Резюме. В съвремието процесите по създаване, съхраняване и прослушване на музикални произведения са подпомогнати от компютъра. Изградени върху основата на научни постижения в областта електрониката и физиката, компютърните технологии интензивно навлизат във всички музикални области. В този смисъл, докладът е позициониран върху проучване, което има за цел да установи какви са интересите на студентите – бъдещи начални учители, към музикално-компютърните технологии. В процеса на проучването са използвани анкета и интервю. Анкетата предоставя възможности за относително кратко време да се събере необходимият емпиричен материал и същевременно осигурява време за внимателно обмисляне на отговорите, след като респондентите имат пред себе си отпечатан въпросник. Чрез интервюто, в непосредствен разговор с анкетираните студенти, се осигурява допълване на данните от анкетата. Проучването се базира на контингент от студенти във втори и трети курс от Тракийски университет, Педагогически факултет, специалност ПНУП и НУПЧЕ. В резултат на анкетното проучване и проведеното интервю се очертава ясна картина и информация относно предпочитанията и интересите на студентите към използваните през свободното им време музикално-компютърни технологии за запис, конвертиране, запазване и съхранение, обработка и прослушване на музика. В заключение се правят изводи за актуалността на проблема по придобиване на знания, умения за музикално-компютърните технологии и техния пренос и приложение в обучението по музика в началното училище.

Ключови думи: questionnaire, computer music technologies, music

Въведение

Думата „технология“ произхожда от гръцките думи:

– „techne“ – изкуство, майсторство, умение;

– „logos“ – понятие, учение.

Нейната употреба най-широко се разбира като обозначаване на съвкупност от действия, подредени по установен ред, за преработване на съществуващ или създаване на нов продукт. Технологията посочва последователността и начините за организация и изпълнение на даден процес. Тя е съвкупност от средства, методи и инструменти за обработка и получаване на продукт с ново качество, удовлетворяващ определени човешки потребности1) .

Динамичното развитие на компютърните технологии несъмнено намери своето приложение в музикалното изкуство. Многоаспектността му се предопределя от нестихващия интерес на музикантите към употребата на компютърна техника за музикални цели. За тях винаги е съществувала необходимостта да се „олекоти“ цикълът от процеси – от композирането до представянето на готовия продукт пред слушателите. Музикално-компютърните технологии са създадени и усъвършенствани върху основата на научни постижения в областта на физиката, математиката и електрониката. Интензивното им навлизане във всички области на музикалното изкуство внесе нови елементи на модернизиране и промяна на класическата схема за „производство“ на музика. От друга страна, реализацията на този съвременен процес е невъзможна при дефицит на компетенции относно един от двукомпонентната технология. За ефикасно и продуктивно използване на музикално-компютърните технологии са необходими базови знания в областта на музиката, дигитални компетенции и познания в областта на компютрите. Успешният пренос на тази симбиоза от компетенции в практиката несъмнено произвежда продукт, който е адекватен на изискванията на новото време.

В началото на XXI век сме свидетели на един нов феномен, а именно придобиване на музикално-компютърни компетенции в извънинституционална среда от множеството разнообразни и достъпни канали на информация – от интернет, от близко приятелско обкръжение и музикални ентусиасти, по метода на „пробата и грешката“. Пътят по неформалното надграждане на описаните компетентности е нелек, продължителен и „трънлив“, но е иницииран от мощния двигател на интереса и нестихващия общочовешки стремеж, който най-често се изразява с думите „в такт със съвремието“. Младите хора са обкръжени от звучащи технически средства, създадени от индустрията с основната цел за забавление и игри на потребителите. Редовното манипулиране с устройства от подобен вид, необходимостта от редовното обновяване и размяна на звучащи и музикални файлове изисква придобиването на умения и дигитални компетенции. И младите хора успешно черпят информация, придобиват и усъвършенстват уменията си в извънинституционална среда. Общоизвестно е, че единственият верен подход на съвременния бъдещ учител е да е компетентен и да има готовност за равностоен диалог с подрастващите обучаеми по проблемите на съвремието.

В този смисъл, докладът е позициониран върху проучване, което има за цел да установи какви са интересите на студенти от втори и трети курс от Тракийски университет, Педагогически факултет, специалност ПНУП, към музикално-компютърните технологии. Най-общият смисъл, който влагаме при използването на понятието, е разбирането на процесите по създаване, съхраняване, редактиране и прослушване на музикални произведения, подпомогнати от компютър и електронни технически средства.

Предвид характера на поставената цел е избрана методология за провеждане на проучването, която се придържа към принципите за етичност, прецизност и дискретност.

За постигането на целта е използвано частично стандартизирана писмена анкета, а по отговорите на отворените въпроси, които предполагат дискутиране, се проведе уточняващо интервю. В анкетната карта са включени 11 въпроса, които са предварително формулирани и структурирани в определена последователност. Въпросите са „закрити“ с предварително зададени отговори; „закрити скалирани“, при които анкетираните посочват степента на положителна или отрицателна изразеност; „отворени“, при които респондентите попълват своето лично гледище по проблемите, обхванати в предишните въпроси. Пилотните въпросници са попълнени от трима практикуващи учители в НУ, от които един специалист по ИТ и един преподавател по музика. Техните бележки са взети под внимание при съставянето на същинския въпросник. Анкетната карта предоставя възможност за относително кратък срок да се събере необходимият емпиричен материал и същевременно да се осигури време за внимателно обмисляне на отговорите на респондентите. Чрез интервюто, в непосредствен разговор с анкетираните, са допълнени данните по поставените въпроси.

Анкетата и интервюто са проведени през май 2013 г. в Педагогически факултет (ПФ) на Тракийски университет – Стара Загора. В анкетното проучване взеха участие 80 студенти от специалност „ПНУП“, ОКС Бакалавър, които представляват 44% от всички студенти в дадената специалност.

Въпросите в Анкетната карта са разделени условно в три големи групи:

1. Въпроси, уточняващи интересите на студентите относно музикалните дейности, които изпълняват с електронни технически средства или/и с компютър.

2. Въпроси, отнасящи се до средствата и инструментариума, с който анкетираните манипулират, за да удовлетворят възникналите музикални потребности.

3. Въпроси относно вижданията на респондентите за възможно практическо приложение на знанията за музикално-компютърните технологии в практическото обучение на студенти от специалност „ПНУП“.

Представяне и анализ на резултатите от проучването

Количественият анализ на емпиричните данни се осъществява с помощта на проценти, а качественият – чрез установяване на съответствието на изследваните явления в контекста на преносимостта на придобитите музикално-компютърни компетенции в педагогическата практика.

Първата група въпроси е насочена към интересите на студентите относно практическите музикално-компютърни дейности, които те реализират в свободното си време.

Посочете любима музикална дейност, която изпълнявате с помощта на компютър, мобилно музикално устройство, друго техническо средство.

62% от отговорите на студентите посочват като основно музикално занимание слушането на музика, а търсенето и свалянето на музика от интернет заема второто място при класирането на любими музикални дейности – 21%. Особено впечатление прави фактът, че заниманията по композиране, редактиране, конвертиране и запис събират едва около 4% от отговорите.

По различен начин обаче стои въпросът с определянето на музикални дейности, които студентите са изпълнявали през свободното си време с помощта на компютър, където свалянето и слушането на музика разменят местата си в подреждането. От приложената таблица (Фиг. 2) е видно, че съхранението и прослушването на музика събират относително еднакъв брой отговори, а заниманията с музикално-компютърни игри заемат предпоследна позиция.

За установяване на средствата и инструментариума, с които анкетираните манипулират, за да удовлетворят възникналите музикални потребности, те трябва да маркират техническите устройства, които използват най-често. От събраните данни става ясно, че мнозинството от анкетираните предпочитат да използват компютърна техника, а на втора позиция по процентно съотношение те подреждат мобилните телефони и портативните музикални приемници (TV, радио).

Предвид посочените любими музикални занимания и техническите средства, с които студентите най-често ги изпълняват, логично следва и подредбата на предпочитан софтуер. 62% от отговорите посочват програмни продукти, които са предназначени за възпроизвеждане на музика (Фиг. 4). Сред тях с висока степен на популярност и най-честа употреба интервюираните посочват Winamp. В непринуден разговор студентите споделят, че предпочитат да слушат музика с този програмен продукт заради възможностите му да просвирва разнообразни специализирани музикални файлове и притежава опция за достъп до интернет радио и телевизия.

На въпроса „Как самооценявате компютърно-музикалната си грамотност?“ 75% от анкетираните я определят „Добра“, „Отлична“ – 6%. 8% от анкетираните не могат да преценят, а 12% самоопределят музикално-компютърните си компетенции „Незадоволителни“.

Трябва да се отбележи, че на въпроса „Имат ли приложение музикално-компютърните технологии в обучението на студенти бъдещи начални учители?“ отговорите на студентите са показателни за желанието им да придобият знания и умения по посочената проблематика и да ги реализират в бъдещата си педагогическа практика.

Анкетираните и интервюирани бъдещи педагози определят сферите на приложение на музикално-компютърните технологии в процеса на обучение по музика в началното училище по следния начин: – презентативното представяне на учебно съдържание – 31%; – творчески дейности – 13%;

– музикални игри – 14%;

– слушане на музика – 19%;

– пеене, караоке – 12%;

– нотно ограмотяване – 7%;

– други – 5%.

Проучването на интересите на студентите към музикално-компютърните технологии е интересно, за да се очертае ясна картина относно музикалните им занимания през свободното време. Една от задачите на проучването е да се установят не само неформално придобитите знания и умения на студентите в областта на музикално-компютърните технологии, но и отношението на респондентите за областите на приложение на технологиите в бъдещата педагогическа практика. Следва да се има предвид, че представената информация и коментарите по отговорите на анкетната карта и интервюто са не толкова със статистическа, колкото с обзорноаналитична тежест.

Като най-съществен фактор за нарастваща степен на задълбочаващо се противоречие между растящото теоретично знание и невъзможността то да се реализира в практически план се оказва дефицитът от компетенции. Използването на музикално-компютърните технологии е на повърхностно ниво. Основно то се свежда до търсене на музикална информация, записването ѝ и нейното прослушване. Същевременно студентите очертават широка гама от възможности за използване на потенциала на технологиите в педагогическата практика. Тази констатация се потвърждава от проведено паралелно проучване на мнението на студентите – бъдещи педагози, на тема „Възможни интегративни връзки за модернизиране на обучението по музика в началното училище през погледа на студенти – бъдещи начални учители“2) .

В резултат от представените резултати могат да се обобщят изводи и перспективи с нова визия от различен ракурс към обучението на студентите в областта на музикално-компютърните технологии за целите на образователновъзпитателния процес в началното училище:

1. По време на обучителния цикъл на студентите да бъдат предоставени възможности за валидиране на резултатите от неформално придобитите знания за музикално-компютърните технологии, които да прераснат в умения, за да могат обучаемите да ги пренесат в бъдещата си педагогическата практика в началното училище.

2. Да се разработи система от обучителни дейности за изграждане на дигитални компютърни компетенции, които да се интегрират в обучението по музикалните дисциплини и те да бъдат демонстрирани от студентите в учебни ситуации по време на текущата педагогическа практика.

3. Да се конкретизират дефицитите от знания и умения в двата аспекта на музикално-компютърните компетенции и да се изгради педагогическа технология за удовлетворяване на възникналите потребности.

4. Да се реализират в педагогическата практика варианти на приложение на музикално-компютърните технологии за постигане на ефективност и модернизация на учебно-възпитателния процес, за надграждане на професионалните умения и компетенции у бъдещите учители и тяхното личностно развитие.

БЕЛЕЖКИ

1. http://bg.wikipedia.org, 13:12, 25.05. 2013

2. Marian Ivanov, Milen Dimitrov, Possible integrative links to modernize teaching music in elementary school through the eyes of prospective elementary teachers, Международен студентски конгрес, Истанбул, Р Турция, 2013 http://iesc. maltepe.edu.tr

ЛИТЕРАТУРА

Георгиев, А. (2004). Основи на музикалните компютърни технологии. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Георгиев, А. (2002). Програми за запис и обработка на звук. Музикални компютърни технологии. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Ivanov, М., Dimitrov, М. (2013). Possible integrative links to modernize teaching music in elementary school through the eyes of prospective elementary teachers. Международен студентски конгрес, Истанбул, Р Турция.