Резюме. Във фокуса на настоящата статия е положен един от множеството проблеми на приобщаващото образование – компетентностите на българския учител,комплексотзнания, умения,опити ценности,свързани спреподаването. За реализирането на изследването ние се основавамена модела на Европейската агенция за специални потребности и приобщаващо образование, публикуван през 2012 г. в Одензе (Дания). В статията се представят резултатите от емпирично изследване на нагласите на педагогическите специалисти в България за установяване на условията за приобщаване на деца и ученици в общата образователна среда.

Ключови думи: ценности; компетентности; приобщаващо образование

Въведение

Дискутираните теми в концепцията приобщаващо образование е компетентностите на приобщаващия учител като ключов фактор за развитието на потенциала за учене на всички деца и ученици. В тази връзка, П. Терзийска отбелязва, че като „двигател на промените и осигуряването на необходимата информация за всичко относно развитието, обучението и възпитанието на децата със специфични педагогически потребности ресурсният учител трябва да притежава високи професионални компетенции“ (Terziyska 2003, 169).

За осъществяване целта на изследването се опираме на публикувания през 2012 година в гр. Одензе (Дания), модел на Европейската агенция за специални потребности и приобщаващо образование за четирите основни ценности, които се отнасят до ученето и преподаването и имат фундаментално значение за работата на приобщаващия учител и предаване на ново значение и съдържание на традиционната образователна система. Той включва: 1. Способност за оценка на различните възможности на учениците – приемане на различията на учениците като ресурс и ценно предимство за ученето. 2. Подкрепа на всички ученици – еднакво високи очаквания за постиженията на всички ученици. 3. Съвместна работа – сътрудничеството и работата в екип са основен подход за всички учители. 4. Лично професионално развитие – преподаването е и учене и учителите са отговорни за това да учат през целия си живот.

Понятието ценност Л. Лозанова отбелязва, че е „интердисциплинарно по своята същност и присъства в предметната област на различни социални и хуманитарни науки“ (Lozanova 2018, 376). Според M. Rokeach тя следва да бъде разглеждана „като нагласи и ключови признаци за типологизиране на индивидуални или групови идеи, стандартизиращи поведението на личността“ (Rokeach 1973, 5). Тук „високо място в нея заемат целите и желанията, които даден индивид много би искал да реализира. В случай на избор, при съществуването на алтернативни ценности, се избират онези от тях, които заемат висше място в тяхната йерархия“ (Lozanova 2016, 45). За всяка област на компетентност са представени необходими знания и умения и те включват следните компоненти: отношение към учениците, знания, умения. Важно е да подчертаем, че отношението, с което учителите подхождат към обучаемите и възприемането на проблема изискват определени знания и ниво на разбиране. Венка Кутева подчертава, че „колкото по-добре опознаеш детето си, толкова по-добре ще се ориентираш на какво да го научиш“ (Kuteva 2000а, 160). В този смисъл, според Д. Димитрова „подготвеният и компетентен учител е дар за своите ученици“ (Dimitrova 2004, 27). Теоретичната и практическата значимост на проблема ориентира към целта на научната разработка. Основната цел е да се проучат и анализират ценностите и областите на компетентност на учителите към приобщаващото образование, което ще осигури по-ефективното адаптиране в общообразователната среда на всички ученици.

За постигането на поставената цел на изследването се решават следните научноизследователски задачи:1. Aнализ на педагого-психологическата и методическата литература по разглеждания проблем. 2. Установяване нагласите на учителите към приобщаващото образование и оценка на областите на компетентност. 3. Изводи и препоръки с конкретна приобщаваща педагогическа насоченост.

За реализиране на целта и решаване на задачите на изследването, прилагаме следните методи на: 1. Теоретично изследване: проучване, анализиране, подбор и систематизиране на литературни източници. 2. Емпирично изследване: нестандартизирана анкета. 3. Обработка на получените качествени и количествени резултати: програма „Статистически пакет за социални науки – IBM SPSS“, версия 19.0.

Общи характеристики на извадката

Контингент на проучването са 210 учители, от общообразователните институции от 14 области в България.

Резултати и дискусия

Профилът на респондентите показва, че жените съставляват 69,5%, докато мъжете са с относителен дял 30,5%. Относно възрастта на учителите могат да се направят следните констатации: в диапазона 18 – 25 и 36 – 45 години са 47,6% от изследваните лица (ИЛ), на възраст 26 – 35 години попадат 23,3% от респондентите, преподавателите между 46 – 55 години са 18.1%, а останалите 11.0% – са над 56-годишна възраст.

В ценност 1: Способност за оценка на различните възможности на учениците се изследват следните области на компетентност:

1.1. Разбиране на концепцията на приобщаващото образование

Тук се наблюдава, че учителите имат отрицателни нагласи по отношение на: критична оценка на личностните разбирания и схващания и влиянието, което те имат за другите – 76,2%; етичност и конфиденциалност при общуване – 54,7%, и проявяване на емпатия към разнообразните нужди на учениците – 52,0%.

Голяма част от анкетираните учители имат положителни нагласи във връзка с: разбиране на конкретната ситуация и контекст – 51,5%; прилагане на стратегии, които подготвят учителите да се справят с неприобщаващо поведение и работа в ситуации на изолация – 59,9%; демонстриране на уважение в социалните взаимоотношения и използване на подходящ език в общуването с учениците или други заинтересовани страни в образованието – 60,4%.

1.2. Област на компетентност: гледната точка на учителя относно различията на учениците

Половината от учителите имат положителни нагласи по отношение на: откриване на най-правилния начин да отговорим на различията във всяка ситуация – 59,5%, и принос към изграждането на училището като общност, която насърчава, уважава и отбелязва напредъка на всички ученици – 62,2%.

Отрицателни нагласи на респондентите се констатират в компетентностите: да се научим как да се учим от различията – 52,1%.; темата за различията да бъде застъпена в учебния план – 58,0%, и използване на различията в подходите и стиловете на учене като ресурс за учителите – 54.3%.

В ценност 2: Всички ученици да бъдат подкрепяни – учителите да имат високи очаквания за постиженията на всички ученици анализираме следните области на компетентност:

2.1. Насърчаване на академичното, практическото, социалното и емоционално учене на всички ученици

Положителни нагласи на изследваните лица се отчитат в следните области на компетентност: учителят трябва да бъде ефективен събеседник на вербално и невербално ниво, който да отговаря на разнообразните нужди на учениците, родителите и другите професионалисти – 62,4%; подкрепа на развитието на комуникационните умения и възможностите на учениците – 55,1%; и оценяване и доразвиване на уменията на учениците как да учат – 50,5%.

Негативни нагласи анкетираните учители имат по отношение на: възпитаване на учениците да бъдат независими и самостоятелни – 50,4%; насърчаване на подходи за учене, базирани на съвместна работа – 56,2%; въвеждане на подходи за ръководене на позитивното поведение, които подкрепят социалното развитие и общуването – 51,4%; съдействие в ситуации в училище, при които учениците е възможно да „поемат риск“, дори и да не се справят в сигурна среда – 53,5%; използване на оценка при подходите за учене, която взима предвид социалното, емоционалното и академичното учене – 58,5%.

2.2. Област на компетентност: Ефективни подходи на преподаване в класа, където всички деца учат заедно

Голяма част от респондентите имат отрицателни нагласи към: прилагане на лидерски умения в класната стая, които включват системни подходи за позитивно управление на класната стая – 64,2%; индивидуална работа с учениците, но също така и в смесени групи – 56,5%; използване на учебните планове като средство за приобщаване, увеличаващо възможностите за достъп до учене – 58,1%; работа с учениците и техните семейства с цел индивидуализиране на процеса на учене и поставяне на целите – 52,3%; улесняване на съвместното учене, при което учениците си помагат взаимно по различни начини, включващи обучение между връстници, с гъвкаво разпределение на учениците в групи – 51,9%.

Положителни нагласи се наблюдават в следните области на компетентност: използване на голям набор от методи и подходи за преподаване по систематичен начин – 55,3%; прилагане на информационни и адаптирани технологии, в подкрепа на гъвкави начини на преподаване – 54,8%; подходи за учене, основаващи се на факти, за постигане на образователните цели, алтернативни пътища на учене, гъвкави инструкции и даването на ясна обратна връзка на учениците – 58,1%; оценка за ученето, коeто не дава етикети и не води до негативни последици за учениците – 57,64%; ангажиране с учениците за съвместно решаване на проблемите – 55,7%.

Ценност 3: Съвместна работа – сътрудничеството и работата в екип са основни подходи за всички учители

Тук спадат следните области на компетентност:

3.1. Работа с родителите и семействата

Половината от анкетираните учители имат положителни нагласи към ангажиране на родителите и семействата, в подкрепа на процеса на учене на техните деца – 53,3%. Отрицателни нагласи на респондентите (53,8%) се констатират в компетентност: комуникация с родителите и другите членове на семейството с различен културен, етнически, езиков и социален статус.

3.2. Съвместна работа с други специалисти в областта на образованието Негативни нагласи анкетираните учители имат по отношение на: умения за ръководене процесите в класната стая, които улесняват ефективната съвместна работа – 56,7%; съвместно преподаване и работа в мобилни екипи – 61,5%; работа в училищна общност и възползване от вътрешни и външни за училището ресурси – 58,2%; превръщане на класа в общност, която е част от голямата училищна общност – 50,9%.

Голяма част от ИЛ имат положителни нагласи в следните области на компетентност: принос към всички процеси на развитие, преразглеждане и оценка в училище – 52,3%; решаване на проблемите, съвместно с други специалисти – 63,8%; принос за по-широка мрежа от партньорства с други училища, обществени организации и образователни институции – 54,3%; използване на голям набор от умения за вербална и невербална комуникация, с цел улесняване сътрудничеството и съвместната работа с други професионалисти – 62,9%.

Ценност 4: Личностно професионално развитие

Първата област на компетентност тук е 4.1.Учителите са гъвкави и практични.

Положителни атитюди се отчитат в област на компетентност: принос за развитието на училището като общност, в която се учи – 52,35%. Отрицателни нагласи у анкетираните педагогически специалисти (58,4%) се наблюдават в системно оценяване на постиженията и представянето им пред другите и ефективно включване на другите в оценяването на процесите на преподаване и учене – 50,25%.

4.2. Образователната степен е само основата, върху която се изграждат професионалните умения

Тук се наблюдават положителни оценки в голяма част от области на компетентност, а именно: гъвкави стратегии за насърчаване на иновациите и личностното развитие – 55,2%; с отворени очи и проактивност за възприемане на колегите и другите професионалисти като източник на нови знания и вдъхновение – 56,2%; принос към ученето на цялата училищна общност и процеси на развитие – 53,9%. Отрицателни атитюди на ИЛ се отчитат единствено при усвояване на управленски стратегии, които позволяват възможности за квалификация – 40,9%.

От получените данни на базата на проведеното проучване и анализ на неговите резултати дава основание да се формулират следните изводи за голяма част от педагогическите специалисти: 1. Имат положителни атитюди към приобщаващото образование по отношение на ценностите:

1. „Способност за оценка на различните възможности на учениците“ в области на компетентности: 1.1. „Разбиране на концепцията на приобщаващото образование“ – разбиране на конкретната ситуация и контекст; прилагане на стратегии, които подготвят учителите да се справят с неприобщаващо поведение и работа в ситуации на изолация; демонстриране на уважение в социалните взаимоотношения и използване на подходящ език в общуването с учениците. 1.2. „Гледната точка на учителя, относно различията на учениците“ – откриване на най-правилния начин да отговорим на различията във всяка една ситуация; принос към изграждането на училището като общност, която насърчава, уважава и отбелязва напредъка на всички ученици.

2. „Всички ученици да бъдат подкрепяни – учителите да имат високи очаквания за постиженията на всички ученици“ в областите: 2.1. „Насърчаване на академичното, практическото, социалното и емоционално учене на всички ученици“ – учителят трябва да бъде ефективен събеседник на вербално и невербално ниво, който да отговаря на разнообразните нужди на учениците, родителите и другите професионалисти; подкрепа на развитието на комуникационните умения и възможности на учениците; оценяване и доразвиване на уменията на учениците как да учат. 2.2. „Ефективни подходи на преподаване в класа, където всички деца учат заедно“ – използване на голям набор от методи и подходи за преподаване по систематичен начин; прилагане на информационни и адаптирани технологии в подкрепа на гъвкави начини на преподаване; подходи за учене, основаващи се на факти, за постигане на образователните цели; оценяване на ученето, което не дава етикети и не води до негативни последици за учениците; ангажиране с учениците за съвместно решаване на проблемите.

3. „Съвместна работа – сътрудничеството и работата в екип са основни подходи за всички учители“ в областите: 3.1. „Работа с родителите и семействата“ – ангажиране на родителите и семействата в подкрепа на процеса на учене на техните деца. 3.2. „Съвместна работа с други специалисти в областта на образованието“ – принос към всички процеси на развитие, преразглеждане на оценка в училище; решаване на проблемите съвместно с други специалисти; принос за по-широка мрежа от партньорства с други училища, обществени и образователни институции; използване на набор от умения за вербална и невербална комуникация.

4. „Личностно професионално развитие“ в области на компетентности: 4.1. „Учителите са гъвкави и практични“ – „принос за развитие на училището като общност, в която се учи. 4.2. „Образователната степен е само основата, върху която се изграждат професионалните умения“ – гъвкави стратегии за насърчаване на иновациите и личностното развитие; с отворени очи и проактивност за възприемане на колегите и другите професионалисти като източник на нови знания и вдъхновение; принос към ученето на цялата училищна общност и процеси на развитие.

Изследваните лица споделят отрицателни нагласи в ценност:

1. „Способност за оценка на различните възможности на учениците“ в области на компетентности: 1.1. „Разбиране на концепцията на приобщаващото образование“ – критична оценка на личностните разбирания и схващания и влиянието, което те имат за другите; етичност и конфиденциалност при общуване; проява на емпатия към разнообразните нужди на учениците. 1.2. „Гледната точка на учителя относно различията на учениците“ – да се научим как да се учим от различията; темата за различията да бъде застъпена в учебния план; използване на различията в подходите и стиловете на учене като ресурс за учителите.

2. „Всички ученици да бъдат подкрепяни – учителите да имат високи очаквания за постиженията на всички ученици“ в областите 2.1. „Насърчаване на академичното, практическото, социалното и емоционално учене на всички ученици“ – възпитаване на учениците да бъдат независими и самостоятелни; насърчаване на подходите за учене, базирани на съвместна работа; въвеждане на подходи за ръководене на позитивното поведение, които подкрепят социалното развитие и общуване; съдействие в ситуации в училище, при които учениците е възможно да „поемат риск“, дори да не се справят в сигурна среда; използване на оценка при подходите за учене, която взима предвид социалното, емоционалното и академичното учене. 2.2. „Ефективни подходи на преподаване в класа, където всички деца учат заедно“ – прилагане на лидерски умения в класната стая, които включват системни подходи за позитивно управление на класната стая; индивидуална работа с учениците, но също така и в смесени групи; използване на учебните планове като средство за приобщаване, увеличаващо възможностите за достъп до учене; работа с родителите и техните семейства с цел индивидуализиране процеса на учене, при което учениците си помагат взаимно по различни начини, включващи обучение между връстници, с гъвкаво разпределение на учениците в групи.

3. „Съвместна работа – сътрудничеството и работата в екип са основни подходи за всички учители“ в области на компетентност: 3.1. „Работа с родителите и семействата“ – комуникация с родителите и другите членове на семейството с различен културен, етнически, езиков и социален статус. 3.2. „Съвместна работа с други специалисти в областта на образованието“ – умения за ръководене процесите в класната стая, които улесняват ефективната съвместна работа; съвместно преподаване и работа в мобилни екипи; работа в училищна общност и възползване от вътрешни и външни за училището ресурси; превръщане на класа в общност, която е част от голямата училищна общност.

4. „Личностно професионално развитие“ в областите на компетентност: 4.1. „Учителите са гъвкави и практични“ – системно оценяване на постиженията и представянето им пред другите; ефективно включване на другите в оценяването на процесите на преподаване и учене. 4.2. „Oбразователната степен е само основата, върху която се изграждат професионалните умения“ – усвояване на управленски стратегии, които позволяват възможности за квалификация.

Анализът на данните от изследване на отношението на учителите към приобщаващото образование насочва към следните препоръки: 1. Използване на медиите като средство за повишаване на положителната мотивация и нагласи у педагозите и като възможност за непрекъсната комуникация, под различни форми, между родители, специалисти и ученици. 2. Насърчаване на подкрепяща среда между всички участници в приобщаването – деца и ученици, родители и учители, специалисти и цялата общност; прозрачност на протичане на процеса и популяризиране на добри педагогически национални и световни практики. 3. Перманентно провеждане на планирани модулни обучения, които имат за цел формиране на позитивно отношение както към приобщаващото образование, така и към неговия обект.

В заключение следва да се отбележи, че отношението към децата/ученици с увреждания не бива да се разглежда изолирано от социалната и културната история на света. За промяна в стереотипите, стигмите, ценностите и отношенията към „различните“, апелира П. Терзийска и отбелязва, че „само ако професионалистите се обединят и заработят като екип, могат да открият и структурират образователни и социални ситуации, които могат да съчетават предимствата на технологиите на общото и специалното обучение, предполагащи действително създаване на оптимални условия за физическо, психическо, познавателно и социално развитие на децата със СОП“ (Terziyska 2008, 38). Ст. Павлов акцентира на „съвместната работа на учителя по съответния учебен предмет и ресурсния учител при провеждането на урока“ (Pavlov 2019, 38). Тук „факторите, оказващи значително влияние при избора за въвеждането или не на иновативни педагогически методи в личната практика, са основно такива, свързани с конкретната среда на прилагане и времевата ограниченост“ (Кalenska 2019, 216).

Цялото общество следва адекватно да осмисли приобщаващото образование, основавайки се на схващането, че всички деца и ученици могат да се приобщят в условията на естествената социална среда. Тук Д. Димитрова подчертава, че „в съвременните условия на промени за българското училище от съвременния начален учител се очаква да бъде креативен, гъвкав и ефективен, медиатор с всички извънкласни възпитателни фактори“ (Dimitrova 2019, 149). Основната задача на образованието и училището според В. Кутева е „не само да дават знания на подрастващите, но и да ги подготвят като добри граждани, познаващи своите права и отговорности, като членове на обществото“ (Kuteva 2000b, 97). Ст. Павлов подчертава, че децата са „равноправни участници в образователния процес. Те учат заедно със своите връстници в най-малко ограничаваща среда“ (Pavlov 2018, 72).

Проведената експериментална работа потвърждава актуалността на разглеждания проблем за практиката в България, а формулираните изводи позволяват да се обобщи, че целта и задачите на изследването са постигнати.

ЛИТЕРАТУРА

Димитрова, Д., 2020. Социокултурна компетентност на учениците от начална училищна възраст. Теория и практика. Пловдив: Астарта.

Димитрова, Д., 2019. Подготовка на студентите – бъдещи начални учители за организация на часовете по самоподготовка. B: Сб. доклади от научна конференция Techco Lovech 2019, Габрово: Васил Априлов.

Димитрова, Д., 2004. Преподаването на ромски фолклор от учители етнически българи – предизвикателство, готовност и удовлетворение. В: Д. Колев, Интерактивни техники в обучението по ромски фолклор. Велико Търново: Астарта.

Калейнска, М., 2019. Факторна обусловеност на въвеждането на нови методи на преподаване в българските училища. В: Сб. от годишна университетска научна конференция. Велико Търново: Издателски комплекс на НВУ „Васил Левски“.

Кутева, В., 2000a. Проблеми на семейната педагогика. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий.

Кутева, В., 2000b. Димитър Кацаров – първостроител на педагогическата наука в България. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий.

Лозанова, Л., 2018. Ценностите, свързани със самоутвърждаването на учениците и влиянието на социалните мрежи върху тях. В: Годишник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Шумен: Епископ Константин Преславски.

Лозанова, Л., 2016. Ценностите на учениците в медийното общество. Шумен: Епископ Константин Преславски.

Павлов, С., 2019. Приобщаващо образование. Казуси от училищната практика. София: Раабе България ЕООД.

Павлов, С., 2018. Описание и класификации на множеството увреждания. В: Сборник доклади и презентации от научен дискусионен форум „От приобщаване към участие в образователния процес“. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий.

Rokeach, M., 1973. The Nature of Human Values. New York: Free Press.

Терзийска, П., 2008. Работа с деца със специални образователни потребности. София: Европартньори 2007.

Терзийска, П., 2003. Подготовка на учители за интегрирано обучение на деца със специални педагогически потребности. В: Сб. „Хуманитарното знание – традиционни опори и актуалност“. Бургас.

REFERENCES

Dimitrova, D., 2020. Sotsiokulturna kompetentnost na uchenitsite ot nachalna uchilishtna vazrast. Teoria i praktika. Plovdiv: Astarta [In Bulgarian].

Dimitrova, D., 2019. Podgotovka na studentite na studentite-badeshti nachalni uchiteli za organizatsia na chasovete po samopodgotovka. V: Sb. dokladi ot Nauchna konferentsia Techco. Gabrovo: Vasil Aprilov [In Bulgarian].

Dimitrova, D., 2004. Prepodavaneto na romski folklor ot uchiteli etnicheski balgari – predizvikatelstvo, gotovnost i udovletvorenie. V: D. Kolev. Interaktivni tehniki v obuchenieto po romski folklor, Veliko Tarnovo: Astarta [In Bulgarian].

Кaleynska, M., 2019. Faktorna obuslovenost na vavezhdaneto na novi metodi na prepodavane v balgarskite uchilishta. V: Sb. ot Godishna universitetska nauchna konferentsia.Veliko Tarnovo: Izdatelski kompleks na NVU Vasil Levski [In Bulgarian].

Kuteva, V., 2000а. Problemi na semeynata pedagogika. Veliko Tarnovo: Sv. sv. Kiril i Metodiy [In Bulgarian].

Kuteva, V., 2000b. Dimitar Katsarov – parvostroitel na pedagogicheskata nauka v Bulgaria. Veliko Tarnovo: Sv. sv. Kiril i Metodiy [In Bulgarian]

Lozanova, L., 2018. Tsennostite, svarzani sas samoutvazhdavaneto na uchenitsite i vliyanieto na sotsialnite mrezhi varhu tyah. V: Godishnik na Shumenskia universitet Episkop Konstantin Preslavski. Shumen: Episkop Konstantin Preslavski [In Bulgarian].

Lozanova, L., 2016. Tsennostite na uchenitsite v mediynoto obshtestvo. Shumen: Episkop Konstantin Preslavski [In Bulgarian]

Pavlov, S., 2019. Priobshtavashto obrazovanie. Kazusi ot uchilishtnata praktika. Sofia: Raabe Bulgaria EOOD [In Bulgarian].

Pavlov, S., 2018. Opisanie I klasifikacii na mnojestvoto uvrevdaniq. V: Sbornik dokladi i prezentacii ot nauchniа, diskusionen forum Ot priobchtavane kym uchastie v obrazovatelniq process. Veliko Tarnovo: Sv. sv. Kiril i Metodiy [In Bulgarian].

Rokeach, M., 1973. The Nature of Human Values. New York: Free Press.

Terziyska, P., 2008. Rabota s detsa sas spetsialni obrazovatelni potrebnosti. Sofia: Evropartnyori 2007 [In Bulgarian].

Terziyska, P., 2003. Podgotovka na uchiteli za integrirano obuchenie na detsa sas spetsialni pedagogicheski potrebnosti. V: Humanitarnoto znanie – traditsionni opori i aktualnost. Burgas [In Bulgarian].