Чуждоезиково обучение

Хроника

ПЪРВИ СЛАВЯНСКО-РОМАНСКИ КОЛОКВИУМ „БЪЛГАРСКО-ФРЕНСКИТЕ КУЛТУРНИ ОТНОШЕНИЯ“

В Дрезден (Германия) се състоя Първият славянско-романски колоквиум „Българско-френските културни отношения“, който бе проведен по инициатива на Института за славистика и Института за романистика към Техническия университет – Дрезден (Германия). Научният форум има за цел проучването от културологична и лингвистична гледна точка на българско-френските отношения, както и представянето на историческите промени в тях, настъпили от XIX век до наши дни, на базата на конкретни примери и анализ на историческите контакти. В научната конференция се включиха специалисти от Германия, България и Франция.

Бяха представени различни проблеми при изследването на културните и литературните връзки между България и Франция. Кристоф Оливер Майер (Технически университет – Дрезден) представи историческата основа на тези отношения, тъй като българските емигранти са от голямо значение за френската култура. Соня Колева (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“) сравни в своята презентация творчеството на Франсоаз Саган и на Петя Дубарова, а Дияна Багалева (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“) коментира историческите диалози между Запада и Балканите, репрезентирани в литературата. Денят завърши с доклада на Жоржета Чолакова (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“), която показа влиянието на българските художници върху френския авангардизъм.

По време на втория ден бяха представени изследвания, посветени на формирането на представата за България във Франция през вековете. Мари-Барбара льо Гонидек (Център за изследване на етномузиката – Париж) анализира дипломатическата и филологическата дейност на Огюст Дозон, който публикува изключително важен материал за българските народни песни през 70-те години на ХІХ век. Ален Вийомен (Университет „Париж Изток“) представи началото на българското богомилство в Армения и неговото влияние върху европейската литература, преди Анегрет Мидеке (Гьотингенски университет „Георг-Август“) да говори за френските и немските културни стереотипи в полемиката на Симеон Радев против Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков.

Последната сесия беше посветена на лингвистически въпроси. Мартин Хенцелман (Технически университет – Дрезден), като се опира на няколко теоретични модела, определи френско-българските езикови контакти като важен признак за европеизацията на България в края на XIX и в началото на XX век. Маринела Петрова (Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“) представи различните аспекти на Франкофонията в България, тъй като държавата е член на Международната организация на Франкофонията. Жулиета Величкова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) изнесе доклад за френските католически училища в България. Програмата на Алианс Франсез бе в центъра на доклада на Мадлен Аврамова (Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“), която анализира значението на институцията в България и разгледа нейната роля за разпространението на френския език в региона. Организационният комитет получи доклада на Димитър Веселинов върху съпоставката на проявите на лексикалната германофилия/германофобия във френския и българския език по време на Първата световна война.

Организаторите Мартин Хенцелман и Кристоф Оливер Майер отбелязаха проявения академичен интерес към тематиката на научната конференция и значителното международно участие в нея. Същевременно изразиха надежда за по-нататъшната съвместна работа в подобен формат през следващата година. Предвижда се публикуване на информация за събитието на немски и на френски език.

Година XLIII, 2016/5 Архив

стр. 582 - 583 Изтегли PDF