Резюме. Статията представя опита на ОДЗ „Славейче“ – Криводол за създаване на интерес и приобщаване на децата към различните прояви на толерантност. Много са дейностите, привличащи вниманието и желанието на родителите за участие и личен пример, които да помагат за възпитанието и образованието на децата към различните култури и ценности. Взаимодействието учител-дете-родител е необходима част от толерантните отношения, с които се постигат добри резултати и успешен принос при взаимоотношенията на децата от предучилищна възраст.

Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност. Подпомагат я знанията, откритостта, общуването и свободата на мисълта.

Времето, в което живеем, доказва, че се нуждаем от възпитание в дух на толерантност и дружелюбие. В основата стои опознаване културата на другите народи, зачитане и уважение на техните традиции и самобитност.

Детската градина се явява началната среда, в която малкото дете се сблъсква с културните различия на общността, в която живеем. Празничните тържества, различните игри и развлечения са едни от любимите им дейности, чакани и изпълнени с много вълнения, наситени с трепети и емоционално настроение, които съдействат за приобщаване на децата към съществуването на всеки народ. Затова най-напред те трябва да се научат да бъдат толерантни и дружелюбни, за да има разбирателство и уважение между тях.

Целта на проведените в детската градина инициативи бе да се утвърждава детската индивидуалност при сравняване с другите.

Задачата ни бе да приобщим децата към различните културни и обществени еталони и ценности.

От тях очаквахме да се научат да проявяват уважение, отзивчивост, толерантност и да оценяват различните общности.

Основният акцент бе поставянето на децата в различни проблемни ситуации.

В ОДЗ „Славейче“, град Криводол, „Седмицата на толерантността“ започна с анкета за родителите на тема: „Как живеем с другите“, в която бяха включени шест въпроса.

Анкета с родители

1. Виждаш, че по-силно дете обижда по-слабо:

а/ равнодушно отминаваш; б/ намесваш се.

2. В детската градина тече акция „Милосърдие“:

а/ това не те интересува; б/ опитваш се да помогнеш с каквото можеш.

3. Не си съгласен с детето си:

а/ прекъсваш го веднага;

б/ все пак го изслушваш.

4. В групата ви пристига ново дете от друга националност или етнос:

а/ не общуваш с родители му; б/ помагаш им да свикнат с новата обстановка.

5. Казваш на детето си да отвръща на насилието:

а/ с насилие; б/ като търси мирен начин.

6. Виждаш, че детето ти си играе с деца, които не са като него:

а/ предпочиташ да играе само с тези, които са като него; б/ предпочиташ да играе с всички.

На първия въпрос за обидите между по-слабото и по-силното дете, родителите отговарят с намеса; при акцията „милосърдие“ се оказва, че родителите в нужда помагат с каквото могат; на въпроса дали винаги изслушват детето си повечето родители отговарят, че дори и да не са съгласни с него, винаги го изслушват; на въпроса, свързан с идването на дете от друга националност, родителите са готови да му помогнат да се приобщи; на въпроса за насилието те отговарят, че учат децата си да не отвръщат с насилие, а да решават проблемите си по мирен начин; на последния въпрос – дали разрешават на децата си да играят с различни от тях деца, отговорът е, че за тях е важно да се чувстват добре и затова им разрешават да си играят с всички.

При обобщаването на резултатите от анкетата се разбра, че родителите могат дабъдат толерантни и така учат своите деца, като им дават пример на уважение, зачитане, възприемане и толерантност към другите, които не са като тях.

Продължихме с презентация на тема: “Аз съм различен“, която се представи пред децата от първа група „Таралежи“. Беше им показано какви са по цвят децата, как да се общува с тях и какви трябва да бъдем ние към тях, за да не се чувстват отблъснати и неразбрани. Изработен беше и „Албум на толерантността“.

Децата от школата по изобразително изкуство нарисуваха рисунки по приказката „Лошата дума“.

Децата рисуваха епизод от приказката, който показва каква е постъпката на човека спрямо мечката, как му е помогнал и каква е поуката. След това в детската градина организирахме изложба с рисунките на децата.

В смесена група ПГ 5–6-годишните „Детелинки“ беше прочетен разказ за толерантността „Кой получи зайчето“. Децата трябваше да определятдобрата постъпка, кое дете как е реагирало, какви са техните действия; кое дете е получило играчката – това, което е било тихо, кротко и срамежливо, или тези, които са палави, лоши и дразнещи другарчетата си. Така те разбраха, че трябва да бъдат добри един към друг и да уважават другите около тях. Научиха, че трябва да бъдат приятели, да уважават другите около себе си и винаги ще им помагат.

При работата с децата във втора група „Мечо Пух“ бяха използвани дидактични игри с карти за добри и лоши постъпки – на всяко дете бяха предоставени залепени на бял лист по двекартинки с лоша и добра постъпка. Те трябваше да разгледат и да опишат всяка от тях, след което да определят коя показва, че децата правят хубави и добри неща. Накрая трябваше да оградят картинката, която е с добрата постъпка. След приключване на работата бе направен постер, на който бяха залепени техните работи и обобщени от учителката. По този начин децата показаха кое е добро и кое е лошо за тях. Всяка картинка бе обяснена от учителката, така те разбраха как трябва да се държат с връстниците си и възрастните.

На 16.11.2012 г. в смесена ПГ 5–6-годишните „Детелинки“ имаше съвместна дейност с читалище „Никола Йонков Вапцаров“, гр. Криводол. Проведе се инсценировка на ситуация на тема „Няма да се извиня“, с която децата разбраха как трябва да се държат с връстниците си и възрастните.

В самия „Ден на толерантността“ във втора възрастова група „Мечо Пух“ се използва тренинг с родителите като интерактивен метод, чрез който се създаде подходяща атмосфера за работа. Родителите демонстрираха активност, ангажираност и удовлетвореност. Те бяха разделени на две групи и трябваше да изработят картата на България с различни детски ръчички, нарисувани и изрязани от родителите, след това да отправят по едно послание и също да го залепят на картата на България, като ги подредят по азбучен ред. Така се получи „Азбуката на толерантността“. Другата група трябваше да направят земното кълбо от различни сърца. На тях залепиха правила и по този начин изработиха земното кълбо с „10 златни правила на толерантността“. Накрая учители, родители и деца взаимно направиха „Детелина на толерантността“ с пожелание към всички нас какво е значението на нашата земя и страна.

Така с много емоции и интерес премина „Седмицата на толерантността“ в ОДЗ „Славейче“. Тя бе една от най-вълнуващите за децата, родителите и учителите. Накрая всичко бе събрано в презентация на тема „Светът е за всички, да бъдем толерантни“, направена от госпожа Диана Иванова. С нея показахме колко добро е взаимодействието между деца, родители и учители и колко сме толерантни и съпричастни едни към други, как обединените ни усилия водят до добре свършена работа, до извършване на едно добро дело, а именно – даване на добър пример на децата, на нашите бъдещи последователи, да бъдем толерантни и достойни жители на България и Европа.

Толерантност – това е хармония в многообразието. Означава признаване на факта, че хората се различават по своята природа, външен вид, поведение, ценности и имат право да живеят в този свят, съхранявайки своята индивидуалност. Само необходимостта от образование и изграждане на малкото дете в човек: свободен, толерантен и справедлив, ще ни даде възможност да се почувстваме носители и продължители на българското, да се гордеем с онова, което България е дала и ще дава на Европа, а то е да се научим на уважение към постигнатото, към другите и себе си.