Резюме. Целта на статията е изследване на увереността на детски и начални учители в способностите им да приобщят деца със специални образователни потребности в заниманията по физическо възпитание. В проучването участват 120 детски учители и 100 начални учители. Те попълват модифициран и адаптиран вариант на анкетната карта „Скала за самоефективност за приобщаване в обучението на учители по физическо възпитание“ на Блок. Резултатите показват, че респондентите са със средна степен на изразеност на приобщаваща самоефективност, като въпреки колебанията си са по-скоро уверени в своите възможности да приобщят деца със специални образователни потребности в двигателното обучение. Също така учителите, които имат личен контакт с лица с увреждания, опит в приобщаващото физическо възпитание или се чувстват подготвени, демонстрират по-висока степен на приобщаваща самоефективност.

Ключови думи: адаптирано физическо възпитание; приобщаващо образование; деца с увреждания

Личната ефективност играе централна регулативна роля в Теорията за самоефективността на Бандура, превръща се в основа на действието и се определя като убедеността на индивида в собствените му способности за организиране и осъществяване на действия, необходими за постигане на успех в дадена ситуация (Petrov, 2010; Block et al., 2013; Baloun et al., 2016).

Проблемът за самоефективността на учителя се разглежда от редица учени, които се обединяват в становището, че персоналната ефективност на учителите се влияе от вътрешната им мотивация за проява на инициатива, основаваща се на убедеността за постигане на положителни резултати. Споделя се идеята, че двама души с подобни способности ще действат по различен начин в зависимост от нивото на тяхната лична ефективност. Докато учителят не повярва, че може да произведе желания резултат чрез своята дейност, той има малък стимул за действие и полагане на усилия (Petrov, 2010; Block et al., 2013). Решаваща роля върху мотивационната система, професионалното развитие и работа на учителите има това как самите те възприемат професионалната си компетентност. Представата за нея и самооценката ѝ, от една страна, са част от рефлексивния ѝ структурен елемент, а от друга – оказват влияние върху практиката на учителя, мотивацията му за работа и резултатите на детето (Petkova et al., 2015).

В рамките на адаптираното физическо възпитание самоефективността на учителя за приобщаване на деца със СОП в двигателното обучение се състои във вярата в собствените му способности да организира и реализира процеса на приобщаване така, че да осъществи успешно включването на децата с различни нарушения в общите занимания по физическо възпитание. По-високата самоефективност би провокирала учителите да се ангажират по-активно в търсенето на информация за децата със СОП, а това, от своя страна, би им помогнало да направят всички възможни модификации в рамките на двигателното обучение за успешното осъществяване на процеса на приобщаване в заниманията по физическо възпитание. По този начин учителите ще мотивират децата със СОП да подобряват когнитивното и двигателното си развитие, ще се стремят да ги подпомогнат в достигането на пълния си потенциал. В допълнение ще упорстват в усилията си да направят опита успешен, дори и когато нещата не вървят по план. И обратното, вероятността учителите с ниска лична ефективност да приобщят децата с нарушения в общото физическо възпитание, е малка. Те ще се колебаят дали да вложат усилията си в адаптирането на средата и задачите, и могат лесно да се откажат, когато се изправят пред различни трудности и пречки (Block et al., 2013; Jovanović et al., 2014; Baloun et al., 2016; Tindall et al., 2016).

Целта на изследването е проучване на самоефективността на детски и начални учители за приобщаване на деца със СОП в двигателното обучение. Прилага се анкетният метод, като се използва модифициран и адаптиран вариант на анкетната карта „Скала за самоефективност за приобщаване в обучението на учители по физическо възпитание“ на Блок (Self-Efficacy Scale for Physical Education Teacher Education Majors toward Inclusion – SE-PETE-D) (Block et al., 2013).

В проучването участват 220 учители – \(120(54,5 \%)\) детски и \(100(45,5 \%)\) начални, като извадката е формирана на база случаен избор. От тях \(5(2,3 \%)\) са мъже, а \(215(97,7 \%)\) са жени. Респондентите са представители на различни възрастови групи, като най-голям дял, или \(31,8 \%\), са във възрастовия диапазон от 36 до 45 години. Най-малък дял представляват учителите с възраст под 25 години. Това са \(9,1 \%\). Относителните дялове на участниците в другите възрастови групи са следните: между 26 и 35 години – \(19,6 \%\), между 46 и 55 години \(-23,6 \%\), и над 56 години \(-15,9 \%\).

Профилът на педагогическия им стаж показва, че най-голям дял заемат тези със стаж под 5 години \(-31,7 \%\). Сравнително равномерно е разпределен броят им в групите със стаж между 6 и 15 години, 16 и 25 години и 26 и 35 години, съответно \(18,6 \%, 20,5 \%\) и \(18,2 \%\). Най-малко са респондентите със стаж над 36 години-\(10,9 \%\).

Според резултатите \(45,5 \%\) от изследваните учители нямат личен опит при взаимодействие с лица с увреждания. Също така само около \(1 / 3\) от респондентите, или \(32,3 \%\), са изучавали по време на своето обучение във висше учебно заведение учебни предмети, третиращи двигателните активности на деца със СОП, а останалите над \(2 / 3(67,7 \%)\) не са изучавали такива учебни дисциплини. Част от анкетираните учители (\(35,9 \%\) ) са придобили информация от областта на физическото възпитание и спорта за хора с увреждания извън обучението си в университета.

Спрямо гореизложеното би представлявало интерес да се анализира как учителите оценяват подготовката си с оглед успешното приобщаване на деца със СОП в двигателното обучение. Само \(8,6 \%\) от анкетираните смятат, че са напълно квалифицирани да включат дете със СОП в общите занимания по физическо възпитание, а \(15 \%\)– до известна степен. \(17,7 \%\) от изследваните лица не могат да преценят доколко са обучени в тази насока. Най-голям е относителният дял (\(34,5 \%\) ) на респондентите, които допускат, че знанията и уменията им в областта на приобщаването на дете със СОП в общото двигателно обучение са по-скоро недостатъчни. \(24,1 \%\) от анкетираните считат, че са напълно неподготвени да осъществят приобщаващо физическо възпитание. Можем да обобщим, че над \(3 / 4\) от детските и началните учители се чувстват в различна степен несигурни в своите способности да включват деца със СОП в общите занимания по физическо възпитание, тъй като намират подготовката си – академична или допълнителна, за недостатъчна в този аспект.

На фона на отчетения опит и квалификация в областта на адаптираното физическо възпитание може да се отбележи, че близо половината (\(46,8 \%\) ) от детските и началните учители считат, че до известна степен са компетентни да включват деца със СОП в общото занимание по физическо възпитание. Едва \(2,3 \%\) от респондентите са напълно уверени в тези свои умения и компетентности. В \(10 \%\) от случаите учителите се колебаят в самооценката си за реализиране на адаптирано физическо възпитание. \(29,1 \%\) от анкетираните се намират за по-скоро некомпетентни в тази област, а \(11,8 \%\)– за напълно некомпетентни да включат дете със СОП в общото двигателно обучение. Данните очертават тенденция, съобразно която детските и началните учители в една или друга степен не се чувстват сигурни в компетентността си да приобщават деца със СОП в двигателното обучение.

За изследване на самоефективността на детските и началните учители за планиране на двигателно обучение, в което се приобщава дете със СОП, се анализират средните стойности на отговорите на респондентите на седем твърдения. Детските и началните учители определят приобщаващата си самоефективност спрямо формулирането на различните цели на адаптираното физическо възпитание (\(\overline{\mathrm{x}}=3,26\) ), приспособяването на учебната програма според възможностите на деца с ограничения (\( \overline{\mathrm{x}}=3,24 \) ), планирането на занимания по приобщаващо физическо възпитание (\( \overline{\mathrm{x}}=3,25 \) ) и дефинирането на конкретни специфични задачи за всяко едно от тях (\( \overline{\mathrm{x}}=3,27 \) ) на почти еднакво средно ниво. Най-високо те оценяват самоефективността си да подбират и адаптират средствата за решаване на поставените двигателни задачи във физическото възпитание при приобщаващи условия (\(\overline{\mathrm{x}}=3,51\) ). Тези близки до неутралната величина средни стойности на петте показателя вероятно са следствие от липсата на специализирана подготовка в областта. Според респондентите нивото им на самоефективност за подготовка на необходимите съоръжения и оборудване при включването на деца със СОП в двигателното обучение (\(\overline{\mathrm{x}}=2,90\) ) е под средното. Както е известно, в много учебни заведения липсват или са недостатъчно физкултурните салони, игрищата, спортните съоръжения и уреди, което пречи за нормалното протичане на двигателното обучение, като цяло. В още в по-малка степен е налично специалното им обезопасяване или приспособяване за деца със СОП. Това е и вероятната причина за по-голямата неувереност на анкетираните спрямо този аспект от подготовката на приобщаващото физическо възпитание. Също така, за да можеш да подготвиш другите, трябва твоите знания и умения да са на много високо ниво. Тъй като учителите се чувстват недостатъчно подготвени и компетентни за осъществяването на приобщаване в общото физическо възпитание, това рефлектира и върху тяхната самоефективност да подготвя други учители или деца без увреждания, за да помагат на децата със СОП. Средната аритметична стойност на този показател е най-ниска (\(\overline{\mathrm{x}}=2,82\) ).

Анализ на самоефективността на детските и началните учители за провеждане на двигателно обучение с приобщаване на дете със СОП се извършва на база средните аритметични стойности на отговорите на респондентите на пет твърдения. Най-сигурни са учителите в своите способности да установят промяна в двигателните постижения на децата със СОП (\(\overline{\mathrm{x}}=3,65\) ) и да работят в екип с всички заинтересовани лица (родители и специалисти) от приобщаването в двигателното обучение (\(\overline{\mathrm{x}}=3,65\) ). На следващо място е вярата в уменията им да адаптират методите на двигателното обучение спрямо нуждите на всички деца, със средна стойност от 3,58. Най-разколебани анкетираните са в способностите си да използват подходящи алтернативни и допълващи средства за комуникация с деца със СОП \( (\overline{\mathrm{x}}=3,37) \) и да провеждат конкретни занимания по физическо възпитание с включване на деца със СОП (\(\overline{\mathrm{x}}=3,32\) ), затова и техните средни стойности са по-близки до неутралната величина. Вероятната причина отново е липсата на специализирана подготовка и опит, каквито изисква в най-голяма степен осъществяването на тези две позиции. Средните стойности на всички показатели остават в границите между 3,01 и 4,00, според което може да се определи, че участниците са по-скоро уверени в способностите си за провеждане на двигателно обучение с приобщаване на дете със СОП.

За определяне силата и посоката на увереността на детските и началните учители в уменията им да приобщават деца със СОП в двигателното обучение, се анализират средните стойности от отговорите им на всичките 12 твърдения. В границите между 1,00 и 2,00 са средните аритметични стойности на \(10,5 \%\) от анкетираните, или това са учителите, които не са уверени в своите способности да включват деца със СОП в заниманията по физическо възпитание. По-скоро неуверени са \(25,4 \%\) от респондентите, чиито средни стойности са в границите между 2,01 и неутралната величина 3,00. Най-голям е относителният дял (\(45 \%\) ) на учителите, които са по-скоро уверени в своята умелост в приобщаващото физическо възпитание според представената скала (със средни стойности между 3,01 и 4,00). Напълно сигурни в своите умения са \(19,1 \%\) от респондентите, тъй като средните стойности на отговорите им са в границите между 4,01 и 5,00. Или детските и началните учители са по-скоро уверени, че могат да приобщят дете със СОП в общото двигателно обучение.

За определяне на факторите, оказващи влияние върху приобщаващата самоефективност на детските и началните учители, се използват t-тест за независими извадки на Стюдънт и корелационен коефициент на Пирсън (r). Обобщените резултати показват, че професията не оказва влияние върху приобщаващата самоефективност на респондентите. Детските и началните учители, които имат контакти с хора с увреждания и опит в преподаването на физическо възпитание на деца със СОП в масовите учебни заведения, са по-уверени в своите способности и имат по-висока степен на изразеност на личната си ефективност. Възрастта на учителите и годините педагогически опит не оказват влияние върху увереността им в собствените им способности да включват деца със СОП в общите занимания по физическо възпитание. От друга страна, колкото по-висока е тяхната самооценка на подготвеността им в областта на адаптираното физическо възпитание, толкова по-силно изразена е тяхната самоефективност.

След анализ на получените от анкетното проучване резултати могат да се обособят следните изводи.

1. Липсата на квалификация в областта на адаптираната физическа активност, опит в приобщаващото физическо възпитание и подходящи условия за осъществяването му прави детските и началните учители несигурни спрямо уменията им да планират и провеждат двигателно обучение, в което е включено дете със СОП.

2. Респондентите показват средна степен на изразеност на приобщаваща самоефективност и въпреки известните колебания са по-скоро уверени в своите умения да планират и провеждат приобщаващото физическо възпитание, с изключение на подготовката на материални и човешки ресурси в по-мощ на осъществяването му.

3. Участниците в изследването, които имат личен контакт с лица с увреждания, опит в приобщаващото физическо възпитание или се чувстват подготвени, демонстрират по-висока степен на приобщаваща самоефективност. Това, от своя страна, предполага, че полагат усилия при планиране и реализиране на процеса на приобщаване в двигателното обучение, тоест правят опит, доколкото зависи от тях, да преодолеят възникващите пред осъществяването му трудности от различен характер.

4. За да реализират ефективно идеята за приобщаващо физическо възпитание в съвременното българско училище, бъдещите детски и начални учители е необходимо да получат в етапа на своето академично образование подходящо обучение, което да ги направи по-уверени при включването на деца със СОП в часовете по физическо възпитание.

ЛИТЕРАТУРА

Baloun, L., Kudláček, M., Sklenaříková, L., Ješina, O. & Migdauová, A. (2016). Czech self-efficacy scale for physical education majors towards children with disabilities. Acta Gymnica, 46(1), 44 – 54.

Block, M. E., Hutzler, Y., Barak, S. & Klavina, A. (2013). Creation and validation of the self-efficacy instrument for physical education teacher education majors towards inclusion. Adapted Physical Activity Quarterly, 30, 184 – 205.

Jovanović, L., Kudláček, M., Block, M. E. & Djordjević, I. (2014). Selfefficacy of pre-service physical education teacher toward teaching students with disabilities in general physical education classes in Serbia. European Journal of Adapted Physical Activity, 7(2), 32 – 46.

Петкова, И. & Исаева, Е. (2015). Сравнителен анализ на представите за професионалните компетенции на френските и българските учители: какво е влиянието на техните концепции за развитието и обучението на учениците? Списание на Софийския университет за образователни изследвания, \(1,3-15\).

Петров, Д. (2010). Когнитивни и социокогнитивни модели за саморегулация на протективното сексуално поведение. София: Св. Климент Охридски.

Tindall, D., Culhane, M. & Foley, J. (2016). Pre-service teachers' selfefficacy towards children with disabilities: An Irish perspective. European Journal of Adapted Physical Activity, 9(1), 27 – 39.

REFERENCES

Baloun, L., Kudláček, M., Sklenaříková, L., Ješina, O. & Migdauová, A. (2016). Czech self-efficacy scale for physical education majors towards children with disabilities. Acta Gymnica, 46(1), 44 – 54.

Block, M. E., Hutzler, Y., Barak, S. & Klavina, A. (2013). Creation and validation of the self-efficacy instrument for physical education teacher education majors towards inclusion. Adapted Physical Activity Quarterly, 30, 184 – 205.

Jovanović, L., Kudláček, M., Block, M. E. & Djordjević, I. (2014). Selfefficacy of pre-service physical education teacher toward teaching students with disabilities in general physical education classes in Serbia. European Journal of Adapted Physical Activity, 7(2), 32 – 46.

Petkova, I. & Issaieva, E. (2015). Comparative analysis of the professional competences conceptions of the french and bulgarian teachers: what is the influence of their concepts on the development and training of students? Sofia University Educational Research Journal 1, 3 – 15.

Petrov, D. (2010) Cognitive and socio-cognitive models of self-regulation of protective sexual behavior. Sofia: St. Kliment Ohridski.

Tindall, D., Culhane, M. & Foley, J. (2016). Pre-service teachers' selfefficacy towards children with disabilities: An Irish perspective. European Journal of Adapted Physical Activity, 9(1), 27 – 39.