Един от доайените на педагогическата наука – професор, доктор Петър Петров, неусетно навърши 80 години!

Петър Диков Петров е роден на 10 февруари 1937 год. в с. Лесидрен, Ловешка област. Основно образование получава в родното си село. Завършва с пълно отличие средно образование в климатичната гимназия в гр. Тетевен. През 1961 год. завършва с отличен успех специалност „Педагогика“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

От 1961 до 1964 год. е бил преподавател по педагогика, детска и педагогическа психология, методика на обучението по история и география в Учителския институт в гр. Кърджали. През този период започва формирането на първите му научни интереси в областта на педагогиката и психологията.

От 1964 до 1967 год. е редовен аспирант в Научноизследователския институт по образованието „Акад. Тодор Самодумов“. Проблематиката на дисертационната му разработка е в областта на общата дидактика и методиката на обучението по физика. След завършване на аспирантурата спечелва конкурс за научен сътрудник по дидактика в същия институт, а през 1977 год. се хабилитира (ст.н.с. ІІ степен). В продължение на осем години е бил ръководител на секция „Дидактика, сравнителна педагогика и история на педагогиката“ и на отдел „Педагогика и педагогическа психология“.

От 1979 год. е член на редакционната колегия на списание „Народна просвета“, а през периода 1979 – 1984 год. по съвместителство е бил заместник главен редактор на същото списание. От 1993 до 2009 год. е главен редактор на списание „Педагогика“, приемник на сп. „Народна просвета“.

През периода 1984 – 1993 год. по съвместителство е бил преподавател по дидактика в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и в продължение на един мандат зам.-декан на Педагогическия факултет.

От 1986 год. е доцент, а от 1990 год. е професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По един мандат е бил заместник декан на Факултета по начална и предучилищна педагогика и ръководител на новосъздадената катедра „Социална педагогика и социално дело“. Бил е член на Специализирания научен съвет по педагогика при ВАК.

За своята дългогодишна и всеотдайна професионална и обществена дейност проф. Петър Петров е получил редица награди и отличия, като най-значимите са: орден „Кирил и Методий“ – І степен и Почетен знак на ЮЗУ „Неофит Рилски“ за особени заслуги за утвърждаването на Университета.

Научните интереси и търсения на професор Петров са в областта на дидактиката, педагогиката, андрагогиката, герагогиката и социалната педагогика, по които е водил и лекционни курсове. По тези и други проблеми той е изнасял, а в някои от университетите, продължава да изнася лекции като гост-професор в (във): Русенския университет „Ангел Кънчев“; ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“; ШУ „Епископ Константин Преславски“; Нов български университет; ЮЗУ „Неофит Рилски“; ПУ „Паисий Хилендарски; Бургаски свободен университет и Университет „Професор Асен Златаров“.

Проф. Петър Петров е автор и съавтор на редица монографии и студии, на повече от 150 научни статии, на учебници и методически ръководства, някои от които са публикувани и в чужбина. Той продължава традициите на българската академична педагогическа мисъл и е един от нейните изявени представители. Неговият университетски учебник по дидактика претърпя пет издания, а по случай юбилея си той публикува шесто, което е актуализирано със Закона за предучилищното и училищното образование и е озаглавено „Съвременна дидактика“ (С., 2016 год.). Всички те се ползват от преподавателите, студентите-педагози, докторантите, специализантите, действащите учители и др. За някои от изданията има положителни отзиви от наши и чуждестранни учени, специалисти в тази област. Най-същественото тяхно достойнство е научната актуалност и отстояването на личните авторски виждания по редица дискусионни въпроси на дидактиката, включително и нейния относително самостоятелен научен статут. По този фундаментален въпрос авторът аргументирано и отчетливо излага своята позиция.

Със завидно задоволство искам да отбележа, че нашият юбиляр е автор и на първата българска монография, пряко свързана с образователните и възпитателните проблеми на старите хора, т.е. на хората от т. нар. „трета възраст“ („Основи на герагогиката“).

Не е възможно в краткото представяне да обхвана всички научни и преподавателски постижения и изяви на юбиляря. В обобщение ще заявя, че проф. Петър Петров се ползва с авторитет и уважение сред студентите и колегите си. Под неговото научно ръководство са защитили над сто дипломанти и 17 докторанти, в т. ч. и чуждестранни, някои от които вече са изявени университетски преподаватели и хора на науката.

Иска ми се да завърша по следния начин. Ако 80-години са преминали неусетно в неговия живот, то неговото професионално присъствие в областта на педагогиката се усеща и то много силно. Дай Боже и двете усещания да продължат още дълги години…!

Честит юбилей, професор Петров!