https://doi.org/10.53656/for2024-01-10

През 2023 г. своята 80-годишнина отбеляза проф. д-р Богдан Мирчев – изтъкнат германист, ерудиран специалист по немскоезична литература, странознание и културна история на немскоезичния регион, любим преподавател на поколения филолози.

Богдан Мирчев е роден на 20 август 1943 г. в София. Произхожда от големия македонски род Мирчеви от Битоля. След Балканската война предците му се преселват и установяват в София. Баща му – Боян Мирчев, е известен столичен журналист, завършил политически науки в Австрия и Германия, чичо му – Кирил Мирчев, е професор по история на българския език и българска диалектология в Софийския университет.

Богдан Мирчев завършва „Немска филология“ с втора специалност „Английска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Започва работа като асистент в тогавашната Катедра по немска филология, днес катедра „Германистика и скандинавистика“. Защитава докторска дисертация на тема „Духовната криза на ʻпоколението на завърналите сеʼ в творчеството на Волфганг Борхерт“. През 1988 г. става доцент, а през 2009 година е избран за професор. В началото на академичната си кариера Богдан Мирчев води занятия по история на немскоезичната литература. Успоредно с това в края на 1970-те години става титуляр на нововъведения в учебния план на специалност „Немска филология“ лекционен курс „Странознание на Германия“, с който полага основите на културологичния компонент в обучението по германистика. Впоследствие го доразгръща и го превръща в неразделна част от филологическата подготовка на студентите германисти с лекциите си по „Културна история на Германия“ и „Странознание на Швейцария“, както и с курсове като „Ханзата – фактор за развитието на общество и култура в Северна Европа“, „Културни практики в немскоезичния регион“, „Идеи, личности и събития в немската културна история“. Богдан Мирчев е изнасял лекции и като гост-професор в университетите в Саарбрюкен (Германия) и Фрибур (Швейцария).

Наред с преподавателската си дейност, с работата си като научен ръководител на дипломанти и докторанти, Богдан Мирчев е заемал и академични ръководни длъжности в Софийския университет. От 1988 до 1989 г. е заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии, от 1993 до 1994 г. – заместник-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, а от 1999 до 2003 г. – ръководител на катедра „Германистика и скандинавистика“. За известен период през 1990-те години Богдан Мирчев прекъсва работата си в Университета, за да поеме дипломатически постове. През 1994 г. той е първи секретар по въпросите на културата и пресаташе в посолството на Република България в Берн, Швейцария, а от 1997 до 1999 г. е генерален консул в Мюнхен, Германия.

Научните изследвания и публикациите на Богдан Мирчев са свързани с теми от историята и критиката на немскоезичната литература, странознанието и културната история на немскоезичния регион, културната рецепция.1

Литературоведските публикации на Богдан Мирчев се концентрират в голяма степен върху явленията в немската следвоенна литература, с които той се занимава както в детайл, така и обзорно, например в статията „Проблеми на следвоенната литература в Германия“ (1976). Сред тези публикации се откроява неговият дисертационен труд „Духовната криза на ʻпоколението на завърналите сеʼ в творчеството на Волфганг Борхерт“ (1976), в който въз основа на произведенията на един ярък представител на периода Богдан Мирчев се занимава с проблематиката около литературата, създавана непосредствено след Втората световна война от по-младите немскоезични автори, а също и с духовната криза, която предизвиква у тях наложената от войната цезура в живота им.

Своите занимания с творчеството на Волфганг Борхерт Богдан Мирчев продължава и в студиите „Между отчаянието и надеждата. Проблемът за кризата на човека в творчеството на Волфганг Борхерт“ (1976) и „Ausgeliefert an das Unaussprechliche: Daseinskrise und innere Konflikte der Heimkehrerfigur im literarischen Werk von Wolfgang Borchert“ (1996), както и в статиите „Zur Rezeption Wolfgang Borcherts in Bulgarien“ (1993) и „Über die Raumsymbolik im literarischen Werk von Wolfgang Borchert“ (2002). Споменатите две статии са поместени в годишника на основаното в Хамбург международно дружество „Волфганг Борхерт“ и допринасят по този начин за интернационалната дискусия върху творбите на автора. Публикувани в различни десетилетия в редица български и чуждестранни издания, текстовете на Богдан Мирчев за Борхерт свидетелстват както за трайния му интерес към писателя, така и за неговия принос в рецепцията на автора. С особена сила важи това за по-пуляризирането на Борхерт в българския литературен контекст, където едва през втората половина на XX век читателската аудитория се запознава по-детайлно с него.

Приносни за рецепцията на немскоезична литература в България са и статиите на Богдан Мирчев „Поезия и истина у Е.Т.А. Хофман“ (1976) по случай 200-годишнината от рождението на автора и „Магическият реализъм в немската литература“ (1989), които имат обзорен характер. В тях той представя на българския читател не само биографични бележки и информация за произведенията на Е. Т. А. Хофман, Херман Касак и Елизабет Лангесер, но и ги ситуира в литературното и социалното пространство на тяхното съвремие с всички свързани с това противоречия.

През годините Богдан Мирчев взема отношение и по дискусионни въпроси във връзка с някои знакови фигури от немската литература. В статията си „Günter Grass’ ʻDie Blechtrommelʼ – eine Modifikation des pikaresken Romangenres“ (1987) той се включва в дискусията за жанра на „Тенекиеният барабан“ от Гюнтер Грас, като заема собствена позиция относно жанровата специфика на романа. В статията „Културна мимикрия срещу културна клаустрофобия. Илия Троянов и романът му „Събирачът на светове“ (2011) изразява мнение относно творчеството на друг много дискутиран немскоезичен автор – Илия Троянов.

Публикациите на Богдан Мирчев в областта на странознанието, като например студията „Die Landeskunde als Element des Framdsprachenunterrichts“ (1988) и статиите „Landeskunde und Literatur. Überlegungen zur Interdisziplinarität“ (1987), „Der historische Wandel in der Begründung landeskundlicher Kenntnisse“ (1993), са сред първите научни разработки в контекста на чуждоезиковите филологии в България, в които се обсъждат важната роля на страноведските знания в чуждоезиковото обучение, методите за тяхното преподаване и интердисциплинарното им обвързване с дисциплини като литературознанието и културознанието.

Ценни научни приноси се съдържат и в публикациите на Богдан Мирчев, посветени на явления, процеси, събития и личности от културната история на немскоезичния регион. Сред тези изследвания се открояват студията „Мартин Лутер и Томас Мюнцер – изразители на идеите на немската Реформация“ (1984) и статиите „За същността на „новата предметност“ като идейноестетическо течение в немската култура (1992), „За някои нови тенденции в културното развитие по време на Ваймарската република в Германия“ (1993), „Ein lebendiges Kulturerbe: Die Bürgerlichkeit“ (1918), „Der Wiener Kongress, die Heilige Allianz und die Schweiz“ (2018), „Neue Ideen für die Bildungsfunktion von Kultur und Kunst in der Zwischenkriegszeit“ (2019), „Herzog Hermann, die russische Revolution und der amerikanische Traum. Über einige Mythen der Weimarer Zeit“ (2020).

Без съмнение най-мащабното културно-историческо изследване на Богдан Мирчев е неговата монография „Споменът за германите в колективната памет на немската нация – факти, стереотипи, литературни вдъхновения“ (2008). Всъщност става въпрос за уникална по рода си интердисциплинарна разработка, чийто предмет е свързан както с културната история на немскоезичните страни, така и с немската литературна история, с литературната рецепция, имагологията и немското обществознание. Анализирани са многостранни проекции на спомена за германите, съхранен в културната памет на немския народ, върху организацията на социума в Германия и другите немскоезични страни, германския манталитет, германски митове и идеологеми, идеи, сюжети и художествени образи в немската литература, понятия и изрази в съвременния немски език и др. Като най-ярък пример за влиянието на спомена за предците е изведен митът за Херман, чиято рецепция в Германия е разгледана от времето на неговата поява в периода на хуманизма до наши дни. Много убедително е доказана тезата, че най-много спомени от предците германи са били активирани в съзнанието на немския народ и трансформирани в идейни нагласи и фикционална образност, във форми на обществен ред, в институционални структури и в начини на общуване по времето на националсоциализма в Германия.

Интеркултурните взаимодействия и в частност тези между немскоезичния свят и България, взаимните образи на германци и българи също са акцент сред научноизследователските интереси на Богдан Мирчев. На тази тематика той е посветил няколко много интересни статии, като „Мотивът за предаността в нордската книжовност и връзката му с германския национализъм“ (2004), „Stolz Preusse des Balkans zu sein. Über die Wirkung eines bulgarischen Mythologems auf das bulgarische Nationalbewusstsein“ (2002), „Stereotypen und nationale Identitäten“ (2011), „Einige Überlegungen über das Bild der Deutschen in Bulgarien am Ausgang des 19. Jahrhunderts“ (2011). Последните две статии са публикувани в сборника „Bulgaren und Deutsche. Das Bild vom anderen im Wandel der Zeit“ (2011) [„Българи и германци. Променящият се във времето образ на другия“], на който Богдан Мирчев е съставител.

Друга тематична област, към която Богдан Мирчев проявява изследователски интерес още от началото на публикационната си дейност, е рецепцията на немскоезична литература в България – както на отделни автори (Волфганг Борхерт, Фридрих Шилер), така и в по-общ план по отношение на тенденциите в подбора на преводни заглавия в различни исторически периоди. Самият Богдан Мирчев има съществен принос за превода и популяризирането на произведения на немскоезични писатели в България. Той е съставител на петтомно издание с избрани творби на Стефан Цвайг (1985 – 1987, изд. „Народна култура“) и автор на бележките към т. 1 и послесловите към т. 2 – 5. Негови предговори или послеслови съпътстват и редица други преводни издания от немски език на писатели като Хаймито фон Додерер, Вилхелм Рабе, Роберт Валзер, Артур Шницлер, Волфганг Краус, Беате Зауер.

Проф. д-р Богдан Мирчев е преподавател, учен, културен експерт с достойно и значимо присъствие в българската университетска германистика, който и до ден-днешен продължава да участва в академичния живот на катедра „Германистика и скандинавистика“ – както като хоноруван преподавател по културоведски дисциплини, така и като референт в научни форуми. Честитим сърдечно юбилея на проф. Мирчев и му по-желаваме да бъде здрав и да съхрани дълги години своята жизненост и творческа енергия.

Избрани публикации на проф. д-р Богдан Мирчев

Монографии

МИРЧЕВ, Б., 1976. Духовната криза на „поколението на завърналите се“ в творчеството на Волфганг Борхерт. Дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен „доктор“, ръкопис.

МИРЧЕВ, Б., 2008. Споменът за германите в колективната памет на немската нация – факти, стереотипи, литературни вдъхновения. София: Софи-Р. ISBN - 978-954-638-153-8.

Студии

МИРЧЕВ, Б., 1976. Между отчаянието и надеждата. Проблемът за кризата на човека в творчеството на Волфганг Борхерт. Литературна мисъл, кн.6, с.113 – 134. ISSN 0324-0495; ISSN 1314-9237.

MIRTSCHEV, B., 1981. Zur Rezeption der DDR-Literatur in Bulgarien. In: H. NALEWSKI & K. SCHUHMANN (Hrsg.). Selbsterfahrung als Welterfahrung: DDR-Literatur in den 70er Jahren / [Karl-Marx-Univ., Leipzig, Sekt. Germanistik u. Literaturwiss., Lehrstuhl DDR-Literatur], рр.188 – 210. Berlin, Weimar: Aufbau-Verlag.

МИРЧЕВ, Б., 1984. Мартин Лутер и Томас Мюнцер – изразители на идеите на немската Реформация. В: Мартин Лутер. Томас Мюнцер. Oратори на немската Реформация, с. 5 – 30. София: Наука и изкуство.

MIRTSCHEV, B., 1988. Die Landeskunde als Element des Fremdsprachenunterrichts, als Lehrgebiet und Spezialwissenschaft. В: Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Факултет по класически и нови филологии, т. 81, с. 47 – 99. ISSN 0204-9600.

MIRTSCHEV, B., 1996. Ausgeliefert an das Unaussprechliche: Daseinskrise und innere Konflikte der Heimkehrerfigur im literarischen Werk von Wolfgang Borchert. In: G. BURGESS & H.-G. WINTER (Hrsg.). „Pack das Leben bei den Haaren“: Wolfgang Borchert in neuer Sicht, рр. 170 – 191. Hamburg: Dölling u. Galitz. ISBN 978-3-930802-33-3.

Научни статии

МИРЧЕВ, Б., 1976. Поезия и истина у Е.Т.А. Хофман. Литературна мисъл, кн.4, с.103 – 115. ISSN 0324-0495.

МИРЧЕВ, Б., 1976. Проблеми на следвоенното литературно развитие в Германия. Литературна мисъл, кн.1, с. 77 – 94. ISSN 0324-0495; ISSN 1314-9237.

МИРЧЕВ, Б., 1987. Günter Grass’„Die Blechtrommel“ – eine Modifikation des pikaresken Romangenres. Филология, рр. 19 – 20, рр. 60 – 69. ISSN 0204-8779.

МИРЧЕВ, Б., 1989. Магическият реализъм в немската литература. Чуждоезиково обучение, кн. 4, с. 35 – 43. ISSN 0205-1834.

MIRTSCHEV, B., 1987. Landeskunde und Literatur. Überlegungen zur Interdisziplinarit‰t. In: Germanistisches Jahrbuch. Sofia.

МИРЧЕВ, Б., 1991. Размисли върху подбора на съвременните преводи от германската литература. В: Литературна мисъл, кн. 7, c. 41 – 52. ISSN 0324-0495; ISSN 1314-9237.

МИРЧЕВ, Б., 1992. За същността на „новата предметност“ като идейно-естетическо течение в немската култура. Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по педагогика, с. 217 – 225. ISSN 0861-8291.

MIRTSCHEV, B., 1993. Der historische Wandel in der Begründung landeskundlicher Kenntnisse. In: Brücken. Festgabe für Gert Hummel, рр. 281 – 297. Tbilissi: Verlag der Djawachischwili Staatsuniversit‰t. ISBN 978-3-87940-491-9.

МИРЧЕВ, Б., 1993. За някои нови тенденции в културното развитие по време на Ваймарската република в Германия. В: Професор Константин Гълъбов – основател на българската германистика: [Сб. докл. от юбил. науч. сес., посветена на 100-год. от рождението на проф. К. Гълъбов, София, 17.IV.1992 г.], с.172 – 184. София: Моранг. ISBN - 954-8531-01-1.

MIRTSCHEV, B., 1993. Zur Rezeption Wolfgang Borcherts in Bulgarien. Jahresheft der internationalen Wolfgang-Borchert-Gesellschaft, Heft 5, рр. 44 – 50. ISSN: 0943-7746.

MIRTSCHEV, B., 1993. Über die besondere Rezeptivität der deutschen Literatur in Bulgarien. В: ГЕЗЕМАН В. & МАРКОВ Г. (ред.). Немско-български културни отношения 1878 – 1918, c. 98 – 105. София: УИ „Св. Климент Охридски“. ISBN - 954-8531-01-1.

МИРЧЕВ, Б., 1994. Австрия – едно европейско културно призвание. Lettre Internationale, 6, с. 100 – 102. ISSN - 0861-4652.

MIRTSCHEV, B., 1994. Die deutsch-bulgarischen Beziehungen als Forschungsgegenstand. In: G.-W. IMEYER (Hrsg.). Zur bulgarischen Geschichte und kulturellen Verbindungen zwischen Bulgarien und Deutschland, рр. 28 – 34. Hamburg.

MIRTSCHEV, B., 2002. Stolz Preusse des Balkans zu sein. Über die Wirkung eines bulgarischen Mythologems auf das bulgarische Nationalbewusstsein. In: C. BOSSHART-PFLUGER (Hrsg.) Nation und Nationalismus in Europa: kulturelle Konstruktion von Identit‰ten. Festschrift für Urs Altermatt, рр. 419 – 431. Frauenfeld/ Stuttgart/Wien: Huber Verlag. ISBN: 3-7193-1299-2.

MIRTSCHEV, B., 2002. Language and Cultural Diversity in the Context of Globalisation. In: D. THOMAS & M. GEORGIEVA (Eds.). Smaller languages in the big world: Socioling. and FLT: Papers of the Internat. Conf. held in Sofia, Oct. 2001, pр.19 – 27. Plovdiv: Lettera. ISBN 954-516-362-3.

MIRTSCHEV, B., 2002. Über die Raumsymbolik im literarischen Werk von Wolfgang Borchert. Jahresheft der Internationalen Wolfgang-BorchertGesellschaft, Hamburg, Heft 14, рр. 40 – 46. ISSN 0943-7746.

MIRTSCHEV, B., 2002. Die Landeskunde als kulturwissenschaftliche Disziplin. In: L. PROBST & W. SCHMITZ (Hrsg.). German Studies – zwischen Kultur und Sozialwissenschaften, рр.189 – 195. Dresden: Thelem. ISBN 3-935712-04-9.

МИРЧЕВ, Б., 2004. Мотивът за предаността в нордската книжовност и връзката му с германския национализъм. В: Снори Стурлусон и корените на нордската книжовност, с. 365 – 369. София: УИ „Св. Климент Охридски“. ISBN 954-91249-2-4.

MIRTSCHEV, B., 2004. Die Faszination der vertikalen Dimension. Überlegungen zum Berg-Topos. In: Mythos und Krise in der deutschsprachigen Literatur des 19. und 20. Jahrhunderts, рр. 129 – 135. Dresden: Thelem. ISBN 3-935712-81-2.

MIRTSCHEV, B., 2007. Les relations germano-bulgares. Un cas particulier au XXe siecle. Allemagne d’aujourd.ui, nr.182, Villeneuve, рp. 90 – 95. ISSN 0002-5712.

MIRTSCHEV, B., 2007. Wo endet Europa im Osten? Über die Grenze des europäischen Kulturraumes. In: Der Mnemosyne Tr‰ume. Festschrift zum 80.Geburtstag von Joseph P. Strelka, рр. 201 – 208. Marburg: Francke Verlag. ISBN 978-3772082283.

MIRTSCHEV, B., 2008. Der europäische Kulturraum und seine Grenze im Osten. In: U. ALTERMATT et al. (Hrsg.). Europa: Ein christliches Projekt? Beitr‰ge zum Verh‰ltnis von Religion und europ‰ischer Identit‰t, рр. 107 – 117. Stuttgart: Verlag W. Kohlhammer. ISBN 978-3-17-019941-5.

MIRTSCHEV, B., 2010. Überlegungen zur Rezeption Friedrich Schillers in Bulgarien. In: A. F. BALOGH et al. (Hrsg.). Im Schatten eines anderen?: Schiller heute, рр. 195 – 203. Frankfurt/Main: Peter Lang. ISBN 978-3-631-60980-4.

MIRTSCHEV, B., 2010. Sarajevo war kein Unfall. Urs Altermatts Auseinandersetzung mit dem europäischen Ethnonationalismus. In: FR. METZGER & M. FURRER (Hrsg.). Religion, Politik und Gesellschaft im Fokus, рр. 107 – 113. Fribourg: Academic Press. ISBN 978-3-7278-1684-0.

MIRTSCHEV, B., 2010. Die Fiktion von der Verwandlung. Ilja Trojanows Roman ‚Der Weltensammlerʻ. In: M. AHRENHÖVEL (Hrsg.). Kulturtransfer und Kulturkonflikt, S. Germanica Neue Folge. Jahrbuch der Germanistik in Bulgarien, рр. 293 – 301. Dresden: Thelem. ISBN 978-939 888-97-0.

MIRTSCHEV, B., 2010. Hugo von Hofmannsthal: Die Beiden – eine Interpretation. In: I. D…RHAMMER (Hrsg.) Mystik, Mythen & Moderne, рр. 302 – 308. Wien: Praesens-Verlag. ISBN 979-3-7069-0614-2. ISBN 978-939 888-97-0.

МИРЧЕВ, Б., 2010. Културна мимикрия срещу културна клаустрофобия? Илия Троянов и романът му „Събирачът на светове“. В: Езици и култури в диалог: традиции, приемственост, новаторство – Юбилеен сборник на ФКНФ, c. 492 – 499. София: УИ „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-3075-2.

MIRTSCHEV, B., 2011. Stereotypen und nationale Identitäten. In: B. MIRTSCHEV (Hrsg.). Bulgaren und Deutsche. Das Bild vom anderen im Wandel der Zeit, рр. 7 – 13. Sofia: Hanns-Seidel-Stiftung. ISBN 978-954-92862-1-2.

MIRTSCHEV, B., 2011. Einige Überlegungen über das Bild der Deutschen in Bulgarien am Ausgang des 19. Jahrhunderts. In: B. MIRTSCHEV (Hrsg.). Bulgaren und Deutsche. Das Bild vom anderen im Wandel der Zeit, рр. 13 – 20. Sofia: Hanns-Seidel-Stiftung. ISBN 978-954-92862-1-2.

MIRTSCHEV, B., 2015. In neuer, alter Heimatliebe: Heimat als Imagination und literarisches Konstrukt. In: Traditionen, Herausforderungen und Perspektiven in der germanischen Lehre und Forschung – 90 Jahre Germanistik an der St.-Kliment-Ochridski-Universit‰t Sofia. Sofia, рр. 192 – 201. Sofia: Universitätsverlag St. Kliment Ochridski. ISBN 978-954-07-3684-6.

MIRTSCHEV, B., 2015. Der Geist als Software? Herausforderungen der Internetgeneration. In: Germanistik in Bulgarien, рр. 55 – 62. Sofia: NBU.

МИРЧЕВ, Б., 2015. Предизвикателство на другостта: Generation Y. Във: Филологията – класическа и нова, с. 303 – 310. София: УИ „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-4082-9.

MIRTSCHEV, B., 2016. Inhaltliche Schwerpunkte der politischen Bildung in Bulgarien. In: P. GUTJAHR-L„SER & D. SCHULZ (Hrsg.) Der Egoismus unserer Tage. Theodor-Litt-Jahrbuch, рр. 153 – 161. Leipzig: Leipziger Universitätsverlag. ISBN 978-3-96023-066-3.

MIRTSCHEV, B., 2017. „Als der Wind der Veränderung wehte….“. Gedanken zum Prozess der Demokratisierung Bulgariens nach 1989. In: P. GUTJAHR-LÖSER & D. SCHULZ (Hrsg.). „Masse und Demokratie“: politische Bildung in einer multikulturellen Gesellschaft. Ein notwendiger Paradigmenwechsel?, рр. 85 – 93. Leipzig: Leipziger Universitätsverlag. ISBN 978-3-96023-141-7.

MIRTSCHEV, B., 2018. Immigration, Kulturwerte, Integration. Konsequenzen für ein politisches Vorhaben in Bulgarien. In: P. GUTKAHR-LÖSER & D. SCHULZ (Hrsg.). Integration und Wertebildung: Eckpfeiler der politischen Bildung, рр. 46 – 53. Leipzig: Leipziger Universitätsverlag. ISBN 978-3-96023-217-9.

МИРЧЕВ, Б., 2018. Ein lebendiges Kulturerbe: Die Bürgerlichkeit. В: България и немскоезичният свят: транскултурни взаимодействия, с. 183 – 190. София: УИ. „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-4397-4.

MIRTSCHEV, B., 2018. Der Wiener Kongress, die Heilige Allianz und die Schweiz. In: M. BRAUN (Hrsg.) Deutsche Literatur und europ‰ische Zeitgeschichte. Für Paul Lützeler zum 75. Geburtstag, рр. 129 – 140. Tübingen: Stauffenburg. ISBN 978-3-17-019941-5.

MIRTSCHEV, B., 2019. Neue Ideen für die Bildungsfunktion von Kultur und Kunst in der Zwischenkriegszeit. In: P. GUTJAHR-LÖSER & J. RONTHALER & D. SCHULZ (Hrsg.). 1918 – 2018: Demokratie und Bildung: Anspruch und Wirklichkeit, рр. 62 – 72. Leipzig: Leipziger Universitätsverlag. ISBN 978-3-9623-288-9.

MIRTSCHEV, B., 2020. Herzog Hermann, die russische Revolution und der amerikanische Traum. Über einige Mythen der Weimarer Zeit. Etudes Germaniques Nr.1, Paris, рp. 263 – 273. ISSN 0014 – 2115.

Учебни пособия

МИРЧЕВ, Б., 1981. Deutsche Prosa unserer Zeit: Schriftsteller der BRD [В помощ на учениците от гимназиите с преподаване на нем. ез.], тoм I. София: Народна просвета.

МИРЧЕВ, Б., 1983. Deutsche Prosa unserer Zeit: Schriftsteller der BRD [В помощ на учениците от гимназиите с преподаване на нем. ез.], том II. София: Народна просвета.

БЕЛЕЖКИ

1. Пълни библиографски данни на цитираните в статията публикации могат да бъдат намерени в приложената към нея избрана библиография на проф. Богдан Мирчев.