Резюме. Настоящият доклад информира за дейността и резултатите от Шестата международна конференция „Демокрация, разнообразие, достойнство. Канадското пространаство“ . Тя се състоя от 12 до 14 октомври 2012 г. в Братислава. Основни факти за Централноевропейската асоциация за канадски изследвания бяха представени заедно с кратко описание на постиженията на българското представителство в Асоциацията. Особено важни бяха пленарните сесии, а 80 документа бяха общо групирани по теми. Специално внимание беше обърнато на презентацията на българските представители. Събитието завърши с избирането на доц. д-р Диана Янкова за президент.

Ключови думи: canadian studies, conference, Central european association of canadian studies (CEACS)

От 12 до 14 октомври 2012 г. в Коменския университет в Братислава се проведе шестата конференция на Централноевропейската асоциация по канадистика (http://www.cecanstud.cz). Създадена през 2003 г., Асоциацията обединява университетски преподаватели, изследователи и студенти от централноевропейския регион в най-широк смисъл, чиято научна дейност е свързана с Канада. През 2004 г., скоро след провеждането на първото Общо събрание, организацията е приета за редовен член на Международния съвет за канадски изследвания. В момента в Асоциацията членуват 285 учени от България, Република Хърватска, Чехия, Унгария, Черна гора, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, както и отделни членове от други страни.

Българският клон на Асоциацията е основан през февруари 2004 г. Първият негов председател е доц. д-р Дияна Янкова (Нов български университет) и понастоящем наброява 23-ма членове от различни университети в България, които активно участват в дейностите, развивани от Асоциацията. За съжаление, за разлика от други местни клонове (например в Обединеното кралство, Германия и др.), българското дружество включва предимно филолози, а идеята на Асоциацията е да обединява учени от различни области – политолози, социолози, антрополози, географи, историци и т. н., които изследват различни аспекти на Канада.

На конференцията бяха изнесени 80 доклада от представители на повече от 15 страни, между които и 8 български участници. Както в самата Канада, така и на конференцията двата езика на докладите бяха английски и френски, представени почти поравно. Трите пленарни доклада бяха изнесени от водещи учени в областта и засегнаха различни аспектии проблеми на канадистиката. Даниел Колман от университета „МакМастър“ в Хамилтън, Канада, се спря въз основа на конкретни примери на продължаващата липса на продуктивен диалог между канадците и заварените местни заселници (т. нар. First Nations). Сузан Ходжет от Университета в Ълстър, Северна Ирландия, представи „Модел на интегрираните способности“ за изследване на качеството на живот в мултикултурна среда, а Антониа Майони от университета „МакГил“, Монреал, направи анализ на настоящето и бъдещето на здравната система в Канада.

Останалите доклади представиха широтата, сложността и очарованието на донякъде типично канадски теми като мултикултурната комуникация, разнообразието на етносите, демократичните процеси и човешките права, съвременната канадска вътрешна и външна политика, канадската литература и много други.

Преобладаваха докладите от последната спомената група, а именно от областта на литературата, засягащи различни аспекти на творбите на различни утвърдени канадски автори. Поради ограниченото място не мога да представя тук дори и част от тях, но съм длъжна да спомена два от българските доклади – Галина Аврамова, която анализира романа на Тимоти Финдли „Пилигрим“ като палимпсест, и Мадлен Данова, която спря вниманието си на превода на канадска литература на български език. Крина Буд (Румъния) също третира проблеми на превода.

Като друга широко представена област се очерта изследването на идентичността в Канада. Тук бяха представени теми, свързани с топографията на идентичността (Адам Анико), социокултурните стереотипи (Кармен Андрей), изследвания, базирани на интервюта с емигранти в Канада от различни националности (Родика Албу – Румъния, Ирена Василева и Дияна Янкова – България, Тарас Лупул – Украйна, Гордън Матас – Република Хърватска и др.).

В много доклади беше обърнато внимание на вътрешната и външната по-литика на съвременна Канада, на отношенията є с Европейския съюз (Либор Розенцвайг – Чехия), на имиграционната политика като цяло и в сравнение с тази на Германия (Мария-Михаела Нистор – Румъния, Елиза Янкова – България), на проблема с монархията (Томаш Сорока – Полша), на отношенията с Русия в областта на енергетиката (Василий Соколов – Русия) и с Украйна (Виталий Макар – Украйна), разсъждения върху ратифицирането на канадската конституция (Марта Кижевска – Полша), Канада и Протокола от Киото (Марцин Габриш – Полша) и др.

Малко по-екзотичен характер имаха два доклада, посветени на хокея като неоспоримо любим спорт на канадците (Джейсън Блейк – Словения, и Кенет Фролинг – Чехия), както и предизвикалият особен интерес доклад на Ирина Перянова (България) за „Храната като парадигма на културната адаптация“. Останалите двама български участници – Боян Алексиев и Добромира Хичева, се спряха на канадската школа по терминология и приложението на нейните постижения при създаването на специализирани речници и в практиката на преподаване.

Конференциите на Централноевропейската асоциация по канадистика се провеждат на всеки три години в различни страни и университети, където организацията има клонове. По време на тези конференции се провежда и Общото събрание на Асоциацията, на което се избират Изпълнителен комитет с президент и се провеждат заседания на Консултативния съвет, както и на Европейската мрежа за канадски изследвания. За наша голяма радост и гордост за президент на Асоциацията беше избрана с голямо мнозинство дългогодишната председателка на българското дружество доц. д-р Дияна Янкова, за която всички присъстващи бяха убедени, че е доказала нееднократно организаторските си качества и способността си да привлича последователи за каузата на канадските изследвания, особено имайки предвид блестящата организация на предходната конференция, провела се в София през 2009 г., и прекрасния сборник с доклади, издаден под нейна редакция „Managing diversity and social cohesion: the Canadian experience“, Brno: Masaryk University, 2010.

Можем само да се надяваме, че този факт, както и богатата и разнообразна дейност на българското дружество и възможностите за изява, предоставени от Асоциацията, ще привлекат нови членове от различни области на канадистиката.