На 23 и 24 октомври т. г. в Загребския университет се проведе Първата българо-хърватска славистична среща Съвременният български език и литература в сравнително-славистичен и интердисциплинарен контекст, посветена на двоен юбилей: 20 години от основаването на специалност „Славистика“, съответно „Южна славистика“, и 10 години от основаването на Катедра по български език и литература и на Катедра за сравнително изучаване на южнославянските езици и литератури. Юбилейната знаковост е достатъчно експлицитна, за да бъде допълнително обговаряна. В случая обаче няма как да не отбележим, че юбилейният повод за форума до голяма степен оспорва и репликира налагащата се през последните десетилетия теза за загуба на позиции на чуждестранната българистика и същевременно ясно указва конкретни посоки на усилията ни за поддържане и задълбочаване на интереса към българския език, литература и култура. Развитието на южната славистика в Загреб през последните 25 години показва устойчива тенденция към възраждане и утвърждаване. В новите реалности след 1989 г. подобно развитие е немислимо без усилията на отделната личност. Затова важна част от символността на форума беше отдаването на по-чит към паметта на първия български лектор в Загреб Константин Оруш, който със своето харизматично присъствие и всеотдайност привлече вниманието към българистиката и с активното съдействие на Звонко Ковач – ръководител на Отдела за южнославянски езици и литератури, успя да превърне българския лекторат в Загреб в място не само за преподаване, но и за промотиране на българския език, литература и култура. Лекторите по български език и литература след Оруш – Татяна Дункова, Димка Савова, Катя Станева, Божидар Кунчев, подкрепяни от хърватските колеги и преди всичко от ЗвонкоКовач, активно работиха за утвърждаването на университетската българистика в Загреб, която вече има свои преподавателски кадри – Марияна Бйелич и Ана Васунг.

Пленарните доклади фиксираха вниманието върху ключовите аспекти на форума: научноизследователския, научно-юбилейния и възпоменателния. Звонко Ковач говори за Българистиката и интеркултурните южнославянски изследвания, представяйки анализ на кризата на славянската филология и концепция за развитието на загребската българистика, основана върху единството на научноизследователската и преподавателска дейност с културнопосредническата роля. Панайот Карагьозов, на свой ред, говори за развитието на славистиката и хърватистиката в СУ „Св. Кл. Охридски“, за трудностите пред осъществяването на подобни двустранни академични инициативи и представи посмъртно издадената книга на К. Оруш Балкански бдения.

Докладите от първото работно заседание откроиха многообразието на зададената научноизследователска проблематика. Текстът на Борис Павловски от Загреб бе посветен на представянето на българската литература от Петър Кепески в изданието История на световната литература. 1) Изложението акцентира върху принципите на периодизация, по-скоро историографски, отколкото поетически, и върху очертаването на модела на персоналиите. Яни Милчаков говори за проекта си за компаративна история на българския и хърватския стих (XVII – XX век) , центриран върху изследването на периодизационните симетрии и асиметрии на версификаторските модели и квантитативните метрически експерименти. Т. Дункова представи концепцията на Учебник по сръбски и хърватски език, ч.I,(С1/С2) , базирана върху функционално-комуникативната езикова стратегия. Боряна Прошев Оливер от Загреб представи доклада си Македонският език от социолингвистична перспектива.

Разнопосочни аспекти на сравнителното литературознание бяха засегнати в докладите на П. Карагьозов, Людмил Димитров, Людмила Малинова-Димитрова. В Хърватските предтечи на визии и утопии за славяните П. Карагьозов проследи динамиката на хърватските идентичностни нагласи, утопиите на панславизма и илиризма от Дуклянския летопис до Людевит Гай. Докладите на Людмил Димитров и Людмила Малинова-Димитрова демонстрираха продуктивността на сравнителнотипологическите паралели за изучаването на канона. Отправна точка на разсъжденията на Л. Димитров в Как се усвоява канон? „Ревизор“ на Н. В. Гогол и „Вражалец“ на Ст. Л. Костов беше въпросът защо драматургията не участва в съставянето на литературния канон. Конструираният паралел разкри вписването на концепцията на „Ревизор“ в сюжета на „Вражалец“ и пречупването є през различни кодове, в които се оглежда актуалната социокултурна матрица. Посветен на сравнителната интерпретация на мотива за вграждането, докладът на Л. Малинова-Димитрова Мотивът за вграждането в „Зидари“ на П. Ю. Тодоров и „Zidanje Skadra“ на Мирко Королия изнесе ценна информация за първата постановка на „Зидари“ в Загреб (1920) и задълбочен анализ накритическата є рецепция.

Собствено тематично ядро формираха докладите на Божидар Кунчев и Марияна Бйелич. С присъщия си интелектуализъм и усет за автентична хуманност Б. Кунчев интерпретира Човешката участ в творчеството на Борис Христов през „прокобата да обитаваме една отсамност, в която като че ли намаляват шансовете ни за спасение“, а М. Бйелич поднесе перфектен анализ на поетиката на Сляпото куче, фокусиран върху напрежението между гротеската и патоса.

Като тематична доминанта на форума се наложиха проблемите на взаимната рецепция и междукултурните връзки. Особен интерес предизвика презентацията на Душан Маринкович, Вирна Карлич и Дубравка Богутовац Аспекти на сръбско-хърватския културен диалог в прехода: примери от корпуса, която онагледи чрез цитати от учебници по хърватски език и литература премълчаванията и преначертаванията в преподаването на канона. Към каноничните откази насочи вниманието ни и К. Станева. Поднесен по един впечатляващ начин, докладът Рецепция и идеологияq или За отказите от османското наследство в българската култура открои премълчаната рецепция на турската словесност, провокирайки размисъл върху онези дълбоко стаени, но усърдно прикривани културни пластове, съставящи собствената ни културна интимност.

Преводната рецепция на българската проза беше разгледана от Ивана Латкович, чийто доклад Рецепция на съвременната българска проза в южнославянски контекст посочи липсата на контекстуализация на българските преводни текстове (за разлика от словенските) като една от причините за маргиналните позиции на българската литература в хърватската културна среда. Елена Христова говори за рецепцията на българскатапоезия в Хърватия през XXI век с акцент върху критериите на преводаческите избори, а анализът на Ничка Бечева беше съсредоточен върху транслатологичните аспекти на хърватския превод на Естествен роман на Г. Господинов. Валентина Седефчева разгледа рецепцията на хърватската литература в България през призмата на езиковия, литературен и културен диалог, а текстът на И. Христова беше съсредоточен върху динамиката на извънлитературните и литературните фактори, определящи рецепцията на хърватската литература в България след 1989 г. Докладът на Ивица Бакович от Загреб беше фокусиран върху разглеждането на Македония като място на памет в българската драма от втората половина на ХХ век с акцент върху „Солунските съзаклятници“ на Г. Данаилов и в съпоставка с македонските художествени интерпретации на Солунските атентати.

Книгата си Багряна и Словения Людмил Димитров представи чрез увлекателен визуален разказ за едно творчество, белязано от непостижим в днешното духовен аристократизъм. Като специфичен акцент на темата за културните контакти се открои участието на Ксения Банович, която направи презентация на проекта Език свещен на моите деди: хърватско-български паралели.

Последното работно заседание беше посветено на лингвистичната проблематика. Въпроса Какво и доколко е представимо в хърватския език? Анита Пети-Станич и Елена Тушек развиха чрез анализ на менталния лексикон и на връзката между езика и визуалния образ. Димка Савова говори за Възвратните глаголи с формант „си“ в българския език, а докладът Концептът „метеорологично време“ в българския и хърватския език на Пенка Баракова и Ана Васунг беше съсредоточен върху въпроса за вербализирането и метафоризирането на езиковата картина на света.

В заключение, замислена като юбилейна, първата българо-хърватска среща протече като сериозен научен форум. С ясно заявеното намерение да бъде основополагаща за една двустранна академична традиция – за което разполагаме с необходимия научно-организационен опит и споделяме надеждата за съответната институционална подкрепа

БЕЛЕЖКИ

1. Kepeski, Petar. Bugarska književnost. Povjest svjetske književnosti, ur. Flaker, Al. Knj.7. Zagreb: Mladost, 1975.