Педагогика

Изследователски проникновения

ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

https://doi.org/10.53656/ped2023-3.02

Резюме. „Умения за иновации“ е българската адаптация на програмата Skills for Innovation на глобалната компания/корпорация Intel. Skills for Innovation включва над 200 часа STEM учебни ресурси, методика и обучения за учители и директори и дигитални технологии, които подготвят учениците за професиите на бъдещето. Програмата се прилага в България от началото на 2021 г. от Центъра за творческо обучение, партньор на Intel. Програмата цели да вдъхнови следващото поколение иноватори и да развие когнитивни, технически и социално-емоционални умения в учениците. Тя създава мост между учебния материал и истинския живот и улеснява прехода към технологична и иновативна класна стая. Пилотната фаза на програмата „Умения за иновации“ в 4 български училища демонстрира, че ключов фактор на промяната, освен добрата методология и ресурси и подходящите дигитални технологии, е целенасоченото обучение на учители. Качествената дигитална трансформация се ръководи от уверени учители с ресурси и технологии, на които могат да разчитат.

Ключови думи: STEM; образование; технологии; проектно базирано обучение

1. Същност на STEM/STEАM подхода в съвременното образование

1.1. Образованието в постковид ерата и професиите на бъдещето

Последното десетилетие отбеляза значителна промяна в начина ни на работа чрез светкавичния технологичен напредък – 5G свързаност, автономни превозни средства, изкуствен интелект. Много експерти наричат този феномен Четвъртата индустриална революция (4IR). Пандемията от COVID-19 единствено ускорява този преход.

В доклада за бъдещето на работните места от 2020 г.1. Световният икономически форум (WEF) изчислява, че до 2025 г. промяната в разделението на труда между хора и машини ще създаде 97 милиона нови работни места и ще унищожи 85 милиона традиционни работни места. Освен това WEF прогнозира, че аналитичното мислене и иновациите ще бъдат водещите умения през 2025 г. заедно с уменията за самоуправление и сътрудничество, известни още като социално-емоционални умения.

От друга страна, нарастващото разпространение на дистанционната работа прави конкуренцията на таланти глобална, като учениците ще се нуждаят от способността да се самоуправляват и да останат психически устойчиви в среда, в която има шанс никога да не се срещнат с колегите си на живо.

В съвременното образование подготовката на новите поколения ученици за технологичното настояще и професиите на бъдеще е свързана с един специфичен подход в обучението – STEM.

1.2. Основни характеристики на STEM подхода в обучението

От 90-те години на XX век насам STEM/STEAM концепцията е в центъра на трансформацията на образователните системи в цял свят. STE(А)M (Science, Technology, Engineering, Arts, Mathematics) е абревиатура, която означава (природни) науки, технологии, инженерство и математика.

Като цяло, STEM „се основава на идеята за обучение на ученици в четири специфични дисциплини – наука, технология, инженерство и математика, в интердисциплинарен и приложен подход. Този подход интегрира дисциплините в сплотена парадигма на обучение, базирана на приложения в реалния свят, извън класната стая“2.

Според Националната асоциация за преподаване на науки на САЩ „STEM обучението е педагогика за учене чрез опит, при която приложението на знания и умения се интегрира чрез контекстни проекти или проблеми, фокусирани върху резултатите от обучението, свързани с развитие на важни умения за подготовката за колежа и кариерата“3.

При STEM се отчита и фактът, че непрекъснатият напредък на технологиите променя начина, по който учениците учат, взаимодействат ежедневно помежду си и се свързват с други хора. За да се постигнат най-добри образователни резултати, се използват нови методики, технологии, а понякога и нова образователна среда.

От друга страна, STEM обучението се определя като „интердисциплинарен подход към обучението, при който строго академичните концепции са съчетани с реални уроци“4. Интердисциплинарни и интегрирани са два термина, които обикновено се използват за описване на теоретични и учебни подходи към STEM обучение.

STEAM, от своя страна, въвежда в методологията и изкуство (Arts). STEAM надгражда STEM и премахва поставените рамки чрез елементите на креативност, творчество и дизайн.

В България STEM и STEAM иновациите са в центъра на вниманието в образователния сектор от две-три години. В синхрон с Националната програма „Изграждане на училищна STEM среда“ се осъществява и програмата „Умения за иновации“. Четири училища в страната се включват в пилотната фаза на програмата на Intel, за да подложат на тест как методологията може да се внедри в българското училище и как влияе върху развитието на умения в учениците.

1.3. STEM уменията и програмата „Умения за иновации“

STEM обучението е базирано на проекти, свързани с решаването на реални и актуални проблеми. „В процеса на обучение учениците използват високи нива на мислене, тъй като прилагат вече придобити знания и умения за обектите и явленията, свързани с учебното съдържание, по иновативни начини“5 . Така чрез STEM обучение у учениците се изграждат уменията, необходими за техния личен и професионален успех през следващите десетилетия на XXI век.

STEM уменията се дефинират като умения, „които се очаква да притежават хора с висше образование по предметите на науката, технологиите, инженерството и математиката“6. Разбирането и обхватът на тези умения са различни и варират значително в различните литературни източници.

Според водещи специалисти в областта основните умения, които трябва да развива STEM обучението, са: „статистически, решаване на проблеми, творчество (креативност), критично мислене, умение за аргументация, интелектуално любопитство, умения за вземане на решения въз основа на данни, решаване на проблеми, гъвкавост, сътрудничество и комуникация“5.

Концепцията на Intel „Умения за иновации“ включва образователна методология, технологии и ресурси, разработени от професионалисти7.

Програмата, насочена към бъдещето, цели да вдъхнови следващото поколение иноватори и да развие когнитивни, технически и социално-емоционални умения у учениците. Тя създава мост между учебния материал и истинския живот и подготвя учениците за професиите на бъдещето. Освен това „Умения за иновации“ улеснява прехода към технологична и иновативна класна стая.

Установяването на иновативна STEM и STEAM учебна среда е важен старт за постигане на качествената и нужна промяна в образованието. Но наличието на такава среда не е достатъчно за по-качествено обучение. Ключови фактори за осъществяване на промяната са и целенасочено обучение на учители, използване на добра методология и ресурси и подходящи дигитални технологии. Качествената промяна се ръководи от уверени учители с ресурси и технологии, на които могат да разчитат.

Пилотният проект на „Умения за иновации“ изследва именно неразривната връзка между всички тези фактори. Той предоставя добре установена практика, която се оказва и много подходяща за използване в STEM проекти.

2. Методология на програмата „Умения за иновации“

2.1. Същност на програмата на Intel „Умения за иновации“

Програмата „Умения за иновации“ (Skills for Innovation) обединява ресурси, методология, технологии и обучения, разработени от Intel и Център за творческо обучение и адаптирани за българската образователна система. Фокусът на Програмата стои върху трансформирането на начина, по който технологиите се използват в образованието. Чрез Програмата се демонстрира как проектно базираното обучение, аналитичното мислене, работата в екип и използването на съвременни софтуери и технологии могат да развият у учениците умения, които да ги превърнат в следващото поколение иноватори.

„Умения за иновации“ отваря вратите към добри практики и успешни модели за преподаване на STEM от цял свят. Програмата подкрепя учителите да разгърнат пълния си преподавателски потенциал, а учащите да се изявяват свободно, да повишат желанието си за учене и да създадат продукти, решавайки проблеми от реалния живот, изискващи аналитично мислене, работа в екип и новаторско мислене.

2.2. Целеви групи на програмата на Intel

Програмата „Умения за иновации“ е подходяща за всяко българско училище – за ученици от III до XII клас, без значение от вида и размера на училището и предварителния опит. Водещи са желанието за промяна, мотивацията на ръководството и на учителския екип, както и готовността за развитие на уменията при учителите и учениците. Дейностите по програмата „Умения за иновации“ могат да се използват както в редовните учебни часове и в учебните проекти (интердисциплинарно и трансдисциплинарно), така и под всякаква извънкласна и дори извънучилищна форма.

2.3. Основни структурни елементи на Програмата

Основните компоненти на Програмата са: 1) учебни ресурси (готови уроци); 2) преносими компютри (най-често Chromebook) с Intel core i3 или core i5 процесори и специализирани софтуери – чрез тях учениците и учителите могат безпроблемно да изпълняват по-сложни компютърни задачи, и 3) подготовка на училищните екипи – квалификация на учителите чрез обучения със STEM насоченост, които включват методика, практически занятия и обмен на опит.

2.3.1. Учебни ресурси (готови уроци)

„Умения за иновации“ включва 21 интердисциплинарни готови урока, преведени и адаптирани спрямо българската образователна система. Изградени са около актуални теми със STEM насоченост, като „Пластмасата е навсякъде“, „Математика на пандемиите“, „Орбитална симулация“ и други. Учебните ресурси са приложими по различни учебни предмети: биология, география, физика, химия, математика, дигитални технологии, чужд и майчин език и други. Те създават нови преживявания по време на учене, които изграждат когнитивни и „меки“ умения на учениците. Групирани са по сложност и „водещ учебен предмет“, което ги прави подходящи за учители и ученици от всеки образователен етап и без предварителна подготовка.

Всеки готов урок включва материали за учителя; материали за учениците; форма за оценка и/или обратна връзка и готова презентация. Това подкрепя учителите да се съсредоточат върху подхода към самото преподаване, а не върху изграждането на образователни ресурси и съдържание „от нулата“. Училищата получават учебните ресурси на български и английски език с документ, описващ напасването към учебните предмети в детайл.

2.3.2. Технологични средства и специализираните софтуери, които се използват с тях

Chromebook устройства с Intel процесори са подходящи за работа със софтуери като Scratch, Fusion 360, Python, Blender и други.

Учениците и учителите използват и приложен софтуер като презентации, електронни таблици, редактори на текст и изображения. Чрез електронните профили „в облака“ всички получават мигновен и безплатен достъп до тези софтуери.

2.3.3. Подготовка на училищните екипи

Квалификация на учителите чрез обучения със STEM насоченост, които включват методика, практически занятия и обмен на опит, осигуряват качественото прилагане на готовите уроци и технологиите. Осъществяват се в партньорство с технологичната образователна организация „Технократи“.

Моделът за внедряване на програмата „Умения за иновации“ е създаден от Центъра за творческо обучение и предоставя холистична, цялостна подготовка за учителите от участващите училища. Той се състои от 3 основни етапа: Изграждане на дигитални умения; Овладяване на софтуерите и учебните ресурси и Методика – S.A.M.R. и проектно базирано обучение.

3. Пилотен проект на „Умения за иновации“ в България

3.1. Училища, включени в пилотния проект. Извадка

Пилотният етап на програмата „Умения за иновации“ в България изследва именно неразривната връзка между факторите учител, ученик, подход и технология. Той предоставя добре установена практика, която се оказва и много подходяща за използване в STEM проекти.

В пилотния етап на Програмата се включват 4 училища, представящи многообразието на местната образователна система. Това са ПМГ „Проф. Емануил Иванов“ – Кюстендил; ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Хасково; МГ „Акад. К. Попов“ – Пловдив, и 138. СОУ „Проф. Васил Златарски“ – София.

Пилотната фаза на Програмата продължава от май до ноември 2021 г., а прилагането на уроците на практика продължава 3 месеца като част от учебната програма на училищата.

Четирите училища са избрани според следните критерии: акцент върху създаване на съвременно STEM обучение; готовност на учителите и директора да развиват проектно базирано обучение; висока мотивация и готовност за екипна работа; наличие на облачна платформа в домейна на училището; подходяща физическа среда – всички учители и ученици да разполагат с персонални преносими компютри, базирани на производителни Intel процесори, които са съвместими и подходящи за работа със софтуерните продукти в учебното съдържание; обучение на паралелките по модела 1:1 (устройство за всеки ученик).

3.1.1. Визия за четирите училища

Визията за учениците от четирите училища е да се ангажират и да се превърнат в активни участници в учебния процес; да получат не само силни академични и технически умения, но и социално-емоционални умения, които да насърчат развитието на креативност, нестандартно мислене, умения за работа в екип, критично мислене и други и да се подготвят за бъдеще, наситено с технологии, и за уверени участници в променящия се пазар на труда.

Визията за учителите, от друга страна, е да се превърнат в лидери на технологични изживявания; да усвоят методиката на иновативното образование и да я прилагат и в свои ресурси и проекти, да овластят учениците с персонализиран подход и менторство.

3.1.2. Предизвикателства

Като предизвикателства пред пилотната фаза на проекта се явяват качественото прилагане на ресурсите и обучение на педагозите; адаптацията към технологиите и усвояването на нови дигитални умения както от учениците, така и от учителите и мотивирането на учениците да си взаимодействат, за да развият нужните социално-емоционалните умения.

3.2. Осъществяване на проекта

Пилотният проект продължава 3 месеца като част от учебната програма на училищата. Екипите на училищата се възползват от първите 6 преведени на български и адаптирани уроци на „Умения за иновации“.

УрокВодещ уче-бен предметРазвитие на уменияСпециализирансофтуерОрбиталнасимулацияФизикаПрограмиране и кодиране,работа в екипScratchЗамърсяванена водитеБиологияАлгоритмично мислене – де-композиране, науки за данни-те – моделиране на данниScratch3D ремонтФизикаДизайнерско мислене – прото-типиране, симулации и моде-ли – разработване на моделиAutodeskFusion 360Поглед към ди-вата природаБиологияАлгоритмично мислене – раз-познаване на модели, изкуст-вен интелект, машинно обуче-ние – компютърно зрениеPythonJupyter
3D симулацияна огънХимияДизайнерско мислене – идей-ност, симулация и моделиране– разработване на моделиBlenderМатематикана пандемиитеМатематикаДизайнерско мислене – де-финиране, наука за данните– визуализация на данниGoogle Sheets илиелектронни таблициГеографски инфор-мационни системи

Фигура 1. Описание на уроците, използвани в пилотната фаза на „Умения за иновации“

3.4. Анализ на резултати от пилотния проект

Пилотният етап на програмата „Умения за иновации“ целенасочено се осъществява в училища с различен профил. Основна цел е по-добрият обхват на училища от големи и от по-малки градове и доказването на тяхната способност да идентифицират, привлекат и реализират иновативни подходи в своята практика.

За да се установят резултатите от пилотния проект, са проведени анкетни проучвания, в които се включват 73 ученици и 14 учители от училищата, участващи в проекта. Анкетираното проучване изследва нагласите на учителите и учениците; промени в подхода към преподаването; оценка на предоставените ресурси и обучения; мотивация за използване на технологии и иноваторство и други. Допълнително са проведени и интервюта с директорите на училищата.

3.4.1. Анализ на резултатите от анкетното проучване, проведено с учителите. Какво казват педагогическите специалисти за „Умения за иновации“?

Общо 14 от учителите, участвали в пилотната фаза на Програмата, се включват в анкетното проучване за програмата „Умения за иновации“.

Над 78% от учителите посочват мотивацията си за участие в програмата „Умения за иновации“ – желание да получат нов опит и нови знания по отношение на смисленото използване на ИТ в процеса на обучение.

Наред с това учителите споделят, че са се включили в пилотната фаза на Програмата, защото в тяхното училище целенасочено се разработват и прилагат иновативни образователни практики и непрекъснатото се търсят нови, по-добри образователни подходи и практики. Друга причина, която са посочили, е, за да усвоят добри практики, които да отговарят на изискванията на съвременните млади хора, и да почерпят опит и да разнообразят в голяма степен урочната си дейност.

Резултатите доказват променената роля на учителите в клас. 92,8 % от тях смятат, че в хода на проектните дейности те са мотивирали своите ученици. По време на урока ролята им е била да разпределят класа в екипи (85,7%) и да помогнат на учениците да изпълнят проекта си (92,8%). Всички анкетирани виждат своята роля и в това да фасилитират и насочват учениците към групово генериране на идеи и намиране на иновативни решения.

Променено е и поведението на учениците в хода на проектните дейности. 85,7% от учителите посочват, че по време на урока учениците са работили предимно в екип. Обучаваните са активни и креативни. За това свидетелства изказаното мнение на по-голяма част от учителите, че по време на урока ролята на учениците е предимно да създават съдържание и да работят на проектен принцип (71,43%).

Според респондентите благодарение на урочните дейности по Програмата са се развили у учениците някои умения на XXI век, включително и STEM умения, като работа в екип (според 100% от учителите); програмиране и кодиране 64,3%); алгоритмично мислене (според 85,7% от учителите); симулации и модели (78,57%) и дизайнерско мислене (71,43%). Огромна част от анкетираните смятат, че тези умения ще бъдат полезни за бъдещата лична и професионална реализация на учениците.

Като разлики между установения начин на обучение и програмата „Умения за иновации“ учителите посочват: развиват се иновативни умения (според 85,7% от учителите); създава се съдържание от учениците (78,57%); развиват се компетентности, които ще са полезни за бъдещото развитие на учениците (71,34%); учениците работят на проектен принцип (57,14%); учениците работят предимно в екип (50 %).

Фигура 2

Всички анкетирани учители са единодушни, че използването на дигитални технологии в час (и конкретно в Програмата) помага за ангажираността на учениците, като повишава мотивацията и прави урока по-интересен. Учителите смятат, че технологиите водят до разнообразяване на учебния материал и задържане интереса на учениците и че учениците са разбрали, че освен да използват програми, могат и да ги създават като средство за изготвяне на краен продукт.

Фигура 3. Ползи на използването на технологиите в час

Респондентите споделят, че се нуждаят и от допълнителна подкрепа при реализирането на проектните учебни дейности, която се изразява в споделянето на добри практики и повече реализирани по този начин уроци. Учителите апелират към промяна на учебния план, така че да има повече възможност и време за работа по проекти.

Учителите споделят и допълнителни впечатления от работата по Програмата: „Наблюдаваме повишен интерес и мотивация, желание за работа с Chromebook устройствата и разбира се, да се продължи със следващите теми от ресурсите. Учениците бяха много ентусиазирани при представянето и това им даде увереност, че могат да създават качествени продукти и да ги представят пред публика“, споделя Биляна Йорданова от Природо-математическата гимназия „Проф. Емануил Иванов“ – Кюстендил. „Вече не сме само учители, а ментори. Следим процеса, подпомагаме учениците, насочваме ги, но не им даваме наготово знанията, както беше за нас едно време. Те сами трябва да стигнат до тези знания“, добавя Йорданка Тодорова – учител по информационни технологии в 138. СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски“.

„Умения за иновации“ променя учебната среда, давайки изключителната възможност и на учителите, и на учениците да работят чрез технологията и през технологията, създавайки възможност на учениците да творят. Да сътворят нещо свое, което, естествено, веднага ги ангажира емоционално и ражда вдъхновение. И не само в учениците, но и у нас също се наблюдава това вдъхновение“, разказва Велислава Шуролийкова – учител по философия в Природо-математическата гимназия „Проф. Емануил Иванов“ – Кюстендил. „Работата по програмата „Умения за иновации“ промени отношението ми към преподаването от гледна точка на това да давам повече свобода на децата и да не ги ограничавам в начина им на мислене и виждане за нещата“, заявява Гергана Пенелова – учител по математика в Математическата гимназия „Акад. К. Попов“ – Пловдив.

Директорът на Природо-математическата гимназия „Проф. Емануил Иванов“ – Кюстендил, Елена Стоилова споделя: „Когато имаме готови образователни ресурси, учителите се фокусират върху съществената част от работата си – как да я представят на учениците, как да следят реакцията им, как да правят корекции в работния процес. Този проект ни даде възможност не само да внедрим технологии в учебния процес, но и да развием социални и емоционални компетенции и уменията, които превръщат съвременния човек в успешен човек – умението да работи в екип“.

3.4.2. Анализ на резултатите от анкетното проучване, проведено с учениците. Какво казват учениците за работата с учебните ресурси на програмата „Умения за иновации“?

94% от анкетираните 73 ученици споделят, че са се включили в Програмата, защото искат да получат нов опит и нови знания по отношение на смисленото използване на ИТ в процеса на обучение. „Умения за иновации“ според тях се реализира в решаване на практически групови задачи (според 78% от учениците); изпълнение на съвместни проекти (76,7%); подобряване на дигиталните им умения (76,7%); разширена груповата/екипна работа със съученици (72,6%); подобряване на техните STEM знания (65,76%); реализиране на съвместни продукти с други съученици (57,54%); подобрена комуникация с учителите (54,8%) и развитие на умения за ефективно общуване (53,43%).

При работа в клас учениците потвърждават променената роля на учителя, който предимно ги мотивира (63%) и насочва към групово генерираме на идеи (64,39%). В рамките на тази учебна дейност самите ученици са много активни: при изпълнението на задачите работят предимно в екип (71,34%), а своите Chromebook устройства са използвали най-вече за: създаване на съдържание, проект (91,79%); търсене на информация (86,31%); обработка на информация (82,2%).

Учениците са на мнение, че използването на иновативните технологии в час е помогнало за по-голям интерес към урока (според 60 ученици); изучаването на теорията в урока (56 ученици) и повишена мотивация (45 ученици).

Прилагайки „Умения за иновации“, учениците сменят своята обичайна роля на обучаеми и се превръщат в създатели на съдържание, като работят по проекти (според 91,79% от анкетираните). След провеждане на Програмата учениците са уверени в своите умения и компетентности, за които считат, че ще им бъдат полезни в бъдещата им професионална кариера и след завършване на училище: работа в екип (според 91,8% от учениците); програмиране и кодиране (според 78% от учениците); алгоритмично мислене (според 28,8% от учениците); дизайнерско мислене (според 23,3% от учениците).

Фигура 4. Развитие на умения у учениците след урок по програмата „Умения за иновации“

Учениците споделят и допълнителни впечатления от урочната работа по Програмата. „Този проект ме вдъхновява да бъда иновативен, да мисля за всякакви нови проекти и да правя забавни неща“, споделя Хюсеин Юсеин – ученик в Езиковата гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ – Хасково. „Проектът ни дава възможност да се развиваме повече с технологии, да учим нови програми. Просто е по-близо до нас“, добавя Яница Стоянова – ученичка в Езиковата гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ – Хасково.

Заключение

Днес, повече от всякога, житейският успех и бъдещата кариера на учениците зависят от развитието на адаптивни нагласи и набор от технологични умения. Затова технологичният гигант Intel® създава лесно приложимо и достъпно решение за постигане на образователната трансформация – програмата „Умения за иновации“ (Skills for innovation). Като официален партньор на Intel, Центърът за творческо обучение адаптира Програмата и я осъществява в българските училища, подготвяйки училищните екипи и предоставяйки подходящите дигитални технологии и учебни ресурси.

Проведеното изследване показва, че философска основа на „Умения за иновации“ са конструктивизмът и личностно ориентираната педагогика.

Доказва се, че чрез прилагането на Програмата се изгражда специфична образователна среда, свързана със смислено използване на ИТ, социално и емоционално учене и сериозно изменение в дизайна на процеса на обучение, насочено към формиране на уменията на XXI век.

Промененият дизайн в обучението е свързан с: развитието на активността и екипното учене на учениците; различната роля на учителя в процеса на взаимодействие с учениците; развитието на екипността в работата на учителите; проектно базираното обучение; преструктуриране на STEM ориентираното учебно съдържание на основата на интегрирането на знания и интердисциплинарност в преподаването; учене чрез правене и изработване на съвместни продукти, включително дигитални.

Резултатите от изследването показват, че обучението по програмата „Умения за иновации“ е практически ориентирано, повишава мотивацията за учене и допринася в голяма степен за развитие на умения у учениците. Въвеждането на Програмата в училище може пряко да се свърже с осъществяването на STEM и STEAM подходи в обучението като системен, интердисциплинарен подход. Чрез Програмата се акцентира върху резултатите от образованието, разглеждани като способност на обучаваните да действат адекватно в различни практически ситуации.

Всички респонденти (учители и ученици) сочат, че най-значително е развитието на умения у обучаваните, като работа в екип; програмиране и кодиране; алгоритмично мислене; симулации и конструиране на модели; дизайнерско мислене.

Изследването показва, че обучението по програмата „Умения за иновации“ в голяма степен се доближава до някои от основните характеристики на Образованието 4.0. Този тип образование прави възможно паралелното използване на различни форми на обучение и широкото навлизане на виртуалното обучение и ученето чрез правене в ежедневието. Това води, от една страна, до развитие на различни форми на STEM обучение, а от друга – до изграждане на индивидуална образователна среда и учебен профил на всеки ученик.

Резултатите от пилотния проект са доказателство, че учебните ресурси на програмата на Intel® „Умения за иновации“ са доказано подходящи за училищата в България, които създават или надграждат своя STEM център.

БЕЛЕЖКИ

1. FUTURE OF JOBS SURVEY 2020, World Economic Forum https://www3.weforum.org/docs/WEF_Future_of_Jobs_2020.pdf

2. ГЪРОВ, К., ПЕЙКОВА, Д. (2019). Някои аспекти на STEM обучението в начален и прогимназиален етап на основното образование. Научна конференция „Иновационни информационни и комуникационни технологии за дигитално научноизследователско пространство по математика, информатика и педагогика на обучението“, Пампорово.

3. NATIONAL SCIENCE TEACHING ASSOCIATION (NSTA). (2020). STEM Education Teaching and Learning https://www.nsta.org/nstas-official-positions/ stem-education-teaching-and-learning

4. MOHR-SCHROEDER, M. J., CAVALCANTI, M. & BLYMAN, K. (2015). STEM education: Understanding the changing landscape. In A practice-based model of effective science, technology, engineering and mathematics (STEM) education teaching: STEM Students on the State (S.O.S) model, pp. 3 – 14.

5. КОЖУХАРОВА, Д., М. ЖЕЛЯЗКОВА (2021) Същност на STEM обучението.- Е-списание „Педагогически форум“, Брой 3.

6. EU SKILLS PANORAMA (2014) STEM skills Analytical Highlight, prepared by ICF and Cedefop for the European Commission https://skillspanorama. cedefop.europa.eu/sites/default/files/EUSP_AH_STEM_0.pdf

7. BUILDING SKILLS FOR INNOVATION Intel® SFI(2020) https://www.intel. com/content/www/us/en/education/intel-education.html

Година XCV, 2023/3 Архив

стр. 307 - 320 Изтегли PDF