Резюме. Настоящото изследване има за цел да установи степента на развитие на семантичната компетентност на 6 – 7-годишните деца. Споделеният опит може да бъде полезен за колегите от подготвителните групи с изведената изследователска методика за установяване равнището на тази компетентност в отделните аспекти на входно и изходно ниво и с модела на математическа обработка. Тестовете са примерни, инструментариумът е съобразен с индивидуалната и груповата компетенция на децата. Анализът на резултатите способства за установяване равнището на речевата компетентност на децата от подготвителна за училище група и планиране работата по отделните направления. Предложеният модел на педагогическа технология може да бъде използван в стремежа на педагога да разчупи шаблонността при овладяване речта от децата, речевата компетентност в контекста на готовността им за училище.

Ключови думи: children’s competency, readiness for school

Усвояването на езика и развиването на речта в предучилищна възраст са тясно свързани с комуникационното поведение на децата не само като система от символи, която се отразява върху познавателните процеси, но и като средство за обмен на информация.

Развитието на речта при децата в предучилищна възраст се осъществява в контекста на социалната среда, а овладяването на езика се реализира в процеса на общуване. Езикът е главният фактор за протичането на определена социална ситуация, в която детето реализира своите речеви способности.

Съществено място в педагогическата работа на учителите е подготовката на децата за училище. Проблемът е сложен, многоаспектен и включва редица педагогически задачи. Една от най-важните е развитието на детската речева компетентност в контекста за готовността за училище.

Основна ключова компетенция за децата от предучилищна възраст е речевата компетентност: „Практическо владеене на българския език в съответствие с нормите на книжовния език; възприемане, анализиране и изразяване на чувства, факти и мисли в устна форма (слушане и говорене); общуване в подходяща форма в социален и културен контекст – в семейството, детската градина и на обществени места“. 1)

Цел на настоящото изследване е установяване степента на развитие на семантичната компетентност на 6 – 7-годишните деца.

Задачите на изследването са:

1. Определяне умението на детето:

– да разбира връзката между значението на отделни думи, да я обозначава чрез средствата на езика;

– да обединява логически думи с различни значения.

2. Извеждане на основните особености на семантичната готовност за училище на изследваните деца.

Обект на изследването: речевата компетентност на децата от предучилищна възраст.

Предмет на изследването: семантичната компетентност на 6 – 7-годишните деца.

Контингент на изследването са 25 деца на 6 – 7-годишна възраст от подготвителна за училище група в ЦДГ „Пролет“ – Пазарджик. От тях 10 са момичета и 15 – момчета. Децата посещават редовно детската градина и вследствие на това спокойно може да се твърди, че са придобили знания и умения за социална, познавателна и специална подготовка за училище.

Като основен метод за изследване се използва адаптираният вариант на Хайделбергския тест за говорно/речево развитие (Mihaylоva, 1990). Това е тестова батерия (комплекс) от 13 субтеста (задачи), показваща речевите способности на деца от 3- до 9-годишна възраст (в оригиналния си вид).

Равнището на речево развитие се характеризира от авторите на теста Х. Грим и Х. Шолер с помощта на понятията „речелингвистична“ и „речепрагматична“ компетентност. Първото показва в каква степен детето е овладяло системата от езикови правила. Второто изисква от детето овладяване на системата от правила за общуване с хора.

Цялостната картина на речевото развитие, на речевата готовност за училище на децата може да бъде представена само тогава, когато се даде пълна характеристика на процесите на речевъзприемане и речепораждане. Това изискване се изпълнява в повечето субтестове.

В Хайделбергския тест по психоаналитичен път за различните възрастови групи е отделен речев фактор. Операциите, реализиращи различни речеви функции, са представени в теста така, че измерват именно тези функции.

Изготвянето на субтестовете е подчинено на определена задача, даваща информация за постигане на набелязаната цел. Оценяването в изследването се осъществява на базата на заложените количествени оценки за всеки отделен субтест.

Една от важните задачи е развитие на семантичната страна на езика, което предполага формиране на знания и умения за правилно построяване на изречения и изразяване на детето в различни говорни ситуации.

Във връзка с целта на изследването са използвани 2 субтеста: „Корекция на семантично неточни изречения“ и „Конструиране на изречения“.

При първия тест – „Корекция на семантично неточни изречения“, учителят произнася изречение, в което отделните думи не съответстват на общия смисъл, и моли детето да ги замени с верни.

Задачата позволява да се определи в каква степен детето разбира връзката между значението на думите и да я установява със средствата на езика. Важно е детето да открои несъответствие и да намери начин за корекция. Разрешени са съкращения и добавяне, ако не са свързани с критичните точки на изречението.

Резултатите се оценяват по следния начин: максимален брой – 18 точки; 1 т. – избраната за замяна дума не отразява напълно нужния смисъл или е допусната прекалена конкретизация; 2 т. – за правилно изречение; 0 т. – за невъзможност да се направи корекция.

Изреченията са следните: „Децата се мият в чешмата и се пръскат с вода“; „Майката постави вазата в масата“; „Момчета го гледа щъркела с възхищение“; „Катя облече любимата си, копринената си, нова рокля“; „Изправи се сив мечок и едър на вратата“; „Свраката отлетя и трепна от уплаха“; „Бащата подари кончето на детето, което купи в магазина“; „Купих си за влака на гарата билет“; „Корито дълбока река има“.

От детето се изисква корекция на невярното изречение чрез приложение на усвоени правила и след като разбере връзката между значението на думите, то трябва да я изрази със средствата на езика. Резултатите по-казват, че с максимален брой 18 точки са 7 от изследваните деца – 28 %. Те умеят да откриват и поправят граматически грешки чрез разкриване на усета за граматическа правилност, притежават умения да построяват устно речево изказване. Съчетават по смисъл думите в изречението, като използват съгласуването и подходящи свързващи думи. При 8 от децата със 17 точки – 32%, се наблюдава употреба и заменяне на думи в изречението, които прекалено конкретизират („Децата се мият в/на/ чешмата и се пръскат с /много/ вода“ „Майката постави (стъклената, красивата) вазата в (върху) масата“) . При отговорите на 7 от децата в подготвителна група, получили 14 точки – 28%, се отчита отношение за правилно откриване на семантично неточни изречения, заменят неподходящите думи с подходящи и синтактични конструкции („Момчета/го/гледа/т/ щъркела с възхищение“; „Катя (си) облече любимата си, копринената (копринена, шарена) си, нова рокля“; „Изправи се сив мечок и едър (едрият мечок) на вратата“, „Купих си (на гарата билет) за влака на гарата билет“) . С 8 точки са отговорили 2 от децата – 8%. Те определено разбират връзката между значенията на думите в изреченията, но все още нямат необходимия за възрастта си запас от думи и често се затрудняват да използват най-подходящата дума съобразно контекста.

При сравняване на резултатите, получени от отделните изследвани деца, се вижда, че изречения, които са семантично неверни, по-трудно се запомнят и възпроизвеждат, отколкото смислените изречения. През времето на устно изграждане на изречение децата трябва да задържат вече казаните думи и едновременно да подберат думите, предстоящи за произнасяне. Задържането и изпреварването на думите осигурява тяхната съгласуваност в семантична схема.

Подборът на думите в конструирането на изреченията се подчинява на замисъла на изказването. Но смисълът се изразява не само в лексикалните значения, а и в съчетанията на тези значения, което се решава успешно в работата по формиране на граматически правилна реч в ДГ.

В заданието, като цяло, въпреки някои затруднения децата проявяват умения за корекция на семантични неверни изречения, в които има неточна употреба на речеви единици, погрешни изпускания или излишество на речеви единици и неуместни повторения. По-добрите резултати се дължат на по-разбираемия за децата модел (изречение).

Общо резултатите показват, че при 6 – 7-годишните деца вече се наблюдават сполучливи опити за възпроизвеждане на различни модели на вербална комуникация и коригиране на неправилен словоред в потока на речта. Те умеят да определят и отделят думите, които не отговарят на общия смисъл, и ги заменят с подходящи изрази.

При втория тест – „Конструиране на изречения“, на детето се предлагат 10 комплекса от думи, от които то трябва да състави изречения:

Тестът позволява детето да прояви способността логически да се обединяват различните значения.

Резултатите се оценяват по следния начин: 2 т. – всички думи са употребени семантично и синтактично вярно; 1т. – в изреченията има незначително отклонение от правилата; 0 т. – не всички думи са използвани, има груби отклонения от правилата. Максималната оценка е 20 точки.

При отговорите на 10 от децата с 20 точки – 40%, всички изречения са смислови, семантически вярно употребени и конструирани синтактически вярно. Правилно съгласуват и употребяват определенията по род и число. Отговорилите 13 деца с 14 точки – 52%, имат много добри резултати в езиковото и речевото си развитие. Само в някои изречения има неправилна употреба на думи по отношение на смисъла и недобре подреден словоред (В градината цъфтят теменужки – в детската градина; Децата обичат зимата – зимното време; Мими книга интересна чете). Вниманието им често се отклонява, което в тази възраст е все още неустойчиво. С 12 точки са отговорили 2 от децата – 8%, думите не са употребени семантически, изреченията са конструирани правилно, но не се разбира изказването (Има една теменужка в градината; Силното дете плаче). Това навярно се дължи на неразбиране на задачата, поставена от експериментатора.

Получените резултати показват, че е проявена висока способност за конструиране на изречения по зададени думи, които се свързват семантично вярно и са съгласувани правилно в предложените граматически конструкции от децата. Думите са употребени правилно, като е съобразено включването и допълването със съюзи, предлози и определителен член.

Като цяло, данните от проведеното изследване ни дават основание да отбележим, че децата имат по-добри умения за логическо обединяване на различните значения в конструирането на смислови изречени. Значенията на отделните думи децата комбинирани така, че да определят логическия смисъл на изречението.

Оттук си правим извода, че при 6 – 7-годишните деца е формирана сравнително висока степен на умение за използване на граматически правилна реч.

Децата от подготвителна група умеят да конструират кратко и сложно съчинено изречение (със съюзи и, а, но, ако). Разбират смисъла на сложните съставни изречения и ги употребяват в речта. Притежават знания за структурата на сложно съставните изречения, като свързват главното изречение с подчиненото по смисъл. 6 – 7-годишните деца разбират и използват лексиката по темата в контекста на изреченията.

Въз основа на отчетените резултати могат да се направят следните изводи.

1. Речевата компетентност е една от основните ключови компетентности, свързани с подготовката на децата за училище. Определянето на нейното съдържание е основа за конкретизирането и интегрирането є във всички направления, за реализирането на качествен и ефективен възпитателно-образователен процес в детската градина.

2. Извеждането на спецификата на семантичната компетентност на децата от предучилищна възраст ще подпомогне педагозите за преодоляване на някои слабости и грешки при езиковото им обучение.

3. Децата по-лесно се справят със семантични задачи, когато тяхното решение е:

– близко до опита на децата;

– подкрепено от извършване на действия;

– свързано с емоционалнонаситено съдържание.

4. Програмната документация е основа за ориентиране на педагозите при развиване на речевата компетенция на децата. В същото време опитът показва, че е необходимо всеки учител да конкретизира своята стратегия съобразно локалните условия и индивидуалните особености на децата.

БЕЛЕЖКИ

1. Национална стратегия за учене през целия живот (УЦЖ) за периода 2008 – 2013 година, стр. 24.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Delcheva, T. (2004). Klyuchovi kompetentsii na detsata postapvashti v parvi klas. Stara Zagora: TU. [Делчева, Т. (2004). Ключови компетенции на децата, постъпващи в първи клас. Стара Загора: ТУ] .

Gyurova, V., Bozhilova, V., Valkanova, V. & Dermendzhieva, Gr. (2007). Interaktivnostta v uchebniya protses. Sofia: EVROPRES [Гюрова, В., Божилова, В., Вълканова, В. & Дерменджиева, Гр. (2007). Интерактивността в учебния процес. София: ЕВРОПРЕС].

Mihaylova, N. B. (1990). Adaptirovaniy variant Geydelybergskogo testa rechevogo razvitiya detey. Psihologicheskiy zhurnal, 11. Moskva. [Михайлова, Н. Б. (1990). Адаптирований вариант Гейдельбергского теста речевого развития детей. Психологический журнал, 11. Москва].

Topolska, E. (2009). Rechevo razvitie v usloviyata na integrirano obuchenie. Sofia: izd. „Avangard Prima“. [Тополска, Е. (2009). Речево развитие в условията на интегрирано обучение. София: изд. „Авангард Прима“] .