, който е председател на Комисията, представители на обучаващи звена на Университета, които предлагат програми в дистанционна форма на обучение.

Комисията изпълнява следните основни дейности:

– разработване на инструментариум за мониторинг на качеството на учебните курсове в дистанционна форма на обучение;

– извършване на периодични проверки с цел мониторинг и оценка качеството на създадените курсове съобразно утвърдените от Акредитационния съвет на НАОА критерии за оценяване на дистанционна форма на обучение.

За целите на изследването е полезно да бъдат разгледани добри практики в някои български университети, както и да се направи кратък анализ на нормативните документи, касаещи отчитането на специфичната натовареност на преподавателите в дистанционна форма.

2. Добри практики от българските университети с хуманитарен профил (подобен на профила на Великотърновския университет)

При подготовка на анализа се има предвид само информацията, която университетите са публикували официално на сайтовете си, като усилията са насочени към търсене на отговор на следните въпроси.

– Какво се разбира под аудиторна заетост в дистанционна форма? Дали се вземат предвид само присъствените занятия (лекции, семинарни упражнения и др.), или в аудиторната заетост са включени и специфичните за дистанционната форма учебни дейности (създаване на е-курс по дисциплина; онлайн консултации, уебинари и др.)?

– Дали се отчита специфичната работа на преподавателя в дистанционна форма и как?

В анализа са включени Софийският университет, Югозападният университет, Пловдивският университет и Шуменският университет.

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Съгласно нормативен документ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (РД19-451/27.11.2019)3) дейностите – подготовка (дизайн) на нов курс; подготовка (дизайн на електронни учебни ресурси за нов курс); актуализация на курс, се считат за извънаудиторна заетост в дистанционна форма на обучение. От Учебния план4) на магистърска програма „Информационни и комуникационни технологии в образованието“ за дистанционна форма на обучение става ясно, че преподавателите отчитат само присъствените часове (лекции, семинарни упражнения и практически упражнения/хоспитиране), които според Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища трябва да са не повече от 30% от аудиторната заетост в редовна форма.

Извод: в Софийския университет под аудиторна заетост се има предвид само присъствените занятия; отчита се специфичната работа на преподавателя в извънаудиторната заетост при създаване и актуализиране на е-курсовете.

Югозападен университет „Неофит Рилски“

От образците 5) за учебни планове и учебни програми в дистанционна форма се вижда, че неприсъствената заетост (70%) се счита за аудиторна заетост, което също следва да се отчита. Съгласно Правилника 6) за организиране на дистанционна форма на обучение в Югозападния университет „Неофит Рилски“ чл. 18. (2) неприсъствените занятия се отчитат като консултации.

Съгласно чл. 69 (ал. 5 и 6) от Правилника7) за образователните дейности на Югозападния университет „Неофит Рилски“: (5) неприсъствената част се провежда под формата на: самоподготовка, синхронна и асинхронна комуникация с тютори (преподаватели), полагане на тестове, подготовка на курсови работи, проекти и други; (6) задължителни за студента и тютори (преподаватели) са консултациите по интернет, определени с учебната програма за всяка дисциплина, но не по-малко от 10 на сто от аудиторната заетост, предвидена в учебния план за редовна форма на обучение по специалността.

Извод: в ЮЗУ неприсъствената заетост (която е над 70% от аудиторната за редовна форма) се счита за аудиторна заетост и се отчита както аудиторната.

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

От правилника8) за организация, провеждане и осигуряване на електронни и дистанционни форми на обучение в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ става ясно, че ПУ използва електронни форми на обучение във всички форми на обучение за придобиване на висше образование, както и в различни формални и неформални степени и форми на специализация и квалификация (чл. 5.(1)).

Изводът, който можем да направим, е, че в ПУ има добре развити електронни форми на обучение, които се прилагат във всички форми на обучение.

Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“

От правилника9) на Центъра за електронно обучение към Шуменския университет става ясно, че Центърът за дистанционно обучение е трансформиран в Център за електронно обучение през 2019. ШУ не предлага програми в дистанционна форма на обучение.

Изводът, който се налага в резултат от анализа на състоянието на дистанционната форма в българските университети със сходен профил на ВТУ, е:

– и в трите (без Шуменския университет) университета има правила и процедури за отчитане на специфичната за дистанционната форма работа на преподавателя, макар че всеки университет има собствено виждане как да бъде организирано това;

– липсва единство по отношение на понятието аудиторна заетост в дистанционна форма.

3. Добри практики от някои други български университети

Университет за национално и световно стопанство (УНСС)

От правилника10) за учебната дейност на УНСС (табл. 3) се вижда, че пълната заетост бива аудиторна (лекции и упражнения) до 30% и извънаудиторна. Липсва публично обявена информация за това как се отчита работата на преподавателите в дистанционна форма.

Военните училища

В инструкция11) за организиране и провеждане на дистанционна форма на обучение във военните училища има раздел шести – „Отчитане на аудиторната заетост на научно-преподавателския състав, организиращ и провеждащ дистанционна форма на обучение“, съгласно чл. 31 – 34 за аудиторна заетост се отчита освен всеки присъствен академичен час (чл. 31), но и:

– изготвянето на учебно съдържание, изпращането му на електронните адреси на обучаемите, проверката на разработки извън присъствените занятия, консултациите и другите дейности на преподавателите, свързани с дистанционна форма на обучение в размер на не повече от 30 на сто от хорариума за съответната учебна дисциплина (чл. 32);

– разработването на курсове за самоусъвършенстване, учебни материали за самостоятелно изучаване или на други информационни блокове, одобрени за дистанционно обучение от основно звено, се отчитат за аудиторна заетост в размер на 1 академичен час, умножен по броя на ползвалите (завършили) съответния курс или материали, но не повече от 30 часа годишно (чл. 34).

Аудиторната заетост на научно-преподавателския състав, провеждащ квалификационни курсове в дистанционна форма на обучение, се отчита в размер на 5 на сто от хорариума за дадения курс, умножен по броя на обучаемите в курса, но не повече от броя на часовете за курса, определен в учебната документация (чл. 33.).

Технически университет София

В нормативите12) на учебната заетост на преподавателите от Технически университет – София, за учебната 2019/2020 са заложени неприсъствени лекционни часове и неприсъствени часове упражнения.

Русенски университет „Ангел Кънчев“

Русенският университет обезпечава дистанционната форма на обучение на базата на специално разработена платформа за е-обучение eLSe-02. От информацията на сайта13) на РУ става ясно, че в учебните планове на програмите в дистанционна форма на обучение аудиторната заетост се разбира само като присъствени занятия. Липсва публично обявена информация за правила на отчитане на преподавателската натовареност.

Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна

От правилника14) за организиране на дистанционна форма на обучение в Медицинския университет – Варна, чл. 17 (6) задължителни за студента и за преподавателя (титуляр и асистент) са комуникациите по интернет, равняващи се на 10 на сто от аудиторната заетост, предвидена в учебния план за редовна форма на обучение по специалността.

Стопанска академия – Свищов

От сайта може да бъде намерена и разгледана учебна програма по дисциплина в програма в дистанционна форма на обучение (например от учебния план15) на магистърска програма „Банков мениджмънт“, ОКС „Магистър“, дистанционна форма, икономисти, дисциплината „Практически банков мениджмънт“). Веднага прави впечатление фактът, че аудиторната заетост за дистанционна форма включва освен присъствен период, но и синхронни и асинхронни онлайн лекции, които се отчитат еднакво както за редовна, така и за дистанционна форма.

Икономически университет – Варна

От сайта на ИУ – Варна16), се вижда, че в учебните планове за дистанционна форма за аудиторна заетост се считат само присъствените занятия (лекции и упражнения). На сайта липсва публикуван регламент за отчитане специфичната натовареност на преподавателите в дистанционна форма на обучение.

Нов български университет

На сайта на НБУ17) могат да се намерят редица стандарти – стандарт за дистанционно обучение; стандарт за електронно обучение в курс и др., като приложения на наредба за учебния процес в НБУ.

От стандарт18) за основните дейности на редовните преподаватели в НБУ се вижда, че в системата за допълнително заплащане влиза извънаудиторна заетост на преподавателите като заетост – поддържане на дискусионен форум в уебсайта; влагане на учебни материали за електронно обучение – виртуална лекция, радиолекция, видеолекция, учебен филм, допълнителни учебни материали (статии, реферати, есета, статистически данни, графични, аудио и видеоматериали, библиографии и др.).

Висше училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР) – Пловдив От системата19) за формиране и отчитане учебната заетост на академичния състав в дистанционна форма на обучение става ясно, че аудиторната заетост включва освен присъствени консултации по лекционния материал, присъствени консултации по самоподготовка, но и онлайн консултации (чл. 1). От учебните планове20) се вижда, че различните видове аудиторна и извънаудиторна заетост са разписани с уточнени часове.

4. Кратък сравнителен анализ на наличните правила за отчет на специфичната за дистанционното обучение работа на преподавателите в някои български университети

За целите на изследването са подбрани 13 български университета, които са разделени на две групи (без Шуменския университет остават 12):

– университети с хуманитарен профил (сходен на профила на ВТУ) – Софийски; Югозападен, Пловдивски, Шуменски;

– някои други български университети – УНСС, военните училища, Техническият университет – София, Русенският университет, Медицинският университет – Варна, Стопанската академия – Свищов, Икономическият университет – Варна, Нов български университет и ВУАРР.

Сравнителният анализ е ограничен в следните направления:

– платформа за дистанционно обучение;

– аудиторна заетост в дистанционна форма;

– правила и процедури за отчитане на академичната натовареност, специфична на ДФО аудиторна заетост.

Изводите, които се налагат, могат да бъдат обособени в трите основни направления на анализ: платформи за дистанционно обучение; аудиторна заетост в дистанционна форма; правила и процедури за отчитане на академичната натовареност, специфична за дистанционната форма на обучение.

4.1. Платформи за дистанционно обучение

От всички разгледани университети (12 на брой) 9 организират дистанционната си форма на база платформата за дистанционно обучение Moodle (безплатна), два – Blackboard (платена), и един – платформа, разработена специално за тях.

Извод: голяма част от българските университети (държавни и частни) ползват платформата за електронно обучение Moodle, за да реализират дистанционната си форма. Причините са: безплатна е; лесна и интуитивна за ползване както от студенти, така и от преподаватели; има нужните функционалности, за да се създадат условия за удовлетворяване на критериите на НАОА.

4.2. Аудиторна заетост в дистанционна форма

В държавните нормативни документи (Закон за висшето образование, Наредба за прилагане на система за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища, Наредба за държавните изисквания за дистанционно обучение, Критерии на НАОА) липсва яснота какви точно учебни дейности се включват съответно в аудиторната и в извънаудиторната заетост за дистанционна форма. Затова и специфичната натовареност на преподавателя в дистанционна форма се отразява в учебната документация по различен начин за всеки университет. Могат да се оформят две групи университети:

– университети, които в аудиторната заетост се включват учебни дейности, специфични за дистанционната форма; и

– университети, които не приемат за аудиторна заетост учебните дейности, специфични за дистанционната форма, и ги поставят в графа „извънаудиторна заетост“ в учебните си планове.

По отношение на разбирането за аудиторна заетост в дистанционна форма в българските университети липсва единство. От анализираните в изследването университети 4 (Софийски университет, УНСС, Русенски университет и Икономическият университет – Варна) не виждат разлика между аудиторната заетост в редовна и в задочна форма, т.е. присъствените занятия (лекции, упражнения и др.) и аудиторната заетост в дистанционната форма.

Извод: нормативната база на национално ниво по отношение на дистанционната форма не регламентира еднозначно специфичната натовареност на преподавателя като аудиторната заетост. Това може да се тълкува като предоставяне на поле за академична автономност в работата на университетите.

4.3. Правила и процедури за отчитане на академичната натовареност, специфична за дистанционната форма на обучение

Важно е да се уточни, че събраните данни са на база официално публикуваната на сайтовете на университетите информация. Немалка част от университетите не са предоставили публично подобна информация. Въпреки това можем да направим следните изводи:

– наблюдава се липса на единство в подходите за отчет на академичната натовареност на преподавателите;

– от всички изследвани университети (12 на брой) в 7 имат регламент и правила, според които се отчита специфичната натовареност на преподавателите в дистанционна форма на обучение, за 5 университета няма публикувана информация (УНСС, Икономически университет – Варна, Стопанска академия – Свищов, Русенски университет и Нов български университет);

– във всеки университет от общо 7-те (за които е намерена информация) има изработена формула, по която се извършва отчитането. Тази формула е различна за всеки един университет, тук единство няма. Може да се забележи единствено, че присъстващите параметри най-често са брой студенти и планирани в учебния план за редовна форма аудиторни занятия. Разбира се, има изключения, като Софийския университет, които отчитат само работата по подготовката и актуализирането на електронен учебен курс, по който обаче могат да работят както дистанционни, така и редовни и задочни студенти.

5. Състояние на дистанционното обучение във Великотърновския университет

Анализът е направен по същите направления, както и за другите университети по-горе.

5.1. Платформата за дистанционно обучение във ВТУ

С началото на учебната 2019/2020 дистанционната форма във Великотърновския университет стартира с платформата Moodle. Макар преходът от една платформа към друга да е съпроводен от затруднения, тази крачка е наложителна, за да се осигури подходяща среда за обучение, в която е възможно, от една страна, преподавателите да разгърнат творческия си потенциал по отношение на проектиране и създаване на учебни курсове, използвайки разнообразните средства на средата, и от друга страна, максимално удовлетворяване критериите на НАОА.

5.2. Аудиторна заетост в дистанционна форма във ВТУ

Съгласно чл. 9 от Правилника 21) за структурата и организацията на учебния процес и правата и задълженията на студентите учебната работа със студентите в Университета е аудиторна и извънаудиторна според учебните планове и се извършва чрез: 1. лекции, семинарни и лабораторни упражнения; 2. курсови работи, курсови проекти, реферати, тестове; 3. учебно-изследователска работа; 4. работа по научни и практически задачи в екип с преподавател; 5. организирана и контролирана самостоятелна работа; 6. консултации; 7. практическа подготовка; 8. електронно обучение (e-learning) и видеоконферентна връзка (Приложение № 2 към правилника).

От Правила22) за разработване и утвърждаване на учебна документация се вижда, че неприсъствените периоди 70% са заложени като работа в интернет среда. Неприсъствените периоди се считат за специфична аудиторна заетост, като извнаудиторната заетост се разглежда отделно.

5.3. Правила и процедури за отчитане на академичната натовареност, специфична на ДФО аудиторна заетост

В Процедурата23) за планиране, възлагане и отчитане на годишната аудиторна заетост т. 1 е описана всяка учебна дейност, която може да бъде отчитана от преподавателите – лекции, семинарни упражнения, научни ръководства и т.н., но липсва учебна дейност, която да отчита специфичната натовареност на преподавателя в дистанционната форма.

6. Модел за отчет на академичната натовареност, специфична за дистанционната форма на обучение

На базата на направения анализ се предлага модел за отчитане на учебните дейности в дистанционна форма, който обхваща следните направления.

Направление 1. Промяна в задължителните атрибути за учебен план (и учебните програми на дисциплините) в дистанционна форма.

Аудиторната заетост в дистанционна форма би следвало да бъде два вида – присъствени периоди (до 30% от аудиторната заетост, предвидена за редовната форма на обучение по дадената специалност в учебния план съгласно чл. 11 на Наредбата за държавните изисквания за дистанционно обучение) и неприсъствени периоди (70%).

В аудиторната заетост (присъствените периоди – до 30%) се включват:

– лекции (изискват физическо присъствие);

– семинарни упражнения (изискват физическо присъствие).

В аудиторната заетост (неприсъствените периоди – 70%) би могло да се включи работа в интернет среда – синхронна и асинхронна;

– работа в синхронна среда (онлайн лекции и онлайн семинарни упражнения);

– работа в асинхронна среда – публикуване и дизайн на електронен учебен курс в платформа за дистанционно обучение (учебни ресурси и дейности);

– общият хорариум на работа в интернет среда (синхронна и асинхронна) да е 70% от аудиторната заетост в редовна форма, като двете среди (синхронна и асинхронна) се съчетават (или „смесват“), т.е. преподавателят в зависимост от спецификата на дисциплината си да определя тяхното съотношение в брой часове.

Направление 2. Промяна в годишната аудиторна заетост на преподавателя, като се даде възможност да се включат и специфичните за дистанционна форма учебни дейности.

Направление 3. Онлайн лекциите и онлайн семинарните упражнения, предвидени в раздел „Работа в интернет среда“ в учебния план, да се провеждат:

– по предварително обявен график (ден и час);

– във виртуална зала, планирана и организирана в платформа за видеоконференции.

За един учебен час от онлайн семинарно упражнение се считат 45 мин.

Пример

Дисциплината „Информационни и комуникационни технологии в обучението и работа в дигитална среда“ е задължителна за всички студенти, които се подготвят за учители (според Наредбата24) за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“). В учебните планове за редовна форма на обучение в педагогическите специалности на Великотърновския университет най-често е с хорариум 30 академични часа (15 часа лекции и 15 часа семинарни упражнения).

Моделът на разпределение на часовете за аудиторна заетост е апробиран през учебната 2019/2020 учебна година във Великотърновския университет.

Заключение

Изложеният модел, разбира се, може да претърпи промени, но е наложително да има единно (регламентирано) правило за отчитане на специфичната аудиторна заетост на преподавателите, с което висшите училища ще отговорят на изискванията на НАОА, но и по този начин ще се направи крачка напред в посока повишаване мотивацията на преподавателите за работа в дистанционна форма.

БЕЛЕЖКИ

1. Наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища, приета с ПМС № 292 от 2.11.2004 г., обн., ДВ, бр. 99 от 9.11.2004 г. Сборник закони – АПИС, кн. 12/2004 г., стр. 380.

2. Критерии за оценяване на дистанционна форма на обучение, Приети от Акредитационния съвет на НАОА на 09.03.2017 г. – https://www.neaa. government.bg/ocenjavane-i-akreditacija/distancionna-forma-na-obuchenie (посетен на 25 февруари 2020).

3. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, РД19-451/27.11.2019 – http://www.phys.uni-sofia.bg/vsichki/Zapoved-vyznagrazhdenia-honoruvani_i_ shtatni.pdf?fbclid=IwAR0sX19KK6PUcCHDEi8odGlMgB_qqkQQmhh__ KxarjwlrYC_Af0K3-dELok (посетен на 25 февруари 2020)

4. Софийски университет – Учебен план на магистърска програма „Информационни и комуникационни технологии в образованието“ за дистанционна форма на обучение https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/ fakulteti/fakultet_po_pedagogika/uchebna_dejnost_bakalavri_magistri_ doktoranti_sdk/magist_rski_programi/fakultet_po_pedagogika/pedagogika/ informacionni_i_komunikacionni_tehnologii_v_obrazovanieto_redovno_ zadochno_i_distancionno_obuchenie (посетен на 25 февруари 2020).

5. Югозападен университет, Център за дистанционно обучение – http://disted. swu.bg/regulations/ (посетен на 25 февруари 2020).

6. Правилник за организиране на дистанционна форма на обучение в Югозападния университет „Неофит Рилски“ http://disted.swu.bg/media/12770/ d1_pr_7.pdf (посетен на 25 февруари 2020).

7. Правилник за образователните дейности на Югозападния университет „Неофит Рилски“ http://disted.swu.bg/media/12752/pravilnik_swu_16-042014.pdf (посетен на 25 февруари 2020).

8. Правилник за организация, провеждане и осигуряване на електронни и дистанционни форми на обучение в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ – https://uni-plovdiv.bg/uploads/site/distance_learning/ Pravilnik_DFO.pdf (посетен на 25 февруари 2020).

9. Правилник на Центъра за електронно обучение към Шуменския университет – http://shu.bg/sites/default/files/rektorat/pravilnici/pravilnik-ceo.pdf (посетен на 25 февруари 2020).

10. Правилник за учебната дейност на УНСС – https://www.unwe.bg/ Uploads/Main/Documents/%D0%9F%D0%A0%D0%90%D0%92%D0%98 %D0%9B%D0%9D%D0%98%D0%9A%20%D0%97%D0%90%20%D0% A3%D0%A7%D0%95%D0%91%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%90%20 %D0%94%D0%95%D0%99%D0%9D%D0%9E%D0%A1%D0%A2.pdf (посетен на 25 февруари 2020).

11. Инструкция за организиране и провеждане на дистанционна форма на обучение във военните училища – Министерство на отбраната https://www. mod.bg/bg/doc/podzakonovi_aktove/20070808_I3.pdf?fbclid=IwAR2m7VyL ZxgU1qBY1gGP2CIYZTQi1OjuTav0kJjE4WWYNc2U86CO9so-9_U (посетен на 25 февруари 2020).

12. Нормативи на учебната заетост на преподавателите от Техническия университет – София, за учебната 2019/2020 http://www.tu-lovdiv.bg/content/ files/normativi_2019_2020_498.pdf (посетен на 25 февруари 2020).

13. Официален сайт на Русенския университет – https://www.uni-ruse.bg/ education/students/e-plan-masters (посетен на 24 февруари 2020).

14. Правилник за организиране на дистанционна форма на обучение в Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна http://www. mu-varna.bg/BG/cdo/Documents/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0 %B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B8%D1%81. %D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0.pdf?fbclid=IwAR3ht9UObi oBD8DFP4SkN3gCtwevXYPu0s0g6K3aabpN0jv8fMOlq2YTuuI (посетен на 25 февруари 2020).

15. Учебен план на магистърска програма „Банков мениджмънт“, ОКС „Магистър“, Дистанционна форма, икономисти – https://www.uni-svishtov.bg/ bg/education/master/magister-documentation/di/1045/%D0%91%D0%B0%D 0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%20%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0 %B8%D0%B4%D0%B6%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%82 (посетен на 25 февруари 2020).

16. Официален сайт на Икономическия университет – Варна https://ue-varna. bg/bg/subject/462 (посетен на 20 февруари 2020).

17. Официален сайт на Нов български университет https://nbu.bg/bg/za-nbu/ struktura-i-upravlenie/normativni-aktove (посетен на 20 февруари 2020).

18. Стандарт за основните дейности на редовните преподаватели в НБУ https:// www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&cad=rja& uact=8&ved=2ahUKEwjmo6ngme3nAhXCSRUIHczMChAQFjAAegQIBhA B&url=https%3A%2F%2Fnbu.bg%2Fdownload%2Fza-nbu%2Fnormativnidocumenti%2FIV.T.2%2F4-2-standart-za-osnovnite-deynosti-na-red-pr. pdf&usg=AOvVaw0SsrT6eNhPjaFlqu-5Xz7R (посетен на 25 февруари 2020).

19. Система за формиране и отчитане учебната заетост на академичния състав в дистанционна форма на обучение – https://uard.bg/files/custom_files/files/ documents/norm_documents/2018/34-%20Sistema%20za%20formirane%20 i%20otchitane%20na%20uch_zaetost%20na%20AS%20v%20DFO_08_0302_07_18.pdf (посетен на 26 февруари 2020).

20. ВУАРР учебните планове http://www.vuarr-dist.com/index.php/site/ pagemagister (посетен май 2020).

21. Правилник за структурата и организацията на учебния процес и правата и задълженията на студентите ВТУ http://www.uni-vt.bg/bul/getnbdoc. aspx?d=385&f=385.pdf (посетен на 25 февруари 2020).

22. Правила за разработване и утвърждаване на учебна документация във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Приети с Решение на АС № 3 от 20.03.2017 г.,изм. и доп. с Решение на АС № 7/26.07.2017 г., доп. с Решение на АС № 9/25.09.2017 г. – http://www.uni-vt.bg/bul/getnbdoc.aspx?d=227&f=227. pdf (посетен на 26.01.2020).

23. Процедура за планиране, възлагане и отчитане на годишната аудиторна заетост http://www.uni-vt.bg/bul/getnbdoc.aspx?d=374&f=374.pdf (посетен на 26.01.2020).

24. Наредба за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“ https://www.google.com/url?sa=t& rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=&ved=2ahUKEwjo_ODD8ufp AhXr0qYKHW7QBkwQFjAAegQIARAB&url=https%3A%2F%2F www.mon.bg%2Fupload%2F2331%2Fnaredba_kvalifikacia_uchitel. pdf&usg=AOvVaw0C1-wcmx-59pg9E8GIWhO0 (посетен май 2020).

ЛИТЕРАТУРА

Пейчева-Форсайт, Р. и др., 2009. Стратегия за развитието на електронното и дистанционното обучение в Софийския университет. В: Пейчева-Форсайт, Р. (ред). Електронното обучение в България – политики, практики, тенденции. София: Даниела Убенова.

Пейчева-Форсайт, Р., 2014. Електронното обучение в средното образование – възможности, реалност и илюзии. София: ОФИС СПОТ.

Пейчева-Форсайт, Р., 2012. За качеството на електронното обучение. В: Четвърта национална конференция с международно участие по електронно обучение във висшето образование. Свищов: Ценов.

REFERENCES

Peycheva-Forsayt, R. et al., 2009. Strategiya za razvitieto na elektronnoto i distantsionnoto obuchenie v Sofiyski universitet. V: Peycheva-Forsayt, R. (red). Elektronnoto obuchenie v Balgariya – politiki, praktiki, tendentsii. Sofia: Daniela Ubenova [In Bulgarian].

Peycheva-Forsayt, R., 2014. Elektronnoto obuchenie v srednoto obrazovanie –vazmozhnosti, realnost i ilyuzii. Sofia: OFIS SPOT [In Bulgarian].

Peycheva-Forsayt, R., 2012. Za kachestvoto na elektronnoto obuchenie. V: Chetvarta natsionalna konferentsiya s mezhdunarodno uchastie po elektronno obuchenie vav vissheto obrazovanie. Svishtov: Tsenov [In Bulgarian].