Резюме. В статията е представена системата за развитие на академичния състав, изградена в Русенския университет „Ангел Кънчев“ след приемането на Закона за развитие на академичния състав в Република България и Правилника за приложението му, както и някои добри практики при прилагането є.

Ключови думи: system for academic staff development, schedule, video conferencing system

След приемането на Закона за развитието на академичния състав в Република България и Правилника за неговото приложение в Русенския университет беше създадена системата за развитие на академичния състав, основните компоненти на която са:

- Процедурните правила за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности.

- Университетската комисия за развитие на академичния състав.

- Факултетните комисии за научно и кадрово развитие.

- Отделът за развитие на академичния състав.

- Сайтът за развитие на академичния състав.

Процедурните правила представляват сборник от подробно разписани процедури за придобиване на всяка от научните степени (доктор и доктор на науките) и заемане на академичните длъжности (асистент, гл. асистент, доцент, професор и др.).

Комисията за развитие на академичния състав се председателства от ректора и в нея са включени всички зам.-ректори, декани на факултети и директори на филиали. Основната є задача е да следи за спазването на приетото от Академичния съвет съотношение между професори (10 %), доценти (40 %), гл. асистенти (35 %) и асистенти (15 %) и да решава на кой факултет, респ. филиал, да се предоставят освободените академични длъжности.

Факултетните комисии за научно и кадрово развитие се председателстват от съответните декани и в тях са включени всички зам.-декани и ръководители на катедри. Основната им задача е да решават дали кандидатите за заемане на дадена академична длъжност отговарят на заложените в закона, правилника и процедурните правила, основни и допълнителни изисквания.

Отделът за развитие на академичния състав има за задача да следи всяка процедура и да подпомага участниците в нея. Неговото място в структурата на университета е показано на фиг. 1.

Този отдел включва:

- ръководител;

- инспектор кадрови научен потенциал;

- администратор на сайта за развитие на академичния състав.

Ръководителят на отдела се назначава със заповед на ректора по предложение на зам.-ректора по НКР. Ръководителят е член на академичния състав на Русенския университет и изпълнява длъжността чрез вътрешно съвместителство. Той осъществява оперативното ръководство на отдела, отговаря за реализирането на всички поставени задачи, представлява отдела пред органите за управление на университета и осъществява координацията на дейността му с другите звена на същия.

Инспекторът КНП е служител, назначен на щатна длъжност и отговаря основно за обучаваните в университета докторанти.

Администраторът на сайта за развитие на академичния състав се назначава със заповед на ректора по предложение на зам.-ректора по НКР. Администраторът е член на академичния състав на Русенския университет и изпълнява длъжността чрез вътрешно съвместителство.

В сайта за развитие на академичния състав (http://kr.uni-ruse.bg), чиято начална страница е показана на фиг. 2, съгласно изискванията на закона, правилника и процедурните правила се публикуват обявите за конкурсите, а също и документите на кандидатите – резюметана трудовете им, рецензиите, становищата и др.

За качеството на изградената в университета система говори фактът, че от нейното приемане до момента без проблеми от формален характер и при стриктно спазване на процедурните правила научната степен „доктор“ са по-лучили 18 колеги, „доктор на науките“ – 2, академичната длъжност „доцент“ е заета от 12 колеги, а „професор“ – от 11.

По-долу са представени някои от добрите практики на Русенския университет при практическото прилагане на Закона за РАСРБ, Правилника за приложението му и Процедурните правила на университета.

Съгласно закона и правилника срокът за подаване на документи за участие в конкурса за заемане на академичните длъжности „доцент“ и „професор“ е не по-кратък от два месеца от обявяването му в „Държавен вестник“. От тук може да се направи изводът, че този срок би могъл да бъде и по-дълъг – например, три или четири месеца. Но трябва се вземе предвид това, че:

1. Членовете на научното жури трябва да представят в първичното звено рецензиите и становищата си в срок до два месеца от определянето им в състава на журито.

2. В срок до един месец преди заключителното заседание на научното жури на интернет-страницата на съответното висше училище или на научната организация трябва да се публикуват изготвените от участниците в процедурата резюмета на трудовете им след защита на докторска дисертация, както и рецензиите и становищата на членовете на журито. А това заседание трябва да бъде проведено в срок до 6 месеца от публикуването на обявлението в „Държавен вестник“.

Като се имат предвид и някои други фиксирани периоди, напр. 14-дневният срок след изтичане на срока за подаване на документите, в който по инициатива на ръководителя на катедрата журито трябва да проведе първото си заседание и да избере един от вътрешните членове за председател, следва, че срокът за подаване на документите за участиев конкурса не може да бъде по-дълъг от два месеца. При тримесечен срок времето за написване и предаване на рецензиите и становищата се намалява на един месец, но това е възможно само с изричното съгласие на всички членове на журито и крие реална опасност от компрометиране на цялата процедура.

С отчитане на казаното дотук, отделът за развитие на академичния състав разработи оптимален план-график за процедурите за „доцент“ и „професор“, който е показан на фиг. 3. Аналогични план-графици бяха съставени и за останалите процедури.

Удачно е процедурите да стартират в края на ноември, тъй като месеците декември и особено януари като правило са по-малко натоварени и могат ефективно да се използват от кандидатите за подготовка на материалите за конкурса. Това, че всички процедури имат един и същ график, много улеснява тяхното следене от отдел РАС с цел да се предотвратят формални нарушения. Процедурите приключват почти едновременно и малко след това, на тържествена церемония, по отработен вече сценарий, ректорът на университета връчва дипломите на новите доктори, доценти и професори.

Тъй като решенията на журито могат да бъдат взети и неприсъствено, като обсъждането и гласуването се извършват с помощта на съответните технически средства, с цел икономия на време и средства беше въведена практиката първото заседание, на което се избират председател и рецензенти, да се провежда именно по този начин. За целта в центъра за докторанти на университета беше създадена система за провеждане на неприсъствени заседания на базата на видеоконферентна връзка (Фиг. 4).

Системата позволява:

– едновременно разглеждане и обсъждане на документи и презентации от всички участници в заседанието;

– онлайн-гласуване и бързо обявяване на резултатите;

– аудио- и видеозапис на заседанието.

При необходимост заседанията могат да бъдат наблюдавани и от лицата, в чиито правомощия влиза мониторингът върху провежданите процедури.

С използването на системата се намаляват значително разходите за командировки на участниците в заседанията и се икономисва времето им.

Разработената система е тествана успешно с 10 участници, което е напълно достатъчно, тъй като това надхвърля максималния брой възможни участници в заседанието на журито – 7 основни и 2 резервни членове.