Резюме. В статията са представени резултатите от участието на България в Международното изследване на уменията по математика и природни науки на учениците от IV клас (TIMSS 2015). В изследването са взели участие 4228 ученици от IV клас от 149 училища.

Ключови думи: TIMSS, achievment results, mathematics, science, Bulgaria, 4\(^{th}\) grade

1. Участие в TIMSS. Международното изследване на уменията по математика и природни науки на учениците от IV клас (TIMSS 2015) e подкрепено от Международната асоциация за оценяване на постиженията в образованието (IEA) и е сред най-авторитетните проучвания в света. TIMSS отчита тенденциите в постиженията на учениците и изучава различията между националните образователни системи в повече от 57 страни, за да подпомогне подобряването на преподаването и ученето по света. От 1995 г. то се провежда на всеки четири години, като обхваща учениците от IV клас и от VIII клас. България участва в изследването с ученици от VIII клас през 1995, 1999, 2003 и 2007 г. След като пропусна участието си през 2011 г., през 2015 г. страната ни за първи път се включи в изследването при четвъртокласниците. То се проведе през април 2015 г. В него участваха 4228 ученици от IV клас от 149 училища.

2. Постижения по математика и природни науки. Изследването обхваща образованието и обучението по математика и природни науки на учениците до IV клас, а не само в IV клас. Както е при повечето международни оценявания, резултатите се представят на скала от 0 до 1000 точки, като средното на разпределението (скалата) е центрирано на 500 точки със стандартно отклонение 100 точки. Това означава, че 68% от резултатите се очаква да са в интервала ±100 точки от 500, а 95% от резултатите – в интервала ±200 точки от 500. Разпределението ни показва в какви граници варират постиженията на учениците. Колкото е по-къса дължината на скалата, толкова постиженията на учениците са по-хомогенни.

За съжаление, резултатите показват, че скалата за България е много широка, особено по природни науки. По математика постиженията на българските четвъртокласници варират между 373 и 649 точки, като средният резултат е 524 точки, а по природни науки – между 352 и 668 точки, като средният резултат е 536 точки. Постиженията на част от учениците ни (4% по математика и 2% по природни науки) са толкова ниски, че са под нивото на случайно отговаряне (налучкване) на въпросите със затворен отговор. Въпреки различното числово изражение (в брой точки) няма статистически значима разлика в постиженията по математика на българските ученици и тези от Литва, Финландия, Полша, Нидерландия, Унгария, Чехия, Кипър, Германия, Словения, Швеция, Сърбия и Австралия. Няма и статистически значима разлика в по-стиженията по природни науки на българските ученици и тези от Казахстан, Полша, САЩ, Словения, Унгария, Швеция, Норвегия, Англия, Чехия, Хърватия, Ирландия, Германия, Литва, Дания, Канада, Сърбия и Австралия.

Очаквано азиатските участници се представят най-добре както по математика, така и по природни науки. Те заедно с Русия, Северна Ирландия, Норвегия, Ирландия, Англия, Белгия (Фландрия), Казахстан, Португалия, САЩ и Дания (по математика) и Русия и Финландия (по природни науки) имат по-високи по-стижения от тези на българските четвъртокласници.

3. Сравняване на постиженията на учениците. В TIMSS се определят 4 сравнителни равнища на постиженията по математика и по природни науки. Напредналото равнище (625 точки) включва компетенции най-общо необхванати или слабо обхванати от образователните стандарти до и за съответния клас и се очаква само малка част от учениците да го достигнат. Високото равнище (550 точки) е това, което ни се иска повечето ученици да достигнат, а ниското (400 точки) е това, което всички ученици трябва да са достигнали. По математика 10% от българските ученици са достигнали напредналото равнище, 40% – високото, 75% – средното, и 92% – ниското равнище. По природни науки 16% от българските четвъртокласници са достигнали напредналото равнище, 50% – високото, 77% – средното, и 90% – ниското. Това означава, че 10% от учениците нямат минималните знания и умения, които да покрият образователни стандарти по природни науки, а 8% от учениците – по математика. За тази възраст се очаква постиженията на момичетата да са по-високи от тези на момчетата. Това е така особено при арабските участници. В България, докато по природни науки има статистически значима разлика в постиженията по пол (средният резултат на момичетата е с 8 точки по-висок от този на момчетата), то по математика разликата в средния резултат (от 5 точки повече при момичетата) не е статистически значима.

4. Фактори, влияещи върху постиженията на българските ученици в IV клас. Факторите, които оказват сериозно влияние върху постиженията на учениците, далеч не се ограничават само в училището. Постиженията на учениците не отразяват моментното им състояние, а са резултат от всички занимания, в които децата са били включвани както в училището, така и преди това в детската градина и в семейството. Резултатите показват, че постиженията на учениците силно зависят от подкрепата и образователните възможности, които са осигурени на децата в дома им, както и от желанието и амбициите на родителите техните деца да се справят добре в училище. Колкото по-високо образовани са родителите, колкото повече време отделят за образователни дейности на децата си и колкото повече децата са включени в такива дейности, преди да започнат училище, толкова по-високи са постиженията им. Факторът на семейната образователна среда се формира от броя на книгите и детските книги у дома, наличието на интернет и самостоятелна стая за ученика, образованието и работата на родителите. Разликата в постиженията на учениците, които имат много образователни възможности в семейството1) (12% от учениците), и тези, които имат малко образователни възможности в семейството1) (20% от учениците), е 130 точки по природни науки и 90 точки по математика. Важно е да се отбележи, че България е единствената участвала страна от Европейския съюз и заедно с Турция – от Европа, в която процентът на ученици, които имат малко образователни възможности в семейството1) , е толкова голям – 20% (за сравнение, не повече от 8% от учениците в другите европейски страни).

Предучилищното образование и възпитание, най-често провеждано в детските градини, също е определящо за постиженията. Колкото по-дълго време детето е посещавало детска градина или предучилищна група, толкова по-високи са постиженията му. Постиженията на деца, посещавали детска градина три или повече години, са с 35 точки по-високи от тези, които не са посещавали, по математика и със 70 точки повече по природни науки.

NOTES / БЕЛЕЖКИ

1. Индексът е формиран от отговорите на родителите и учениците на 5 въпроса, свързани с наличието на образователни възможности в семейството.

Учениците имат Много възможности, ако имат резултат на скалата поне 11,9, т.е. ако средно имат у дома повече от 100 книги, повече от 25 детски книги, връзка с интернет и самостоятелна стая, а поне един от родителите им има висше образование и поне един работи като специалист или професионалист.

Учениците имат Малко възможности, ако имат резултат на скалата не повече от 7,4, т.е. ако средно имат 25 или по-малко книги у дома, 10 или по-малко детски книги, нямат връзка с интернет и самостоятелна стая, а двамата им родители нямат по-високо от средно образование и не работят като специалисти или професионалисти, не са собственици на малък бизнес, не са чиновници и не работят в сферата на услугите и търговията.

Учениците имат Достатъчно възможности, ако имат резултат на скалата между 7,4 и 11,9.