Резюме. Статията представя модели на задълбочаване на тристранната връзка „дете – учител – родител“ с провеждането на различни форми на сътрудничество – т.нар. „Творчески работилници“ за организиране на съвместна дейност. Детска градина „Дружба“ – гр. Оряхово, подкрепя инициативите на родителите чрез насочване към съдържателна дейност за постигане на добро взаимодействие – гарант за успеха на детето и неговата успешна подготовка за новата социална роля „ученик“.

Ключови думи: child, teacher, family, partnership, cooperation, creativity, positivity

„Предучилищните заведения имат натрупан значителен опит в органи
зиране сътрудничеството с родителите с цел повишаване ефективността
на нравственото, трудовото, умственото, физическото, художественото
възпитание и развитие на децата. Учителите в детската градина посто
янно усъвършенстват съдържанието и формите на тази работа, стремей
ки се да достигнат органично единство между възпитателните въздейст
вия над детето в предучилищните заведения и в семейството, осигурявайки
всестранното развитие на личността.“
Проф. д- р Д. Гюров

Детската градина и семейството са от изключително значение за социализацията на детската личност, но на базата на нашата практика считаме, че е важна и взаимовръзката с родителите, обществеността и дейностите по програма „Учене през целия живот“.

От съвместната работа родител – педагог зависи по-нататъшното развитие на детето. И именно зависи нивото, равнището на педагогическата култура у родителя, а следователно и нивото на семейно възпитание над детето. Затова, за да бъде разпространител на средствата и методите на предучилищното възпитание, детската градина в своята работа трябва да служи като образец за такова възпитание. Само при тези условия родителите с доверие ще се отнасят към препоръките на учителя и с желание ще установяват по-близки контакти.

Поставените цели и задачи във възпитателно-образователния процес пред предучилищния педагог не биха се изпълнили така добре без постоянната поддръжка и активното участие на родителите, без взаимната помощ и взаимодействие в името на детето.

Всестранното развитие на детската личност изисква единство, съгласуваност на всички дейности и действия от страна на възрастните. Може да се каже, че всяка работа с родителите е обединена и подчинена на една цел – възпитаване на свободен, креативен, отговорен човек, готов за живот в обществото. Важно е да се обясни на родителя тази задача и да се опитаме със съвместни усилия да я решим.

Взаимоотношенията между родителите и детската градина се базират върху основата на доверие и откритост, толерантност и добронамереност, търпение, взаимоподпомагане, позитивност, култура на общуване във взаимоотношенията между родителите, директора, детето, останалите деца в групата, учителя и помощник-възпитателя.

Тристранната връзка „дете – учител – родител“ в ЦДГ „Дружба” задълбочихме с провеждането на различни форми на сътрудничество, като така наречените „Творчески работилници“ за организиране на съвместна дейност. Провокирани от интереса, желанието и привързаността към детето, работилниците се създадоха още с приемането на детето в детската градина, т.е. от първа група. В тях всяко дете е един индивидуален, уникален творец, у когото са скрити заложби, дарби, талант. От неумелите детски ръчички и „златните“ ръце на мама оживяват човешките ценности като трудолюбие, съпричастност, доброта, сътрудничество, характерни за българската душевност.

Цели за оптимизиране на дейността: изграждане климат на сътрудничество и подкрепа, на доверително отношение учител – родител – дете и разгръщане процесите на взаимно опознаване; разширяване тяхната ангажираност чрез реално участие в творческите дейности.

Задачи:

– изграждане на познавателни и практически действия за конструиране;

– стимулиране на желание за участие в екипна и съвместна конструкторска дейност;

– оценяване значението на собственоръчно изработените модели и включването им в игровите и практическите дейности на базата на взаимопомощ и самооценка.

Очаквани резултати:

– осъществяване на съвместна конструктивно-техническа дейност между деца и възрастни;

– придобиване на обобщени представи за обичаи и традиции и техните характерни символи;

– съпреживяване на положителни емоции.

Взаимодействието се реализира в следните форми и механизми: практикуми – коледна, мартенска, великденска работилница; открити практики; работа в група, в екип, в малки групи, дискусии, ролеви игри, обсъждане.

Практикуми

Коледна работилница: „Заедно с мама в предколедната нощ“: деца и родители се включват в приложно-продуктивна дейност, свързана с подготовката за коледните празници.

„Работилницата на Дядо Коледа“ – чрез активен процес на общуване (деца, родители) се уточняват изработването на коледни играчки, сувенири, коледна украса и необходимите материали; изработване на коледен венец, играчки за елхата, коледни сувенири, картички, картички за възрастни хора, обгрижвани от център „Домашни грижи“, сурвачки и гирлянди; „Доброто, което ще направя за Коледа“ – съчиняване на разкази и разиграване на етюди.

„Работим двама – аз и мама“:

„Месене на хляб от малки и големи ръчички“ – месене на обреден хляб;

„С дъх на ванилия“ – приготвяне на коледни сладки;

„Работим двама – аз и мама“ – приготвяне и аранжиране на сандвичи и хапки;

„Бабо, разкажи ми…!“ – разказване на коледна приказка;

„Работим двама – аз и татко“ – изработване на обемна камина от отпадъчни материали;

„В очакване на Дядо Коледа“ – изложба в църковен храм „Св. Георги“;

„Дядо Коледа е при нас“ – празник на групата с партньорство на родителите, като приготвяне на кулинарни изкушения, участие в етюди и изпълнения на песни;

„Почерпка от ръцете на мама“.

Мартенска работилница:

„Легенда за мартеницата“ – запознаване с историята на мартеницата, разказана от родител; „Да изработим мартеници с мама“; „Мартенски сувенири“ – изработване на мартенски дръвчета, щъркел, картички, апликации; „Мартеница подари...!“ – изработване и подаряване на мартеници на деца, лишени от родителски грижи; „Мартенска украса“ – изработване на табла, гирлянди и украсяване на гардеробната и занималнята в групата.

„С игрите на баба и дядо“ – народни игри. Те са неделима част от българската народна култура и българските народни традиции. Дават представа за живота на предишните поколения, имат огромна познавателна и нравствена стойност, изпълнени са с народна мъдрост. Те са емоционално наситени и чакани с желание от децата. Бабите и дядовците представиха на децата игрите на своето детство: „Спукано гърне“, „Царю-порталю“, „Дай, бабо, огънче“, „Лети, лети…“, „Бели пеперуди“.

Великденска работилница:

„Шарен Великден“ – представяне на презентация по темата; „Рисувай с пръсти“ – рисуване с пръсти върху „яйце“ от гипсокартон (групова работа); „Нащърбеният месец“ – интерпретиране и представяне с приказката; „Великденска работилница“ – запознаване с помощта на родителите на различни техники за шарене на яйца и боядисване с децата; „Великденски кът“ – участие в конкурс за най-атрактивно оформен великденски кът; „Великденски борец“ – включване на всички деца и победител за най-здраво яйце; „Великденско хоро“ – участие в общински празник със сувенири и яйца.

Открити практики

Ползотворна форма на взаимодействие са откритите педагогически визити. Родителите са не само наблюдатели, но и участници в процеса на учене и надграждане върху интересите и „ученето“ у дома.Също така те се включват в предварителната работа, в подготовката на ситуацията, разпределят помежду си задълженията – помагане с финансови средства, с материали, с труд, с изработване самостоятелно или с учителките и децата постери, реквизити, надписи, украси. Творческите работилници, като традиционна форма още от първа възрастова група, съдействат за активното включване на семейството в дейностите. Родителите се чувстват значими, защото участват или ръководят определена дейност, овладяват начини за подпомагане процеса на „учене“ и у дома, разглеждат своето дете в съответствие с останалите деца. Емоционалната подкрепа на мама и татко, участието в различните форми дават самочувствие и стимул за изява на малчугана.

Празници и развлечения

Най-очаквани и посещавани са празниците и развлеченията. Те са стимул за развитие на чувствата, за формиране на добродетели и творческа изява от страна на деца и възрастни. Те са форма, обединяваща интересите, творческия потенциал и стремеж. Непосредствените емоционално-естетически чувства при участие на децата в празниците пораждат интерес към народните обичаи и традиции, съдействат за трайно овладяване на социални умения, отношения и нравствени модели на поведение.

Изводи

Опитът показва, че това е пътят, по който можем да опознаем по-добре децата и тяхната семейна среда с цел да направим комуникацията помежду ни по-ефективна и резултатна. А това се случва в творческата работилница, в съвместната дейност – докато рисуваме, моделираме, режем, лепим, конструираме и играем заедно. Организирайки повече съвместни дейности с творчески характер, в детската група се сплотяват връзките, доверяваме се и се уважаваме в името на детето.

ЛИТЕРАТУРА

Колева, И. (2009). Етнопсихологопедагогически модел на взаимодействието дете – учител – родител. София: ФВ.

Колева, И. и колектив. (2008). Модели на педагогическо взаимодействие семейство – детска градина. София: „Просвета“.

Попов, А., Попова, С. (2000). Теория на възпитанието. Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“.

REFERENCES

Koleva, I. (2009). Etnopsihologopedagogicheski model navzaimodeystvieto dete – uchitel – roditel. Sofiya: FV.

Koleva, I. i kolektiv. (2008). Modeli na pedagogichesko vzaimodeystvie semeystvo – detska gradina. Sofiya: “Prosveta”.

Popov, A., Popova, S. (2000). Teoriya na vazpitanieto. Blagoevgrad: YUZU “Neofit Rilski”.