Наскоро излязлата от печат нова книга на Тодор Шопов „Говорят на други езици“ ни предлага един по-различен поглед към изучаването на език. Разглеждайки сложната проблематика на езиковото обучение през призмата на социологията, това последно по време монографично изследване на автора поставя основите на нова научна дисциплина – педагогическа социолингвистика. Безпорноинтересна, може би все още проблемна изследователска област, но определено приносна.

Обектът на изследване е мащабен и обхваща социопсихологическите проблеми на езикоусвояването, поставени на общосоциално равнище. Направеното проучване синтезира познанието по езикова методика, социолингвистика, социология на културата и антропология. Повествованието се придържа към гъвкава и в същото време твърда логика: тръгва се от структурирането на социалното пространство към анализа на езика като „добре дефиниран обект“, за да се премине към употребата на езика в речта – този „богат и адаптивен инструмент“, в една комуникация „без граници“ и реални възможности за междуезиково разбиране. Интересна е идеята на автора да представиименно в този контекст възможностите и перспективите на ранноезиковото обучение у нас и в света. Тодор Шопов анализира основните противостоящи позиции в тази област, илюстрирайки ги с много и разнообразни примери. Основната идея, която се налага, е, че комуникацията и социализацията са ключови моменти в развитието на детето.

По-нататък следва анализ на употребата на езика в широката обществена среда, извън класната стая. Интерес за читателя ще представлява изследването на езика в политиката и средствата за масово осведомяване, съпоставката между човешкия език и комуникацията на животните, предоставянето на факти и мнения, свързани с изясняване на отношението междуезика и мисленето и езика и културата, а също и нормите и ценностите на обществото, използването на езика в масовата комуникация, метафорите в човешкия живот. Тук е важно да се отбележи, че комуникативната компетенция се разглежда чрез съотнасяне на езика и социалните структури, като комуникативното поведение се изследва в двойна перспектива – процесуална и резултативна. От една страна, комуникативното поведение се възприема като процес, улесняващ социализацията на индивида, а от друга – като продукт на тази социализация.

Начинът на изложение е свободен, на места неочакван, но задължително точен по отношение на фактологията и конкретните примери. Положително впечатление оставя прецизността, с която се изясняват основните термини и понятия – чужд език, контекст, комуникативна компетенция, избор, дискурс, социология и пр. Много навременно Тодор Шопов акцентира върху разбирането за „чужд език“, като подчертава, че терминът „чужд език“ означава „само поредността в овладяването и в такъв смисъл е синоним на „втори език“ или „друг език“ – първият език е родният език на индивида...“.

Повествованието се отличава с още една любопитна особеност. Тя се изразява в умението на автора да информира читателя, да го заинтригува, като му предлага, но не му налага своите виждания. Читателят се чувства свободен да мисли самостоятелно, да разсъждава върху поставените проблеми и да ги интерпретира в контекста на своето професионално светоусещане. Лично аз напълно споделям идеята т. нар. алтернативни методи за езиково обучение да се определят като социолингвистични и психолингвистични. Защото, ако при традиционните методи, включително и комуникативния подход, отправната позиция е съобразяване с бъдещите комуникативни по-требности на обучаваните и съответно структуриране на учебното съдържание, то при алтернативните методи се тръгва от непосредствените потребности на обучаваните и съответно структуриране и социопсихологическо оптимизиране на учебния дискурс.

Задължително следва да се отбележи, че в приложение към книгата се дава описание на един език (български), направен на друг език посредник (английски) – описание, което плавно се вписва в цялостния контекст на анализираната проблематика.

Приносът на изследването е колкото теоретически, толкова и практически. В теоретично отношение авторът съумява да постави, коментира и интегрира в едно ново цяло значими въпроси с интердисциплинарна насоченост. Задълбоченото им познаване и представяне безспорно ще събуди интереса на широк кръг специалисти. В практическо отношение книгата представлява увод в дисциплината „Чуждият език в социокултурна среда“ за студенти по педагогика на масовата и художествената комуникация във Факултета по начална и предучилищна подготовка, Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Със създаването на този нов учебен курс студентите получават практическата възможност да вникнат в същността на големия научен въпрос, а именно – че човекът е в центъра на всички дисциплини, които се изучават в университета.

Ето защо споделям мнението на автора, че книгата „не е само сбор от учебни текстове“, а представлява „свързан разказ за езика и обществото“. Ще добавя само, че лишен от текстово разточителство, този разказ може да бъде привлекателно и полезно четиво за всички, които се стремят към успешен социален диалог в днешния забързан и динамичен свят.

Написана елегантно, с щипка сол и капка мед, „Говорят други езици“ е подчертано високо информативна книга, четивна, едновременно научно академична и художествено привлекателна.