Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

Близо четири години след издаването на „Официален правописен речник на българския език“ излиза и частта, посветена изцяло на глаголите. Авторският колектив от Секцията за съвременен български език при Института за български език – БАН разработи нова концепция за представяне на глаголните словоформи в речника.

И в това издание се следват принципите, върху които се основава съвременната кодификация на книжовната норма и които са приложени в „Официалния правописен речник“ от 2012 г., а начинът на представяне конкретно на глаголите е съобразен с особеностите при формоизменението на тази най-богата част на речта.

Речникът със своите близо 1000 страници представя в най-голяма до момента пълнота глаголните единици, които са съставна част на съвременния български език. Значителният обем се дължи на включените над 20 000 заглавки с развити парадигми според приетия начин на представяне. При всеки глагол могат да бъдат проверени средно 20 форми, което означава че този речник съдържа стотици хиляди глаголни словоформи. Справочникът е ценен и с включването на много нови глаголи, навлезли в езика през последните десетилетия.

Предговорът представя правописни правила, свързани специално с глаголите. Както е и в първата част – „Официален правописен речник на българския език“, стремежът е правилата и нормите да бъдат представени в достъпен вид, а илюстративният материал към предговора допълнително улеснява възприемането на информацията.

Макар че „Официалният правописен речник“ и частта, посветена на глаголите, трябва да се разглеждат свързано, отстоянието от няколко години между двете издания няма как да не отрази напредъка в наблюденията върху съвременното състояние на книжовната норма, и по-точно допълнително извършените проучвания върху глаголните парадигми и употреби. Това води и до неизбежни различия, които обаче засягат само отделни лексеми или семантична група глаголи. В този смисъл допълнително свършената задълбочена изследователска работа, необходима за такова подробно и обширно издание, се отразява и върху нормативната оценка в някои случаи. Без да се нарушават основните принципи и като се следва максимално последователността в същностните положения, са нанесени корекции, отразяващи адекватно съвременното състояние на книжовния език, т.е. следва се посоката на кодификация на нормата, като чрез необходими промени се поддържа нейната гъвкава устойчивост.

Промените в състоянието на нормата при отделни глаголи или група глаголи са в няколко посоки. Едната е свързана с дублетността при миналите свършени деятелни причастия на някои глаголи от второ спрежение. В „Нов правописен речник“ от 2002 г. (изд. „Хейзъл“) причастия без преглас са установени при някои глаголи (стоя – стоял, стояли), докато при други има дублетност (броя – броял, брояли и броели), а при трети е кодифицирана преглгасената форма (строя – строял, строели). С последното издание е извършена стъпка напред, като се оставя формата без преглас там, където се е наложила, а при останалите глаголи от тази група има дублетност -Яли и –Ели с оглед на съвременното състояние. Важно е да се уточни, че дублетността засяга формите за множествено число на причастията на ограничена група глаголи от 2. спрежение, завъшващи на -оЯ с ударение върху окончанието. В научната периодика бяха публикувани серия от езикови бележки по повод необходимостта от тези и други дублети в съвременната книжовна норма (вж. Мурдаров, В. За новите дублетни форми при някои причастия. Сп. Български език, 2014, кн. 2, 83 – 84). Посочената група глаголи от 2. спрежение има и друга особеност, свързана със съществуваща, но неотразена дублетност при повелителните форми: успокой – успокойте, но и: успокоете; преброй – пребройте, но и: преброете. При някои от глаголите колебанието може да засегне и формата за ед.ч. В „Официален правописен речник на българския език. Глаголи“ повелителните форми са дадени по традиция, т.е. без дублети на -ете (вж. Мурдаров, В. За нужните дублетни глаголни форми. Сп. Български език, 2016, кн. 2, 100 – 101). Частична дублетност има при глагола вземам. При него дублетът взимам е ограничен само до някои от производните глаголи – обземам и обзимам, но няма дублетност при превземам (вж. Мурдаров, В. Един необичаен случай на дублетност. Сп. Български език, 2015, кн. 3, 129 – 130).

Обърнато е внимание и на употребите на глаголните форми. Чрез избора на форми и начина на представянето им са отразени и особеностите при дистрибуцията им. Пример за систематично представяне с оглед на употребата са причастията при глаголи със значение „раждам малки“, които са дадени в ж.р., а не в м.р., т.е. стремежът е да се представят реални форми. При императивите също има ограничения – потенциално всички глаголи могат да образуват синтетични императивни форми, но не всички се употребяват по семантични причини. В речника това ограничение е представено, като при част от глаголите липсват императивни форми (по-специално при глаголи с бележка за употреба обикн. в 3. л. ). Глаголите с употреба предимно в мн.ч. също имат дефективна парадигма и са представени само с формите за мн.ч., както и формата за 3 л. ед.ч. заради възможността да се употребяват със събирателни съществителни: изпонасядахме.

Особеност на речника е изборът на форма за заглавка при глаголите с дефективно формоизменение. Вместо приеманата за основна форма – 1 л. ед.ч. изявително наклонение, стои друга форма, като причините се основават на неупотребимостта на тази форма. Некоректно е например при безличните глаголи да се възстановява основната форма *зазоря се, *свечеря се и подобни. По този начин и при глаголи, които не са безлични, но не се употребяват в 1. и 2. л., заглавката е в 3.л.: раззелени се, т.е. в резултат от съчетаването на лексикална и граматична семантика са представени дефективни парадигми при безлични и третолични глаголи, като това засяга и основната форма. В някои случаи има омонимни глаголи – глагол с пълна парадигма и глагол с дефективна парадигма. Към семантиката на тези глаголи насочва и представянето им като отделни заглавки – трябвам, но трябва; ида, но иде ми. Този принцип е спазен и при други случаи на омонимни глаголи, когато парадигмите привидно се повтарят, но това е наложително предвид факта, че единият от глаголите може например да е преходен, а другият – не, което означава, че парадигмите се различават по наличието/липсата на страдателно причастие. Коректното представяне на формите изисква да се включат последователно отделните форми след двете заглавки. С оглед на адекватното представяне на съвременното състояние на езика е отпадането на някои остарели форми – формите за минало свършено време при определени глаголи – зная, раста.

Беше изтъкнато, че в сравнение с правописните речници на БАН, издавани досега, в този речник глаголните форми са представени в най-голяма пълнота. Но пълнотата не се отнася само до броя на формите, с които присъства всеки глагол, но и с липсата на препратки от производните към основния глагол, т.е. представени са глаголните форми не само на основните глаголи, но и на образуваните с представка. Това, от една страна, улеснява търсенето, от друга страна, могат да бъдат представени особеностите при производните глаголи, които липсват при основните. Например представени са страдателни причастия при някои нетранзитивни глаголи: засмея се – засмян, но липсва страдателно причастие при смея се. Тази особеност не беше възможно досега да бъде отразена при развиването на парадигмата само при основния глагол. Различия между основен и производни глаголи има при зная – позная – узная и др. Аористът при зная е отпаднал поради това, че не се употребява в съвременния език, а е изместен от формите за имперфект. При производните глаголи обаче съществуват форми за аорист, освен това те не съвпадат с аориста на основния глагол, съответно и миналото свършено деятелно причастие се различава: зная: *знаях, *знаял, но позная: познах, познал.

В сравнение с предходни издания по-различно е и представянето на глаголите от трето спрежение – то е в същата степен на подробност. Правописни и правоговорни затруднения се наблюдават и при тях, което налага пълното представяне на формите, въпреки че парадигмите сами по себе си не представляват особена трудност. Затруднения обаче поражда ударението – отклонения от нормата, като премет и отмет на ударението, се срещат последователно при глаголите и от трите спрежения, също грешно изписване -ът при глаголните форми в 3 л. мн.ч.

Глаголите и глаголните форми имат немалко особености, които пораждат затруднения. Като се съчатае богатството от форми с трудностите при овладяването на нормите, свързани с тях, става ясно защо специализиран справочник, посветен на глагола, можеше да излезе в такъв вид само като самостоятелно издание. Чести отклонения от нормата се наблюдават при окончанието за 1. л. мн.ч. при глаголите от първо и второ спрежение -ме вместо -м. Ятовият преглас също представлява трудност заради т.нар. якане: живяли, закъсняли, вместо живели, закъснели, както и при страдателните причастия: неправилните видяни, засмяни вместо видени, засмени. Макар и по-рядко се среща гърмещи, топещи вместо гърмящи, топящи. При еловите причастия след ж, ч, ш: жужели, звучели, грешели вместо жужали, звучали, грешали. При глаголи като пека, облека се бъркат формите за 3.л. мн.ч.: печат, облечат вместо пекат, облекат. Срещат се и колебания при спрежението, съществуващи при няколко глагола, като дъвча, стеля: дъвчиш, стелиш вместо дъвчеш, стелеш. Те обаче са представени както и досега като глаголи от първо спрежение. Разговорни форми като влезна, слезна и излезна не се допускат.

Представените характеристики на речника говорят, че той задоволява необходимостта от представяне на правописните особености на глаголите в съвременния език в най-новото му състояние, но освен това може да бъде ползван за специализирани справки, а също и от чужденци. Речникът несъмнено ще е от полза за професионалисти и преподаватели, за студенти, редактори, коректори и журналисти. Въпреки че представлява академичен труд с висока научна стойност, той е в достъпен вид и за широката публика.