https://doi.org/10.53656/for2024-03-05

Резюме. Едно от най-големите предизвикателства при организацията на учебния процес по английски език е преодоляването на ограниченията на времето и пространство за развиване на комуникативни умения на изучавания език. Тази статия представя влогърството като обучителна стратегия и измерва нейната ефективност посредством мнението на студенти от 3. и 4. курс, участвали първо в задача с направлявано влогърство и след това във фокусинтервю. Интервюираните студенти са общо 60 от групи по английски език – на ниво В1 – B2 от 3. и 4. курс на специалност НУПЧЕ при Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Задачата бе придружена с аналитичен тип рубрика, която ясно маркира критериите за оценка по нива на представяне. Резултатите от интервюто разкриха предимствата на влогърството като допълнителна възможност за развиване на интегрирани комуникативни умения на чужд език извън рамките на класната стая. Повечето участници възприемат влогърството като положително преживяване с ползи основно по посока на продуктивните умения и развиването на креативност и увереност на изучавания език.

Ключови думи: влогърство; чужд език; интегрирани комуникативни умения

1. Увод

Медиите и технологиите прогресивно трансформират света на комуникациите и образованието, което, от своя страна, провокира и учителите да се по-топят в света на модерните технологии и да проучат всички възможни начини за ефективното им интегриране в обучението.

Господството на социалните мрежи и фактът, че всички учащи, и особено тези от поколение Z са от най-ревностните потребители на социални мрежи и сайтове за видеохостинг като YouTube, TikTok, Instagram, Facebook, SnapChat и др., подсказват възможността влогърството да се използва като допълнителна възможност за развиване на езикови и дигитални умения извън времето и пространството на класната стая.

2. Влогърство – определение и педагогически възможности

Влогърството се превръща в нов медиен инструмент и предстои да бъде преоткрит за образователни цели. В качеството си на медийно базирана възможност за комуникация влогърството има капацитета да увеличи количеството и качеството на езиковата практика, като осигурява повече възможности за говорене и повишаване осъзнатостта на учащите (Young & West 2018).

Умението говорене е от най-силно желаните умения за овладяване и едновременно с това едно от най-трудно достижимите. Успехът в научаването на чужд език се измерва с умението да се проведе разговор на този език (Nunan 1999). В същото време обаче, основен акцент в чуждоезиковото обучение е преподаването на граматика и лексика, първо, защото тези знания са основополагащи за развиването на рецептивните и продуктивните умения; второ, те са по-лесно измерими в хода на обучението; трето, умението говорене е трудно за развиване извън рамките на класната стая. Учителите понякога поставят задачи за устна презентация, но това упражнение не е особено комуникативно по характер и обратната връзка се осигурява едва след края на представената реч. Други комуникативни упражнения са ролевите игри, симулациите и дискусионните задачи по двойки или групи, но тогава често в моменти на трудност участниците в комуникативната задача прибягват до използване на родния език и подчиняват задачата на социалната цел и по-малко на учебната. Тази задача става по-ефективна като замисъл, ако учителите успеят да намерят представители на други езикови общности, с което принуждават участниците в комуникативния процес да използват средата на изучавания език.

Дигитализацията в образованието продължава да се налага; интернет се налага като неизменна част от ежедневието ни, а това разкрива допълнителни възможности за изучаващите чужди езици. С навлизането на YouTube като многостранен видеохостинг ресурс се разработват и редица възможни приложения за изучаване на чужди езици (Watkins &Wilkins 2011). Едно такова приложение е влогингът. Влогът е комбинация от думите видео и блог (блогът, сам по себе си, е комбинация на думите от мрежа – web, и журнал – log). Влог, като една от новите думи на нашето съвремие, е дефинирана в речника на Мерием-Уебстър като видеоблог, а самият глагол „влогинг“ означава създаването и комуникирането на съобщения посредством видеоблогинг (Merriam-Webster 2022). Чрез тях индивидите „озвучават своя глас и създават внушителни общности около онлайн видеосъдържание“ (Bacescu 2017, p. 313). За разлика от стрийминг-видеата, влоговете са асинхронно средство за интеракция между влогъра и публиката извън ограниченията на реалното време.

Блоговете превърнаха интернет в трибуна за всеки, който иска да изрази мнение, да разпространи информация или просто да води публичен дневник на своя личен живот. Блогове на изучаващите чужди езици се превръщат в популярен метод за цифрово споделяне, съхраняване и показване усилията на учениците за съставяне на видеосъдържание (Wu 2008) или път, чрез който учителите могат да насърчават сътрудничеството на учениците в цифров формат (Godwin-Jones 2003). Докато блоговете са полезен инструмент за развиване на умението писане, влоговете – видеоеквивалентите на блоговете, са полезни основно за развиване на умението говорене. Използването на такъв тип образователни инструменти е необходимо и защото „за модерния педагог е важно да обучава създатели, а не консуматори, като по този начин основната цел се поставя върху развиването на ключовите компетентности и умения на учениците“ (Danev 2023). Според Бахчеванова (Bahchevanova 2022) и Николова (Nikolova 2020) технологичният свят трябва да намери своето място в образователния процес, за да се подобри мотивацията за учене, за да се затвърдят и приложат придобитите знания и умения и учащите да бъдат поставени „в активна познавателна позиция“ (Nikolova 2020, p. 15).

Задания

Като всяко друго задание, влогът може да се използва по различни начини. Влогът може да е периодичен видеодневник по инициатива на ученика. В клипчетата учениците могат да практикуват свободно и спонтанно говорене на чуждия език за определен брой минути. Друга възможност е учителят да фиксира определена тема или въпрос и да постави задачата учениците да заснемат устен отговор в рамките на определен брой минути. Примерни теми биха могли да са:

– самопредставяне;

– демонстрация на конкретно умение на учащия, като приготвяне на ястие, танц, рисунка и др.

– интервю на приятел или роднина, придружено със симултанен превод на изучавания език;

– представяне на приятел, домашен любимец, битов проблем и др.;

– екскурзия до любимо място около родния дом;

– дискусия по определена тема по двойки или групи от класа.

Оценяване

Оценката на такъв тип задание трябва да е насочена основно към развиване на умението говорене, но би могло да акцентира и на характеристиките на видеозаписа и артистизма на учащия.

Критериите, които акцентират на устното представяне, могат да се дадат в холистичен или аналитичен тип рубрика, каквито са показани по-долу съответно в таблица 1 и таблица 2.

Таблица 2 представя аналитичен тип рубрика за оценка на видеоклип, която акцентира както на устното представяне, така и на техническото изпълнение.

3. Цели и методология на изследването

Целите на това изследване са:

1. Да демонстрира как направляваното влогърство може да увеличи възможностите за развиване на интегрирани комуникативни умения на чужд език извън рамките на формалната класна стая и час.

2. Да проучи мнението на студенти от трети и четвърти курс на специалност „Начална училищна педагогика с чужд език“ от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ от участието им в направлявано влогърство.

3. Да изведе основните предимства и ограничения на влогърството като педагогически ресурс.

Педагогическият експеримент се проведе през зимния семестър на академичната 2023/2024 година със студенти от трети и четвърти курс на специалност „Начална училищна педагогика и чужд език“. В изследването участваха общо 60 студенти, разделени в три групи на ниво на владеене на английски език В1 – В2.

Като част от заданията през семестъра на студентите и от трите групи бе поставена задачата да подготвят 3 видеоклипа на следните теми:

1. Любима локация в/до родния ми град/село.

Видеото трябва да е заснето на мястото, от което се представя (това може да е магазин, кафене, музей, природна забележителност). Разказът трябва да описва мястото и причината то да ви е любимо.

Продължителност на речта в клипа: от 3 до 5 минути.

2. Инструкция

Това може да е инструкция за приготвяне на конкретна рецепта, стъпки на танц, ръководство за използване на уред, приложение и др.

Продължителност на речта в клипа: от 3 до 5 минути.

3. Дискусия

Дискусията трябва да е с колега от групата по английски език. Дискутиращите трябва да са обърнати един към друг и да са в профил към камерата.

Продължителност на речта в клипа: от 6 до 12 минути.

Темите за дискусиите може да са по един от въпросите, предложени по-долу:

What are the responsibilities of fathers and mothers in your country?

Are there different expectations for daughters and sons?

Who has an easier life, girls/women, or guys/men?

Should digital devices replace paper and books?

Does technology make us less intelligent?

Is graffiti art?

Should we create artificial wombs for humans?

Is the expansion of cities into surrounding areas a good thing?

Is it immoral for people to own pets?

Should students have to wear school uniforms?

Would it be better to have one universal language?

Do public libraries have a role in the future?

Which would be better to visit: ancient Egypt or ancient Greece?

Is Black Friday worth it?

Could technology ever replace teachers?

Срокът за предаване на задачите бе разпределен равномерно през семестъра, като за всяка една от тях студентите имаха 3 седмици за подготовка.

Заедно с качването на видеопроектите в класната стая студентите трябваше да качат и три оценки на тези видеоклипове, поставени от трима колеги от курса. Оценките трябваше да са базирани на аналитичния тип рубрика, представена в таблица 2.

Седмица преди приключване на семестъра участниците бяха организирани в 6 групи от 10 студенти за интервюиране по въпроси, посветени на ефективността на видеозадачите. Интервюто се проведе на български език с цел извличане на максимално подробна информация, а продължителността на интервюто с всяка отделна група бе около един астрономически час.

4. Резултати от изследването

Въпреки трудоемкия характер на задачата участниците в изследването бяха положително настроени към заданието, свързано с видеопроектите. Студентите очертаха повече ползи, отколкото трудности и ограничения от самата задача. Те могат да бъдат обобщени в следните групи.

Предимства

Задачата предполага сериозна предварителна подготовка, която минава през подготовката на добре организиран писмен текст по темата на конкретната задача, репетиции и изпълнение/я пред камера. Производството на писмен текст, нуждата от наизустяването му и многократните репетиции и опити за заснемане на качествен видеоклип водят до следните положителни резултати:

– развиване на умения за писане и структуриране на текст на английски език;

– по-качествено усвояване на лексика и граматика на изучавания език;

– развиване на автоматизация при представяне на подготвената реч;

– подобряване на произношението в процеса на репетиции и по време на самия запис;

– развиване на свобода на изказа;

– развиване и на умения за слушане с разбиране, провокирани от задачата за взаимно оценяване;

– намаляване на тревожността и повишаване на увереността;

– развиване на дигитални умения.

Ограничения

Заснемането пред камера, боравенето с технологии и споделянето на заснети видеоклипове с колеги е плашеща перспектива за част от студентите. Идеята да застанеш пред камера, да говориш пред нея на чужд език, да запазиш видеото и да го конвертираш във формат, разпознаваем за повечето компютри, може да е твърде голямо предизвикателство за някои от тях.

Друга несвойствена задача е взаимното оценяване и липсата на готовност за безпристрастност при поставяне на оценки. Ясно дефинираните критерии и описанието им по нива улеснява задачата, от една страна, и е полезна информация при подготовката на видео задачите, но е ограничаващ инструмент за онези, които искат да поставят неоправдано висока оценка на колегите си.

Друг важен фактор, който студентите посочваха като необходимо предварително условие, е личната мотивация на учащите за подобряване на продуктивните им умения на чуждия език, както и на дигиталната им компетентност. Ако учащите не са мотивирани да подобрят уменията си да говорят свободно чуждия език, резултатът ще са некачествени видеа с най-вероятно прочетени текстове, болезнени и непродуктивни усилия от страна на студентите и на учителя да ги слуша и оцени.

Изводи

Ограниченото време за устна практика в часовете по английски език ограничава и възможностите за развиване на увереност, умения за говорене и свобода на изказа. Когато на учащия се постави задачата да подготви видео, в което да говори на английски език, тогава устната му практика излиза от ограниченията на времето и пространството в класната стая и може да се развива независимо.

Друго предимство на видеозаписите е, че те позволяват автомониторинг. Преди да предадат своя видеозапис, учащите могат да го прегледат, да си открият грешки в произношението, граматиката, да регистрират пропуснати важни детайли, примери, аргументи и да пожелаят да подготвят записа отново, за да елиминират пропуските. Може и преподавателят да изиска такъв презапис. Но независимо от причината за презапис на видеоматериала резултатът е, че възможността за устна практика на учащите е увеличена, което е предпоставка за развиване на комуникативни умения на чуждия език и не на последно място – и на дигитална компетентност.

Благодарности и финансиране

Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект № BG-RRP-2.004-0001-C01.

Acknowledgments & Funding

This study is financed by the European Union-NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project № BGRRP-2.004-0001-C01.

ЛИТЕРАТУРА

ДАНЕВ, Н., 2023. Възможности за интердисциплинарно обучение в часовете по „Човекът и обществото“ чрез използване на уеббазираното приложение Canva. В: Интердисциплинарно обучение чрез изкуства, спорт и дигитални технологии, с. 288 – 297. Пловдив: Пловдивско университетско издателство „Паисий Хилендарски“. ISBN 978-619-7663-76-1.

НИКОЛОВА, А., 2020. Приложение на мултимедийните презентации при изграждането на таблиците за умножение и деление във втори клас. В: Сборник доклади от девети студентски научен форум. с. 7 – 15. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, ISBN 978-619-202-594-6.

REFERENCES

BACESCU, M. C., 2017. Blogging, vlogging – from entertainment to education. Conference Proceedings of E-Learning and Software for Education (ELSE), vol. 13, no.1, pp. 369 – 376 [viewed 11 October 2023]. Available from: https://www.ceeol.com/search/articledetail?id=538078.

BAHCHEVANOVA, T., 2022. Application of digital games in the educational process in kindergarten. INTED2022 Proceedings, pp. 4127 – 4131, ISBN: 978-84-09-37758-9.

DAVEV, N., 2023. Vazmojnosti na interdistziplinarnoto obuchenie v chasovete po ‘Tchovekat i obshestvoto’chrez izpolzvane na webbaziranoto prilojenie Canva. V: Interdictziplinarno obuchenie chrez izkustva, sport i digitalni tehnologii, pp. 288 – 297. Plovdiv: Plovdiv university Press ‘Paisii Hilendarski’. ISBN 978-619-7663-76-1.

GODWIN-JONES, R., 2003. Emerging technologies: Blogs and wikis: Environments for on-line collaboration. Language Learning & Technology, vol. 7, no.2, pp. 12 – 16. [viewed 24 October 2023]. Available from: http://llt.msu.edu/vol7num2/pdf/emerging.pdf.

MERRIAM-WEBSTER., 2022. Vlogging definition & meaning. [viewed 22 December 2023]. Available from: https://www.merriam-webster. com/dictionary/vlogging#h1.

NIKOLOVA, A., 2020, Prilojenie na multimediinite prezentatzii pri izgrajdaneto na tablitzite za umnojenie i delenie vav vtori klas, Sbornik dokladi ot deveti studentski nauchen forum, pp. 7 – 15, Plovdiv: Plovdiv university Press ‘Paisii Hilendarski’. ISBN 978-619-202-594-6.

NUNAN, D., 1999. Second language teaching & learning. Boston, MA: Heinle & Heinle. ISBN 9780838408384.

WATKINS, J., & WILKINS, M., 2011. Using YouTube in the EFL classroom. Language Education in Asia, vol. 2, no.1, pp. 113 – 119. [viewed 09 November 2023]. Available from: http://dx.doi.org/10.5746/ LEiA/11/V2/I1/A09/Watkins_Wilkins.

WU, W.S., 2008. Using blogs in an EFL writing class. In S. Priya (Ed.), Netlingo: The Metamorphosis of Language, pp. 86 – 99. Hyderabad, India: The Icfai University Press. ISBN-13 978-8131414446.

YOUNG, E. & WEST, R., 2018. Speaking practice outside the classroom: A literature review of asynchronous multimedia-based oral communication in language learning. The EUROCALL Review, vol. 26, no. 1, pp. 59 – 78. [viewed 30 November 2023]. Available from: https://eric. ed.gov/?id=EJ1187075.