https://doi.org/10.53656/ped2022-5.06

Резюме. В статията се коментира приобщаващото обучение на деца с нарушения от аутистичния спектър и интегрирането им в общообразователните училища. Представени са психометрични инструменти за оценяване на интелектуалния и адаптивния им капацитет. Синтезирани са очаквани социални стереотипи на поведение и умения в началната образователна степен (I – IV клас), методи и техники за обучение, комуникация на деца с аутизъм и помощни инструменти на преподаване. Проучването цели запознаване със спецификите при категоризиране и обучение на деца с разстройства от аутистичния спектър (РАС) в началната образователна степен, което ще подпомогне бъдещи разработки на методи и подходи за подпомагане на обучението им с използване на информационно-комуникационните технологии (ИКТ).

Ключови думи: приобщаващо обучение; нарушения от аутистичния спектър; начално обучение; техники за обучение помощни инструменти

1. Въведение

В днешно време едни от най-неотложните въпроси от развитието на националната специално образователна система е приобщаващият подход към образованието на децата с увреждания в общообразователните училища.

Според Тричков (Triczkow 2015) интегрираното обучение и приобщаващото образование се превръщат в съвременна стратегия за промяна на обществените отношения към деца със специални образователни потребности (СОП). Интеграцията на децата със СОП е процес, който изисква не само и единствено промяна в законодателството и обезпечаване на специфични ресурси и социално подпомагане, но и базисни дейности по отношение на промяна на общественото мнение. В този контекст е приет Националният план за интегриране на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета.

Докато интегрираното образование се фокусира върху академичните умения на учениците със специални образователни потребности, набляга на по-сещаемостта в масовия клас и осигурява подкрепяща среда, в която се включват социални работници, ресурсни учители, учебно-технически средства и апаратури, архитектурни и социално-битови условия, дидактически материали и др., приобщаващото образование поставя акцент върху наличието на различни от академичните умения и припомня, че всеки човек има право на нормални взаимоотношения с обкръжаващото общество.

По-голямата част от децата с нарушения от аутистичния спектър могат да живеят пълноценно и да се справят самостоятелно с ежедневието си. Но за да бъде ефикасно тяхното интегриране, родителите и специалистите трябва да работят заедно още от ранна възраст. След това те могат да бъдат интегрирани в общността, където с помощта на родителите, педагози, психолози и ресурсни учители ще продължи тяхното развитие.

В България обучението на деца от аутистичния спектър в училище започва от 7- годишна възраст след решение на Регионалния център за подкрепа на приобщаващото образование. Обикновено в общообразователните училища се изпращат деца с аутизъм с по-висока функционалност. За тях се изготвят индивидуални програми по учебни предмети, обучават се в комбинирана форма с участието на начален и ресурсен учител. Втората възможност е да бъдат насочени към ЦПЛР (центровете за специална образователна подкрепа), където се осъществява специфичен учебно-възпитателен процес.

Всички деца и ученици с нарушения от аутистичния спектър се развиват индивидуално, което налага търсенето на специфичен подход. Това е свързано със запознаване с особеностите на тяхното развитие.

Оценяването на равнището на развитие и индивидуалните специфики на аутистичния спектър се осъществява чрез адаптирани методики за определяне потребностите на детето, които са доказани от психологическата професионална общност в диагностичната практика. В таблица 1 са представени психометрични инструменти за оценяване на интелектуалния и адаптивния капацитет.

Интегрирането на децата и работата с тях са успешни при ранна диагностика и предприети адекватни мерки. От важно значение е подготовката на ресурсните учители, учителите от масовите училища и работата със семейната среда.

2. Очаквани социални стереотипи на поведение и компетенции на ученици с нарушения от аутистичния спектър в началната образователна степен (I – IV клас)

Учениците с РАС притежават характеристики на развитие, възпрепятстващи образованието, като:

– трудности при организирането на собствените дейности и поведения, по-специално продуктивните дейности по обучение;

– изразена неравномерност и специфичност на развитието на умствените функции;

– специфика и липса на когнитивно развитие, като цяло;

– трудности при създаване на продуктивни взаимодействия с други;

– изразени трудности на социално-емоционално взаимодействие;

– необходимост от специална организация на образователно пространство;

– необходимост от използване на специални техники и методи в обучението си (Zaharenko et al. 2016).

Допълнително могат да се подчертаят и техните специални потребности, включващи следните специфични нужди:

– постепенно въвеждане на детето в учебната ситуация;

– специална подкрепа от учител/ресурсен учител за развитието на комуникация в класната стая;

– организиране на уроците и целия престой в училище и др.

Всичко изброено дотук се явява препятствие за прилагане на традиционни методи и подходи при обучението на такъв тип ученици. Времето за адаптация при ученици с аутизъм е дълъг период, защото промяната в появата на нови хора около тях, обичайният им график за деня често води до демонстриране на негативност, афективни изблици и др. Основната цел при обучението на деца с РАС е формирането на социални стереотипи поведение и компетенции.

В таблица 2 са представени очакваните социални стереотипи на поведение и умения1) в началната образователна степен.

Всички видове терапии, рехабилитации и адаптации на децата с аутизъм имат за цел да развият жизненоважните им умения, насочени към самогрижа.

3. Методи и техники за обучение. Комуникация на деца с аутизъм

През последните години се използват различни методи, като приложен по-веденчески анализ, подход на емоционално ниво и различни варианти на терапия за развиването на практиката на преподаване и социализиране на деца с разстройства от аутистичния спектър. Следните методи и технологии са доказали своята ефективност:

– набор от визуални методи (нагледни помагала – диаграми, плакат, инструкции и др.);

– набор от практически методи за обучение и възпитание на деца с РАС (индивидуално регулиране на обема на задачата, ясни граници на заданието, разделяне на заданието на кратки смислови части, илюстрации в заданието и др.);

– набор от игрови методи (сюжетно-ролеви, дидактични, подвижни и др.);

– терапевтични програми.

Основни видове терапии и методи са следните.

1. Сензорна терапия – насочена е към преодоляване на сензорно-интегративната дисфункция при деца с аутистична симптоматика. Сензорната интеграция е процес на събиране, сортиране и интерпретация на информацията, постъпваща по различните сетивни канали. Сензорната интеграция е неосъзнат процес, но в същото време – основополагащ фактор за ранното детско развитие (Velikova 2019). При децата с нарушения от аутистичния спектър се забелязва хипосензитивност или хиперсензитивност, които са сензорни дисфункции, предизвикващи дисбаланс в обработката на сетивната информация и се получава отражение върху функционирането на детето.

2. Музикална терапия (музикотерапия) – свързана е с възприемането и използването на различни музикални инструменти за себеизразяване, най-често под формата на игра. Един от методите на музикотерапията е т.нар. креативна музикотерапия, която се прилага и у нас. Методът има благотворно влияние върху физическите, емоционалните, когнитивните и социалните потребности при лица от всяка възраст (Velikova 2019).

3. Арт терапия – форма на психотерапия, която си служи с ресурсите на изобразителното изкуство като основен начин на общуване. Арт терапията е творчески процес при лица, които се намират в особено състояние, нюансирано с аутистична симптоматика, депресия, дълбока емоционална травма или житейски несполуки. Тя включва разнообразни видове художествени дейности: музикална, изобразителна, театър, танц, поезия и проза. Насърчава човека да даде израз на своите преживявания и проблеми, да погледне на тях от друга позиция и да намери път към разрешаването им (Velikova 2019).

4. Анималотерапия – известна още като зоотерапия, представлява метод за диагностика или рехабилитация на различни неблагоприятни състояния с помощта на представителите на животинския свят: делфинотерапия, хипотерапия, канистерапия (Velikova 2019).

5. Трудова терапия – метод, чиято основна цел е интегриране на индивида и улесняване на ежедневните дейности, необходими и важни за него. Фокусът на терапията е насочен към адаптиране към условията на средата, придобиване на нови умения, обучение на детето и неговото семейство за участие в ежедневните активности, които са от важно значение за самото дете (Velikova 2019).

6. Вiofeedback (невротренинг) – методът допринася за хармонизиране функциите на мозъка. Също така позволява на индивида да се научи да разпознава и да повлиява на своите физиологични процеси с цел подобряване на здравословното си състояние и психически постижения. Чрез представения метод се измерва и осигурява обратна връзка за физиологичните потенциали: активност на мускулите, съпротивление и температура на кожата, дишане, сърдечна честота, вариабилност на сърдечната честота, кръвно налягане, кръвоток и активност на мозъка. По време на сесиите информацията за физиологичните процеси се връща под формата на картина игра към човека, което води до активизиране на вниманието му към тях и приучване към съзнателен контрол (Velikova 2019).

7. Хипербарна оксигенация (hyperbaric oxygen therapy) – метод, при който мозъкът се захранва с кислород под въздействието на атмосферно налягане. В барокамерата мозъкът на детето е подложен на рязко нахлуване на кислород, от което би следвало да се подобри преносът на информация между невроните и да се ограничат аутистичните прояви (Velikova 2019).

8. Транскраниална електростимулация (transcranial electrostimulation) – начин за комбиниране на конвенционалната и алтернативната медицина. При този метод се използва функционален ядрено-магнитен резонанс, за да се направи „карта“ на мозъчните центрове, които са свързани с езика и речта, в опит за разбиране на особеностите в мозъчната организация при децата с аутизъм. Целта на метода е да се създаде алтернативна мрежа, която да осигури възможности за ефективно функциониране на мозъка (Velikova 2019).

9. PECS (Picture Exchange Communication System) – една от най-популярните в последните години терапевтична стратегия, която е разработена в САЩ като алтернативна система за комуникация. Тя е предназначена предимно за деца, които нямат реч. Основната цел на тази система е преодоляването на социокомуникативните дефицити и иницииране на общуването чрез отправяне на молби2).

TEACH – програмата се базира на когнитивни и поведенчески методи, чрез които родители и професионалисти се стремят да развият компетентностите на детето аутист и да му дадат компенсаторски стратегии. Целта е да помогне на детето в процеса на адаптация в различни жизнени средства: вкъщи, в училище, в общността (Dzhurov 2012).

10. ЕЕГ-БИОФИЙДБЕК – Еег-биофийдбек е метод за повишаване функционирането на централната система, основан върху пластичността на мозъка и възможността за създаване на нови синаптични връзки през целия живот. С този метод посредством подходящи уреди се измерват физиологичните функции, които са в основата на тези явления (Dzhurov 2012).

11. C-MAP – метод на обучение, разработен за деца с дислексия, но е ефективен и за деца със специфични потребности, тъй като е свързан с визуално представяне на информация (Bogdanova 2013).

12. Трениране в слухова интеграция (Auditory Integration Training – AIT) – метод, който акцентира върху слуховите възприятия, които при децата с аутизъм са силно изострени. Състои се в слушане на специално подбрана музика с цел намаляване на слуховата чувствителност (Brachkova-Motsinova 2011).

Опции за отделните помощни средства (Egorova et al. 2015) към изучаваните предмети могат да бъдат:

– математика – схеми за събиране, таблица за умножение и др. карти с формула; примерно решение на вид задачи; инструкции стъпка по стъпка за решаване на проблема; линийка и калкулатор;

– български език – схеми за синтактичен анализ на дума по състав, фонетичен анализ, схема за синтактичен анализ на изречения и др.; подробен контур (въпроси или снимки) при писане;

– литература – изображения по темата, подпомагащи за устни отговори; аудио записи на произведенията и др.;

– околен свят – справочни таблици и табла за основни събития, използване на бележки в тетрадка, работна тетрадка, атлас и учебник, използване на снимков материал в помощ на устен отговор, дати на основните събития (справочна таблица);

– изобразително изкуство – опростени задачи, подробни инструкции стъпка по стъпка за изпълнение на задачата, използване на готови шаблони, скици, работа по контури;

– музика – аудио записи на песни, флашкарти за подсказки за устни отговори и запаметяване на музикални инструменти;

– технологии и предприемачество – инструкции стъпка по стъпка за изпълнение на всяка задача; визуална помощ от учителя; използване на готови шаблони, скици;

– физическо възпитание – намалени стандарти, опростени задачи;

– английски език – англо-български речник, таблици и табла за разглеждания на материал, флашкарти за подсказки за устни отговори и запаметяване на думи; аудио записи под формата на песнички.

Заключение

Успешното образование и социализацията на децата с разстройства от аутистичния спектър, които са интегрирани в масовите училища, е важна задача, която стои пред екипа, който се занимава с това: психолог, ресурсен учител, педагог и логопед. Нужна е индивидуална програма за всеки ученик с РАС, защото те работят с различно темпо на активност, всяко има своите силни и слаби страни, интереси и предпочитания. Използването на всички карти, план за отговор в урока, помощни диаграми, инф. технологии и др. средства подпомагат улесняването на учебния процес в класната стая и по-бързото навлизане в урочната дейност. Целта при обучението на деца с аутизъм е да използваме всички силни страни на децата и да развиваме техните познания, които им са необходими за независим живот. В днешно време са изработени множество обучителни и терапевтични програми, които могат да бъдат съчетавани зависимост от индивидуалните особености. Всички програми, методи и стратегии са подходящи, стига да дават добър резултат в работата с децата с аутизъм.

БЕЛЕЖКИ

1. Методы, приемы и формы работы с детьми с расстройствами эмоционально-волевой сферы, https://depsr.admhmao.ru/upload/iblock/244/metody_priemy-i-formy-raboty-s-detmi-s-ras.pdf, последно посетен на 04.08.2021

2. Недева, Т., 2014. Аутизъм: Терапевтични подходи. Реферат.

ЛИТЕРАТУРА

БОГДАНОВА, М., 2013. Помагало: Да разберем детето със специфични потребности. Разград: сдружение „Младежки форум 2001“ – Разград.

БРЪЧКОВА-МОЦИНОВА, М., 2011. Когнитивно-поведенческа психотерапия и обучителни подходи при деца с нарушения от аутистичния спектър. Библиотека Диоген, 19(1), 136 – 164.

ВЕЛИКОВА, З., 2019. Терапевтични модели при деца с нарушения от аутистичния спектър. Студентски алманах, 6, 66 – 74.

ГЪРБАЧЕВА, А., 2015. Методика за функционална оценка и работа с деца с умствена изостаналост и аутистичен спектър на развитие. София: Издателство МОН.

ДЖУРОВ, М., 2012. Успешната училищна адаптация и обучение на различното дете в България. Варна: Черноризец Храбър.

ЕГОРОВА, Л. В., ЗВЕРЕВА, Е. А., ОРЛОВА, М. А., ШАРГОРОДСКАЯ, Л. В. & ЧУРИЛИНА, Е. В., 2015. Модель обучения детей с расстройствами аутистического спектра (РАС) в общеобразовательной школе. Москва: Центр лечебной педагогики.

ЗАХАРЕНКО, А., РОКИЦКАЯ, Ю., ШЕПЕЛЬ, Т., ГАГИНА, И., ПЛАТАНОВА, А., ПОЛЯКОВА, Г., ТРЯСКИНА, И. & ШКИЛОНЦЕВА, О., 2016. Образование и социализация детей с расстройствами аутистического спектра в условиях школы-интерната для обучающихся с ограниченными возможностями здоровья. Челябинск: ЧГПУ.

ТРИЧКОВ, И., 2015. Особености на интеграцията при деца и ученици със специални образователни потребности. Пловдив: Паисий Хилендарски.

REFERENCES

BOGDANOVA, M., 2013. Pomagalo: Da razberem deteto sas spetsifichni potrebnosti. Ragrad: Sdrugenie Mladegki forum 2001 – Razgrad [In Bulgarian].

BRACHKOVA-MOTSINOVA, M., 2011. Kognitivno-povedencheska psihoterapiya I obuchiìtelni podhodi pri detsa s narusheniya ot autistichniya spectar. Biblioteka Diogen, 19(1), 136 – 164 [In Bulgarian].

DZHUROV, M., 2012. Uspeshna uchilishtna adaptacia I obuchenie na rzlichnoto dete v Bulgaria. Varna: Chernorizets Hrabur [In Bulgarian].

EGOROVA L. V., ZVEREVA, E. A., ORLOVA, M. A., SHARGORODSKAYA, L. V. & CHURILINA, E. V., 2015. Model obucheniya detei s rastroystvami autisticheskova spectra (RAS) v obshtoobrazovatelnoi shkole, Moskva: RBOO Tsentr lechebnoi pedagogiki [In Russian].

GARBACHEVA, A., 2015. Metodika za funktsionalna ocenka I rabota s detsa s umstvena izostanalost I autistichen spektar na razvitie. Sofia: Izdatelstvo MON [In Bulgarian].

TRICZKOW, I., 2015. Ospbenosti na integratsiyata pri detsa I uchenitsi s spetsialni obrazovatelni potrebnosti. Plovdiv: Paisii Hilendarski [In Bulgarian].

VELIKOVA, Z., 2019. Therapeutic types in children with autism spectrum disorders. Student almanac, 6, 66 – 74 [In Bulgarian].

ZAHARENKO, A., ROKITSKAYA, J., SHEPEL, T., GAGINA, I., PLATANOVA, A., POLYAKOVA, G., TRYASKINA, I. & SHKILONTSEVA, O., 2016. Obrazovanie I sotsializatsiya detei s razstroystvami autisticheskovo spectra v usloviah shkola-internata dlya obuchajushtihsya s ogranichenami vozmojnostyami zdorovya. Chelyabinsk: ChGPU [In Russian].