https://doi.org/10.53656/str2024-4s-10-rol

Резюме. Настоящата статия е посветена на мястото и ролята на дисциплината история на държавата и правото в системата на юридическото образование. Тя дава възможност не само да се придобият задълбочени знания в областта на историческото развитие на държавното устройство и правното регулиране, но и също така е основа за осъзнаване на съвременното държавноправно положение. Изучаването ѝ позволява да се прогнозира по-нататъшното развитие на държавата и правото.

Ключови думи: история на правото; история на държавата; юридическо образование

Всестранното изследване на ролята на историко-правното знание в системата на юридическото образование е непосредствено свързано с изясняване предмета на дисциплината история на държавата и правото и връзката ѝ с останалите дисциплини в процеса на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Право“.

1. Учебната дисциплина история на държавата и правото е сред най-обширните правни дисциплини. Науката история на държавата и правото изследва и обобщава историческите модели на формиране и развитие на системата на държавата и правото на редица страни по света. Разглежда тяхната специфика и разнообразие през голям исторически период (Zyablova et al. 2022).

Тази учебна дисциплини не съдържа просто набор от знания за миналото на държавата и правото. Тя идентифицира историческите закономерности на държавно-правното развитие, съобразени с процесите на развитие на съответното общество.

Учението за държавата и правото не обхваща целия фактически материал от историята, а представя само най-типичните и най-ясно изразените събития, които отразяват общото и специфичното в еволюцията на държавата и правото на страните по света. В тази връзка се изследват и представят генезисът, развитието и функционирането на държавата и правната система на онези страни, които имат най-голямо влияние в световната история.

Историята на държавата и правото придобива свой собствен, уникален предмет на научно внимание, като разглежда правото и държавното устройство в техните исторически взаимодействия. Ето защо учебният курс по дисциплината предполага два отделни аспекта на изучаване: държавното развитие и правната организация на страните.

На първо място, имайки предвид правната насоченост, дисциплината история на държавата и правото се интересува от държавата в контекста не на политическото и социалното развитие, а по отношение на формите на държавно устройство и управление, административните институции и техните правомощия и принципите на тяхната дейност. Разбира се, с цел да се посочат предпоставките за промени в тези форми и принципи, тяхното съдържание и конкретните социални и исторически причини, които са повлияли на тези промени, историята на държавата и правото в известна степен навлиза в обсега на изследвания на общата политическа история, която изучава държавния живот и класовите отношения в обществото.

На второ място, дисциплината изучава правото и неговата ролята за съществуващите обществени отношения в отделните страни. То се проявява като правила (норми, правни обичаи, принципи), регулиращи отношенията между хората във връзка с техните имуществени и неимуществени права, а също така и отношенията им с държавата. Правото в тези държави е съобразено с разбирането на мнозинството в съответното общество за социално целесъобразна мярка за морал и справедливост.

От тази характеристика става ясно колко трудно е понякога да се отдели историята на правото от социалната история, историята на културата и по-специално – историята на идеологията и общественото съзнание.

На трето място, историята на държавното устройство и на правото се развиват паралелно, всяко под влияние на своите социални фактори. Въпреки това държавното управление и правното регулиране са тясно свързани. В много случаи факторите, влияещи върху развитието на държавата, са същите, които повлияват и върху правото. Държавата и правото се преплитат и се обуславят взаимно.

От една страна, осъществяването на държавната власт е възможно само под формата на принуда, забрана и разрешение, за чиято роля има правото. Също така, за ефективното установяване на законови правила, които в много случаи са против интересите на конкретни лица, но в интерес на обществото и политиката на страната, е необходимо наличието на държавна институция.

От друга страна, състоянието на държавната организация, нейните форми, задължително трябва да намерят съответствие с правото и принципите му в съответния исторически период. Тази връзка между формите на държавата и правото в историята представлява модел на обществения живот.

Специфичната комбинация от държавни институции и правни форми в един исторически период образува специална структура, която може да бъде обозначена като правно-държавна структура, представляваща интерес за историята на държавата и правото (Grafskiy 2007).

Традиционно историята на държавата и правото на страните се изучава хронологично в четири отделни периода: – Държавата и правото на страните от ДРЕВНИЯ СВЯТ (IV хил. пр. н. е. – V в. сл. н. е.); – Държавата и правото през СРЕДНОВЕКОВИЕТО (V в. – XVII/XVIII в.); – Държавата и правото на НОВОТО ВРЕМЕ (XVII/XVIII в. – края на XIX век); XVIII Развитието на държавата и правото в НАЙ-НОВОТО ВРЕМЕ (XX век – до наши дни).

Тази периодизация съответства на четирите основни етапа от развитието на световната цивилизация. Всяка от тези епохи се характеризира със сложност и нееднозначност на социално-икономически и държавноправни процеси, които протичат в нея.

Историята на държавата и правото обаче не може да се сведе до просто хронологично представяне на събития и процеси или до историческо сравнение на определени обобщени типове правни системи. Изучават се общите закономерности на развитие. Учебната дисциплина представя миналото на държавата и правото в движението към съвременните им състояния, изследвано чрез характерни и типични факти на развитието, тенденции и модели в тяхното ценностно съдържание. В курса са анализирани държавно-правните процеси, развиващи се в определено време и пространство. Изследвани са присъщите им причинно-следствени връзки и са разкрити конкретните исторически закономерности.

Историята на държавата и правото очертава по-пълно модела на етапите и цикличното развитие на държавните правни системи (монархия, република и др.). Откроява се моделът на повторение и на приемственост.

2. Мястото на историята на държавата и правото в системата на правните дисциплини се определя от границите на обекта на изследване – многообразието на причини за формирането и развитието на държавата и правото. Тя се отнася към фундаменталните правни дисциплини, позволяващи формирането на юридическо мислене чрез изучаване на развитието на държавно-правното устройство.

Дисциплината съвсем естествено е най-тясно свързана с други историкоправни науки, като история на българската държавата и правото, история на политическите и правните учения и др.

Тясната връзка на историята на държавата и правото с историята на по-литическите и правните учения се изразява в това, че последната изучава възникването, развитието и ефективността на правните концепции в тяхната историческа специфика и хронологична последователност. Ето защо в хода на изучаването на историята на държавата и правото е важно да се установи до каква степен и какви идеологически и теоретични насоки са повлияли върху развитието на държавните и правните институции на страната, която се изучава. Реформаторите се ръководят от определени идеи, теории и учения, които в една или друга степен въплъщават техните политически идеали и цели (Dachev 2001a).

За разлика от общото учение за държавата, което изучава закономерностите на възникване и развитие на държавата въобще, като социална даденост, историята на държавата и правото изучава възникването на конкретната страна и нейното историческо развитие (Dachev 2001b).

Историята на държавата и правото е тясно свързана с теорията на държавата и правото, която разработва собствена система от общи правни понятия и категории, използвани широко в учебната програма на всяка дисциплината. Общата теория на държавата и правото изучава правото, като цяло, без да се ограничава до държавните правни институции и правното положение на населението в конкретните исторически условия на отделните страни.

Римското частно право, чийто предмет на изследване е класическото право на Древен Рим, влиза в контакт със съответния раздел (Древен свят) от историята на държавата и правото.

Дисциплината история на държавата и правото свързва общите теоретични знания, получени от изучаването на теорията на държавата и правото и историческите дисциплини, със специфичното съдържание на основните правни дисциплини, като: конституционно право, административно право, гражданско право, наказателно право, процесуалните права и др. Тя допринася за разбирането на произхода на правните норми на действащото законодателство (Omelychenko 1999).

3. Чрез изучаването на дисциплината история на държавата и правото се цели както да се придобие и да се структурира информация за етапите на развитие на държавното устройство и правното регулиране в различни периоди от историята, така и да се формира цялостно разбиране за предпоставките и закономерностите във връзка с генезиса и развитието на държавата и правото.

Съвременността и събитията в нея не са изолирани от миналото и от бъдещето, а са свързани с тях. В този смисъл, изследването на настоящото държавно управление и законодателство, техният всестранен анализ са непосредствено свързани с изучаване на причините за тяхното формиране, етапите на тяхното развитие, изменение във форма и съдържание и предпоставките за тяхното прекратяване.

Духът и логиката на съществуващата нормативна база и правоприлагащата практика могат да се осмислят и обяснят чрез историческия преглед на еволюцията на правото (Neykova 2022; Neykova 2018; Neykova 2023; İlyaz 2024; Georgiev 2017; Salkova 2004; Kuzmanova 2014). Понякога установените методи на тази практика са толкова уникални, толкова свързани с миналото, че правосъдието продължава формално да ги следва.

Изучавайки проблемите и закономерностите на развитие на отделните системи, обучаваните доближава своите разбирания до реалната природа на явленията в обществото и осмислят същността на съществуващата към този момент система. Ето защо историята на държавата и правото дава възможност не само да се придобият задълбочени знания в областта на историческото развитие на държавното устройство и правното регулиране, но тя е също основа за осъзнаване на съвременното държавно-правно положение.

Всяка нация има свое собствено историческо развитие и всеки нов етап от това битие до голяма степен е предопределен както от предхождащите го събития, така и от духовните и моралните ценности в това общество. Познаването на историческото развитие на съответната държава и спецификата на обществените отношения в нея дават възможност не само за разбиране на миналото и настоящето, но също позволяват правилно да бъде прогнозирано бъдещето (Prudnikov 2013).

Не на последно място, изучаването и осмислянето на многовековния опит на държавните и правните процеси благоприятстват формирането на професионални и лични качества на бъдещите юристи. Историята на държавата и правото помага да се развие мащабно мислене, засилва методическата природа на юридическото образование, активизира неговата образователна функция, участва във формирането на идеологическата и емоционално-мотивационната страна на личността, формира нейната правна култура. Този курс помага за укрепването на историческата памет, за формирането на гражданска позиция и за натрупването на социално-ценностния потенциал на човека (Kosarev 2007).

ЛИТЕРАТУРА

ГЕОРГИЕВ, Б., 2017. Касационно производство в административното правосъдие. Бургас: БСУ. ISBN 978-619-7126-46-4.

ГРАФСКИЙ, В., 2007. Всеобщая история права и государства. Москва: Норма. ISBN 5-89123-941-8.

ДАЧЕВ, Л., 2001. История на политическите и правните учения. От Древността до буржоазните революции. София: СВИДА. ISBN 9549042111.

ДАЧЕВ, Л., 2001. Учение за държавата. София: СВИДА. ISBN 954904212Х.

ЗЯБЛОВА, Т. Е., КОМАРОВА, Я. Б., 2022. О дисциплинарном статусе науки истории государства и права. Гуманитарные, социально-экономические и общественные науки, № 4, с. 114 – 117. ISSN 2220-2404.

КОСАРЕВ, А. И., 2007. Всеобщая история государства и права. Москва: Юриспруденция. ISBN: 978-5-9516-0269-5.

КУЗМАНОВА, Н., 2014. Историческо развитие на уредбата на наказателноправната защита на политическите права на гражданите по българското наказателно законодателство. Съвременно право, бр. 1, с. 76-89. ISSN 08611815.

НЕЙКОВА, М., 2023. Юридическото образование като фактор за обществена сигурност. Стратегии на образователната и научната политика, Т. 31, № 6, с. 614 – 621. https://doi.org/10.53656/str2023-6-3-leg.

НЕЙКОВА, М., 2018. Служебният обмен на данни – водещ принцип в комплексното административно обслужване. Административно право – съвременни тенденции в правораздаването и доктрината, с. 23 – 31. Варна: Икономически университет – Варна. ISBN 978-954-21-0972-3.

НЕЙКОВА, М., 2022. 15 години административно правораздаване в България – проблеми и перспективи. Сборник с доклади от Национална кръгла маса „15 години административно правораздаване в България – проблеми и перспективи“, с. 13 – 42. Варна: Икономически университет – Варна. ISBN 978-954-21-1122-1.

ОМЕЛЬЧЕНКО, О., 1999. Всеобщая история государства и права: учебник для вузов. Т.1. Москва: Тон-Остожье. ISBN 5-7990-0375-6.

ПРУДНИКОВ, М., 2013. История государства и права зарубежных стран. Москва: Юрайт, ИД Юрайт. ISBN 978-5-9916-2199-1.

САЛКОВА, Е., 2004. Продължавано престъпление – възникване, развитие и перспективи. Научни трудове на Института за правни науки, Т. 1, с. 7 – 72. София: БАН ISSN 1312-3149.

İLYAZ, E., 2024. Milletlerarasi Aile Hukukunda ocuğun Vesayet. BFU, ISBN 978-619-253-033-4.

REFERENCES

GEORGIEV, B., 2017. Kasatsionno proizvodstvo v administrativnoto pravosadie. Burgas: BSU. ISBN 978-619-7126-46-4.

GRAFSKIY, V., 2007. Vseobshtaya istoriya prava i gosudarstva. Moskva: Norma. ISBN 5-89123-941-8.

DACHEV, L., 2001a. Istoriya na politicheskite i pravni ucheniya. Ot Drevnostta do Burzhoaznite revolyutsii. Sofiya: SVIDA. ISBN 9549042111.

DACHEV, L., 2001b. Uchenie za darzhavata. Sofia: SVIDA. ISBN 954904212H.

ZYABLOVA, T. E., KOMAROVA, Y. B., 2022. O distsiplinarnom statuse nauki istorii gosudarstva i prava. Gumanitarnaye, sotsialyno-ekonomicheskie i obshtestvennaye nauki, no. 4, р. 114 – 117. ISSN 2220-2404.

KOSAREV, A. I., 2007. Vseobshtaya istoriya gosudarstva i prava. Moskva: Yurisprudentsiya. ISBN: 978-5-9516-0269-5.

KUZMANOVA, N., 2014. Istorichesko razvitie na uredbata na nakazatelnopravnata zashtita na politicheskite prava na grazhdanite po balgarskoto nakazatelno zakonodatelstvo. Savremenno pravo, no. 1, pp. 76 – 89. ISSN 08611815.

NEYKOVA, M. 2023. Legal Education as a Factor for Public Security. Strategies for Policy in Science and Education-Strategii na Obrazovatelnata i Nauchnata Politika, vol. 31, no. 6, pp. 614 – 621. https://doi.org/10.53656/str2023-6-3-leg.

NEYKOVA, M., 2018. Sluzhebniyat obmen na danni – vodesht printsip v kompleksnoto administrativno obsluzhvane. Administrativno pravo – savremenni tendentsii v pravorazdavaneto i doktrinata, pp. 23-31. Varna: Ikonomicheski universitet – Varna. ISBN 978-954-21-0972-3.

NEYKOVA, M., 2022. 15 godini administrativno pravorazdavane v Balgariya – problemi i perspektivi. Sbornik s dokladi ot Natsionalna kragla masa „15 godini administrativno pravorazdavane v Balgariya – problemi i perspektivi“, pp. 13 – 42. Varna: Ikonomicheski universitet-Varna. ISBN 978-954-21-1122-1.

OMELYCHENKO, O., 1999. Vseobshtaya istoriya gosudarstva i prava: uchebnik dlya vuzov, vol.1. Moskva: Ton-Ostozhye. ISBN 5-7990-0375-6.

PRUDNIKOV, M., 2013. Istoriya gosudarstva i prava zarubezhnayh stran. Moskva: Yurayt, ID Yurayt. ISBN 978-5-9916-2199-1.

SALKOVA, E., 2004. Prodalzhavano prestaplenie – vaznikvane, razviti i perspektivi. Nauchni trudove na instituta za pravni nauki, vol. 1, pp. 7 – 72. Sofia: BAN. ISSN 1312-3149.

İLYAZ, E., 2024. Milletlerarasi Aile Hukukunda ocuğun Vesayet. BFU, ISBN 978-619-253-033-4.