Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина.

София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Едва ли в интелектуалните кръгове у нас някой се съмнява в завидната академична продуктивност на проф. д.п.н. Любен Десев. Въпреки това той продължава да дава нови доказателства за дълголетна посветеност на систематизацията на психологическото познание. Последната такава изява на нашия колега е изданието „Синергетика. Въведение и речник. 777 термина“. В него той просвещава, каталогизира и оценява фактите, историята и понятийния апарат на синергетичната парадигма, приложена към социалните науки и частично към науките за живота.

Книгата се състои от две части, указани в заглавието ѝ: Въведение в синергетичната проблематика и терминология и Речник на понятията на синергетиката и на една синергетично ориентирана психология. В увода авторът формулира серия въпроси (с. 7 – 8), на които изложението дава отговори. Макар че има претенцията да представя „социалната синергетика“ в цялост, всъщност той се задълбочава предимно в нейните психологически измерения. Това е разбираемо – проф. Десев е университетски психолог и педагог, затова и обяснителните схеми на неговия професионален опит му идват отвътре и формират подхода му към синергетичната парадигма. В изложението може да се усети вярата на автора, че обсъжданите идеи могат да по-могнат да се изгради едно хуманно синергетично („еупсихично“) общество, загатнато в късните трудове на Ейбрахам Маслоу.

Въведението започва с обсъждане на дефинициите и обсега на реалностите, подразбиращи се чрез термина „синергетика“. Прави впечатление, че в обсъждането присъстват концепциите на редица български синерголози, третирани равностойно на световни авторитети. Авторът намира положителни страни в многообразието от позиции за предмета на синергетиката. Накрая на този раздел е направено заключението, че за синергетика се говори в три значения: синергетика 1 – като обективни процеси на самоорганизация; синергетика 2 – като поле от наблюдаеми феномени; и синергетика 3 – като конструиране на самоорганизиращи се системи (с. 35 – 37). В този раздел се изброяват множество видни синергетици (с. 22 – 23). Редица от тях – например В. С. Степин, Н. Н. Моисеев, А. П. Назаретян, бяха водещи представители на системния подход, а впоследствие се присъединяват към синергетизма без ясни доводи. И авторът на рецензираната книга е бил почитател на системната парадигма. Неговият отговор за връзката между двете области е, че общата теория на системите е „теоретичният фундамент на синергетиката“ (с. 368), но това реално не е показано. Изобщо провалянето на двата интегративни подхода – кибернетиката и общата теория на системите – преди възхода на синергетиката се нуждае от адекватно обяснение. Не очаква ли и синергетиката подобна съдба?

Въпреки че на корицата на книгата е обявено „777 термина“, в нея се обсъждат още поне 50 специални синергетични термина по двойки и тройки и по-дълги редици във втората част на Въведението. Така чрез съпоставителен анализ проф. Л. Десев ни приобщава към дискурса и в основния набор от понятия на синергетичното изследване. Забелязах, че понятието „еволюция“ (с. 44 – 47) се използва от синергетиците по много различен начин от приетия в биологическите изследвания.

Третият раздел на Въведението търси спецификата на „синергетичната парадигма“ като алтернативен светоглед на традиционните философски възгледи. Прави впечатление, че синергетиката се противопоставя на мономатериализма, допускайки чисто духовни феномени. Това обяснява включването в Речника на статии за понятия като „Библия“, „Исус Христос“, „Парапсихология“, „Ясновидство“ и пр.

Следващият раздел привежда серия от принципи и правила, дискутирани в синергетиката. Те не се отличават с особена оригиналност, твърде много са на брой и са хетерогенни по действието си. Мисля, че това е най-неизбистрената част на синергетичната парадигма.

Последният, пети раздел на Въведението представя синергетичната концепция за творчеството, разработвана от проф. Л. Десев заедно със Салех Брик и Никола Десев в последното десетилетие и публикувана като отделна книга „Психология на творчеството. Теоретични проблеми, емпирично изследване, креативни задачи“3) , която е рецензирана в списание „Педагогика“4) . Тук тя е подробно изложена на 30 страници. Впрочем това е най-увлекателно написаната част на рецензираната книга. Авторът разглежда творчеството като сложен синергетично-системен обект, който се поддава на анализ посредством категориите на синергетичната парадигма. Творчеството в авторовото становище се дели на два фундаментални типа – творчество на природата и творчество на човека, и производни видове. Обсъждат се творчески структури и цялостни качества на творческите процеси, както и последователни етапи на творческата дейност на субекта. Същинският творчески акт се обяснява посредством действието на ККК (когнитивно-креативен квартет). Проследяват се и характеристиките на творческата натура (с. 86 – 87). Специфичните особености на творческата дейност и на нейните творчески продукти са илюстрирани находчиво с примери от живота на изтъкнати творци.

Като цяло, Въведението дава адекватна представа за историята, понятийния апарат, проблемите и постиженията на мейнстрийма на синергетичните изследвания, иницииран от Херман Хакен и Иля Пригожин. Но остават необсъдени синергетичните теории на Бъкминстър Фулър (1895 – 1983) 1) и на Джеймс Лавлок (1919) 2) , които са сериозни алтернативи на мейнстрийма на синергетиката. Но описанията и интерпретациите на проф. Л. Десев са коректни и успешно въвеждат в доминиращата парадигма на синергичността.

По-голямата част на труда на проф. Десев съставлява Речникът. В него на 350 страници са поместени 777 речникови статии с дефиниции и описания на реалии на синергетиката по Хакен и Пригожин, а също и на психологията. Собствено синергетичните статии са около една трета от общия брой. В няколко десетки от тях се представят биографични справки за авторитетните фигури в световната и в българската синергетична мисъл. Има и пропуски, разбира се. Например липсват статии за Чарлз Дарвин и Грегъри Бейтсън, Джеймс Лавлок и Бъкминстър Фулър, П. К. Анохин. В частни разговори проф. Десев изразява съжаление, че не е отбелязал със статии идеите на още няколко български автори от икономическите науки. В статията за Кубрат Томов не е спомената най-оригиналната идея на този изследовател – резонансно-изоморфният принцип. Може би щеше да е добре да се почете и паметта на проф. Иван Марев с отделна статия, защото той „зарази“ със своя ентусиазъм немалко деятели на синергетичната парадигма у нас, което и авторът справедливо отбелязва (с. 24).

При подбора на термините са допуснати няколко остарели названия – например „Анализатор“, „Висша нервна дейност“, „Първа (Втора) сигнална система“ и пр., а от друга страна, не присъстват важни статии като „Системообразуващ фактор“, „Акцептор на действие“, „Образ на света“, „Индивидуалност“, „Функционална система“ и т.н. Някои статии стоят самоцелно в Речника, например „Анорексия“, „Талмуд“, „Православие“ и т.н. Това са малки недостатъци, които са разбираеми, като се има предвид задачата да се структурира едно многообразно проблемно поле между синергетиката и психологията. Може да се твърди, че проф. Любен Десев се е справил много добре с тази амбициозна задача. Изложението на темите върви не просто толерантно, а дълбоко приемащо и доброжелателно, което носи удоволствие от четенето на тази книга. Получило се едно справочно издание по психологическа синергетика, което си струва да стане част от професионалната библиотека на академичните психолози и педагози.

NOTES / БЕЛЕЖКИ

1. Synergetics (Fuller)

https://en.wikipedia.org/wiki/Synergetics_(Fuller)

2. Gaia hypothesis

https://en.wikipedia.org/wiki/Gaia_hypothesis

3. „Психология на творчеството. Теоретични проблеми, емпирично изследване, креативни задачи“, София: Парадигма, 2011.

4. Списание „Педагогика“, бр. 3/2012, с. 566 – 570.